Мотиви към присъда по НОХД №317 по описа за 2018 г. на ВПРС

На 07.09.2018 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №34/2018г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№262/17 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу: Р.Р.А. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, неженен, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода от 21.04.2017 г. до 27.07.2018 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, след като е осъден с решение по гр.д.№49/2017 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 21.04.2017 г. да издържа своите низходящи – Б.Р.Р. род. на *** г. и Д.Р.Р. род. на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 15.2 месечни вноски от по 150.00 лв. – 2280.00 лв. за детето Б. и 15.2 месечни вноски от по 130.00 лв. - 1976.00 лв. за детето Д. в общ размер 4256.00 лв. - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

Подсъдимият и защитника в разпоредителното заседание по делото заявяват, че ще се възползват от диференцираните процедури по НПК на основание чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимия признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 31.10.2018 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание по същество представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание наказание „Пробация”, като предлага на съда да наложи единствено задължителните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” със срещи с пробационен служител два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца. Счита, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати с такова наказание, т.к подсъдимия към датата на с.з е заплатил дължимите издръжки, предмет на обвинението.

Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението е доказано от обективна и субективна страна и моли същият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено за срок то три години на осн.чл.66 от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В своя защита заявява, че поради обективна невъзможност не е изплатил издръжката.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: От фактическото си съжителство подс. Р.Р.А. и св. З.М.М. имали родени две деца Б.Р.Р. , роден на ***г. и Д.Р.Р., роден на *** г. Впоследствие отношенията между А. и М. се влошили и през 2015г. двамата се разделили. Подсъдимият заминал в чужбина, където работел, а двете деца останали при майката, която полагала грижи за тях. С решение от 06.04.2017г. на Районен съд гр. Велики Преслав по гр. д. № 49/2017г., влязло в законна сила на 21.04.2017г., подс.А. бил осъден да заплаща месечна издръжка на своите низходящи - Б.Р., чрез неговата майка и законен представител З.М., в размер на 150.00 лева и Д.Р., чрез неговата майка и законен представител З. Мехмедов в размер на 130.00 лева. След влизане в сила на решението по гр. д. № 49/2017г. по описа на ВПРС било образувано изпълнително дело № 20173610400016 (ИД № 16/2017г.) по описа на СИС при ВПРС по което нямало постъпили суми от длъжника.

Подсъдимият, макар и да работел и живеел в чужбина, знаел за постановеното решение за издръжка. Независимо от това не е плащал такава за периода от 21.04.2017г. (от влизане в сила на решението по гр.д.№ 49/2017г.на ВПРС) до 27.07.2018г. (когато е бил привлечен в качеството на обвиняем по настоящото дело), като по отношение на всяко от децата - Б.Р. не е изпълнил задължението си за издръжка с повече от две месечни вноски, а именно за 15,2 вноски от по 150лв месечно или общо 2280.00 лв., и към Д.Р. не е изпълнил задължението си за издръжка за повече от две месечни вноски -15,2 вноски от по 130лв месечно, а именно общо 1976.00 лв. Единствено на неустановена дата е изпратил на всяко от двете си деца по 50 евро. В хода на разследването е установено, че от 2014г. подс. А. не е имал регистрации в Бюро по труда гр. Велики Преслав.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението му.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 от НК, защото:

- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват условията за нормалното развитие на подрастващите;

- от обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден и независимо, че е имал възможност съзнателно не е изплатил задължението си за издръжка на всяко от децата си в размер на повече от две месечни вноски; продълженото престъпление е осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимия. Престъплението е резултатно, като престъпния резултат е отрицателен по своето съдържание – не плащане в размер на две месечни вноски; престъпния резултата настъпва по местоживеене на кредитора, тъй като паричното задължение е носимо.

- субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице, осъдено да заплаща издръжка;

- от субективна страна, подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, знаел е че като не изпълнява своето задължение по изплащане на издръжката, нарушава влязло в сила съдебно решение, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, разбирал е това и е желаел настъпването на общественоопасните последици

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата за извършеното престъпление, съдът се е ръководил изцяло от реда на производството - глава двадесет и седма от НПК и в частност от чл.373, ал.2 от НПК.

Подсъдимият Р.Р.А. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно образование, неженен, неосъждан.

Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият: чистото му съдебно минало и трудовата му ангажираност.

Съдът прецени, като отегчаващо, обстоятелство от значение за отговорността на подсъдимия високия общ размер на неплатените задължения за издръжка.

Поради което настоящият състав счете, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и определи наказанието при превес на смекчаващите такива, а именно наказание три месеца„лишаване от свобода“.

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното общо наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: