Р Е Ш Е Н
И Е
30.11.2018
год.
Номер . . . . . . . .
. . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
11 (единадесети) октомври Година 2018
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 622 по описа за 2015 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по глава ХХХI от ГПК – за сключване не окончателен договор.
Предявен е иск с правно основание
чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба (депозирана
първоначално само от ищеца Н.А.А.), вписана в Служба по вписванията гр. Велики
Преслав под дв. вх. рег. № 2, акт № 1, том 1, дело № 2/05.01.2016 г. и дв. вх.
рег. № 702, акт № 4, том 2, дело № 398/28.04.2017 г., ищците Н.А.А. и С.М.И.
твърдят, че на 13.08.2011 г. сключили с Н.Р.М. предварителен договор за
продажба на следния недвижим имот, представляващ дворно място с площ 430 кв.м,
находящо се в с. Мостич, обл. Шумен, съставляващо
УПИ II-14 от кв. 15 по плана на населеното място, ведно с построените в него къща,
долна стая и сайвант. Уговорена била цена от 4500,00 лв., като при
сключване на договора била платена сума в размер на 2500,00 лв., а остатъкът
следвало да бъде платен при подписване на окончателния договор. Н.М. се
задължил да сключи окончателен договор в срок до 13.09.2011 година. Независимо
от отправените до него покани, последният не изпълнил задължението си за
прехвърляне на собствеността. Впоследствие, М. починал, като негови законни
наследници били ответниците Р.Н.Р., А.О. Рамиева и Махмурие Нихатова Самиева.
Последната, обаче, извършила отказ от наследството на Н. М.. Молят съда да
постанови решение, с което да обяви сключения между ищците и наследодателя на
ответниците предварителен договор за окончателен. Ищците следвало да заплатят на
ответниците сума в размер на 2000,00 лв., представляваща остатъка, до пълния
размер от уговорената цена, като отправят искане да бъде извършено прихващане с
направените разноски по делото, които ответниците им дължали.
Ответникът
Р.Р. подава отговор на исковата молба, в който не оспорва фактите, изложени във
вписаната искова молба, с изключение на факта, че причината за неизвършване на
окончателния договор с нотариален акт било обстоятелството, че праводателят на
ответника – прехвърлителят по предварителния договор (Н.М.) се укривал. В отговора си от 25.09.2017 г. оспорва претенцията на С.И.,
като се позовава на изтекла погасителна давност. Моли иска да бъде отхвърлен
като неоснователен.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата А.Х. не взема становище по предявения иск. Назначеният й особен
представител подава отговор на исковата молба. Същият се позовава на изтекла
погасителна давност. Освен това сочи, че Х. извършила валиден отказ от
наследството на Н.М.. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото нотариален
акт № 165, том II, дело № 668/1975 г., съставен от районен съдия
в Районен съд – Преслав, вписан в Служба по вписванията гр. Велики Преслав с вх. рег. № 359, том 2, П 165 е, че Н.Р.М.
придобил чрез сключен договор за дарение следния недвижим имот: дворно място с
площ 430 кв.м, представляващо парцел II-14 от
кв. 15 по плана на с. Мостич, обл. Шумен, заедно с построените в него къща,
долна стая и сайвант. Съдът констатира от представената скица № 85/28.04.2017
г., изд. от Община В. Преслав (л. 152 от делото), че понастоящем имотът
представлява УПИ II-14 от кв. 15 по
плана на с. Мостич, обл. Шумен с площ
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
В настоящото производство всеки
от ищците упражнява потестативното си право, произтичащо от предварителен
договор за продажба на недвижим имот и иска сключване на окончателен такъв.
Налице е правен интерес от предявяване на конститутивния иск с правно основание
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, тъй като до датата на приключване на устните състезания,
между ищците и наследодателят на ответниците, както и от последните, не е
сключен окончателен договор. Съдът счита, че представеният предварителен договор е действителен като
сключен в писмена форма и съдържащ клаузи относно съществените условия на
окончателния.
Относно възражението
на особения представител на ответницата А.Х. за липса на нейна пасивна
процесуална легитимация поради извършен и вписан отказ от
наследството на Н.М., като по този начин същата загубила качеството законен
наследник на последния: съдът намира същото за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 1 от ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в
последното местожителство на умрелия. Според чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН,
отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в
района на който е открито наследството. В случая се установи, че наследодателят
на ответниците – Н.М. бил с постоянен адрес в момента на смъртта си в гр.
Велики Преслав и именно в този град е открито неговото наследство. По делото се
доказа, че отказът от наследство на Х. бил вписан в особената книга за това,
водена в Районен съд – Пловдив, а не в компетентния Районен съд – В. Преслав.
Неспазването на местната компетентност на съда, задължително изисквана от
закона, има за последица недействителност на съответното действие. Тоест,
вписаният отказ на А.Х. от наследството на Н.М. е недействителен и същата
притежава качеството законен наследник на същия. Поради това, ответницата е
надлежна страна по предявения конститутивен иск.
Ответниците правят възражение за изтекла погасителна
давност относно предявения от С.И. иск. По отношение на
конститутивният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е приложима общата петгодишна погасителна
давност. Според нормата на чл. 114 от ЗЗД, давностният срок започва да тече от
момента, в който се поражда правото на иск на всяка от страните да иска
сключване на окончателен договор. Когато в предварителния договор е уговорен
срок, правото на иск се поражда с настъпване (изтичане) на срока, а когато не е
уговорен такъв – от момента на сключване на договора. В случая, страните
уговорили, че окончателният договор ще бъде сключен до 13.09.2011 година.
Именно от тази дата започнал да тече давностният срок за депозиране на
претенцията. Тъй като ищците не са необходими другари, а разполагат със
самостоятелни права, предявяването на иск от единия от тях не ползва другия. В
случая, С.И. е отправила искане да бъде конституирана като ищец по делото на
21.11.2016 г. (л. 122 от делото) – след изтичане на петгодишния давностен срок.
Поради това, следва да се приеме, че правото на иск на ищцата е погасено по
давност на 13.09.2016 г. и претенцията й за обявяването на предварителния
договор за окончателен в частта, му относно придобиваната от нея 1/2 идеална
част от имота следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,
в частта му, предявена от Н.А.А. срещу наследниците по закон на Н.Р.М.,
бивш жител ***:
Съобразно удостовереното в
предварителния договор, ищците следвало да заплатят при сключването му част от
уговорената продажна цена – в размер на 2500 лева. В самия договор е отразено,
че ищците изпълнили задължението си на купувачи, като платили уговорената част
от цената на имота, от която предвид липсата на специална уговорка, всеки от
купувачите – по 1250 лева.
Съдът констатира (в изпълнение на правомощието
си по чл. 363 вр. чл. 586 от ГПК), че са налице предпоставките за прехвърляне
на собствеността по нотариален ред на придобиваната от купувача Н.А. на 1/2
идеална част от имота, тъй като отчуждителят – наследодателят на ответниците, бил
собственик на процесния недвижим имот по силата на договор дарение. Налице е
вписан документ, представен по делото, удостоверяващ правото на собственост на
продавача върху имота, чиято продажба е предмет на процесния предварителен
договор – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том II,
дело № 668/1975 г., съставен от районен съдия в Районен съд – Преслав, вписан в
Служба по вписванията гр. Велики Преслав.
Безспорно се установи, че процесният
недвижим имот представлява поземлен имот с площ
от 430,00 кв.м (четиристотин и тридесет квадратни метра), включен в УПИ ІІ-14 (втори, за четиринадесет), от кв. 15 (петнадесети), по действащия план на с. Мостич, общ. Велики Преслав, обл. Шумен,
урегулиран с площ от 516 кв.м (петстотин и шестнадесет квадратни метра), заедно
с построените в него къща, долна стая и сайвант, при граници на УПИ: улица, УПИ I-11, УПИ III-17, УПИ IV-9 и УПИ VII-4, като
предмет на настоящото производство (предвид погасяването на правото на иск на втория
купувач) е продажбата на 1/2 идеална част от същия, придобивана от
купувача-ищец Н.А..
Предвид всичко изложено, съдът
намира предявеният от Н.А.А. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като сключеният на 13.08.2011
г. предварителен договор за продажба на 1/2 идеална част от застроен недвижим
имот – УПИ следва да бъде обявен за окончателен. На основание чл. 362, ал. 1 от
ГПК следва да бъде постановено, че това обявяване е при условие ищецът да
изпълни задължението си за плащане на останалата част от уговорената продажна
цена. Доказа се, че общият остатък по предварителния договор възлиза на 2000,00
лв., от които А. дължи една втора – 1000,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл.
362, ал. 1, изр. 2, купувачът може да извърши прихващане с платените от него за
сметка на ответниците задължения към държавата. Доказа се, че А. платил сума в
общ размер 302,88 лв., представляваща дължими местни данъци и такси за
процесния недвижим имот, за периода
По дължимостта
на разноските по прехвърлянето на имота, дължимите за него данъци и такси, и
заплащането им като условие за издаване на препис от настоящото решение:
На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК,
в съответствие с установените в настоящото производство 1/2 от пазарна цена (1/2
от договорната цена) – 2250,00 лв. и актуална данъчна оценка на прехвърляната
1/2 ид. част от процесния УПИ – 1071,90 лв., при съобразяване на разпоредбите
на чл. 96, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност,
и § 2 от ДР на ЗННД вр. чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и
такси, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата следващите
се разноски по прехвърляне на имота: нотариална такса по т. 8 от ТНТ към ЗННД в
размер на 59,75 лв. и такса за вписване на обявения за окончателен договор в
Агенцията по вписванията – 10,00 лв. (по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните
такси, събирани от Агенцията по вписванията), като за общия размер на сумата 69,75
лв. следва да бъде наредено вписването на възбрана върху прехвърляната идеална
част от процесния недвижим имот, до изплащането на тези разноски.
Дължимият местен данък при
придобиване на имущества по възмезден начин, на основание чл. 45, ал. 1 вр. чл.
44, ал. 1 от ЗМДТ, следва да бъде платен от ищеца (приобретател по обявения за
окончателен договор) в данъчната служба при Община Велики Преслав, обл. Шумен
(по местонахождението на имота), като в настоящото решение следва да бъде
указано, че на основание чл. 364, ал. 2 от ГПК, чл. 265 вр. чл. 264, ал. 4, вр.
ал. 1 от ДОПК и чл. 50 от ЗМДТ, заверен препис от него може да бъде издаден
само след представяне на доказателства за платени в полза на държавата разноски
по прехвърлянето и дължими от ответниците-прехвърлители подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски,
както и в полза на Община Велики Преслав – дължимите данъци и такси за имота и
данъка при придобиване на имущества по възмезден начин.
По
искането на ответника Р. с правно основание чл.
78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на
разноските, представляващи заплатеното от ищеца А. възнаграждение за адвокат:
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди
по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с
чл. 7, ал. 6 вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението възлиза на 600,00
лева. Уговореният и платен от А. на пълномощника му адвокат възнаграждение се
равнява на 1000,00 лева. Съдът,
след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че
заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат за представителство и
защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване
на устните състезания, вкл. за изготвяне на исковата молба, многократно
снабдяване с документи и участие в две съдебни заседания, не е прекомерно
съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер.
Касае се за процесуално представителство по иск за обявяване на предварителен
договор за окончателен, участие в събиране на множество доказателства и в
съдебни заседания, за което е уговорен общ размер на възнаграждение, надвишаващ
с 400,00 лв. законния минимален размер. Тази степен на надвишаване, според
съда, не следва да бъде оценявана като нарушаваща законовите изисквания за
справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, още
по-малко – като обуславяща прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл.
78, ал. 5 от ГПК на ответника. Ето защо, при решаването на въпросите за
възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ищеца
възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им
уговорен и заплатен размер от 1000,00 лева.
По
разпределението на разноските по делото:
Искане за присъждане на направените
по делото разноски се прави от ищците и от ответника Р.. Списък по чл. 80 от
ГПК на разноските се представя своевременно единствено от ищците.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разделно, на ищеца Н. А.,
направените разноски по делото в пълен размер, съобразно представените
доказателства за извършването им – в общ размер от 1752,76 лева. Т.е., всеки от
тях дължи на ищеца, на това основание, сума в размер на по 876,38 лева. Искането
на пълномощника на ищеца за извършване на прихващане между дължимата от него
продажна цена по процесния договор и дължимите от ответниците разноски се явява
недопустимо.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата
С.И. следва да бъде осъдена да заплати на ответника Р.Р. направените разноски
по делото в частта им по отхвърления иск, в размер на 175,00 лв. – съразмерно с
отхвърления пълен размер на цената на този иск.
Относно
отбелязването на настоящото съдебно решение в имотния регистър:
На
основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, на ищците Н.А. и С.И.
следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото
решение, да извършат отбелязването му като постановено по вписана искова молба,
в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.М.И. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Г.
***, пл. „Освобождение“ № 1, офис 101, срещу Р.Н.Р. с ЕГН **********,*** и А.О.Х.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството им на
наследници на Н.Р.М. с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на
предварителен договор от 13.08.2011 г. за продажба на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот – дворно място с
площ от 430 кв.м, находящо се в с. Мостич, обл. Шумен, съставляващо УПИ II-14
от кв. 15, с площ по регулация 516 кв.м, по плана на населеното място, заедно с
построените в него къща, долна стая и сайвант, в
частта му, сключена между С.М.И. и Н.Р.М., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН – ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ на 13.09.2016 година.
На
основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор за продажба на недвижим
имот от 13.08.2011 г. (тринадесети август две хиляди и единадесета година), с който
продавачите Р.Н.Р. с ЕГН **********,*** и А.О.Х. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, в качеството им на наследници по закон на Н.Р.М. с ЕГН **********,***,
починал на 07.02.2016 г., ПРОДАВАТ на купувача Н.А.А. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, следния недвижим имот, находящ се в с. Мостич
9878, община Велики Преслав, област Шумен: 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с
площ от 430,00 кв.м (четиристотин и тридесет квадратни метра), включен в УПИ ІІ-14 (втори, за четиринадесет), от кв. 15 (петнадесети), по действащия план на с. Мостич, обл. Шумен, урегулиран с площ от 516
кв.м (петстотин и шестнадесет квадратни метра), заедно с 1/2 (една втора) идеална част от построените в него къща, долна стая и
сайвант, при граници на УПИ: улица, УПИ I-11, УПИ III-17, УПИ IV-9 и
УПИ VII-4, срещу цена от 2250,00 лв. (две хиляди двеста и
петдесет лева), от която 1250,00 лв. – платена на продавача на 13.08.2011 г., с
акт, удостоверяващ правото на собственост на продавача: нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 165, том II, дело № 668/1975
г., съставен от районен съдия в Районен съд – Преслав, вписан в Служба по
вписванията гр. Велики Преслав
с вх. рег. № 359, том 2, П 165,
ПРИ УСЛОВИЕ ищецът
Н.А.А. да изпълни задължението си за плащане на ответниците Р.Р. и А.Х. на останалата
част от уговорената продажна цена – в размер на 697,12 лева (шестстотин
деветдесет и седем лева и 12 стотинки), дължима след прихващане на платените от
него, за сметка на ответниците, задължения към държавата в размер на 302,88
лева.
УКАЗВА на ищеца Н.А.А.,
че съгласно чл. 362, ал. 1 от ГПК, следва в двуседмичен срок от влизане в сила
на настоящото решение да изпълни задължението си по предварителния договор да
плати на ответниците задължението си в размер на 697, 12 лв., като в случай на
неизпълнение, по искане на ответниците Р.Р. и А.Х. решението ще бъде
обезсилено.
Данъчната
оценка на 1/2 идеална част от недвижим
имот, представляващ поземлен имот с площ от 430,00 кв.м, включен в УПИ ІІ-14,
от кв. 15, по плана на с. Мостич, урегулиран с площ от 516
кв.м, заедно с 1/2
(една втора) идеална част
от построените в него къща, долна стая и сайвант, е в размер
на 1071,90 лв., съгласно удостоверения за данъчна оценка изх. № 7701000480 от
18.04.2017 г., издадена от Община Велики Преслав.
На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК,
ОСЪЖДА Н.А.А. да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд – Велики
Преслав държавна такса за прехвърлянето на 1/2 идеална част от имота
(нотариална такса), в размер на 59,75 лв. (петдесет и девет лева и 75
стотинки).
На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК,
ОСЪЖДА Н.А.А. да заплати в полза на държавата, по сметка на Агенцията по
вписванията, държавна такса за вписване на обявения за окончателен договор за
продажба на недвижим имот, в размер на 10,00 лв. (десет лева).
На основание чл. 364, ал. 1 от ГПК,
НАРЕЖДА ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА в полза на държавата, срещу Н.А.А. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, върху следния недвижим
имот, находящ се в с. Мостич 9878, община Велики Преслав, област Шумен: 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с
площ от 430,00 кв.м (четиристотин и тридесет квадратни метра), включен в УПИ ІІ-14 (втори, за четиринадесет), от кв. 15 (петнадесети), по действащия план на с. Мостич, обл. Шумен, урегулиран с площ от 516
кв.м (петстотин и шестнадесет квадратни метра), заедно с 1/2 (една втора) идеална част от построените в него къща, долна стая и
сайвант, при граници на УПИ: улица, УПИ I-11, УПИ III-17, УПИ IV-9 и
УПИ VII-4, за сумата 69,75 лв. (шестдесет и девет лева и 75
стотинки) до окончателното й изплащане, от която 59,75 лв. – държавна такса за
прехвърлянето на имота (нотариална такса) и 10,00 лв. – държавна такса за
вписване на обявения за окончателен договор за продажба на недвижим имот.
При влизане на решението в сила, ДА
СЕ ИЗДАДЕ препис от същото на ищеца Н.А., СЛЕД представяне на доказателства, че
са заплатени в полза на държавата всички разноски по прехвърлянето на имота,
дължимите от ответниците-прехвърлители подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както и
дължимите данъци и такси за имота, вкл. данъкът при придобиване на имущества по
възмезден начин.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА
ответника Р.Н.Р. да заплати на ищеца Н.А.А. сумата 876,38 лв. (осемстотин
седемдесет и шест лева и 38 стотинки), представляваща една втора от пълния
размер на направените от последния разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА
ответника А.О.Х. да заплати на ищеца Н.А.А. сумата 876,38 лв. (осемстотин
седемдесет и шест лева и 38 стотинки), представляваща една втора от пълния
размер на направените от последния разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА
ищцата С.М.И. да заплати на ответника Р.Н.Р. направените от последния разноски по делото, в частта им по отхвърления
иск, в размер на 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева) – съразмерно с пълния
отхвърлен размер на цената иска.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС,
ДАВА шестмесечен срок на ищците Н.А.А. и С.М.И., считано от влизане в сила на
настоящото решение, постановено по вписана в Служба по вписванията гр. Велики
Преслав под дв. вх. рег. № 2, акт № 1, том 1, дело № 2/05.01.2016 г. и дв.
вх. рег. № 702, акт № 4, том 2, дело № 398/28.04.2017 г. искова молба, да извършат
отбелязването му в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК,
препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, както следва: на ищците –
чрез пълномощника им – адв. С.Г. от ВАК, на ответника Р.Р. – чрез пълномощника
му – адв. Г.И. от ШАК, на
непребиваващата на удостоверения по делото постоянен адрес ответник А.Х. – чрез
особения й представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. К.С. от ШАК.
Решението, на основание чл. 259, ал.
1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: