МОТИВИ на решение № 84/29.10.2018 г., постановено по АНД № 272/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Производство по чл. 375 и сл. от НПК.

Във ВПРС е внесено постановление № 751/2017 от 01.08.2018 г. на прокурор в Районна прокуратура – Велики Преслав, с което се прави предложение за освобождаване на С.В.М. – обвиняем по ДП № 427/2017 г. по описа на РУ Велики Преслав при ОДМВР – Шумен, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано за умишлено престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК (наказуемо с до две години лишаване от свобода), обвиняемият не бил осъждан за престъпление от общ характер и не бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, и от престъплението не били причинени имуществени вреди.

Прокурорът, в съдебно заседание поддържа изводите си, направени в постановлението по чл. 375 от НПК и пледира, на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК, на обвиняемия да бъде наложено наказание „Глоба” около минималния предвиден в закона размер.

Обвиняемият, призован редовно, не взема участие в съдебно заседание.

Защитникът на обвиняемия, изразява становище, че по делото е доказано извършването от страна на М. на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като отправя искане на същия да бъде наложено административно наказание „Глоба“ към минималния, предвиден в НК размер.

От приложените по делото писмени доказателства (ДП № 427/2017 г. по описа на РУ - Велики Преслав при ОДМВР – Шумен), преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Обвиняемият С.В.М., живущ ***, завършил основно образование в училището в с. Иваново, общ. Върбица. От 2004 г. работел по трудово правоотношение с Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Велики Преслав” на „Североизторчно държавно предприятие” ДП гр. Шумен като горски работник. В началото на 2013 г. научил (от неизвестен по делото неофициален източник), че трудовите правоотношения на всички работещи в териториалното поделение без завършено средно образование, ще бъдат прекратени. Мотивиран от желанието си да продължи да работи при същия работодател, обвиняемият установил връзка с непознато за него лице от гр. Велики Преслав (с посочено на обвиняемия собствено име ****), при което последният му предложил да го снабди с диплома за завършено през 2000 г. средно образование, издадена от Техникум по механотехника, електроника и транспорт „****” гр. Шумен (понастоящем ПГМЕТТ „****”). При втората си среща със същото лице, в гр. Шумен, обвиняемият получил от него документ, на който бил придаден вид на „диплома за средно образование серия В-00, № 2214379 с рег. № 8258-105/30.06.2000 г.”, в който като издател бил посочен Техникум по механотехника, електроника и транспорт „****” гр. Шумен. На 26.04.2013 г., обвиняемият представил така придобития от него неистински документ пред съответното длъжностно лице при ТП „ДГС – Велики Преслав” на „СИДП” ДП гр. Шумен – ****– служител „Човешки ресурси”, ведно с писмена молба за назначаването му на работа (фактически, за преназначаване, предвид промяната в правно организационната форма на работодателя). Въз основа на тези документи, същият, с трудов договор № 1/01.05.2013 г., бил назначен на длъжността „работник – ловно стопанство”. Впоследствие придобил професионална квалификация в ПГ по селско стопанство – Велики Преслав и през 2016 г. бил преназначен на длъжност „ловен надзирател”. В хода на разследването, от ПГМЕТТ „****” гр. Шумен е представена справка, видно от която, в документацията на училището липсват данни за ученик с имена С.В.М., както и че формата на номерацията на дипломите, издавани от учебното заведение не съответства на тази, посочена в неистинската диплома. Също в хода на разследването, от работодателя на обвиняемия е изискана и представена служебна характеристика, видно от която обвиняемият, считано от 2013 г., като работни, а от 22.11.2016 г. и като горски надзирател, изпълнява служебните си (трудово правните) задължения с висока степен на добросъвестност, точност и професионална компетентност спрямо изискваната за длъжността професионална квалификация. Посочени са и много добри морални качества, демонстриране от обвиняемия по време на изпълнение на служебните му задължения.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че в маловажен случай, като представил на съответното длъжностно лице при Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Велики Преслав” на „Североизторчно държавно предприятие” ДП гр. Шумен неистински официален документ – „диплома за средно образование серия В-00, № 2214379 с рег. № 8258-105/30.06.2000 г.”, на който е придаден вид, че е издаден от Техникум по механотехника, електроника и транспорт „****” гр. Шумен, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, обвиняемият съзнателно се ползвал от този документ, с което осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Деянието, извършено от обвиняемия следва да се квалифицира като съставомерно по чл. 308, ал. 4 от НК, тъй като извършеното престъпление, с оглед липсата на вредни последици и наличието на множество смекчаващи отговорността на М. обстоятелства, е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, поради което случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на С.В.М. и освободи последния от наказателна отговорност с налагане на същия на административно наказание: 1. За престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години; 2. Видно от приложената по делото справка за съдимост рег. № 354/22.10.2018 г., изд. от БС при Районен съд – Велики Преслав, деецът е неосъждан и не се е ползвал от разпоредбата на чл.78а от НК; 3. От деянието не са причинени имуществени вреди. Ето защо, съдът след като призна обвиняемия за виновен, го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При определяне на наказанието съдът отчете ниската обществена опасност на деянието и на дееца. Взе предвид като смекчаващи обстоятелства липсата и на други (освен липсата на съставомерни) вреди от престъплението и много добрите характеристични, и професионални данни за качествата в тази насока на обвиняемия, пряко изведени от начина, с който изпълнява професионалните си трудови задължения. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК в размер на минималния, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на 1000 лева.

В този смисъл съдът постанови решението си.

Районен съдия: