Р
Е Ш Е Н И Е
22.10.2018
год.
Номер . . . . . . . .
. . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети
състав
На
08 (осми) октомври Година 2018
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Стоян Момов
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 192 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
В исковата си молба ищецът Н.Х.Н. твърди,
че работил по силата на трудов договор като „Ръководител участък Горско
стопанство I-ви ГСУ“ при
ответника – Териториално поделение „Д.Г.С.В.” на „С.Д.П.” ДП гр. Шумен. Със
заповед № 190/22.12.2017 г. му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение”. Твърди, че не е извършил вменените му нарушения по всички пунктове.
Моли съда да постанови решение, по силата на което цитираната заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна, да бъде възстановен на предишната
работа, като
ответникът бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът, чрез пълномощник, подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Излага, че процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание била изцяло спазена от работодателя. На работника били
изискани обяснения за всяко от нарушенията на трудовата дисциплина, които били
безспорно установени. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото
допълнително споразумение № 45-25/11/2014 г. от 20.07.2015 г. към трудов
договор № 45/25.11.2014 г. е, че между ТП „Д.Г.С.В.” на „С.Д.П.” ДП – Шумен и Н.Х.Н.
съществувало трудово правоотношение, по силата на което последният изпълнявал
длъжността „Ръководител участък, ГС – старши лесничей” в предприятието. Със заповед
№ 190/22.12.2017 г. на директора на ТП, на Н. било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение” на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7,
т. 8, т. 9 и т. 10 от КТ. Като фактически основания в заповедта е описано:
„1. След анализ на писмените доказателства се установи, че за
периода 31.08.2017 г. до 30.11.2017 г. Н. многократно е окачествил част от
добитите дърва като по-ниска ценова категория „вършина”. В нарушение на моя
заповед № 20/10.03.2016 г. не е приемал добитата дървесина с протокол на
комисия, с посочените в заповедта задължителни участващи, а сам е извършвал
приемане и окачествяване върху гърба на позволителното за сеч на екземпляра,
който остава у ползвателя, като за отдели 99д и 134е разликата между описаната
и неточно окачествената дървесина като вършина, е съответно 16 куб.м и 106
куб.м или е нанесена щета на предприятието от 1586,00 лева. Нарушенията са
открити на 07.11.2017 г. С тези си действия Н. е нарушил задълженията по чл.
125 и чл. 126, т.7, 8 и 13 от КТ. Нарушил е чл. 187, т. 7, 9 и 10 от КТ;
2. Н.Н. се снабдява с фактура на цена на дървата 157,20 лв., които плаща
в работно време за добив на дървесина на М.К.. Същият в работно време извън и в
нарушение на трудовите си задължения върши действия по организация на добив на
дървесина не от лицето М. К. и определя количеството по категория на добитите
дърва. Лично заплаща фактурата за дървата в касата на стопанството, организира
транспорта на дървата, присъства при издаването на превозния билет – всички
тези действия в работно време, за което получава от К. 360,00 лева. С тези си
действия Н. нарушил чл. 187, ал. 1, т. 3, 9 и 10 от КТ, като в работно време
извън и в нарушение на трудовите си задължения не изпълнява работата си, а извършва
действия в полза на трето лице. Нанесени са и материални щети на ТП от
категоризацията на добитата дървесина. Нарушенията са открити на 24.11.2017 г.;
3. Пред
4.
През 2017 г., на 12.02.2017 г. и 28.04.2017 г. по време на платен годишен
отпуск зарежда служебно гориво в друг автомобил, а не в служебния автомобил. От
направената проверка за изразходвано гориво, попълнени пътни листи и пътна
книжка на поверения му автомобил се установява и щета поради некоректно
изписано гориво, като разликата е 815 литра – щета на предприятието. С тези си
действия нарушил чл. 187, ал. 1, т. 7, 8, 9 и 10 от КТ. Нарушенията са открити
на 08.12.2017 г.;
5. Н.Н. като дежурен
ръководител и проверяващ лова на 09.12.2017 г. при проверка на ловната дружинка
е бездействал, като не е прекратил лова,
а според обясненията му се е присъединил да обядва към дружинката и е напуснал
проверката в 14,00 часа, като проверката без него е продължила до 16,00 часа и
е установено, че ловът неправомерно е продължил и са отстреляни още 5 диви свине.
С тези си действия нарушил чл. 187, ал. 1, т. 3, 7, 8 и 10 от КТ. Нарушенията
са открити на 12.12.2017 г.;
6.
Н.Н. като ръководител и участник в
лов на 25.11.2017 г. участвал в групов лов в забранен район въпреки, че
служебно му е известно това обстоятелство. Нарушенията са открити на 28.11.2017
г. С тези си действия нарушил чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ. Нарушенията са
открити на 08.12.2017 година.
По делото е представено писмо изх. №
668/18.12.2017 г. до Н.Н., с което работодателят го поканва да депозира писмени
обяснения. В приложеното лично трудово досие на ищеца се съдържат обяснения от същия
вх. № 3800/19.12.2017 година.
Според представения доклад за
извършени проверки вх. № 3485/07.11.2017 г., изготвен от Ш.М.– горски стражар, при
извършена съвместна проверка с РДГ Шумен и ЦУ СИДП – Шумен, били извършени
проверки в домовете на различни граждани, които притежавали дървесина и им били
издадени превозни билети, като не било констатирано наличието на „вършина”. По
делото са представени и съставените констативни протоколи, справка „местно
население” с издадени позволителни за сеч и издадените на лицата фактури. В
доклад вх. № 3658/28.11.2017 г., изг. от Ш.М.се описва, че на 25.11.2017 г.
съвместно с мобилните екипи на ТП ДГС – Омуртаг, РДГ – Шумен и ЦУ СИДП – Шумен,
при проверката на ловци в местността „Арпалък” групата ловуващи с редовно
разрешително за групов лов, започнаха лова на забранено за тях място (отделите
109, 108, 107), които навлизат в едродивечовия участък. Съставен е и протокол
за извършена проверка, в който сред групата ловци фигурира и Н.Н.. Посоченият
горски стражар е изготвил и приложения доклад вх. № 3727/12.12.2017 г., в който
се сочи, че на 09.12.2017 г. съвместно с Н. Н. и Венелин Димитров от 08,00 часа
започнала проверка на ловци в местностите „Акташ”, „Арпалък”, „К. гроб”, „Ц.
локва” и „Б. баир”, като проверката започнала в 08,00 часа. Проверките
продължили до 16,00 часа без р-л Н. Н., същият приключил проверките в 14,00
часа. По делото са представени справка за заредено гориво по фактури 2014-
Разпитаният в качеството на свидетел
М.К. описва процедурата по издаване на разрешителни за лов. Сочи, че не му е
известно ищецът да е издавал такива, като познавал същия в качеството му на
ловец и член на сдружението от ловци. Свидетелят М.Е., заемащ длъжността
„Ръководител ГСУ” при ответника заявява, че не си спомня случай, при който
ищецът да му е съдействал чрез зареждане на гориво в служебния му автомобил.
Свидетелят И.К., изпълняваща длъжността „касиер-домакин” при ответника излага,
че Н. е получавал веднъж кочан с разрешителни за лов, тъй като синът му, който
трябвало да го получи заемал длъжността „лесничей”, но отсъствал. Свидетелката
описва процедурата по издаване на фактури за добита дървесина в предприятието.
Излага, че не е установявала проблеми във връзка с отчетеното от Н. гориво за
ползвания служебен автомобил. По делото, като свидетел е разпитан и горският
стражар при ответника – Г.Т., който описва начина на окачествяване на
дървесината при добиването й.
Съгласно заключението на назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, при проверени документи е налице
разлика между разрешени за сеч дърва за огрев и тези, извозени и отразени по
фактури и заплатени – общо 286 куб. м „вършина” на стойност 4461,60 лв. за
отдели 99д и 134е. Вещото лице сочи, че по проверени документи била налице причинена
вреда в резултат между неточно изписано гориво за служебен автомобил „Лада Нива”
с рег. № Н4830ВА с водач Н. Н., в размер на
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и доказан.
Установи се по делото, че ищецът
заемал длъжността „ръководител горскостопански участък” при ответника.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 190, т. 2 от
КТ, т.е. поради налагане от работодателя на най-тежкото дисциплинарно наказание
– уволнение на работника. Нарушенията на трудовата дисциплина в случая са тежки
такива. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарно наказание да приеме писмените обяснения на
работника. Задължението му е съществен елемент от дисциплинарната процедура,
като значението му е работодателят да си изясни отношението на работника или
служителя към извършеното и да му даде възможност да се защити. В случая бе
доказано, че от ищеца са поискани обяснения преди издаване на заповедта. Спрямо
Н. работодателят провел дисциплинарно производство за извършени пет нарушения
на трудовата дисциплина, които следва да бъдат разгледани отделно.
По отношение на първото
нарушение: същото е описано от ответника като окачествяване на част от
добитите дърва в подотдели 134е и 99д като по-ниска ценова категория – „вършина”.
Съдът намира, че чрез събраните по делото доказателства – доклад от 07.11.2017
г., ведно с констативни протоколи и фактури, свидетелските показания на Г. Т. и
И. К., както и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се
установи извършването от страна на Н. на вмененото му нарушение. Предвид гореизложеното,
съдът намира, че ищецът извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,
т. 7 и 9 от КТ.
По отношение на второто нарушение: то се изразява най-общо в неизпълнение на възложената работа и увреждане
на работодателя чрез снабдяване с фактура на името на трето лице и действия по
организация и добиване на дървесина за същото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Предвиденият от законодателя срок е преклузивен и неговото
пропускане погасява дисциплинарната отговорност на служителя, респективно,
правото на работодателя да наложи наказание. Нормата на чл. 195, ал. 1
от КТ установява по императивен начин необходимото съдържание на заповедта за
дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за
нарушителя, за наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се
налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира
възможността за ефективна защита срещу наложеното наказание, нарушението трябва
да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият служител. В
случая, описанието на извършеното от Н. нарушение не е достатъчно за формалното
удовлетворяване на тези изисквания. В процесната заповед не е посочена датата
на извършване на нарушението, като посочването на датата на откриването му не изпълнява
тези изисквания. Непосочването на дата на извършване на нарушението лишава съда
от възможността да извърши проверка и относно спазването на преклузивния срок
от работодателя.
Предвид
изложеното, съдът намира, че непосочването от работодателя на дата (период) на
извършване на нарушението прави издадената заповед в тази й част немотивирана, а
като неотговаряща на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ – незаконосъобразна,
като не следва да се обсъжда извършване на нарушението по същество.
По
отношение на третото нарушение: изразяващо се в получаване на кочан с
разрешителни за индивидуален лов: и по отношение на така описаното нарушение се
отнасят направените по-горе изводи, тъй като в атакуваната заповед като време
на извършване на нарушението е посочено „Пред
Касателно
нарушението по пункт № 4 от заповедта: на Н. са вменени две нарушения –
първото е, че по време на ползван от него отпуск – на 12.02.2017 г. и на
28.04.2017 г. зарежда служебно гориво в друг автомобил, а не в служебния. По
делото се установи чрез представените справки, че действително, на посочените
дати ищецът е ползвал платен годишен отпуск, както и че е заредил гориво. По
никакъв начин, обаче, не бе доказано, че това е сторено в друг автомобил,
различен от служебния му поверен.
В
този пункт се съдържа и друго нарушение – причиняване на вреди на работодателя,
чрез некоректно изписано гориво в общ размер
Касателно
петото нарушение: работодателят е отразил като правни основания – чл.
187, ал. 1, т. 3, 7, 8 и 10 от КТ, а именно: неизпълнение на възложената
работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя; злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието и неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. Като фактически действия, обосновали
тази квалификация е отразено бездействие при проверка на ловна дружинка.
Единственото доказателство за действията на Н. се съдържат в цитирания по-горе
доклад, изготвен от Шенол Мустафов. Фактите, описани в същия са, че ищецът
участвал в проверката до 14,00 часа, като не са открити нарушения по ЗЛОД,
тоест липсват каквито и да е данни, че ловът се провежда неправомерно, поради
което следвало да бъде прекратен, както и че впоследствие са отстреляни диви
животни. Работодателят не е посочил какви свои задължения не е изпълнил в
случая работникът му, но ако се предположи, че се касае за заповеди на
директора за извършване на проверки по ЗЛОД, то в същата не е предвиден краен
час на проверката. Липсват събрани други доказателства, от които да се установи
в какво се състои нарушението на Н., какво е наложило проверката да продължи до
16,00 часа без негово участие. Поради това, съдът намира за недоказано
извършването от страна на ищеца на нарушението по пункт 5 от заповедта.
Относно нарушението по пункт №
6 от заповедта: прието е, че Н., при условията на служебната си
осведоменост, извършил нарушение на трудовата дисциплина чрез участието си в
групов лов, в забранен район, на 25.11.2017 година. На първо място, по време на
такова свое участие в лов, ищецът е ползвал полагащата му се междуседмична
почивка (по делото не установено възлагането на изпълнение на служебни функции
на 25.11.2017 г.). По време на почивка и отпуск обаче, работникът не пребивава
на работното си място, не изпълнява трудовите си задължения, респ. не дължи
спазване на трудова дисциплина. На второ място, евентуалното нарушаване на правилата
при провеждане на лов (установено не по предвидения в закона
административнонаказателен или наказателен процесуален ред) не представлява установено
неизпълнение на трудови задължения, за което да може да бъде ангажирана
дисциплинарната отговорност на работника (служителя) – по аргумент от чл. 194,
ал. 2 от КТ. Поради това съдът счита за недопустимо да обсъжда обстоятелства,
квалифицирани като дисциплинарно нарушение, посочени единствено във
вътрешнослужебен „доклад вх. № 3658/28.11.2017 г.”, относими към неустановена
по надлежния наказателен ред евентуална деятелност на Н. на 25.11.2017 година.
Тоест, следва да се приеме, че не е установено ищецът да е извършил това вменено
му дисциплинарно нарушение.
Предвид
изложеното по отношение на всяко от описаните в обсъжданата заповед дисциплинарни
нарушения, съдът приема, че Н.Н. извършил единствено нарушението по пункт 1 от
същата. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че за единственото
надлежно установено нарушение на трудовата дисциплина от страна на Н.,
наложеното наказание „Уволнение” се явява несъразмерно тежко. При определянето
му като съответно, не следва да се взема предвид предходно наложеното на
работника наказание „Предупреждение за уволнение”, тъй като същото е наложено
със заповед от 22.11.2017 г., за нарушения, извършени в периода, обхванат времево
и от настоящата заповед (от непосочена дата през мес. октомври
Предвид
гореизложеното, съдът счита,
че процесната заповед № 190/22.12.2017 г. на Директора на ТП „Д.Г.С.В.” на
„С.Д.П.” ДП гр. Шумен
се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
По
отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – същият се
явява акцесорен по отношение на иска за признаване на незаконността на
уволнението. Предвид обуславящия извод за незаконосъобразност на процесната
заповед, искът следва да бъде уважен и ищецът – възстановен на предишната
работа.
По
определянето и събирането на държавната такса по исковата молба:
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от внасяне на държавна
такса по исковата молба и на разноски по производството.
На
основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, по делото следва да бъде определена държавна
такса върху цената на всеки от двата неоценяеми иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ – в размер на по 40,00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 2, вр. чл. 71,
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 69, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВПРС, държавната такса по исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, в размер на 80,00 лв.
(по 40,00 лв. за всеки от неоценяемите искове).
По
разпределението на разноските по делото:
Всяка от насрещните страни прави
искане за присъждане на направените по делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК
на разноските се представя своевременно и от двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по
делото в размер на 750,00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
УВОЛНЕНИЕТО на Н.Х.Н. с ЕГН **********,***, извършено със
заповед № 190/22.12.2017 г. на Директора
на Териториално
поделение „Д.Г.С.В.”, с ЕИК 2016174120076, на „С.Д.П.” ДП – Шумен, със
седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от инж. Х.А.А.– Директор,
за НЕЗАКОННО И ГО
ОТМЕНЯВА.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Х.Н. с ЕГН **********
на предишната работа – „Ръководител участък, горско стопанство (ГС) – I-ви ГСУ
„Върбица” – старши лесничей” при Териториално поделение „Д.Г.С.В.”, с ЕИК
2016174120076, на „С.Д.П.” ДП – Шумен.
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК,
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса върху цената на всеки от неоценяемите искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ – в размер на по 40,00 лв. (четиридесет
лева).
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 2, вр. чл. 71,
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 69, ал. 2 от ГПК, от ГПК, ОСЪЖДА ТП „Д.Г.С.В.” на „С.Д.П.”
ДП – Шумен да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Велики Преслав, държавна такса по делото, в общ размер 80,00 лв. (осемдесет
лева).
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА
ТП
„Д.Г.С.В.” на „С.Д.П.” ДП гр. Шумен, да заплати на Н.Х.Н. направените разноски
по делото, в размер на 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лева).
На основание чл. 346, ал. 1 от КТ,
решението относно признатото за незаконно уволнение, при влизането му в сила,
подлежи на вписване в трудовата книжка на Н.Х.Н.
с ЕГН **********.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК,
препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, чрез пълномощниците им –
адв. М.П. от ШАК, съотв. – адв. И.К. от ШАК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, считано от 22.10.2018
г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
В
деня на влизане в сила на настоящото решение, ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца съобщение по
чл. 345, ал. 1 от КТ за възстановяването му от съда на предишната му работа – с
указания за законния срок за явяването му на работа.
Районен
съдия: