Мотиви към присъда по НОХД № 216 по описа за 2018 г. на ВПРС

На 25.06.2018 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - Велики Преслав обвинителен акт по ПД № 18/2018 г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№164/16 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Х.П.А. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, женен, осъждан, за това, че на 18.12.2015 г. в ***, общ. Върбица, обл. Шумен, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И.М.Б. ***, заблуждение, че закупува от него 4 броя крави за сумата от 4500.00 лв., която ще му заплати до 19.12.2015 г., и с това му причинил имотна вреда в размер на 4500.00 лв.-престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В разпоредителното заседание по делото подсъдимия и защитника са поискали делото да бъде разгледано по диференцираните процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие“, като съдът съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.

Пострадалият И.М.Б., чрез процесуалният си представител, преди разпоредителното заседание предявява граждански иск за причинените с престъплението имуществени вреди, който е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство в хода на същото заседание. Пострадалият депозира в срок и молба за участие като частен обвинител, която молба е уважена и съдът се е произнесъл с определение в разпоредителното заседание за конституирането му.

Подсъдимият в разпоредителното заседание и в съдебното заседание по същество заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират други доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 17.09.2018 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да наложи на подсъдимия наказание съобразено с условията на чл.373, ал.2 от НК и чл.58а от НК в размер на 2 години „лишаване от свобода“, което да бъде намалено с една трета, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години. Счита, че следва да бъде уважен изцяло предявеният граждански иск.

Гражданският ищец и частен обвинител, чрез процесуалният си представител, поддържа повдигнатото обвинение и гражданския иск, моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да бъде осъден да заплати на пострадалия И.М.Б. имуществени вреди в размер на 4500,00 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието 18.12.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Повереникът се солидаризира с прокурора относно вида и размера на предложеното наказание, но счита че целите на наказанието могат да бъдат изпълнение само с изтърпяване ефективно на наказанието „лишаване от свобода“, предвид предходното осъждане на подсъдимия за същото престъпление – измама.

Защитникът, се солидаризира с предложеното от прокурора наказание. По отношение на предявения граждански иск, счита че същият е основателен и доказан по размер. Предвид наличието на предпоставки за определяне на общо наказание, моли съдът да определи такова по настоящата присъда и по предходното осъждане на подсъдимия.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Пострадалият И.Б. *** бил земеделски производител и се занимавал с животновъдство, като през м. декември 2015 г. притежавал две женски крави - юници на около една година, едната с тегло около 250-300 кг, а другата с тегло около 300 кг. Двете крави закупил от ****от с.с. поради което същите все още били регистрирани в системата на БАБХ като собственост на ****. Б. притежавал още три крави, две от които имали поставени ушни марка с номера ВGЗ1053838 и ВGЗ1053839. На 18.12.2015г. пострадалият Б. извел петте животни на паша край ***. Около 15 часа в близост до него спрял бял микробус марка „Форд", който имал табела с неустановен регистрационен номер, но индикиращ регистрация в ОДМВР-***. От автомобила слезли три непознати за него лица, едното от които бил подсъдимия. Подсъдимият Х.А. се представил като **** от с. Дряновец, обл. Русе. Тримата заговорили постр.Б., като най-активен в разговора бил А.. Същият попитал Б. дали продава животните. Първоначално той отговорил отрицателно, но А. успяла да го убеди и пострадалия се съгласил да му продаде животните си при условие, че закупи и петте животни. Уговорили цена за двете юници от по 750 лв. всяка, а за всяка от кравите от по 1500 лв. Въпреки че не разполагал с парични средства и нямал намерение да заплати животните подсъдимия А. се съгласил с предложената цена. Б. откарал животните пред дома си в с****, а подсъдимия А. и неговите неустановени спътници го съпроводили с микробуса си до там. Пред дома на ****непознатите натоварили в микробуса двете юници и двете крави с ушни марки с номера ВGЗ1053838 и ВGЗ1053839. Подсъдимият А. уверил пострадалия, че ще дойде да закупи петата крава на другия ден, тъй като в микробуса нямало място. Тогава пострадалия поискал да му бъде заплатена уговорената цена, общо 4500 лв. за четирите животни. Едва тогава подсъдимият А. му заявил, че няма у себе си парични средства, но го уверил, че ще си получи уговорената цена в с.Дряновец. Пострадалият, заблуден че ще си получи сумата от 4500 лв. в с. Дряновец, тръгнал със своя автомобил да придружи подсъдимия А. ***. В автомобила му се качило едно от лицата, които придружавали А., а подсъдимия, заедно с другото непознато лице пътували с микробуса, в който били натоварени животните. Микробусът управлявал подсъдимия А.. По пътя, пострадалият Б. изгубил от поглед товарния автомобил на подсъдимия. Пътуващият с ****непознат мъж контактувал по телефона с подсъдимия А., като уверил пострадалия, че А. пътува по друг път за с.****, където щял да продаде животните, след което ще му плати уговорената цена. Пострадалият Б. отишъл до с.****, за да получи парите. Там изчакал около половин час, но подсъдимия А. и животните не се появили. Тогава пострадалият тръгнал за с. Дряновец. Открил къщата на подсъдимия и останал отвън, за да го чака. След около един час А. пристигнал с микробуса, който бил празен, без животните. Подсъдимия А., макар да нямал намерение да плати, отново уверил пострадалия, че очаква парите от продажбата до час от лице, посочено от него като „И. албанеца". Междувременно преди да пристигне в с. Дряновец подсъдимия А. разтоварил четирите животни получени от пострадалия Б., скрил ги на неустановено място и по-късно се разпоредил с тях. Докато пострадалият стоял пред дома на подсъдимия в очакване да получи уговорената сума от 4500 лв., около него започнали да се събират множество непознати за Б. лица. Същите създавали суматоха, провеждайки разговори по мобилните си телефони. В един момент едно от тези лица казало на Б. да си тръгва и да отиде на следващия ден за парите, като го заплашил да не вдига скандали. Тъй като пострадалият бил сам, изпитал несигурност и страх, решил да си тръгне. Б. нямал пари за гориво и поискал от подсъдимия А. 20 лв. Той му дал исканата сума, а Б. изготвил разписка относно предадените животни и дължимата цена. Докато пишел документа подсъдимия А. му показал личната си карта, от която ****видял, че личното му име е Х.. В този момент обаче друго неустановено лице посъветвало подсъдимия да си не си показва личната карта и той я прибрал. Тогава отново уверил пострадалия, че името му било ****. На бележката, пострадалият ****записал, че на 19.12.2015 г. е предал на ****две крави за 3000 лв. и две телета за 1500 лв. и очаква да получи от ****уговорената сума на 20.12.2015г., 11.00 часа. Подсъдимият А. положил подпис върху документа срещу името „****", след което изписал на обратната страница на документа телефонния си номер „0890942678". Като се прибрал в с**** пострадалият разказал за случилото се на семейството си, на кмета на селото и на св. ****Последните го посъветвали да подаде жалба в полицията, което той и направил. На следващият ден - 19.12.2015г. пострадалият, заедно със св. ****и св.А.М. отново отишъл до дома на подсъдимия в с.Дряновец, но не го открил. От съседи разбрал, че до сутринта в дома на А. имало крави, които в ранните часове на деня откарал в неизвестна посока. Впоследствие пострадалият няколкократно търсил подсъдимия А. на предоставения му телефонен номер, но той не отговарял. При едно от обажданията неустановено лице от мъжки пол, се представило за сина на подсъдимия и уверило пострадалия, че баща му бил отсъствал, но щял да му се обади, когато получи парите. Още няколко пъти пострадалият посетил дома подсъдимия, но въпреки разговорите с А. не получил уговорената сума. При поредно посещение в с.Дряновец през 2016г. на пострадалия му съобщили, че подсъдимия А. бил в чужбина и така до момента на приключване на разследването подсъдимия А. не е заплатил уговорената цена от 4500 лв.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 209, ал.1 от НК по следните правни съображения:

- обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи упражняването на правото на собственост върху движими вещи, включително правото на свободно разпореждане с дадено имущество въз основа на взето решение;

- от обективна страна подсъдимият чрез своите действия – възбудил и поддържал заблуждение у измаменото лице, като формирал невярна представа, че ще закупи от него животните и ще му заплати уговореното цена, без да има такова намерение, и проявил активност, с цел утвърждаване на тази представа, поради което измаменото лице мотивирано от погрешната си представа извършил акт на имуществено разпореждане, като му предал животните;

- субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като е съзнавал, че под въздействието на въведеното и поддържано заблуждението от негова страна са извършени разпоредителните действия от страна на пострадалия, подсъдимият не е имал намерение да изпълни своята част от сделката, като у него е била налице и користна цел – да набави за себе си имотна облага.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се е ръководил изцяло от реда на производството - глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.

Подсъдимият Х.П.А. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, женен, осъждан.

Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия – чисто съдебно минало към датата на извършване на престъплението, тежкото му материално положение, както и продължителността на досъдебното производство.

Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени високата стойност на причинената с престъплението вреда и упоритостта при осъществяване на деянието. Съдът прецени, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Поради паритет между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, съдът определи наказание в размер на две години “Лишаване от свобода”, което на чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и наложи подсъдимия наказание една година и четири месеца “лишаване от свобода”.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, наложеното наказание е под три години „лишаване от свобода“ и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

След като прецени, че са налице законовите предпоставките за определяне на общо наказание и на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК определи общо наказание на подсъдимия Х.П.А. по настоящата присъда и по присъда по НОХД№ 137/17 г. по описа на РС-***, влязла в сила 07.06.17 г., в размер на една година и четири месеца “лишаване от свобода”, изпълнението на което отложи за срок от три години и шест месеца.

Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия, ще му се отнеме възможността да върши други престъпления и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. С това наказание съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Относно предявения за разглеждане в наказателния процес граждански иск, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства се доказа авторството на деянието, неговият противоправен характер, вината на подсъдимия, настъпилата за пострадалия Б. имуществена вреда, исковата претенция е основателна в претендирания размер. С оглед установеният размер на имуществената вреда с икономическа експертиза, съдът осъди на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия да заплати на Б. сумата от 4500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние по чл.209, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2015 г. до окончателното й изплащане, както и направените от гражданския ищец разноски.

Съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски направени в хода на досъдебното и съдебното производство.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: