Р Е Ш Е Н И Е

25.10.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град ***В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – *** трети състав

На 25 (двадесет и пети) септември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 240 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. ал. 1 от СК и чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК.

В исковата си молба (уточнена и допълнена) ищцата Ж.Г.А. твърди, че с ответника Г.Х.Х. са родители на детето С., родена на *** година. Страните съжителствали Република ***, където се родило детето, а в края на 2016 г. се установили в дома на родителите на ответника в с. ***, обл. Търговище. Постепенно отношенията помежду им се влошили поради намеса на родителите на Х.. В началото на месец март 2018 г. ответникът заявил на ищцата да напусне жилището му. А., заедно с детето заживяла в дома на своите родители в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, като сама се справяла с грижите за детето. Тъй като възходящите на ищцата били трайно установени в Република ***, А. имала желание да ги посещава заедно със С. по време на коледните и великденските празници. Ответникът, обаче, отказвал да даде съгласие за пътувания на детето. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето С. Г.Х.да бъде определено при ищцата; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето; на ответника бъде определен режим на лични отношения с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща на детето С. месечна издръжка на дете от родител в размер на 130,00 лв., считано от датата на предявяването на иска – 15.03.2018 г.; да бъде заменено липсващото съгласие на Г.Х. за разрешаване на детето да пътува извън пределите на страната единствено със съгласието на майка си до Република ***, до навършване на пълнолетие, в периодите – през коледните празници, през великденските празници и един месец през лятото. Прави искане ответникът да бъде осъден да й заплати деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Същият оспорва претенциите, както и обстоятелствата, изложени в нея. Заявява категоричното си несъгласие детето да бъде отглеждано целогодишно от майка си в Република ***. Излагайки, че също желае да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК, ответникът подава насрещна искова молба, с която също предявява искане местоживеенето на малолетното дете да бъде определено при бащата, като му бъдат предоставени родителските права по отношение на същото и бъде присъдена издръжка, плащана от майката.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищцата Ж. А. – ответник по насрещната искова молба, чрез пълномощника си, подава отговор на насрещната искова молба, с който оспорва основателността на предявените насрещни искания.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 0974/28.07.2016 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Ж.Г.А. и Г.Х.Х. са родители на детето С. Г. Х., род. на *** г. в гр. Лоуреш, Република ***. В изготвената от ищцата декларация от 15.03.2018 г., се сочи, че същата не работи и не получава трудово възнаграждение, както и че няма никакви доходи. По делото е представено удостоверение изх. № 297/14.09.2018 г., изд. от „***“ ЕООД гр. Варна, от което се установява, че през периода мес. януари 2018 г. – мес. август 2018 г. Г. Х. получавал средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 389,83 лева. Съдът констатира от приложената преписка вх. № 367/2018 г. на Районна прокуратура – Търговище, че въз основа на депозирана жалба от Г.Х., на 20.04.2018 г. бил съставен протокол за полицейско предупреждение, с което Ж.А. била предупредена да не използва сила и заплахи, за да получи сългасието на Х. за пътуването на детето извън граница.

В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. ***е отразено, че от мес. март 2018 г. непосредствените грижи по отглеждането на детето на страните се полагат от ищцата. Двете обитавали двуетажна къща, находяща се в гр. В. Преслав, собственост на бабата и дядото на А., които й помагали при отглеждането на детето. В жилището били осигурени добри хигиенно-битови условия. Ищцата била безработна, като разчитала на финансовата помощ на своите родители, които се намирали, съответно – в Република *** и в Кралство Белгия. Същата имала желание да посещава заедно с детето С. майка си, установена в посочената република.

По делото е изготвен и социален доклад от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Търговище. В него се сочи, че от края на мес. април 2018 г. Г. Х. се намирал във Федерална република ***, където полагал труд. При завръщането си в страната, същият обитавал дома на своите родители в с. ***, обл. Търговище, където имало добри хигиенно-битови условия.

Разпитаните като свидетели А. Х. и М.Х. (посочени от ищцата) излагат, че след настъпилата раздяла между страните през мес. март 2018 г., А., заедно с детето С. заживяла в дома на своите баба и дядо в гр. В. Преслав. Същата самостоятелно полагала грижите по отглеждането и възпитанието на детето, като получавала финансова помощ от родителите си, които работели в Република ***. Ищцата се грижела много добре за детето, на което били осигурени много добри условия. Ж. А. имала намерение да се установи при своите родители, за да работи и да получава непосредствена помощ от тях. Свидетелите сочат, че детето общува много добре с баща си.

В хода на производството, като свидетели са разпитани и посочените от ответника Р. С. и С.А.. Същите излагат, че родителите на ответника посетили внучката си в гр. В. Преслав 3-4-кратно след настъпилата раздяла между страните. Описват, че по време на съжителството на А. и Х. *** същите се разбирали, като и двамата полагали много добри грижи за детето. Понастоящем ответникът се намирал извън пределите на страната.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Досежно исканията с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:

Предвид обстоятелството, че в настоящото производство, по реда на спорната съдебна администрация, съдът следва да реши въпроса при кой от родителите ще живее за в бъдеще детето и обусловените от това въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му, независимо от предявяването на насрещни, взаимно изключващи се искания за това, настоящият състав счита, че изследването на правно значимите и относими към спора обстоятелства следва да бъде извършено общо по отношение на двете насрещни претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето С. и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени и от двете страни.

Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди около шест месеца. От месец март 2018 г. грижите по отглеждането и възпитанието на С. били поети изцяло от майка й – ищцата, подпомагана от своите възходящи.

При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.

При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на всяко от децата. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество:   възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че и двамата родители на детето С. притежават в пълнота родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание.   Желанието на родителите – изявена е готовност от страна на всеки от двамата родители да отглежда и възпитава детето, факт, който е указание за тяхната сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг;   полът и възрастта на детето – С. е момиче на 2 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима в пълна, но в значителна степен;   социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че благоприятна за развитието на детето С. е социалната среда в дома на ищцата – среда, в която то е свикнало да живее и е спокойно. От друга страна, в момента социалната среда на ответника в с. *** се състои единствено от неговите родители поради трайното му отсъствие от страната (посочено в социалния доклад на Д „СП” общ. Търговище)  Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилищата и на двамата родители са осигурени много добри битови условия; подкрепа на близки и роднини: в тази насока се установи, че и двете страни разчитат на подкрепа от роднини, като при ответника тази подкрепа се изразява в поемане на основните грижи.

След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съдът счита, че следва да бъде определено детето С. да живее при своята майка – Ж.А., която ще упражнява родителските права по отношение на същото. Независимо, че съдът не е задължен да определя адреса, на който ще живее детето, предвид сравнително ниската му възраст, наличието на създадена социална среда, осигуряваща условия за неговото нормално физическо, интелектуално и социално развитие, съдът намира, че детето следва да живее в жилището на своята майка, по регистрирания от последната постоянен адрес ***).

С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето С. както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Досежно определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:

Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, детето С. било отглеждано, възпитавано и издържано от майка си. При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителите му. Ищцата претендира месечна издръжка в размер на 130,00 лева. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, понастоящем минималният размер на дължимата от родител издръжка на ненавършилото пълнолетие дете възлиза на 127,50 лв. След извършване на тези преценки, съдът определя обща месечна издръжка за детето С. в размер на 200,00 лв., от които бащата следва да заплаща по 130,00 лв. месечно, а останалите 70 лв. следва да се заплащат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от майката.

Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 15.03.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

Касателно искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК:

Подадена е молба за решаване на спор при разногласие между родители, за пътуване на детето на страните в чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира материалните правоотношения, преценявайки конкретните факти с оглед интересите на детето и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на неговото дете извън пределите на Република България. С оглед изрично заявеното от ответника оспорване на това искане, по делото е установен правният интерес на ищцата от предявяването му по съдебен ред.

Ищцата моли за съдебно разрешение малолетното дете С. да пътува извън пределите на страната единствено със съгласието на майка си до Република *** до навършване на пълнолетие, в периодите – през коледните празници, през великденските празници и един месец през лятото.

В чл. 13, т. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217 А (III) на ОС на ООН от 10.12.1948 г. и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифицирана със закон и обнародвана в ДВ, бр. 66/14.08.1992 г. (част от вътрешното право на Република България – арг. чл. 5, ал. 4 от КРБ), е въздигната като основно право на човека възможността да напуска всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си, като това естествено, основно човешко право може да бъде ограничавано от административните или съдебните органи на съответната държава само по изключение и то ако тези правни основания са уредени в закон (в тесния смисъл на този термин), и са необходими в едно развито общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Това основно човешко право е обявено в КРБ като основно право и на гражданина в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от КРБ, като неговото ограничаване е допустимо, само ако е предвидено в закон – за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Тъй като децата не могат да изразяват правновалидна воля (малолетните са недееспособни), респ. тяхната дееспособност е ограничена (при непълнолетните) и за да извършват правни и фактически действия е необходимо техните родители, като законни представители, да осъществяват от тяхно име определени правни действия, респ. да предоставят попечителско съдействие – арг. от чл. 3, ал. 2 и чл. 4, ал. 2 от ЗЛС, законодателят е въвел специални норми, насочени към охраняване на техните права и законни интереси, с цел да се защити телесната им неприкосновеност, здраве и морал, както и с цел да се обезпечи тяхното нормално физическо, психическо, духовно и културно развитие като свободни личности.

В съответствие с международните правни актове, по които Република България е страна, е създадена детайлизирана вътрешна нормативна уредба, гарантираща правото на детето, когато родителите са разделени и не упражняват съвместно родителските права, на местоживеене при единия родител, но с гарантираната и призната от закона възможност за широк личен контакт между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Именно във висш интерес на всяко дете е да се предвидят такива нормативни правила, които да обезпечат правната възможност за неговото пълноценно общуване с двамата родители в тяхната семейна среда, в случай че те са разделени и не упражняват съвместно родителските права.

Израз на тази закрила на основните човешки права на детето представлява уредената и гарантирана в чл. 127, ал. 1 от СК правна възможност на родителите, които не живеят заедно, по общо тяхно съгласие да решат всички съществени въпроси, касаещи интересите на детето, а именно местоживеенето му, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Видово проявление на този принцип представляват правните норми, уредени в чл. 127а, ал. 1 и ал. 2 от СК, които предписват, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие за това, спорът между тях се решава от съда. За да се обезпечи възможността на родителите по взаимно съгласие да определят дали, кога, за какъв период и за каква дестинация детето да напуска пределите на Република България, в чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД е уредено правомощието на компетентните административни органи да забранят напускането на страната на дете, което не притежава нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители.

Когато родителите не могат по взаимно съгласие да решат въпроса за излизането на детето извън пределите на страната, този спор може да бъде разрешен от съда, който да замести липсващото съгласие на единия родител. Но с оглед защита правата на детето, заместването на съгласието трябва да се отнася за определен, конкретен случай, за да може съдът да прецени дали излизането извън пределите на страната е в изключителен интерес на детето, като се вземе предвид и правото на всеки от родителите да осъществяват пълноценно общуване с него. Именно с оглед конкретната преценка на интереса на детето е недопустимо да се дава заместващо съгласие безсрочно, за неопределен период и без да са описани конкретните факти, обуславящи необходимостта на детето да напуска териториалните предели на Република България.

В тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в която безпротиворечиво е застъпено следното обобщено становище: разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен случай.

В съответствие с горното е искането на ищцата да бъде разрешено на малолетната С. да пътува до посочената държава-членка на Европейския съюз, за определяеми периоди от време, за гостуване при роднини.

По делото бе установено, че роднините на детето – негови възходящи по права линия от втора степен живеят именно в Република ***, където е родено и самото то.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че в интерес на детето е същото да пътува в чужбина, за да контактува с роднините си, придобива впечатления за културата на други държави, спомагайки му да разшири своя мироглед и да придобие чуждоезикови познания.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата за допускане на заместващо съгласие на родителя на детето С. Х. – Г.Х. за разрешаване на детето да пътува до Република ***, се явява основателна. С оглед обстоятелствата, посочени като причина за бъдещите пътувания, както и с оглед обусловеното от 2-годишната възраст на детето предстоящо интензивно изменение на физическото и психическо му развитие, настоящият състав намира, че разрешението следва да бъде дадено за излизане в период от пет години, считано от датата на влизане на решението в сила, извън пределите на Република България – в Република *** – два пъти годишно за срок до десет дни (за всяко отделно пътуване).

По разпределението на разноските по делото:

Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски, като списъци на разноските по чл. 80 от ГПК не се представят.

Предвид обстоятелството, че се касае за производство по спорна съдебна администрация, при която разпоредбата на чл. 78 от ГПК е неприложима, съдът не дължи присъждане на разноски по делото, които следва да останат в тежест на всяка от страните така, както ги е направила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето С. Г.Х.с ЕГН ********** да живее при родителя си Ж.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: ***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С. Г.Х.с ЕГН ********** на майката Ж.Г.А. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на бащата Г.Х.Х. с ЕГН **********,***, с детето С. всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Г.Х.Х. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето С. Г.Х.с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ж.Г.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130,00 лв. (сто и тридесет лева), считано от 15.03.2018 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, РАЗРЕШАВА на малолетната С. Г.Х.с ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Лоуреш, Република *** от родители Ж.Г.А. с ЕГН ********** и Г.Х.Х. с ЕГН **********, ДА ПЪТУВА, в период от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, извън границите на Република България, както следва: до Република *** – два пъти годишно, за срок до десет дни за всяко отделно пътуване, заедно с майка си Ж.Г.А., без съгласието на баща си Г.Х.Х..

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: