МОТИВИ на решение по АНД №348/2018 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав

 

Производство по чл. 375 и сл. от НПК.

Във ВПРС е внесено постановление №673/28.09.2018 г. на ВПРП, с което се прави предложение за освобождаване на М.М.А. с ЕГН **********– обвиняем по БП №281/2018 г. по описа на РУ гр. В. Преслав, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК по обвинението за извършено престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано за престъпление по чл. 345, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „глоба“ от петстотин до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди.

В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и със защитник. Не оспорва фактическите констатации в постановлението и признава вината си. Изразява искрено съжаление за извършеното. Защитникът пледира за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на най-лекото административно наказание, предвид изключително ниската обществена опасност на деянието и дееца.

За ВПРП, редовно призована, се явява прокурор Калоян Вълков.

            Прокурорът в съдебно заседание поддържа изводите, направени в постановлението по чл. 375 от НПК и пледира на обвиняемия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК – „Глоба” в минималния предвиден в закона размер.

От приложените по делото писмени доказателства (БП №281/2018 г. по описа на РУ гр. В. Преслав), преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: На 17.09.2018г., свидетелите Т.Т.и Р.Д.(полицейски служители при РУ гр. Велики Преслав, участък Върбица) на изхода на с.****, обл. Шумен спрели за проверка обвиняемят М.М.А., като водач на МПС, което било без монтирана върху него регистрационна табела. Обвиняемият независимо, че бил неправоспособен водач на МПС и закупения от него мотопед тип“скутер“ не бил регистриран към този момент го управлявал. Причината обвиняемия да се движи с нерегистрирания мотопед била, че спешно трябвало да посеги фелшер в с.****, от който да закупи обезболяващ медикамент. Обвиняемият скоро, преди датата на деянието получил тежко увреждане на пръстите си и изпитвал много силни болки. Пред органите на МВР обв. А. споделил, че преди около година на пазара в с. **** е закупил процесния мотопед „****", зелен на цвят без регистрационна табела. Изтъкнал пред органите на МВР, че поради липса на време и средства  не го бил регистрирал до момента. Обвиняемият бил установен да управлява нерегистрирания си в посоченото горе населено място, по улица „****".

В хода на разследването е била назначена и извършена автотехническа експертиза. Съгласно депозираното заключение на вещо лице, процесното МПС-во представлява мотопед марка „****", модел****с номер на рама **** с двигател с вътрешно гороне с литров обем 50 куб.см. Същото двуколесно МПС подлежи на регистрация при движение по пътищата за обществено ползване на България съгласно Закона за движение по пътищата.

В хода на разследването била изискана писмена информация от ОД МВР-Шумен, от която е видно, че след извършена справка регистрите на ОД МВР, сектор „Пътна полиция" гр. Шумен е установено, че мотопед марка „****“, модел****с номер на рама ****, не е регистриран по съответния ред на територията на Република България.

Конкретното МПС не попада в никоя от хипотезите на чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. и следователно подлежи на регистрация от звената на Пътна полиция при СДВР или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика – за физическите лица или по адреса на регистрация – за стопанските обекти. 

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че като управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „****", модел****с номер на рама ****, с неустановена собственост, което не е регистрирано по надлежния ред, установен с Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, приета на основание чл. 140, ал 2  от ЗДвП, обвиняемият осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 345, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

            От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.

            Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на М.М.А. с ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неграмотен, неженен, неосъждан, от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание: 1. За престъплението по чл. 345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание “лишаване от свобода“ до една година или „глоба“ от петстотин до хиляда лева; 2. Видно от приложената по делото справка за съдимост, деецът е неосъждан и не се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК; 3. От деянието не са причинени имуществени вреди. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската обществена опасност деянието и на дееца, много добрите характеристични данни, тежкото му материално положение-безработен, съдействие на органите на наказателното производство. Като отегчаващо отговорността на обвиняемия обстоятелство съдът прие, че същият е неправоспособен водач на МПС. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемият следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а именно “Глоба” в размер на 1000.00  лева.

Настоящият състав наложи на обвиняемия минималния размер на предвидената в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, “глоба”, т.к за извършеното престъпление по  чл.345 от НК са предвидени две алтернативни наказания, “глоба” и по – тежко от него  “лишаване от свобода”, поради което не е приложима  разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди обвиняемия да заплати в полза на държавата направените по делото разноски по обвинението по което е признат за виновен.

            В този смисъл съдът постанови решението си.

 

 

                                                                                              Районен съдия: