МОТИВИ на присъда по НОХД №62/2018 г. по описа на ВПРС

На 05.02.2018 г. заедно с ДП №149/2016 г. по описа на РУ-В.Преслав, Районна прокуратура град Велики Преслав е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу: С.А.С. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, женен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.04.2016 г. в близост до язовир, край с.***, общ.***, обл.***, причинил на Р.Я.А. с ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говора, поради което и на основание чл.129, ал.1 и ал.2 от НК.

Преди разпоредителното заседание пострадалият от престъплението предявява граждански искове за причинени имуществени и неимуществени вреди срещу подсъдимия с престъплението, за което е предаден на съд, както и молба за конституиране като частен обвинител. Гражданските искове са своевременно предявени и допустими, поради което са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Пострадалият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител по делото.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира същото за доказано по несъмнен начин. Предлага на подсъдимия за престъплението по чл. 129, ал.1 от НК да бъде наложено наказание една година “лишаване от свобода”, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. Предлага да бъдат уважени гражданските искове в претендираните размери.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, счита че обвинението е доказано по несъмнен начин, както и причинените на пострадалия вреди, поради което моли съдът след като признае подсъдимия за виновен да му наложи справедливо наказание, като се солидаризира с предложеното такова от прокурора по вид и размер и да го осъди да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери и направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия намира, че повдигнатото обвинение за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, спрямо подзащитния му не е доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Според защитата от събраните по делото доказателства се установява механизъм на причиняване на телесното увреждане при превишаване на пределите на неизбежната отбрана, при която подсъдимият се е защитавал от противоправното нападение от пострадалия и неговите спътници. Поради което моли подсъдимия да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение и да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.132, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от НК, причинена средна телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана. С присъдата, същият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание на осн.чл.78а от НК. Защитата, счита предявените граждански искове за основателни, но прекомерно завишени и недоказани по размер.

Подсъдимият в хода на съдебното следствие дава обяснения в своя защита, солидаризира се с изложеното от защитника.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, приетите експертизи и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят Г.Я. към м.април 2016г. стопанисвал язовир находящ се в землището на с.***, м. ***". В същият отглеждал риба. Язовирът бил забранен за риболов, за което имало поставени указателни табели. На 27.04.2016г. около 22,00 часа постр. Р.А. ***, заедно със своите приятели св. О.А. и св. М. ***. По това време синът му св.Г.Я. отишъл до стопанисвания от него водоем, за да го нагледа, тъй като язовирът не се охранявал, а имало случаи на бракониерство. След като пристигнал Я. забелязал, че около средата на язовирната стана има няколко лица, които той не разпознал. Поради съмнения, че същите са бракониери около 23.00 часа той телефонирал на св.О.А. и съобщил за възприятията си. Разговарял по телефона и с баща си. Разбрали се постр. Р.А. заедно със св.А. и св.*** да отидат в района на язовира и съвместно да пресрещнат непознатите лица, от двете страни на язовирната стена, а Г.Я. да тръгне пеш да огледа самата язовирна стена. Докато бил сам св.Г. Я. забелязал, че от източната страна на язовината стена, от която той подходил, бил паркиран лек автомобил „***" с рег.№****. Я. предположил, че със същия са пристигнали непознатите лица. Огледал го и видял, че контактния ключ бил поставен на таблото за управление. Я. го взел, за да предотврати бягството им. Междувременно постр. Р.А. и свидетелите А. и *** пристигнали в района на язовира, подхождайки откъм срещуположната страна на язовината стена. По същото време, по неустановени причини, в средата на язовирната стена се намирали св. И.И. и подс. С. С.. Последният, преди това оставил управлявания от него лек автомобил „****" с рег.№**** в началото на язовирната стена, от страната от която се придвижил св.Г.Я.. Виждайки приближаващият се към тях лек автомобил „****", управляван от св.А., подс.С. и св.И. се разбягали в различни посоки, за да се укрият в намиращата се в близост храстовидна растителност. В това време от автомобила на св.А. слязъл св. ***, за да освети района с помощта на прожектор и открие някой от избягалите. А. и А. продължили да се движат с автомобила, като се насочили надолу и наляво, странично на язовира към намиращият се там полски път. След това постр.А. слязъл от автомобила и насочил прожектор към храстите. Започнал да призовава непознатите да излязат. Тогава от храстите излязло лице, което постр. А. разпознал, че бил подс.С., когото познавал като клиент. С. също го осветил с прожектор. Лицето на подсъдимия било цялото в кръв и драскотини от храстите, където си бил скрил. Пострадалият попитал подсъдимия къде са останалите лица, които били с него и му напомнил възмутено, че язовира е затворен и риболова в него е забранен. Вместо отговор подс.*** се приближил към него и му нанесъл удар с неустановен твърд предмет, който държал в ръка, в областта на скулната му кост, вляво. Вследствие на удара била счупена лявата му скулна кост и от устната кухина на пострадалия отхвръкнала протезата му, избит бил и седми зъб горе вляво под нивото на венеца. На пострадалият му прилошало. Свидетел на случилото се станал св.О.А., който излязъл от автомобила и преустановил физическото съприкосновение между двамата, като нанесъл няколко удара с бухалка по гърба и кръста на подсъдимия. В това време дошъл и св. ***. Двамата-А. и *** помогнали на постр. А. да се качи в автомобила на А.. Като видял, че се подготвят да напуснат местопроизшествието, подс.С. извадил нож и направил опит да ги спре, както и да нахлуе в задната част на автомобила, където бил пострадалия. След като не успял да влезе вътре, той скочил на каросерията на автомобила и започнал да блъска по покрива на кабината. А. бързо потеглил и по пътя подал сигнал на телефон за спешни повиквания 112. Тъй като автомобилът се движел по неравен терен и с висока скорост при рязък завой подс. С. изгубил равновесие паднал от каросерията на земята. Тогава към него се приближил св.И. и двамата тръгнали към автомобила с който са дошли. След като не могли да го запалят, т.к липсвал контактния ключ, който бил оставен на таблото се обадили на св.Д. да дойде да ги прибере.

А. и спътниците в автомобила му излезли на пътя между *** и гр. ***. Там се срещнали с пътуващия към тях екип на Спешна помощ и със св.Г.Я.. Постр. Я. бил транспортиран до медицинско заведение. Пристигнал и екип на РУ-Велики Преслав-св.С.Х. и св.Б.М., който извършил проверка по случая.

След като се прибрали в с.***, подс.С. подал жалба ………

Два – три дни след деянието подсъдимия се обадил на пострадалия с предложение да уредят отношенията си извън съда, като му заплати обезщетение за причинените вреди без да е посочил конкретна сума, което предложение пострадалия отхвърлил.

В следствие на нанесения удар и получената контузия на лявата очна ябълка на пострадалия Р.А. зрението на лявото му око отслабнало. При проведените медицински прегледи се установило, че се е развила катаракта и той се подложил на операция – имплантиране на изкуствена вътреочна леща. Това било необходимо, за да възстанови зрението на лявото си око в пълна степен. Поради липсата на зъби, избити/паднали вследствие на деянието, пострадалият не можел да се храни нормално, приемал само течна и кашеста храна. От това, че не може да се храни здравословно започнал да изпитва дискомфорт и болки в областта на корема. При проведения през месец февруари 2018 г. било установено, че страда от стомашно – чревно заболяване- синдром на раздразненото черво. Проведено е било лечение и е препоръчано стоматологично лечение на зъбите за подобряване смилането на храната във фазата на дъвчене.

Изложените фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: част от обясненията на подсъдимия С. С., показанията на свидетелите Р.А., М.М., част от показанията на Г.Я., Х.А., част от показанията на О. А. приобщени по реда на чл.281 от НПК, Б.М., А.К., С.Х., приобщени по реда на чл.281 от НПК, И.И., Х.Д., от приетите по делото съдебно – медицински експертизи по писмени данни, компексната съдебно медицинска експертиза по писмени данни, психолого-психиатричната експертиза, протокол за разпознаване на лица, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.

В подкрепа на приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на Р.А., М.М., част от показанията на Г.Я., Х.А., част от показанията на О. А. приобщени по реда на чл.281 от НПК, Б.М., А.К., С.Х., приобщени по реда на чл.281 от НПК, И.И., Х.Д.. С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват.

Съдът кредитира показанията на пострадалия Р.А., освен в частта им, в която отрича О.А. да е нанасял удар на подсъдимия. Показанията му в кредитираната част са непротиворечиви, последователни и в унисон с кредитираните показания на останалите свидетели, включително и на свидетеля очевидец О.А., кредитираната част от обясненията на подсъдимия и другите събрани и приети по делото доказателства. В показанията си свидетелят детайлно описва начина на извършване и деянието/как подсъдимия му е нанесъл удари с ръка, в която е държал неустановен предмет в областта на скулата в ляво, от удара отхвръкнала протезата му, избит бил и седми зъб горе вляво под нивото на венеца, по късно се установило, че е счупена лявата му скулна кост, като пострадалия се почувствал замаян, свлякъл се на земята, прилошало му и изпитал силни болки и с помощта на А. и М. се качил в автомобила, като последните почти го пренесли до там и го поставили на задната седалка/, мястото, времето и авторството. В показанията си пострадалият, подробно описва и поведението на подсъдимия, след като св.А. и М. са го поставили на задната седалка на автомобила: опита на подсъдимия да се качи в колата, заплашителното размахване на нож от негова страна и как се е качил на каросерията в опит да спре отдалечаването им от местопроизшествието. Показанията на пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права. Особеното положение на пострадалия в процеса налага съдът, когато преценява показанията му, да ги подложи на подробен и задълбочен анализ. Настоящият състав след анализ на показанията на свидетеля Р.А., независимо от обстоятелството, че същия е заинтересован от изхода на делото, ги кредитира изцяло, т.к същите се допълват взаимно и подкрепят от кредитираните показания на останалите свидетели и от съдебно – медицинските експертизи и допълнителна - комплексната съдебно-медицинска експертиза. Липсата на спомен от страна на пострадалия за поведението на св.О.А. спрямо подсъдимия, непосредствено след получения удар от подсъдимия, според настоящия състав се дължи на силната болка и стрес от нараняването.

Съдът кредитира показанията на свидетеля очевидец О.А., приобщени по реда на чл.281 от НПК, с изключение на частта им, в която отрича да е нанесъл удари на подсъдимия, след като видял, че последния е ударил в лицето на пострадалия Р.А.. В кредитираната им част същите са непротиворечиви, последователни и в унисон с показанията на пострадалия, заключенията на съдебно – медицинските експертизи. В показанията си свидетелят детайлно описва, че именно подсъдимия е нанесъл удар на пострадалия в областта на лицето и че в следствие на удара пострадалия паднал на земята. След което обяснява как са качили пострадалия в автомобила, тогава лицето на пострадалия било посиняло и му липсвали зъби, след което посочва как подсъдимия е извадил нож и ги заплашил, след като не успял да ги спре се качил на каросерията на автомобила. От показанията на свидетеля се изяснява в пълна степен деятелността на подсъдимия, преди, по време и непосредствено след деянието, както и причинените на пострадалия телесни увреждания.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, в които отрича да е нанасял удари с бухалка на подсъдимия, непосредствено след като е видял, как последния е наранил пострадалия с цел да прекрати насилието. Свидетелят А. твърди, че само е блъснал с двете си ръце подсъдимия без да му е нанасял удари. Това твърдение е в противоречие освен от заключението на съдебно-медицинската експертиза на подсъдимия с кредитираната част от показанията на св.И. и кредитираната част от обясненията на подсъдимия. При изслушването вещото лице – д-р В. в съдебна заседание изрично пояснява, че са установени травматични увреждания по гърба и кръста на подсъдимия - ивицовидни кръвонасядания с ширина 5-6 см и дължина 10-12 см. Същите са получени при контакт с предмет с ивицовидна или цилиндрична форма със средно голям диаметър. При липсата на обективни данни за повърхността на пътя или мястото върху което е възможно да е паднал подсъдимия, която следва да е точно от такъв тип – с цилиндрична или ивицовидна форма - и тялото да е било в контакт с нея, вещото лице приема, че не може да се получат такива увреждания от падане на тялото по гръб. Според съдебният лекар е по-вероятно, същите да бъдат получени по начина по който е съобщил подсъдимия, чрез удар с бухалка. Изложеното кореспондира и кредитираната част от показанията на св.И. и показанията на св.А.К..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Х.-приобщени по реда на чл.281 от НПК, Б.М. и А.К.. С тях се установяват обстоятелствата след конфликта между подсъдимия и пострадалия, нанесените травматични увреждания на пострадалия, претърпените от пострадалия болки и страдания, както и мястото на извършване на деянието. Показанията на свидетелите изцяло кореспондират с оставалите свидетелски показания и съдебно – медицински експертизи.

Показанията на св. Г.Я. и М.М., съдът кредитира с изключение на категоричното отричане от тяхна страна, че св.О.А. е нанесъл удари с бухалка на подсъдимия. От тях се установява освен извършителя на деянието, поведението на подсъдимия след като е нанесъл удар на пострадалия, поведението на подсъдимия след подадения сигнал от пострадалия до РУ-В.Преслав, мястото на извършване на престъплението и обстоятелствата при които е осъществено, причинените на пострадалия болки и страдания. Въпреки евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, поради близките роднински връзки на св.Я. с пострадалия и приятелските такива на св.М., съдът няма основания да не ги кредитира в тази им част. В некредитираната им част показанията им противоречат на заключението на съдебно – медицинската експертиза на подсъдимия, на част от обясненията му и част от показанията на св.И..

От показанията на св. Х.А.-съпруга на пострадалия, които съдът кредитира изцяло, се установяват нанесените травматични увреждания, проведеното лечение, претърпените болки и страдания от пострадалия, както и косвено авторството на деянието. Нейните показания се допълват от заключението на допълнителната комплексна съдебно медицинска експертиза по писмени данни.

Съдът кредитира показанията на св.И.И., освен в частта им, в която посочва единствено, че св.Р.А., М.М. и О.А. са избягали с автомобила от местопроизшествието, като премълчава поведението на подсъдимия, който се е качил на каросерията на автомобила им и ги е заплашил с нож. В некредитираната им част показанията му се опровергават от кредитираните показания на св.Р.А., Г.Я., М.М. и О.А., както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза на подсъдимия. В останалата им част същите са в унисон със свидетелските показания и писмените доказателства. Причината, поради която са се намира на язовира е ирелевантна за предмета на доказване.

Съдът дава вяра изцяло на показанията на св.Х.Д., чрез които се допълва установеното по делото, мястото на произшествието, състоянието и поведението на подсъдимия след деянието, липсата на ключовете от МПС на подсъдимия.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, освен в частта им, в която описва, че са му били нанесени удари с бухалка по гърба и кръста. Съдът оцени обясненията на подсъдимия по обвинението в некредитираната им част, за изцяло защитни, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения съдът не ги кредитира и ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не води до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина. Същите противоречат на кредитираните показания на свидетелите и на заключенията на съдебно-медицинската експертиза на пострадалия, комплексната такава и на психолого-психиатричната експертиза.

Категоричното отричане от страна на подсъдимия, че се е качил в каросерията на автомобила се оборва освен от кредитираните показания на свидетелите и от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни по отношение на него. Видно от посоченото заключение, същият на инкриминираната дата е получил и охлузвания с кръвонасядане и оток в областта на предните повърхности на двете подбедрици. При изслушването му в с.з вещото лице обяснява, че посочените травматични увреждания могат да се получат при приплъзване и падане на тялото от движещ се автомобил. Което кореспондира със свидетелските показания, кредитирани от съда.

Твърдението на подсъдимия, че е осъществил деянието единствено за да се защити от непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия и придружаващите го св.А. и М. не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Нанасянето на удари с бухалка от св.А. на подсъдимия е провокирано от последния с удар в лицето на пострадалия.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя и от приетата съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, имаща значение за изясняване на причинените на пострадалия Р.А. травматични увреждания, която съдът намира за компетентно и обективно дадена. Според заключението на същата е получил следните травматични увреждания: контузия на главата:компресивна фрактура на лява скулна кост; травматичен оток на ограничена площ на лявото слепоочие и на лявата буза външно; подлигавично кръвонасядане на лявата буза; фрактура на зъб мостоносител -седми горе вляво под нивото на венеца; контузия на лява очна ябълка ; оток и кръвонасядане на клепачите и подочието; подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка; сътресение на мозъка. Травматичните увреждания са причинени от действието на тъпи твърди предмети по механизма на удар. Счупването на лявата скулна кост е приравнено към счупване на челюст; Счупването на короната на седми зъб горе вляво под нивото на венеца следва е приравнено на травматичното му избиване. В конкретния случай, ако и избитият зъб на горната челюст е бил кътен, същият е бил носител на мостова конструкция, поради което настоящата експертиза приема, че функционалното му значение в акта на дъвченето е било съществено. Според експертното заключение на А. е причинено счупване на челюст и травматично избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говора. Установените травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, което кореспондира изцяло с показанията на свидетелите, чрез нанасяне на удар с неустановен предмет. Получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия и са причинили на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Установеното от експерта кореспондира изцяло с кредитираните показания на свидетелите.

За изясняване на състоянието на пострадалия след деянието до настоящият момент, настъпилото влошаване на здравето в следствие на причинената му средна телесна повреда, проведеното лечение и възможностите за възстановяване на нарушените функции на тялото чрез лечение допринася допълнителната комплексна съдебно – медицинска експертиза.

Установената фактическа обстановка се подкрепа и от съдебно-медицинската експертиза по писмени данни на подсъдимия, която установява, че са му причинени следните травматични увреждания: множествени охлузвания под формата на драскотини в областта на челото и дясната половина на лицето; Кръвонасядания и оток в областта на лицето; Охлузвания и ивицовидни охлузвания в областта на гърба и кръста с болезнен травматичен оток на меките тъкани; има повърхностна плитка рана на дланта на дясната ръка, китката и предмишницата от същата страна; Охлузвания с кръвонасядане и оток на тъканите в областта на предните повърхности на двете подбедрици. Травматичните увреждания са причинени от действието на твърди и тъпи предмети по механизма на удар, притискане и триене за охлузванията. Установените травматични увреждания са му причинили в съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота. Получените травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия преди и след деянието и с поведението на св.О.А.. Преди да удари пострадалия подсъдимия е направил опит да избяга от местопроизшествието, като се е укрил в храсти, от които са нанесените му драскотини. След като е нанесъл удар на пострадалия, подсъдимия от своя страна е получил удари с бухалка по гърба от св.А., който се е притекъл на помощ на А..

Проведената допълнителна комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза е от значение за установяване на признаци, както от обективната, така и от субективната страна на престъплението. Същата дава заключение, че подсъдимия не страда от психично заболяване или от умствена недоразвитост. Към момента на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По време на извършването му не е бил в състояние на „физиологичен афект", поради отсъствие на данни за специфично емоционално състояние което да е довело до стеснение на съзнанието му. При осв.С. е налице добра възможност да възприема, запаметява факти и обстоятелства, свързани с деянието, още повече, че те са в значителна степен емоционално наситени за него, както да ги възпроизвежда, при условия, че желае и през призмата на защитните му механизми.Експертизата приема, че няма пречки да участва в наказателното производство.

За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимият, имащи значение за отговорността му, допринася справка за съдимост.

Като обсъди всяко от установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване по делото извършване на престъплението и участието на подсъдимият в него, съдът счита, че същите в своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено възможния и непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимия С.А.С. на 27.04.2016 г. в близост до язовир, край с.***, общ.***, обл.*** е причинил на Р.Я.А. с ЕГН ********** ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говора-престъпление по чл.129, ал.1 и ал.2 от НК.

При извършване на престъплението подсъдимия С. е осъществил признаците на изпълнителното деяние. Нанесъл удари с с неустановен твърд предмет, който държал в ръка, в областта на скулната кост на пострадалия вляво, от което са настъпили увреждания на здравето му, нарушаващи физическата цялост на организма и засягат нормалните функции на неговите тъкани и органи. Деянието в случая е довършено, тъй като престъпния резултат е настъпил.

За вида на телесната повреда следва да се приеме именно посочената от вещото лице в приетата от съда комплексна съдебно – медицинска експертиза по писмени данни- счупване на челюст и избиване травматично на зъб, без който се затруднява дъвченето и говора – средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Неоснователно е твърдението на защитата, че деянието е извършено при превишаване на пределите на неизбежната отбрана.

Не се установи от събраните доказателства, че пострадалия или някой от придружаващите го лица, пръв да е започнал конфликта, чрез нанасяне на удар/и на подсъдимия, което да налага той да се защити от непосредствено нападение. Напротив установи се че подсъдимият пръв е нанесъл удар на пострадалия, при което е счупил челюстта му и му е избил зъб, след което св.О.А., провокиран от агресията на подсъдимия и с цел да защити пострадалия от своя страна е нанесъл удари на подсъдимия с бухалка по гърба. От установените травматични увреждания-драскотини по лицето на подсъдимия се подкрепя изложеното от пострадалия, че С. се е скрил в храстите край язовира, за да не бъде установена самоличността му и след като е излязъл е нанесъл удар на пострадалия.

Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Правото на гражданите да се намесят и отблъснат нападението произтича от принципа на морала за взаимопомощ между членовете на обществото. Като предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване вреди на нападателя, законът допуска това само ако защитата е в пределите на неизбежната отбрана. Неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно нападение от човек. Нападението трябва да се разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено. Оттук необходимостта точно да се установи моментът, от който нападението е непосредствено, защото от този момент нападателят има право на самоотбрана. Правилно е да се приеме, че нападението е непосредствено не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите.

В настоящият случай думите, които пострадалия е отправил към подсъдимия преди деянието не са от естеството да предизвикат упражняване на правото на защита чрез причиняване на вреди.

Предвид на горното доводите на защитата в тази насока следва да бъдат категорично отхвърлени, т.к от анализа на всички доказателствени източници се констатира твърдение за непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия и придружаващите го лица, единствено в обясненията на подсъдимия. Което е в противоречие с всички останали доказателствени средства.

Да бъде приложен институтът на неизбежната отбрана, е необходимо да е осъществено нападение и деецът да действа докато това нападение още не е приключило, като действията на дееца целят отблъскването му. Не може обаче да има неизбежна отбрана, когато нападението е след деянието.

Като причина за осъществяване на деянието съдът възприе занижен самоконтрол.

При определяне размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимият С.А.С. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, женен, неосъждан.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия, съдът прие добрите характеристични данни на подсъдимия с оглед семейното му положение- семеен, трудовата му заетост, претърпените травматични увреждания, макар и предизвикани с деянието, чистото съдебно минало. Съдът не установи отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което, счете че наказанието, следва да бъде определено при наличие на многобройни счекчаващи обстоятелства.

Ето защо за престъплението по чл.129 ал.1 и ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание в минималния предвиден в закона размер - три месеца “лишаване от свобода”.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

нанесенти По предявените граждански искове: При наличието на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД съдът счете, че подсъдимия е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалия Р.А. в резултат на виновно и противоправно извършеното престъпно деяние по повдигнатото и доказано обвинение за престъпление по чл.129 ал.1 и ал.2 от НК. Неимуществените вреди съществуват обективно и се обуславят от конкретни обстоятелства. Справедливостта е само критерий за определяне на размера на неимуществените вреди, въплътен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, който не може да бъде прилаган абстрактно. Обезщетението за претърпените и търпящи се и в момента болки и морални страдания, следва да бъде съответно на тежестта на причинените стрес, болки, унижение, срам, незачитане на личността и авторитета, които пострадалият несъмнено е изпитал в следствие на упражнената агресия от подсъдимия. На основание гореизложеното съдът определи като основателен гражданския иск предявен от пострадалия за неимуществени вреди в размер на 8000.00 лева. Съдът прецени, че определения размер е справедлив, отговаря на характера и вида на причинените морални страдания, виновно причинени от подсъдимия. Определеният размер е справедлив и отговаря на характера и вида на причинените физически увреждания контузия на главата:компресивна фрактура на лява скулна кост; травматичен оток на ограничена площ на лявото слепоочие и на лявата буза външно; подлигавично кръвонасядане на лявата буза; фрактура на зъб мостоносител -седми горе вляво под нивото на венеца; контузия на лява очна ябълка; оток и кръвонасядане на клепачите и подочието; подлигавичен кръвоизлив на лявата очна ябълка; сътресение на мозъка, при които освен болки, унижение и срам пострадалия не можел да се храни и общува както преди. Освен причинената средна телесна повреда, вследствие на деянието пострадалия провеждал лечение за стомашно – чревно заболяване- синдром на раздразненото черво. При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид, освен посоченото заболяване и че в следствие на нанесения удар и получената контузия на лявата очна ябълка се е развила катаракта и пострадалия се е подложил на операция – имплантиране на изкуствена вътреочна леща, за да възстанови зрението на лявото си око в пълна степен.

След като прецени доказаните морални и физически страдания съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 8000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като приема за недоказан иска в останалата му част до пълния му размер. Подсъдимият беше осъден да заплати на гражданския ищец цитираната сума, ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Съдът прие за доказани от представените по делото писмени доказателства имуществени вреди в размер на 1710.00 лева. При определяне на размера на причинените имуществени вреди, съобрази приетите писмени доказателства, които доказват направени разходи за лечение и възстановяване на счупването на челюстта, травматично избития зъб и заболяването – катаракта на окото на пострадалия, настъпло вследствие на деянието. В останала му част искът не е подкрепен с доказателства за направени разходи за лечение. Поради което осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 1710.00 лева за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски, направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски и държавната такса, съобразно уважения размер на гражданските искове.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: