О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Велики Преслав, 10.10.2018г.
ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, IV - ти състав в закрито заседание,
проведено на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №423/2018г. по описа
на ВПРС, съобрази следното:
С определение, постановено в з.з. на 25.04.2018г.,
състав на Административен съд гр.Шумен е прекратил производството по свое АД №123/2018г.
и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд гр. Велики Преслав, като е
приел, че обжалваният акт представлява решение на общинския съвет по чл.45ж,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, с което по същество е отказано обезщетяване по реда на § 27,
ал.2, т.1, 2 и 3 от ПЗР ЗИДЗСПЗЗ. Същото
като властническо волеизявление на административен орган, с което се засягат
непосредствено права и законни интереси на заявителя притежало белезите на
индивидуален административен акт и съгласно § 19 от ПЗР ЗИДАПК подлежи на
обжалване пред районния съд по местонахождението на имота.
От приложените към жалбата писмени доказателства се
установява следното:
Производството по делото е образувано
по препратена по подсъдност на ВПРС от ШАС жалба от С.Й.Й. с ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.П.Н. от ШАК срещу Решение №4 по Протокол №7/26.06.2017 г.
на Общински съвет-гр.В., с което на осн.чл.21, ал.1, т.8 и т.23 от ЗМСМА е
отхвърлено Предложение вх.рег.№04-04-13/22.03.2017 г. на Началника на Общинска служба“Земеделие“,
гр.В. за обезщетяване на собствениците със земеделска земя от ОПФ/земи по чл.19
от ЗСПЗЗ/ в землището на с.К. на наследниците на С. С. С.
ВПРС счита, че не е компетентен съд, по правилата на
подсъдността да разгледа подадената жалба.
Съображенията за това са следните:
С
решение, взето с протокол №№7/26.06.2017 г. на Общински съвет-гр.В. е отказал
предоставяне на земи от общинския поземлен фонд, представляващи земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ за изпълнение на влязло в сила
съдебно решение, с което е признато право на наследниците на С. С. С., на
възстановяване на собственост в землището на с. К /с.К/, община В., област Ш.
Процедурата по
възстановяване на собствеността е уредена в чл.
45ж, ал. 2 и ал.
3 ППЗСПЗЗ, според която общинският съвет на първото си заседание след
постъпване на искането по ал.1
от същата, се произнася с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на
задължението си по §
27, ал. 2 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, което се връчва по реда на АПК на лицето по чл.
45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. Обжалваното
решение на общинския съвет е издадено на основание §
27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г., доп., ДВ,
бр.61:2016 г. в сила от 05.08.2016 г./, като цитираната норма установява, че общинските
съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд в изпълнение на съдебни
решения за признато право на собственост. Това решение е част от производството
по чл.
45ж ППЗСПЗЗ. След решението на общинския съвет общинската служба по
земеделие на основание чл.
45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ постановява решение за възстановяване правото на
собственост, придружено със скица на имота. С него се завършва процедурата по
възстановяване собствеността и то има конститутивен характер, тъй като
разрешава въпроса за възстановяване правото на собственост, поради което е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК. Предхождащото го решение на общинския съвет по чл.
45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ не е краен акт, а е част от производството по издаване
на индивидуалния административен акт на общинската служба по земеделие /арг. от
чл.
21, ал. 5 АПК/. Това решение не е индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, което
изключва приложимостта на § 19, ал. 1 ПЗР към ЗИД на АПК /ДВ, бр. 39 от
20.05.2011 г./.
В посочения смисъл е
и практиката на петчленните състави на ВКС и ВАС: определение №
2/11.01.2012 г. по гр. д. № 43/2012 г.; определение №
5/16.01.2013 г. по гр. д. № 39/2012 г.; определение №
8/25.01.2013 г. по гр. д. № 45/2012 г.; определение №
9/28.01.2013 г. по гр. д. 48/2012 г.; определение №
10/29.01.2013 г. по гр. д. 38/2012 г.; определение № 48/19.07.2013 г. по гр. д. 37/2013 г., определение № 53 от
2.12.2013 г. по гр. д. 34/2013 г., определение № 64 от 7.10.2014 г. на ВАС
по адм. д. № 19/2014 г., и др.
Предвид
изложеното съдът намира, че компетентен да се произнесе по спора е Административен
съд - Шумен.
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал.1 от АПК всеки съд сам
решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че следва да повдигне препирня за подсъдност пред състав, включващ трима
представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния
административен съд.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.135 от АПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело №432/2018г. по описа на Районен съд гр. Велики
Преслав.
ПОВДИГА
ПРЕПИРНЯ за
подсъдност между Районен съд гр. Велики Преслав и Административен съд гр.Шумен,
пред състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама
представители на Върховния административен съд.
ИЗПРАЩА гр.дело №423/2018г. по описа на Районен съд гр.Велики
Преслав на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: