Р Е Ш Е Н И Е

26.10.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 26 (двадесет и шести) септември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 235 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

В исковата си молба, ищцата С.В.И. твърди, че с ответника С.Д.И. са съпрузи от 27.12.1978 година. От брака си имали родени четири деца, понастоящем пълнолетни. Първоначално съвместният им живот протичал нормално. Преди повече от тридесет години, обаче, ответникът напуснал семейното жилище и създал ново семейство. Оттогава съпрузите не поддържали никаква връзка помежду си. С.И. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася по въпроса за вината; да бъде запазено фамилното име на ищцата И.; да й бъде предоставено ползването на семейното жилище. В съдебно заседание искането относно семейното жилище не се поддържа.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. Никоя от страните-съпрузи не прави искане съдът да се произнесе относно вината за разстройството на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 27.12.1978 г., когато с акт № 003/27.12.1978 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство М., общ. П., обл. В.Т.сключват граждански брак. От брака си имат родени четири деца – Донка, Г., Иванка и Коста, понастоящем пълнолетни (видно от 2 бр. справки от Регистър НБД „Население” от 17.05.2018 г.). Разпитаната в съдебно заседание като свидетел А.Й.излага, че преди тридесет и две години ищцата заживяла на съпружески начала с нейния баща в гр. Смядово. Именно И. отгледала свидетелката, която я възприемала като своя майка. Оттогава и понастоящем, ищцата не поддържала никаква връзка със съпруга си.

Предвид установеното чрез събраните безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, съдът счита, че се доказа липсата на разбирателство и другарски отношения между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на настъпилото отчуждение между брачните партньори е фактическата раздяла между тях от преди повече от тридесет и две години. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.

Ищцата следва да запази фамилното име, прието при сключване на брака – И..

Предвид заявеното в съдебно заседание от пълномощника на ищцата досежно семейното жилище, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която, при непроизнасянето на съда по въпроса за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.

На основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК, предвид непроизнасяне по въпроса за вината, разноските по делото следва да останат в тежест страните, така както са направени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 27.12.1978 г., с акт № 003/27.12.1978 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство М., общ. П., обл. В.Т.между С.Д.И. с ЕГН **********,*** и С.В.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Г.И. ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

След прекратяване на брака С.В.И. ЗАПАЗВА фамилното име – И..

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв. (тридесет лева).

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С.Д.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сумата 15,00 лв. (петнадесет лева), представляваща съответната му част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С.В.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сумата 15,00 лв. (петнадесет лева), представляваща съответната й част от държавната такса при решаване на делото.

На основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК, в тежест на С.В.И. остават направените от нея деловодни разноски, в размер на 625,00 лева.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 64, ал. 4 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо гражданския статус на страните, подлежи на публикуване на интернет страницата на ВПРС без мотивите.

Районен съдия: