МОТИВИ на решение по АНД №348/2018 г. по описа на Районен съд гр. Велики
Преслав
Производство по чл. 375 и сл. от НПК.
Във ВПРС е внесено постановление №673/28.09.2018 г. на ВПРП, с което се
прави предложение за освобождаване на М.М.А. с ЕГН **********– обвиняем по БП №281/2018
г. по описа на РУ гр. В. Преслав, от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК по обвинението за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК,
а именно: наказателното производство било образувано за престъпление по чл.
345, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „глоба“ от
петстотин до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и
със защитник. Не оспорва фактическите констатации в постановлението и
признава вината си. Изразява искрено съжаление за извършеното. Защитникът пледира
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
най-лекото административно наказание, предвид изключително ниската обществена
опасност на деянието и дееца.
За ВПРП, редовно призована, се явява прокурор Калоян Вълков.
Прокурорът в съдебно заседание
поддържа изводите, направени в постановлението по чл. 375 от НПК и пледира на
обвиняемия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде
наложено наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК –
„Глоба” в минималния предвиден в закона размер.
От приложените
по делото писмени доказателства (БП №281/2018 г. по описа на РУ гр. В. Преслав), преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: На 17.09.2018г., свидетелите Т.Т.и Р.Д.(полицейски служители при РУ гр. Велики Преслав,
участък Върбица) на изхода на
с.****, обл. Шумен спрели за проверка
обвиняемят М.М.А., като водач на МПС, което било без монтирана върху
него регистрационна табела. Обвиняемият независимо, че бил
неправоспособен водач на МПС и закупения от него мотопед тип“скутер“ не бил
регистриран към този момент го управлявал. Причината обвиняемия да се движи с
нерегистрирания мотопед била, че спешно трябвало да посеги
фелшер в с.****, от който да закупи обезболяващ
медикамент. Обвиняемият скоро, преди датата на деянието получил тежко увреждане
на пръстите си и изпитвал много силни болки. Пред органите на МВР обв. А. споделил, че преди около
година на пазара в с. **** е закупил процесния мотопед „****", зелен на цвят
без регистрационна табела. Изтъкнал пред органите на
МВР, че поради липса на време и средства не го бил регистрирал
до момента. Обвиняемият бил установен да управлява
нерегистрирания си в посоченото горе населено място, по улица „****".
В хода
на разследването е била назначена и извършена автотехническа експертиза. Съгласно депозираното заключение на вещо лице,
процесното МПС-во представлява мотопед марка „****",
модел “****”
с номер на рама **** с двигател с вътрешно гороне с литров обем 50 куб.см. Същото двуколесно
МПС подлежи на регистрация при движение по пътищата за обществено ползване на
България съгласно Закона за движение по пътищата.
В хода на разследването
била изискана писмена информация от ОД МВР-Шумен, от която е видно, че след
извършена справка регистрите на ОД МВР, сектор „Пътна полиция" гр. Шумен е установено, че мотопед марка „****“, модел
“****” с номер на рама ****, не е регистриран по съответния ред
на територията на Република България.
Конкретното МПС не попада в никоя от хипотезите на чл. 1, ал. 4 от Наредба
№
I-45/24.03.2000 г. и следователно подлежи на регистрация от
звената на Пътна полиция при СДВР или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на
собственика – за физическите лица или по адреса на регистрация – за стопанските
обекти.
Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме,
че като управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „****", модел “****”
с номер на рама ****, с неустановена
собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, установен с Наредба №
І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните ППС, приета на основание чл. 140, ал 2 от ЗДвП,
обвиняемият осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.
345, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението
е извършено с пряк умисъл.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на М.М.А. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес
***, неграмотен, неженен, неосъждан, от наказателна отговорност и налагане на същия на административно
наказание: 1. За престъплението по чл. 345, ал.2 вр.
с ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание “лишаване от свобода“ до
една година или „глоба“ от петстотин до хиляда лева; 2. Видно от приложената по
делото справка за съдимост, деецът е неосъждан и не се е ползвал от
разпоредбата на чл. 78а от НК; 3. От деянието не са причинени имуществени
вреди. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства ниската обществена опасност деянието и на дееца, много добрите
характеристични данни, тежкото му материално положение-безработен, съдействие
на органите на наказателното производство. Като отегчаващо отговорността на обвиняемия
обстоятелство съдът прие, че същият е неправоспособен водач на МПС. С оглед
гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемият следва да бъде наложено
наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно “Глоба” в размер
на 1000.00 лева.
Настоящият състав наложи на обвиняемия минималния размер на предвидената в
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, “глоба”, т.к за извършеното престъпление
по чл.345 от НК са предвидени две
алтернативни наказания, “глоба” и по – тежко от него “лишаване от свобода”, поради което не е
приложима разпоредбата на чл.78а, ал.5
от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди обвиняемия
да заплати в полза на държавата направените по делото разноски по обвинението
по което е признат за виновен.
В този смисъл съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: