Р Е Ш Е Н И Е
08.10.2018 год.
Номер
. . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти
състав
На 29 (двадесет
и девети) август Година 2018
В
публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско
дело номер 803 по описа за 2017 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „З.К.О. БЪЛГАРИЯ”КЧТ, с ЕИК 200737120, седалище:***
1404, адрес на управление:***-142А, представлявана по закон от Д. Г. А., Карлос Кановас Гойер и Хорхе Гонзалес Гарсия –
поотделно и пълномощник Ивайло Василев Пеев – управител на клон, представляван
по пълномощие от Б.Л. – юрисконсулт срещу Б.М.Г. с ЕГН **********, постоянен
адрес *** обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК вр. чл.
433, т.3 от КЗ и чл.
422, ал.1 от ГПК вр. с чл.
86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумата 265.00 лева (двеста шестдесет и пет лева и нула ст.), представляваща
главница и ЗАКОННАТА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението – 07.08.2017 г.
до изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното
производство: 25.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и
150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, вземането произтича от следните
обстоятелства: регрес за изплатено застрахователно обезщетени по щета
№1220001206002227 в общ размер на 265.00 лева, от които обезщетение 240.00 лв. и ликвидационни разноски- 25.00лв.
на осн.чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ/отм./, за които е издадена заповед за
изпълнение 265/11.08.2017 г. по ЧГД№587/2017 г. по описа на ВПРС.
В исковата молба ищецът излага, че по ч.гр.д.№587/2017 г.
по описа на ВПРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника Б.М.Г. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** . След като заповедта за изпълнение била връчена на
ответника по чл.47 от ГПК е дадено указание от съда по чл.415, ал.1, т.2 от
ГПК, което породило правен интерес за ищеца от предявяване на настоящите
искове.
Ищецът излага, че на 05.10.2012г.,
в гр. ***, на бул. “Ришки проход” на кръстовището с ул.“Владайско въстание“,
водачът на л.а. Опел „Астра” с рег. № Н 7832 АХ - Б.М.Г. реализирал ПТП, при
което виновно причинил вреди на положени на острова на кръстовището бордюри. Автомобилът Опел „Астра” с рег. № Н 7832 АХ бил
собственост на С. Б. Ч. За така настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №1380204
от 05.10.2012 г., в който е констатирано, че ответникът /виновен водач/ е
управлявал МПС с алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, за което е бил
осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК с влязла в сила присъда по
НОХД№1948/2012 г. по описа на ШРС. По отношение на управлявания от ответника
автомобил между собственика на превозното средство и ищеца, в качеството му на
застраховател, бил сключен Договор за застраховка “Гражданска отговорност” със
срок на валидност от 12.03.2012 г. до 12.12.2012 г., полица №28112000780727. Във
връзка с настъпилите вреди върху част от уличната мрежа на гр.***, стопанисвана
от Община *** и извършен ремонт на засегнатия участък от изпълнителя „Барс“АД,
ЕИК 127630597, гр.***, застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност”,
а именно ищеца бил изплатил на изпълнителя „Барс“АД, ЕИК 127630597, гр.*** застрахователно
обезщетение. От страна на изпълнителя
„Барс“АД, ЕИК 127630597 била предявена претенция пред ищцовото
дружество, като застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, въз основа на която при ищеца била образувана ликвидационна
преписка по щета №1220001260002227 от 15.10.2012 г. На 25.10.2012 г. ищецът
изплатил на изпълнителя сумата от 240.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените от ответника вреди при ПТП реализирано на 05.10.2012
г. Поради гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, по силата на
което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 265.00 лв., представляваща 240.00 лв. изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” и 25.00 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендира и заплащане на
направените разноски в заповедното и
настоящото производства.
В нарочна молба преди първото по
делото заседание ищецът поддържа предявените искове, като моли съдът да се
произнесе положително по тях и да му присъди направените по делото разноски.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор чрез
пълномощник, в който заявява, че не дължи претендираната сума поради изтекла
погасителна давност и поради липса на покана за
изпълнение на задължението от застрахователя. Пълномощникът на
ответника прави и възражение
за неизпълнение на задълженията за връчване по чл. 47 от ГПК на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, което според него
прави иска по чл.422 от ГПК недопустим.
В съдебно заседание пълномощника
на ответника поддържа изложеното в отговора и освен това твърди, че ответника е
заплатил претендираното обезщетение на пострадалото лице Община ***. Предвид на
изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна
следното: по ЧГД№587/2017 г. по описа на ВПРС е издадена заповед за изпълнение
265/11.08.2017 г. по реда на чл.410 и сл. от ГПК, с която е постановено длъжникът/ответник Б.М.Г. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора/ищец „З.К.О. БЪЛГАРИЯ”КЧТ, с ЕИК ***, седалище:***
1404, адрес на управление:***-142А, представлявана по закон от Диего Гонзалес Алонсо, Карлос Кановас Гойер и
Хорхе Гонзалес Гарсия – поотделно и пълномощник Ивайло Василев Пеев – управител
на клон, представляван по пълномощие от Д. П.
П. – юрисконсулт, СУМАТА 265.00 лева (двеста
шестдесет и пет лева и нула ст.), представляваща главница и ЗАКОННАТА ЛИХВА от
датата на подаване на заявлението – 07.08.2017 г. до изплащане на вземането,
КАКТО И СУМИТЕ, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв.
– платена дължима държавна такса по заявлението и 150.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, като вземането произтича от регрес за изплатено застрахователно
обезщетени по щета №1220001206002227 в общ размер на 265.00 лева, от които
обезщетение 240.00 лв. и ликвидационни
разноски- 25.00лв.. на осн.чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ/отм./.
След като заповедта за изпълнение е връчена на ответника
по чл.47 от ГПК е дадено указание от съда по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, което
породило правен интерес за ищеца от предявяване на настоящите искове.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от
събраните писмени доказателства, че е изплатено от З.к. „О.” АД, на увреденото
юридическо лице Община *** чрез изпълнителя „БАРС” АД, застрахователно
обезщетение в размер на 240.00 лв. и ищеца е направил ликвидационни разноски в
размер на 25.00 лв., което обезщетение е изплатено за възстановяване на
имуществени вреди от ПТП на 05.10.2012г. в гр.*** с лек автомобил Опел „Астра”
с рег. № Н 7832 АХ, управляван от ответника Б.М.Г. и че ответника е осъден по
НОХД № 1948/2012г. по описа на ШРС, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
за деяние на 05.10.2012г. при ПТП, а именно управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда.
Между ищеца и собственика на лек автомобил Опел
„Астра” с рег. № Н 7832 АХ е сключен Договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица №28112000780727, със срок от
12.03.2012 г. до 12.12.2012 г. Безспорни са и обстоятелствата във връзка с
настъпилото на 05.10.2012 г., ПТП в гр.***, на бул. “Ришки проход” на
кръстовището с ул.“Владайско въстание“, с участници- ответникът, управляващ Опел
„Астра” с рег. № Н 7832 АХ. Не се оспорва, че вина за пътнотранспортното
произшествие има ответникът. Ответникът е управлявал МПС с алкохол в кръвта
повече от ½ промила, т.е. над допустимото по закон количество управляващ
посочения автомобил. Безспорно е и че в следствие на произшествието са били
причинени вреди на част от уличната мрежа на гр.***, стопанисвана от Община ***
и извършен ремонт на засегнатия участък от изпълнителя „Барс“АД, ЕИК 127630597,
гр.***.
От страна на изпълнителя „Барс“АД, ЕИК 127630597 е предявена претенция
пред ищцовото дружество, като застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, като при ищеца била образувана
ликвидационна преписка по щета №1220001260002227 от 15.10.2012 г., видно от
приложеното по делото уведомление
изх.№552/08.10.2012 г. Безспорно установен е и фактът на изплащане на 25.10.2012
г. от ищеца на застрахователя по имуществената отговорност на сумата от 240.00
лв., представляваща изпълнено регресно задължение във връзка с настъпилите щети
по процесното ПТП.
Нормата на чл.432, ал.3 от КЗ/чл.213, чл.213а
от КЗ/отм./ дава възможност на ощетеното лице да предяви вземанията си направо
към застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на
лице, което виновно е причинило вредата. Съгласно нормата на чл.433, т.3 от КЗ/чл.274,
ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./, застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество,
или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Съгласно чл. 429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
В случая безспорно се установи, че „З.К.О.
БЪЛГАРИЯ”КЧТ, с ЕИК 200737120, в качеството му застраховател по застраховка “Гражданска
отговорност“ е изплатил на увреденото лице, чрез изпълнителя на ремонта на
причинените от процесното ПТП вреди на уличната мрежа на гр.*** застрахователно
обезщетение, равняващо се на сума от 240.00 лв. Имайки предвид гореизложеното,
съдът заключава, че в случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл.433,
т.3 от КЗ/чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./, и ищецът, в качеството му на
изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, с оглед настъпилото
застрахователно събитие, има право на регресно вземане срещу ответника, в
качеството му на водач на МПС, виновно причинил ПТП, като е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма. От представените писмени доказателства
се установи, че стойността на имуществените вреди на част от уличната мрежа-на
положени бордюри на острова на кръстовището, настъпили от процесното ПТП се
равнява на сума от 240.00 лв., като е налице причинно- следствена връзка между
описаното в протокола за ПТП и настъпилите щети. Доказани са и направените
25.00 лв. ликвидационни разноски от ищеца за определяне на обезщетението.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за погасяване вземането на
ищеца по давност, тъй като вземането на ищцовото дружество става изискуемо от
датата на изплащане на застрахователното обезщетение, в разглеждания казус от 25.10.2012
г. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като в
настоящата хипотеза, доколкото законодателят не е предвидил друг срок, е
приложимата общата погасителна давност. Нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда,
че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като при разглеждания казус от 25.10.2012 г., т.е. давността би изтекла, /ако
не е спирана и прекъсвана/ на 25.10.2017 г. Ищецът
е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на 07.08.2017 г. към която дата давността не е била изтекла, а
съгласно чл.
422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението.
Тъй като
ищецът не претендира присъждане на законна лихва върху изплатеното обезщетение от датата на изплащането му до депозиране на
заявелнието за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е ирелевантно соченото от ответника обстоятелство,
че не е получил регресна
покана за изпълнение на
задължението,
тъй като връчване на такава покана би било относимо към
спора само в тази насока, доколкото вземането му става изискуемо след покана, по общото правило на чл.
84, ал.2 от ЗЗД, а по отношение съществото на спора, за такава се зачита
връчената на ответника искова молба.
Възраженията за нарушение на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК на ответника са неоснователни, поради
следното: от показанията на свидетелите –
връчители се установи, че отразеното в съобщенията посещения на постоянния и
настоящ адрес на длъжника са коректно отразени, установено е че длъжника е в
чужбина, след което адреса е посетен отново и по разпореждане на съда е
залепено уведомление на пътната врата, срокът на което е изтекъл без резултат.
Връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, а е в чужбина и е
удостоверил това в съобщението.
Поради което е изпълнена
процедурата по чл.47 от ГПК за връчване на заповедта за изпълнение чрез
уведомление. На настоящият адрес длъжникът - ответник не живее от
преди 19 години. На постоянния му адрес живее майката на ответника – св.***,
която е отказала да получи съобщенията адресирани до сина й, което се установи
от разпита на кметския наместник на с.Кълново – св.Ж.. Маринова потвърди, че е
залепено уведомление на пътната врата на домът им, но тя заедно с ответника са
го отлепили без да изпълнят задълженията си за получаване на съдебните книжа. Същата
потвърди, че синът й е бил в чужбина по време на връчване на съобщенията, преди
залепяне на уведомлението по заповедното производство. Противоречи на
показанията на св.Ж.-връчител и кметски наместник, соченото от св.Маринова, че
не е посещавал адреса им за връчване на съобщенията. Съдът кредитира
показанията на св.Ж., като ги намира за незаинтересовани от изхода на делото.
Поради изложеното счита, че ответника/длъжник се опитва да черпи права от
собственото си неправомерно поведение във връзка с връчването чрез уведомление
на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, което е недопустимо.
Неоснователно
е и възражението за заплащане на причинените от ПТП вреди направо на увреденото
лице Община *** от ответника, т.к по делото не са представени доказателства за
това.
Ето защо, съдът заключава, че исковете
са изцяло основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на 325.00 лв., в настоящото производство и
175.00 лв. в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес *** дължи на „З.К.О. БЪЛГАРИЯ”КЧТ, с ЕИК ***, седалище:*** 1404,
адрес на управление:***-142А, представлявана по закон от Диего Гонзалес Алонсо, Карлос Кановас Гойер и
Хорхе Гонзалес Гарсия – поотделно и пълномощник Ивайло Василев Пеев – управител
на клон, представляван по пълномощие от Б.Л. – юрисконсулт, сумата 265.00 лева (двеста шестдесет и пет лева и
нула ст.), представляваща главница и ЗАКОННАТА ЛИХВА от датата на подаване на
заявлението – 07.08.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумите,
представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв. – платена
дължима държавна такса по заявлението и 150.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, като вземането произтича от следните обстоятелства: регрес за
изплатено застрахователно обезщетени по щета №1220001206002227 в общ размер на
265.00 лева, от които обезщетение 240.00
лв. и ликвидационни разноски- 25.00лв. на осн.чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от
КЗ/отм./, за които е издадена заповед за изпълнение 265/11.08.2017 г. по
ЧГД№587/2017 г. по описа на ВПРС.
ОСЪЖДА Б.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на „З.К.О. БЪЛГАРИЯ”КЧТ, с ЕИК ***, седалище:*** 1404, адрес на управление:***-142А,
представлявана по закон от Диего
Гонзалес Алонсо, Карлос Кановас Гойер и Хорхе Гонзалес Гарсия – поотделно и
пълномощник Ивайло Василев Пеев – управител на клон, представляван по
пълномощие от Б.Л. – юрисконсулт, сумата от 325.00 лв. /триста деветдесет и пет лева/, представляваща
направените в настоящото дело разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: