Р Е Ш Е Н И Е

№9

гр. *** , 21.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

***ският окръжен съд в публичното съдебно заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:М.М.

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №449 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №315 от 08.10.2018г. по гр.дело №803/2017г. Районен съд-гр.Велики Преслав е признал за установено, че Б.М.Г. дължи на „З.к.О.”, клон България КЧТ, сумата 265лв., представляваща главница и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 07.08.2017 г. до изплащане на вземането, като вземането произтича от следните обстоятелства: регрес за изплатено застрахователно обезщетени по щета №1220001206002227 в общ размер на 265.00 лева, от които обезщетение 240.00 лв. и ликвидационни разноски- 25.00лв. на осн.чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ/отм./, за които е издадена заповед за изпълнение 265/11.08.2017 г. по ЧГД№587/2017 г. по описа на ВПРС. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на дружеството разноски по заповедното производство - ч.гр.д.№587/2017г. на ВПРС в размер на 175лв. /непрецизно, при наличие на очевидна фактическа грешка съдът е посочил, вместо осъжда, че признава дължимостта на разноските в заповедното производство/, като е осъден да заплати и следващите се в първоинстанционното производство деловодни разноски.

Решението е обжалвано от ответникао изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно. Били налице законови нарушения при връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Неправилен се явявал и извода на съда досежно наличие на плащане от ответника направо на пострадалото лице, тъй като такова плащане било извършено на 18.01.2013г.. Неправилно делото било разгледано от същия състав на съда, издал и заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Моли решението да бъде отменено и бъде постановено ново, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

***ският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от ищц;овото дружество заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №265/11.08.2017г. по ч.гр.д.№587/2017г. на ВПРС, по силата на която е разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 240лв.-регрес за изплатено застрахователно обезщетение по щета № №1220001206002227 и 25лв.-ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху от датата на подаване на заявлението-07.08.2017г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в размер на 150лв.-юрисконсултско възнаграждение и 25лв.държавна такса. Тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е указал на взискателя да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, в който взискателят е предявил настоящия установителен иск.

Видно от застрахователна полица №28112000780727 между ищцовото дружество, в качеството на застраховател и собственика на лек автомобил „Опел „Астра” с рег. № Н 7832 АХ, бил сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, с начало на покритието 00.00ч. на 12.03.2012 г. до 24 часа на 12.12.2012 г.. Съгласно отразеното в представения протокол за ПТП №1380204, ответникът, управлявайки сочения по-горе лек автомобил, на 05.10.2012 г., в гр.***, на бул. “Ришки проход” на кръстовището с ул.“Владайско въстание“, не се съобразил с пътните условия при навлизане в кръстовището, регулирано с кръгово движение, продължил движението си направо, минал през бордюра на кръга и се спрял колелото в центъра. Били констатирани щети – 6бр. бордюри очертаващи кръговото.

С уведомление изх.№552/08.10.2012г. третото увредено лице-„Барс”АД/изградило кръговото кръстовище/ е поискало от застрахователното дружество възстановяване на причинените му вреди-стойността на 6бр. бордюри на обща стойност 240лв.. Представен е договор за възлагане на обществена поръчка от 30.09.2011г.,сключен между община ***, в качеството на възложител и „Барс”АД-като изпълнител, с предмет инженеринг на проект: рехабилитация на част от уличната мрежа на гр.***, в обхвата на който се включва и рехабилитация на кръгово кръстовище на бул.”Ришки проход”.

Въз основа на уведомлението, при ищцовото дружество била образувана преписка по щета №1220001206002227 от 15.10.2012., изготвени били опис-заключение и ликвидационен акт. С преводно нареждане ищцовото дружество е превело на 24.10.2012г. сумата от 240лв. на „Барс”АД-гр.***.

С писмо УРИ 869000-9993/28.07.2017г. сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-*** е уведомило застрахователя, че към датата на ПТП 05.10.2012г. водачът Г. не притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, като притежаваното от него било с изтекъл срок на валидност. След ПТП ответникът дал кръвна проба, като било установено наличие на алкохол в кръвта в размер на 1.94 промила. Не се спори между страните, че във връзка с извършеното, Г. с присъда по НОХД №1948/2012г. на ШРС е признат за виновен в това, че е управлявал на сочената дата и място МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.9 промила, престъпления по чл.343б, ал.1 от НК.

По делото са представени и писмените документи, приложени по образуваната при застрахователното дружество преписка по щета.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира установяване по отношение на ответника съществуване дължимостта на присъдената със заповед за изпълнение №265 от 11.08.2017г. сума, като твърди, че задължението произтича от регрес -ответникът Г. управлявал автомобил, застрахован срещу гражданска отговорност при него, че изплатил обезщетение на увредено, следствие на причинено от Г. ПТП, лице в размер на 240лв., поради което упражнява регресното си право за възстановяване на тази сума срещу причинителя на вредите-ответника Г., твърдейки, че същият е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. /, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./. Съгласно сочения текст, застрахователят има право да получи от застрахования - причинител на вредата, заплатеното на увредения обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Според разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителен установителен иск, ищeцът твърди съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника. Ето защо и в негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в конкретния казус – възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от ответника - деликвент, с негово виновно и противоправно поведение, валиден договор за застраховане срещу гражданска отговорност, по който причинителят на вредите има качеството на застрахован и плащането по него на настъпили вреди на увреденото лице, съответно деликвентът да управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.

По делото е доказано, че между ищеца и собственикът на лек автомобил „Опел „Астра” с рег. № Н 7832 АХ е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, съответно ответникът се явява застраховано лице по смисъла на чл.257 от ЗК/отм./. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди причинени от соченото моторно превозно средство. В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените вреди в размер 240лв. на увредения. По делото е установено, че действията на Г., като водач на горепосочения лек автомобил, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, обстоятелство, което самият той признава. Следователно деянието и е противоправно. В пряка причинна връзка от него за „Барс”АД-гр.*** са произлезли вреди. Според нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

За да настъпят условията за регрес на застрахователя по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ е необходимо да се установи и наличието на твърдяното от ищцовото дружество обстоятелство – че ответникът е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В случая и това обстоятелство се признава от ответната страна.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника но основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./, поради което заявената главна претенция се явява основателна и доказана за сумата 240лв. и следва да бъде уважена в сочения размер. Искът за заплащане на сумата от 25лв., съставляваща направени от ищеца ликвидационни разходи във връзка с изплащане на горното обезщетение, следва да се отхвърли, тъй като чл. 274 от КЗ регламентира правото на регрес единствено по отношение на изплатеното застрахователно обезщетение, но не и на други разноски.

Недоказано се явява твърдението на жалбоподателя, че било налице плащане от ответника направо на пострадалото лице на 18.01.2013г.. Доказателства в този смисъл, не са приобщени към доказателствения материал по делото по установения от процесуалния закон начин. Следва да се отбележи и че ако е била налице действително такова плащане, то не се твърди същото да е извършено преди застрахователят да е платил на увреденото лице, поради което и същото не може да породи съответните правни последици. Само за прецизност следва да се отбележи и че нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото заседание ответната страна е релевирала възражението в сочения по-горе смисъл, поради което и същото се е преклудирало.

Що се касае до възражението на Г., че издадената срещу му заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не му била връчена надлежно, то следва да се посочи, че соченото е основание за депозиране на възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, последица от чието уважаване е предоставяне възможност на заявителя да предяви иск за вземането си, какъвто иск вече е предмет на настоящата производство. Не би могло да се приеме и твърдението на жалбоподателя, че не би подал възражение и по този начин би спестил разноските в исковия процесд, доколкото последният в исковото производство поддържа становище и за недължимост на исковата сума. Не се констатираха и сочените от жалбоподателя нарушения при връчването на заповедта за изпълнение, доколкото към момента на връчването е била в сила старата редакция на закона..

Не се отразява върху правилността на решението и обстоятелството, че първоинстанционното производство било разгледано от същия състав на съда, който е издал и заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№587/2017г.. Произнасянето по заявление за издаване на заповед за изпълнение не е основание за отвод на докладчика по делото, образувано въз основа на предявения установителен иск.

Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на Г., че в полза на ищцовото дружество срещу него съществува вземане в размера над 240лв. до 265лв. /25лв.- съставляваща направени от ищеца ликвидационни разходи във връзка с изплащане на обезщетение/, , като вместо това в тази част бъде постановено друго решение, с което установителната претенция за сочената сума/25лв./ бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора решението следва да бъде коригирано в частта касателно присъдените разноски, като бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден /непрецизно, при наличие на очевидна фактическа грешка съдът е посочил, вместо осъжда, че признава дължимостта на разноските в заповедното производство/ да заплати на дружеството разноски по заповедното производство в размера над 158.49лв. до 175лв., съответно осъден е да заплати на дружеството разноски в производството по гр.д.№803/2017г. на ВПРС в размера над 294.34лв. до 325лв

Жалбоподателят следва да бъде осъден да доплати държавна такса за въззивното производство в размер на 12.50лв., съгласно разпоредбата на чл.чл.18 вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/дължимата държавна такса е общо в размер на 25лв./.

Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, ***ският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №315 от 08.10.2018г. по гр.дело №803/2017г. на ВПРС само в частта, с която е признато за установено по отношение на Б.М.Г., че в полза на „З.к.О.”АД, РКипър, чрез „З.к.О. България”КЧТ, ЕИК 200737120, седалищеи адрес на управление:***-142А, представлявана от Диего Гонзалес Алонсо, Карлос Кановас Гойер и Хорхе Гонзалес Гарсия – поотделно, чрез Ивайло Василев Пеев – управител на клон, срещу него съществува вземане за сума в размер над 240лв. до 265лв. / за 25лв.- съставляваща направени от ищеца ликвидационни разходи във връзка с изплащане на обезщетение/ , съгласно заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №265/11.08.2017г. по ч.гр.д.№587/2017г. на ВПРС, и ответникът е осъден да заплати на дружеството разноски по ч.гр.д.№587/2017г. на ВПРС, в размера над 158.49лв. до 175лв., съответно осъден е да заплати на дружеството разноски в производството по гр.д.№803/2017г. на ВПРС в размера над 294.34лв. до 325лв.., като вместо това в тази част постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.к.О.”АД, РКипър, чрез „З.к.О. България”КЧТ срещу Б.М.Г. с ЕГН********** ***, чрез адв.Кр.Б. при ШАК, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.274, ал.1 КЗ/отм./ за установяване съществуването на вземане в размера над 240лв. до 265лв. /25лв.- съставляваща направени от ищеца ликвидационни разходи във връзка с изплащане на обезщетение/,за което е издадена заповед за изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №265/11.08.2017г. по ч.гр.д.№587/2017г. на ВПРС

Потвърждава решението в останалата, обжалвана част.

ОСЪЖДА „З.к.О.”АД, РКипър, чрез „З.к.О. България”КЧТ да заплати на Б.М.Г. разноски в размер на 9.43лв. за първа инстанция, съобразно изхода на спора.

ОСЪЖДА Б.М.Г. да доплати по сметка на ШОС държавна такса в размер на 12.50лв..

На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.