Срещу
подсъдимия Е.А.М. с ЕГН ********** роден
в гр.Велики ***, обл.***, български гражданин,
с адрес гр.***, обл.***, ул.”****” №12, със средно
образование, женен, неосъждан, с внесен на 20.10.17 г. от ВПРП обвинителен
акт по ДП№376/16 г. по описа на РУ-*** е повдигнато обвинение за това, че на 13.09.2016
г. в гр.***, обл.***, се заканил с убийство на
Ш.Р.Ш. *** и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание, след като обсъди въпросите по чл.248
от НПК, съдът постанови разглеждане на делото по общия ред, прие за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск за неимуществени вреди
и конституира пострадалия като граждански ищец по делото.
В хода на съдебните прения представителят на ВПРП
поддържа повдигнатото обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен
за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, което
е доказано по несъмнен начин от събраните на съдебното следствие доказателства.
Моли съда да му наложи наказание около 6 месеца „Лишаване от свобода”,
изпълнението на което на осн. чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години. Счита че предложеното наказание би
изиграло ролята за постигане целите на специалната и генерална превенции. По въпроса за гражданския иск, предлага съдът да
присъди справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Защитникът
намира, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин, като моли съда да оправдае подсъдимия и да отхвърли изцяло
предявения граждански иск.
Подсъдимият
дава обяснения в своя защита по така повдигнатото му обвинение, като не се
признава за виновен. Моли да бъде
оправдан.
Съдът, като обсъди всички доказателства,
събрани по делото обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели и приложения писмен доказателствен материал, установи от фактическа
страна следното:
Към м. септември
2016 г. подс.Е.М. *** и постр.Ш.Ш. *** били във влошени отношения по повод връзката на бившата
съпругата на пострадалия М.Х. с подсъдимия.
На 13.09.2016г.,
около 14,30 - 15.00 часа, постр. Ш.Ш. ***, заедно със св.Х.А. ***, пътували от с.*** към *** с
л.а."****с рег. № ****, собственост на Ш.. При навлизане в гр.***, постр. Ш. имал намерение да спре до бензиностанция ***,
намираща се на ул. „****", за да зареди гориво, поради което направил обратен завой. В това време край неговия
автомобил преминал микробуса, ползван и управляван от подс.М..
При разминаването им подсъдимият замахнал с пръст към
постр. Ш.. Виждайки жеста и че подсъдимия също има
намерение да се отклони към бензиностанцията, постр. Ш.
се отказал да навлиза в нея и продължил по пътя, в посока с.***. Междувременно подс.М. спрял микробуса на бензиностанцията, излязъл от
него като в ръцете си държал пистолет. Бягайки, се насочил към преминаващия по
главния път с ниска скорост лек автомобил, управляван от постр.
Ш.. Докато бягал към автомобила на пострадалия, подсъдимия вдигнал дясната си
ръка, в която дължал пистолета и го насочил към предното страничното стъкло на
вратата на автомобила на Ш.. Докато насочвал пистолета крещял срещу него: „Ще
ви убия“, след което напсувал и отново се заканил с думите: „ще ви
убия и няма да се занимавам с вас". Отправените срещу Ш. вербални закани
за убийство, съпроводени с невербални такива чрез насочен срещу него пистолет,
предизвикали страх за живота му. Инстинктивно той бутнал пътуващия до него в
автомобила св.А., който в това време се занимавал с телефона си, и му казал да
се пази, защото М. носел пистолет. Ш. продължил движението и преминал по пътя,
а подсъдимия се прибрал в микробуса си. Уплашени св.Ш. и св.А. ***, за да
подадат оплакване за случая. Тъй като не открили полицейски служител в
сградата, А. подал сигнал за Единен европейски номер за спешни повиквания 112. Впоследствие
съобщили за случилото се и на св.З.И. - полицейски служител в ПУ-***. След
което двамата Ш. и А. отишли до дома на М.Х. и Ш. й споделил за случилото се,
като я помолил да отиде заедно с тях до полицейския участък да даде показания.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства: част от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на Ш.Р.Ш. дадени в съдебно заседание и прочетените такива на основание чл.
281 от НПК, ****, С.М.Х., З.И.И., А.В.А.
дадени в съдебно заседание и прочетените такива на основание чл. 281 от НПК, Н.Ф.М., А.С.Г.,
Х.Х.А.,
прочетени на основание чл. 281 от НПК, както и от огласения на осн. чл. 283 от НПК писмен доказателствен
материал.
С тях
се установяват отделни елементи от състава на
престъплението – времето
на осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Показанията на свидетелите допринасят за изясняване
на фактическата обстановка по делото
чрез съдържащите се в тях непротиворечиви
и взаимнодопълващи се данни за събитията
по време и следващи извършването на деянието. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си,
така и с останалия оценен като достоверен
доказателствен материал, и взаимно се допълват. Съдът не намира основание да счита,
показанията на свидетелите за заинтересовани от изхода на делото.
Съдът
кредитира, показанията дадени от св.Х.А. по време на досъдебното производство,
приобщени по реда на чл.281 от НПК. Дадените от свидетеля показания,
непосредствено след случая кореспондират с показанията на свидетелите Ш.Ш., ****, ***, С.М.Х., З.И.И., А.В.А.
и А.Г.. Дадените показания от същия свидетел по време на съдебното следствие,
съдът намира за непълни, поради изтеклия продължителен период от време от
датата на деянието, както и поради желанието да избегне конфронтация с
подсъдимия. Промяна в показанията на А. се наблюдава в присъствието на подс.Е.М., както на проведената между двамата очна ставка,
така и на съдебното следствие. Изложеното от свидетеля в тези случаи не се
подкрепя от кредитираните свидетелски показания и от приложения видеозапис-снимков
материал.
Показанията
на пострадалия Ш.Ш., съдът кредитира изцяло, същите са последователни, логични и кореспондират с кредитираните показания на останалите свидетели, писмените доказателства и приложения видеозапис-снимков материал. В показанията си
свидетелят детайлно описва начина на
извършване и деянието/как подсъдимия е насочил към нето
пистолет и какви думи е изрекъл/, мястото, времето и авторството. Показанията
на пострадалия свидетел са едновременно
източник на доказателства и средство за защита на
накърнените му от престъплението права. Особеното положение на пострадалия в процеса налага съдът, когато
преценява показанията му, да ги
подложи на подробен и задълбочен анализ. Настоящият състав след анализ на показанията
на свидетеля Ш.Ш., независимо от обстоятелството,
че същия е заинтересован
от изхода на делото, ги
кредитира изцяло, т.к същите се
допълват взаимно и подкрепят от кредитираните показания
на останалите свидетели и
от събнатие доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските
служители З.И.И. и А.В.А., същите макар и да не са
очевидци на деянието споделят подробно това което са научили от пострадалия,
св.А. и св.Х. непосредствено след деянието. Приобщените
по реда на чл.281 от НПК показания на свидетеля А. допълват и поясняват
показанията дадени в хода на съдебното следствие, именно поради отдалечеността
на деянието от датата на с.з.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелките **** ***,
от които се установява състоянието на пострадалия след деянието непосредствено
след случилото се и в по – продължителен период от време.
Съдът дава вяра на показанията на св.А.С.Г., който в
качеството си на полицейски служител излага своите възприятия от поведението на
подсъдимия записано на видеозаписа от камерата на бензиностанцията.
Показанията на свидетелите М.М.А.
и *** не съдържат релевантни за делото факти.
От показанията на св.С.М.Х. се установяват единствено
обстоятелства за отношенията между пострадалия и подсъдимия през 2015 г., които
нямат отношение към предмета на доказване.
Влошените
отношения и повода за тях се установяват от материалите по НОХД№143/2016 г. по
описа на ВПРС, съответно осъждането на пострадалия с влязла в сила присъда по
същото дело.
Не се доказа по несъмнен начин соченото от защитата
обстоятелство, че действията на подсъдимия са били провокирани от заплахи от
страна на пострадалия.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия М., депозирани по време на съдебното следствие в
частта им, че с пострадалия са във влошени отношения, че се е намирал на
бензиностанцията на процесната дата, че е насочил
пистолет към автомобила на пострадалия. В кредитираната част, същите са
логични, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен
материал относно времето, мястото и начина на извършване на процесните
деяния. Не се подкрепят от събраните
доказателства останалата част от обясненията на подсъдимия.
Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен
източник на доказателства са и средство за защита, съдът оцени част от обясненията
на подсъдимия по обвиненията за изцяло защитни, тенденциозни, необосновани, тъй
като не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения
съдът не кредитира посочената по – горе част от обясненията и ги приема
единствено като средство за защита, упражняването на което не води до
задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.
В
подкрепа на обвинението са и приложените и приети по делото писмени
доказателства – писмо Д“НС-112-МВР“ с видеозапис, АУАН, писмо РОУБАК България
ЕООД с видеозапис.
За изясняване на обстоятелствата
относно личността на подсъдимият, имащи значение за отговорността му, допринася справка
за съдимост.
При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Е.А.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
За
осъществяване на престъплението по чл.144, ал.3 от НК от обективна страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице, която да е приета от лицето и би могла да
възбуди основателен страх от осъществяването й. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде
осъществена.
За състава
на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК
не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено
решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото решение.
Престъплението по чл. 144, ал.3 от НК -
закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал.1 от НК - закана с престъпление,
същото се намира в раздел V - "Принуда", а не в раздел I -
"Убийство", от глава II от Наказателния кодекс - "Престъпления
против личността". Ето защо с чл.144,
ал.3 от НК не се защитава живота на гражданите, а личната им свобода. С
извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на
заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване
на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране
чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя
е възприета от заплашения като действителна заплаха, арг.Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по
н. д. № 47/89, ОСНК. Поради което обясненията на подсъдимия и изложеното от
защитата в тази насока, съдът намира за неоснователно и ирелевантно
за обвинението.
При установената по
делото фактология съдът намира, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл.9, ал.2 от НК, а именно явна незначителност
на обществената опасност на деянието. Инкриминираното деяние, разгледано с оглед неговата специфика и в светлината на
взаимоотношенията на подсъдимия и пострадалия разкрива типичната за този вид
проява обществена опасност. Безспорно е било установено, че взаимоотношенията
между подсъдимия и св.Ш. са били силно влошени, както и подсъдимия изложи в
обясненията си. Не се установи по безспорен начин, деянието на подсъдимия да е провокирано
към датата на осъществяването му с действия или думи от пострадалия.
Деянието е извършено при форма на вина – внезапно възникнал и пряко насочен
умисъл. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на заплахата, че тя е възприета от
заплашеното лице като действителна такава и че е в състояние да възбуди
основателен страх у него, че ще бъде осъществена.
Причина
за извършване на престъплението от подсъдимия е ниското му правосъзнание.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът прецени обществената опасност на деянието
и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.
Подсъдимият
Е.А.М. с ЕГН ********** роден в
гр.Велики ***, обл.***, български гражданин, с адрес
гр.***, обл.***, ул.”****” №12, със средно
образование, женен, неосъждан.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие добрите
характеристични данни, чистото му съдебно минало, влошените преди датата на
деянието отношения с пострадалия. Съдът
не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
С оглед изложеното, съдът
намира, че е налице приоритет на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността му такива, поради което определи на подсъдимия наказание за
престъплението в минималния предвиден в закон размер -три месеца “лишаване от
свобода”.
По отношение на начина на
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ - ефективно или условно,
съдът прецени, че са налице
законовите предпоставки за отлагане изпълнението на наложеното наказание и за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето на осъдения не
е наложително да изтърпи наказанието, ето защо отложи изпълнението му за срок от три години, считано от влизане
в сила на присъдата.
Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост
на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По предявеният граждански иск: При наличието на
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД съдът счете, че подсъдимия е длъжен да обезщети
вредите, причинени на пострадалия Ш.Ш. в резултат на
виновно и противоправно извършеното престъпно деяние
по повдигнатото и доказано обвинение за престъпление по чл.144,
ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Неимуществените вреди съществуват обективно и
се обуславят от конкретни обстоятелства. Справедливостта е само критерий за
определяне на размера на неимуществените вреди, въплътен в разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, който не може да бъде прилаган абстрактно. Обезщетението за
претърпените и търпящи се морални страдания, следва да бъде съответно на
тежестта на причинените стрес, незачитане на личността и авторитета, които
пострадалият несъмнено е изпитал в следствие на упражнената агресия от
подсъдимия. На основание гореизложеното съдът определи като основателен
гражданския иск предявен от пострадалия за неимуществени вреди в размер на 750.00 лева. Съдът прецени, че
определения размер е справедлив, отговаря на характера и вида на причинените
морални страдания, виновно причинени от подсъдимия.
След като прецени доказаните морални страдания
съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 750.00 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, като приема за недоказан иска в останалата
му част до пълния му размер. Подсъдимият беше осъден да заплати на гражданския
ищец цитираната сума, ведно със
законната лихва от датата на причиняване на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски,
направените от гражданския ищец разноски и държавната такса, съобразно уважения размер на гражданския иск.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: