Р Е Ш Е Н И Е

08.10.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) август Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 210 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „****, ЕИК 127580087, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от ****- управител срещу Наказателно постановление №27-0000469/30.05.2018 г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.

В жалбата не се оспорват фактическите констатации направени в обжалваното НП. Твърди се че извършеното нарушение е маловажен случай предвид отстраняването му на 09.05.2018 г., преди издаване на наказателното постановление и административнонаказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.

Поради изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде изменено, като бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ и на жалбоподателя за извършеното административно нарушение по чл.128, т.2 от КТ да бъде наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 100.00 лв.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и представя писмено доказателство за отстраняване на нарушението.

Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и моли съда да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 23.04.2018 г. на жалбоподателя „****, ЕИК 127580087, в седалището и на адреса на управление *** при проверка от служители на Д“ИТ“, гр.Шумен – Г.П. ****е установено нарушение на трудовото законодателство, а именно неизплащане на трудовите възнаграждения на работниците. За констатираните нарушения е съставен Протокол за извършена последваща проверка от същата дата, с който е констатирано изпълнение на предписание №1 от протокол от проверка №ПР1745780 за изплащане на трудовите възнаграждения на работници за месец октомври 2017 г. и са дадени задължителни предписания за изпълнение на установени нови нарушения на трудовото законодателство, отново неизплащане на трудови възнаграждения на работници. Протоколът е връчен на жалбоподателя на 30.04.18 г. Дадените предписания от протокола не са оспорени. Крайният срок на изпълнение на предписанието бил 15.05.18 г., включително и за изплащане възнаграждението на работника *** за месец ноември 2017 г. На 09.05.2018 г. е изплатено възнаграждението му за месец ноември 2017 г., т.е даденото предписание е изпълнено. Предвид установеното нарушение при извършената проверка на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.128, т.2 от КТ, връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което са издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.

Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението е неизпълнение на императивното задължение по чл.128, т.2 от КТ работодателя да плаща на всеки работник уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Отговорността в случая е безвиновна, като безспорно по делото е, че към момента на проверката работодателя е бил в нарушение на чл. 128, т.2 от КТ.

Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – протокол за проверка от 23.04.18 г., обяснения от управителя на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, показанията на свидетелите Г. и Р., освен това този факт не се оспорва от жалбоподателя, на посочената в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление дата в гр.В.Преслав, жалбоподателя в качеството на работодател не е заплатил трудовото възнаграждение на работника *** за месец ноември 2017 г. съгласно трудовия договор и чл.128, т.2 от КТ. Неизпълнението на задължението е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, което е различно административно нарушение от неизпълнение на предписанинието.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за наличието на маловажен случай. Разпоредбата на чл. 28 ЗАН дава възможност на АНО при наличието на маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като с тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК НА ВКС излезе със становище че изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба. Същото решение посочва, че в случаите, когато това не е сторено от АНО, а са налице предпоставките за това, то налице е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Всичко това, би следвало да намери приложение, когато е налице маловажност на случая. Съдът, обаче, намира, че такава не е налице с оглед особената важност на дейността на държавните органи във връзка с обслужване на обществените отношения, свързани с полагането на труд и произтичащите в тази връзка права и задължения на лицата, страни по трудовите правоотношения. Действително, предписанието, в срок, е изпълнено, но се касае за закъснение на изплащане на заплати на не един работник, като безспорно прави впечатление, моментът на изпълнението му – дни след съставяне АУАН, което несъмнено е индиция, че именно той е мотивирал изпълнението му. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото самото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Поради изложеното съдът не приема доводите за маловажност на случая. Освен това разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е приложима при наличието кумулативно на следните предпоставки: нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици. В настоящият случай нарушението е установено на 23.04.18 г., отстранено е на 09.05.18 г. и неизпълнението на това изискване – за изплащане на трудово възнаграждение, поставя работника в ситуация в която той не е в състояние да задоволява най-неотложните си нужди. Ето защо според настоящия състав не са налице предпоставките за приложението на чл.415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено веднага след установяването му и съответно са произлезли вредни последици за работника.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на предвиденото за съответното нарушение в чл. 415, ал.1 от КТ. Наложеното наказание е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определено в минималния предвиден в закона размер. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъдат потвърдени изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 27-0000469/30.05.2018 г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на „****, ЕИК 127580087, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от ****- управител, за нарушение по чл.128, т.2 от КТ и на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: