С обвинителен акт от ВПРП са повдигнати обвинения срещу подсъдимите: А.М.Ф. с ЕГН **********,***,
с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, неженен, неосъждан, за това, че на
20.08.2013 г. в гр.Велики Преслав,
кв.****, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с Е.Б.Е. от гр.В.Преслав, отнел чужди движими вещи
1 бр. мобилен телефон LG Е610, 1 бр. СИМ карта и 1 бр. карта
памет 2 ГБ, всички вещи на обща
стойност 241.60 лв. от владението на
М.Е.З. от гр.В.Преслав, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.
194, ал.1 от НК, във вр. с чл. 20, ал.2
от НК и Е.Б.Е.
с ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, неженен, неосъждан, за това, че на
20.08.2013 г. в гр.Велики Преслав,
кв.****, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с А.М.Ф. от гр.В.Преслав, отнел чужди движими вещи
1 бр. мобилен телефон LG Е610, 1 бр. СИМ карта и 1 бр. карта
памет 2 ГБ, всички вещи на обща
стойност 241.60 лв. от владението на
М.Е.З. от гр.В.Преслав, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.
194, ал.1 от НК, във вр. с чл. 20, ал.2
от НК.
Защитникът на подсъдимия Ф., счита че повдигнатото обвинение, спрямо подзащитния
му не е доказано. Излага, че обвинението не е подкрепено от доказателства, установяващи по
несъмнен начин отнемане от подсъдимия веща предмет на престъплението. По делото
е установено според защитника, че процесния телефон е бил изгубен от пострадалия. Счита, че е налице разлика
между загубен и забравен телефон, като при забравения телефон собственикът винаги може да
отиде и да го потърси. Той
временно е преустановил владението върху тази вещ. Докато
при загубена вещ, собственика няма представа
къде се намира
тази вещ, от кога я няма,
къде е попаднала. Тук той е прекъснал
владението върху вещта. Забравената вещ може да
бъде предмет на кражба, но
загубената вещ не може. В този
смисъл цитира Постановление на Пленума на
ВС № 6/26.04.1971г., в което се посочва, че „загубената
вещ не може
да бъде предмет
на кражба“. По дело по
категоричен и по безспорен начин според защитника е установено първо, че веща е загубена и второ, че това
е станало в тъмната част на денонощието
без подсъдимите да са видели
от кого и как е изпаднал телефона.
В последствие подсъдимите са я намерили, поради което правилната квалификация на деянието би следвало да бъде такава по чл.207 от НК. Каквато е била по първоначално повдигнатото обвинение на подсъдимия Е.Е. и то само по отношение
на него. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Защитникът на подс.Е., намира че обвинението не е
подкрепено от доказателства, установяващи по несъмнен начин отнемане от
подсъдимия на веща, предмет на престъплението. Поддържа изложеното от колегата
си защитник, като също счита, че ако има извършено престъпление то следва да
бъде квалифицирано по чл.207 от НК. Според защитника подсъдимите не са отнели
вещта от владението на пострадалия, поради което моли подзащитния му да бъде
оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимите в хода на съдебното следствие
дават обяснения по повдигнатите им обвинения в своя защита, като отричат да са
отнемали мобилния телефон.
Съдът, като обсъди всички доказателства,
събрани по делото – част от обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните
свидетели, приетите експертизи и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното: пострадалият М.З. *** 2013 г. бил на
8 години. Същият притежавал мобилен телефон марка LG
Е610, който бил закупен по повод рождения
му ден през м. юни 2013 г. На 20.08.2013 г. малолетният М.З. ***, при своите
баба и дядо. Привечер, около 18-19,00 часа, заедно със св. С.К. и св. С.М.
отишли на детска площадка в *** /квартал на ***/. Същата се намирала в
непосредствена близост до Читалище „Самообразование 1897" в квартала.
Площадката била асфалтова и върху нея била разположена метална пързалка и беседка на разстояние 16 м. От беседката
имало видимост към пързалката.
При пристигането постр. М.З.
отишъл да играе на пързалката, св. К. седнал в беседката, а св. М. на катерушка. На площадката в беседката по това време бил и подс Е.Е.. По-късно в беседката
дошъл и подс. А..
Междувременно постр. М.З. се
спуснал няколко пъти по пързалката. Веднъж телефонът му марка LG Е610, с поставената в него СИМ карта и
карта памет, изпаднали от джоба му. Детето усетило падането на телефона и си го
прибрало в отново джоба. След това отново продължило да играе само на
пързалката. След като се спуснало няколко пъти, телефонът му отново изпаднал от
джоба му, но този път постр. З. не разбрал. Постр. З. слязъл от пързалката и тръгнал към беседката. Като
стигнал там проверил дали телефонът му е джоба и след като установил, че го
няма, веднага се върнал да го потърси до
пързалката, където играл преди не повече от 5 минути. Повикал и св.К. , за да
го потърсят, но не го открили.
Докато седели в беседката, от която имало видимост към
пързалката, подс. Е. и подс.
Ф. видели, че докато М.З. се пързалял от джоба му изпаднал мобилен телефон.
Двамата спонтанно решили да отнемат мобилния телефон и да се разпоредят с него,
продавайки го по-късно. За целта те се приближили до пързалката. Двамата вървели
в непосредствена близост един до друг, като подс.Ф.,
закривал с тялото си, подс.Е.. Подс.Е
се навел, взел телефона, изключил го и двамата бързо се отдалечили от детската
площадка. Отишли до изоставена къща в *** и подс.Ф. го
скрил там. След това подс.Е. се върнал на детската
площадка дори се включил в търсенето на телефона. По-късно дошла майката на М.З.
и пред всички попитала дали някой не е открил телефона на сина й, но
обвиняемите затаили истината. След известно време подс.
Е. продал телефона на св. М.М. ***. Получените
парични средства Е. разделил с подс. Ф.. Свидетелят М.
от своя страна също се разпоредил с телефона, като го продал в заложна къща в ***,
стопанисвана от ЕТ „Пробе-Е.М.", представляван
от св. Е.М.. От заложната къща телефонът марка LG Е610 бил закупен от
св. И.И., който го предал за нуждите на досъдебното
производство с протокол за доброволно предаване.
В подкрепа на
приетата за установена фактическа обстановка са част от обясненията на подсъдимите, свидетелските показания М.Е.З., А.С.О., С.Х.М., С.С.К., И.С.И., Е.М.М., Ф.Ю.А., депозирани в хода на съдебното
следствие. С тях се установяват отделни елементи от състава на
престъплението – времето на осъществяване, мястото, предмета на посегателство
и авторството му. Показанията на свидетелите допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи
извършването на деянията. Посочените показания са логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като
достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват. Съдът не намира основание да счита, показанията
на свидетелите за заинтересовани от изхода на делото.
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите М.Е.З., А.С.О., С.С.К., С.Х.М., включително и приобщените по реда на чл.281
от НПК. С тях се установяват следните обстоятелства:
времето на осъществяване на престъплението, предмета му, извършителите на престъплението
и собствеността на отнетото. Показанията на свидетелите са логични и
кореспондират, както помежду, така и с писмените доказателства по делото. Св.М.З. изрично подчертава,
че е видял подсъдимите по времето, когато е установил липсата на мобилния си
телефон, като първоначално са били на беседката, по което време и всички
присъстващи на площадката са разбрали, че той си търси телефона, след което са минали покрай пързалката и са се отдалечили от
местопроизшествието. За тези обстоятелства се съдържат данни и в показанията на
свидетелите К. и М..
По отношение на твърдението на защитата, че към момента
в който телефона е изпаднал от джоба на пострадалия, не е имало видимост от
беседката към пързалката на същата площадка, съдът счита същото за опровергано
от показанията на свидетелите З. и К., както и от протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, като от снимки №2 и 5 се
установява, че има непосредствена видимост от беседката до пързалката. Според
мен разстоянието между беседката и пързалката е близко, но не мога да преценя
колко точно.
По делото се установи,
че видимостта е била намалена, поради здрачаване от момента когато подсъдимите вече са напуснали площадката
и пострадалия
е започнал активно, заедно с другите деца да търси телефона си.
Безспорно се установи от
посочените доказателства, че именно подсъдимите, след като са видели, че
телефона е изпаднал от джоба на пострадалия са тръгнали от беседката, преминали
са покрай пързалката, където е паднал телефона, взели са го и са се отдалечили
от местопроизшествието.
Свидетелят С.К., свидетелства за
поведението на подс.Е. след деянието, освен че се е
върнал на е признал пред него че е взел телефона, че го е
продал и че е дал сумата от 50 лева на подс.А.Ф..
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите И.С.И., Ф.Ю.А. и Е.М.М.. Чрез съдържащите се
в тях данни за продажбата на мобилния телефон и преценени във взаимовръзка с
показанията на свидетелите М.З. и А.О., както и с писмените доказателства –
справки от мобилен оператор по реда на ЗЕС, договори за мобилни услуги, РКО
№358/22.11.2013 г., договор за покупко-продажба, обясненията на подс.Е. и подс.Ф. се установява
предмета, авторството на престъплението и намерението за своене. Подсъдимият Е. е продал телефона, като част
от получената сума е предал на подс.Ф..
Показанията на свидетелите
и А.С.А. не съдържат релевантни
за делото факти.
Фактът, че при
депозирането на показанията на свидетелите в съдебно заседание се констатират
известни непълноти не внася съмнение в тяхната правилност и достоверност.
Обяснението за това е изминалия период от време от датата на извършване на
деянието до дата на съдебното заседание, което неминуемо се отразява на
спомените и възприятията на свидетелите.
Приобщените по реда
на чл.281 от НПК показания на свидетелите допълват и поясняват показанията
дадени в хода на съдебното следствие, именно поради отдалечеността на деянието
от датата на с.з, т.к в показанията дадени в хода на досъдебното производство
свидетелите са изразили своите възприятия непосредствено след деянието.
Съдът кредитира обясненията на подс.Ф., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, с изключение на частта им,
в която отрича да има отношение към отнемането на мобилния телефон. Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за
защита, съдът оцени обясненията му
в некредитираната им част
за изцяло защитни, тъй като
не се подкрепят
от доказателствата по делото. По изложените съображения съдът не ги кредитира
в тази им част и ги приема единствено като средство за защита,
упражняването на което не води
до задължение за поведение, насочено
към разкриване на обективната истина. От събраните доказателства се установи, че той
е осигурил прикрите на подс.Е.,
който е взел телефона.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Е., приобщени по реда на чл. 279 от НПК, с изключение на частта им, в
която отрича да има отношение към отнемането на мобилния телефон. Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за
защита, съдът оцени обясненията му
в некредитираната им част
за изцяло защитни, тъй като
не се подкрепят
от доказателствата по делото. По изложените съображения съдът не ги кредитира
в тази им част и ги приема единствено като средство за защита,
упражняването на което не води
до задължение за поведение, насочено
към разкриване на обективната истина.
Приетата от съда фактическа обстановка досежно стойността на предмета на престъплението се
подкрепя и от изготвените по делото съдебно-икономически експертизи.
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимите, имащи значение за отговорността му, допринасят справка
за неприключени ЗМ и ДП, декларация за семейно и материално положение, трудов договор, трудова
характеристика и справка за съдимост.
За изясняване на фактическата
обстановка допринасят заключението на графическата експертиза и приобщените
писмени доказателства: фактура, експертно решение от ТЕЛК, протокол за
доброволно предаване, информация по ЗЕС, протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум към него, протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, РКО №358/22.11.2013 г. и договор за покупко-продажба от
22.11.2013 г.
Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени
ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване
по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимите в него, съдът
счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви
и водят до единствено възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че
подсъдимите А.М.Ф.
и Е.Б.Е. ***, в съучастие като съизвършители, отнели чужди движими вещи 1 бр. мобилен телефон
LG Е610, 1 бр. СИМ карта и
1 бр. карта памет 2 ГБ, всички вещи на обща
стойност 241.60 лв. от владението на
М.Е.З. от гр.В.Преслав, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.
При така приетото за
установено, съдът счита, че всеки от
подсъдимите е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението
по чл. 194, ал.1 от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК
При извършване на престъплението
подсъдимите осъществили признаците
на изпълнителното деяние чрез прекъсване
на фактическата власт на досегашния
собственик и установяване на свое владение.
Деянието в случая е довършено, тъй като
престъпния резултат е настъпил.
Неоснователно е и възражението на защитата, че предмета
на престъплението е изгубена вещ и предвид задължителната съдебна практика
съгл. Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71
г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление
№ 7 от 6.VII.1987 г.) не може да бъде
предмет на кражба. В настоящият случай владелецът – св.М.З. не е прекъснал
владението си върху веща, т.к се е намирал в непосредствена близост до нея и
във всеки момент е можел да си я прибере, след като е възприел изпадането на
телефона от джоба си, както и е направил и е започнал да го търси. Прекъсването
на владението е станало, чак след деянието на подсъдимите. В този смисъл е и Решение № 533 от 6.01.2014 г. на
ВКС по н. д. № 1860/2013 г., II н. о., НК.
Съгласно т.4 от
Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.)
кражбата следва да се счита за завършена, когато деецът прекъсне
досегашното владение върху вещта и установи свое владение. Какъвто е и
настоящия случай.
Престъплението е извършено, в съучастие,
като всеки от подсъдимите е действал като съизвършител.
Подс.Е. е взел телефона от земята, а подс.Ф. му е осигурил прикритие.
Престъпното деяние е извършено от подсъдимите при форма на вина – пряк
умисъл, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните
последици на деянието, съзнавайки общественоопасния
му характер. Освен прекия умисъл за отнемане на предмета на престъплението е
налице и намерение от страна на всеки от подсъдимите противозаконно да присвои
веща. След отнемането са скрили веща в необитаема сграда. Желаели са да се
разпореждат с веща, което се доказва и от продажбата на отнетото.
Причините за извършване на престъплението се
свеждат до несъобразяването и незачитането от страна на подсъдимите на нормите,
гарантиращи неприкосновеността на правото на собственост и ниската им правна
култура.
При определяне размера на наказанието,
съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност всеки от подсъдимите,
оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства за всеки от тях,
съобразно изискванията на закона.
Подсъдимия А.М.Ф. с ЕГН **********,***,
с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, неженен, неосъждан.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът отчете младата възраст, чистото съдебно минало на подсъдимиа, ниската стойност на отнетото, тежкото му мателиално положение, продължителността на наказателното
производство. Съдът не констатира отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът
намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, поради което и на осн.чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК му наложи наказание „ПРОБАЦИЯ“ в минималния предвиден в закона
размер, включващо ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ
ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” с продължителност ШЕСТ
МЕСЕЦА и периодичност два пъти седмично, „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” с продължителност ШЕСТ МЕСЕЦА.
Подсъдимия Е.Б.Е. с ЕГН **********,***,
с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, неженен, неосъждан.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства
съдът отчете младата възраст, чистото съдебно минало на подсъдимиа, ниската стойност на отнетото, тежкото му мателиално положение, продължителността на наказателното
производство. Съдът не констатира отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът
намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, поради което и на осн.чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК му наложи наказание „ПРОБАЦИЯ“ в минималния предвиден в закона
размер, включващо ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ
ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” с продължителност ШЕСТ
МЕСЕЦА и периодичност два пъти седмично, „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” с продължителност ШЕСТ МЕСЕЦА.
Така определеното по
вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху всеки от подсъдимите
и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на
целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да
го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да
бъде толерирана, а единствено наказвана.
Съдът възложи на всеки
от подсъдимите направените по делото разноски по обвинението, по което е
признат за виновен.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: