Р Е Ш Е Н И Е
05.11.2018 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 13 (тринадесети) септември Година 2018
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 673 по описа за 2016 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен положителен
установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК от А.А.К. ЕГН ********** и Е.И.К. ЕГН **********-двамата
с адрес *** срещу А.А.Б., ЕГН **********, М.Ю.Б. ЕГН ********** и А.Ю.Б. ЕГН **********
***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са
собственици на подробно описан в исковата молба недвижим имот – дворно място,
цялото от 3.376 дка /три декара и триста седемдесет и шест квадратни метра/,
заедно с построените в него паянтова жилищна сграда, съставляващо УПИ І-129 от
квартал 28 по плана на с.Н.***, общ.***, обл.***, при граници:улица и УПИ
ІІ-128, УПИ ІІІ-130 и УПИ ІV-219, на
осн.чл.79, ал.1 от ЗС, чрез упражняване на непрекъснато и необезпокоявано
владение и искане на осн.чл.537 от ГПК, да бъде отменен от съда констативен
нотариален акт №153, том ХV, рег.№7636, дело №1597 от 23.12.2015 г. по описа на
нотариус с рег.№592 на НК, с район на действие ВПРС.
В исковата молба и в допълненията, направени от
пълномощника в съдебно заседание, ищците А.А.К. и Е.И.К., твърдят че са закупули процесния имот с нотариален акт за продажба на
недвижим имот №100, том І, рег.№434, дело №1545 от 10.07.1998 г. и от тогава го
ползват и владеят необезпокоявано. През 2005 г. било образувано и
водено гражданско дело №321/2005 г. по описа на ВПРС срещу наследодателя на
ответниците *** *** Б. с предмет иск с правно основание чл.108 от ЗС по
отношение и на процесния имот. Въз осН.на решението по посоченото дело ищците
били въведени от ЧСИ във владението на имота. В исковата молба не се посочва
резултата от делото, а единствено направения въвод и заповеди на Кмета на О.В.
за изменение на регулационните планове на землището на с.Н.***. На 15.12.2015
г. по молба на ищците било извършено трасиране на границите между процесния
имот и съседния УПИ ІV-219 в кв.28 по плана на с.Н.***. На 31.12.2015 г. били
извадени поставените колчета от геодезическата фирма. За извършеното ищците
подали жалба в РП-В.Преслав, но поради неустановяване на извършителя,
преписката била прекратена. През 2016 г. при изготвяне на документи – скица за
процесния имот, ищците установили, че ответниците на 23.12.2015 г. са се снабдили с констативен
нотариален акт №153, том ХV, рег.№7636, дело №1597 от 23.12.2015 г. по описа на
нотариус с рег.№592 на НК, с район на действие ВПРС Ищците твърдят, че са единствени собственици на посочения имот, ползвали
са и са владели имота като свой в изискуемия от закона десет годишен период от
време от момента на закупуването му през 1998 г. до месец декември 2015 г., плащали
са данъци и консумативи във връзка с ползването му. Ето защо за тях
възниквал правен интерес от предявяване на иска. Молят да им бъдат присъдени и направените по
делото разноски.
Ответниците
в депозирания
по делото писмен отговор и в с.з. оспорват исковете. Считат предявеният положителен установителен иск за собственост
основан на нотариален акт за продажба на
недвижим имот №100, том І, рег.№434, дело №1545 от 10.07.1998 г. за недопустим,
поради наличието на сила на пресъдено нещо по спора за собственост на процесния
имот – влязло в сила решение по гр.д.№284/1997 г. по описа на ВПРС. Молят
производството по делото да бъде прекратено на осн.чл.299 от ГПК. Предявеният
положителен установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот на
основание придобивна давност, считат за допустим, но изцяло неоснователен.
Според ответниците не е подкрепено от доказателствата по делото твърдението на ищците, че са владяли
необезпокоявано имота от момента на закупуването му през 1998 г. до 2015 г.
Първо поради наличието на висящ спор за собствеността на имота по
гр.д.№284/1997 г. по описа на ВПРС, второ соченото от ищците решение по
гр.д.№321/2005 г. по описа на ВПРС има за предмет друг имот и съответно въвода
в имота направено от съдия-изпълнител е в друг имот, а не в процесния, трето
ирелевантни за предмета на делото са преписките образувани и водени във ВПРП,
които от своя страна отново касаят друг имот, освен това компетентността на
прокуратурата не е да решава вещни спорове, четвърто без значения са
обстоятелствата за трасиране на съседния имот УПИ V-220 по плана на с.Н.***,
пето отвениците не са владяли процесния имот от 1998 г. до 2015 г., шесто през
целия период от време имотът е владян от ответниците, респективно от техния
наследодател Ю. *** Б. и седмо ирелеванти са фактите изложени от ищците относно
УПИ ІV-219 и включването му в УПИ І-129. От 1998 г. до момента, първоначално наследодателя на ответниците Ю. *** Б., а след
неговата смърт ответниците са владяли непрекъснато процесния недвижим имот,
като включително и са плащали и дължимия данък за имота. Предвид изложеното, считат че иска следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В о.с.з.,
страните редовно призовани, ищеца А.А. Кимовсе явява лично и с пълномощник адв.Д.С. от
ШАК, ищцата Е.И.К., не се явява представлява се от пълномощник адв.Д.С. от ШАК, ответниците А.А.Б. и А.Ю.Б.,
не се явяват, представляват се от пълномощник адв. Г.Г. от ШАК, ответникът М.Ю.Б.,
се явява лично и с пълномощник адв. Г.Г. от ШАК.
Процесуалния представител на ищеца в съдебно
заседание и в представеното писмено становище, поддържа изложеното в исковата
молба, като я допълва в с.з по отношение на обстоятелствата върху които се
основава иска – претендира се придобиване на правото на собственост на
основание давностно владение в период от 10 години. Счита че предявеният иск е
основателен и доказан и моли съда да го
уважи изцяло, както и да присъди на ищците и направените по делото разноски.
Процесуалният представител на ответниците
в съдебно заседание и в представеното писмено становище, поддържа изложеното в
отговора за неоснователност на иска. Претендира и разноски.
По делото са приети като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и представени въз
осН.на издадени съдебни удостоверения документи: заверени от страната
преписи на удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК
изх.№7703000418/28.06.2016 г., нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давност и наследство №153, том ХV, рег.№7636 дело №1597 от
23.12.2015 г. по описа на нотариус с рег.№592 на НК с район на действие ВПРС,
нотариален акт за продажба на недвижим
имот №100, том І, рег.№434, дело №1545 от 10.07.1998 г., протокол от 23.12.2015
г. по нот.дело №1597/2015 г. по описа на нотариус с рег.№592 на НК с район на
действие ВПРС, скица изх.№75/16.06.2011 г. изд. от О.В. скица
изх.№308/01.12.2015 г. изд. от О.В.
протокол за извършено трасиране от 15.12.2015 г., решение по
гр.д.№3306/2008 г. на ВКС, решение по гр.д.№321/2005 г. по описа на ВПРС,
заповед №1456/09.11.2006 г. но кмета на О.В. скица изх.№443/07.11.206 г. изд.
от О.В. Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство
№136/19.04.2016 г. на ВПРП, писма УРИ 323000-4311/22.12.2015 г. от РУ –
В.Преслав, техническа експертиза от 10.05.2007 г. по адм.д.№18882006 г. по
описа на ШОС, удостоверение за граждански брак изд.въз осН.на акт за граждански
брак №12/23.11.1981 г. на кметство с.Н.***,
извадка от действащ кадастрален план и план за регулация на с.Н.*** за
УПИ І-129, кв.28, одобрен със Заповед №538/1993 г.; Заповед №112/16.06.1997 г.
на кмета на О.В. и скица, Заповед №391/02.11.2000 г. на кмета на О.В. и скица,
Заповед №1456/09.11.2006 г. на кмета на О.В. ***/24.01.2017 г.; удостоверение
за родствени връзки изх.№5/23.01.2017 г. изд. от О.В. представените с
отговора на исковата молба: заверени
преписи на: решение по гр.д.№284/1997 г. по описа на ВПРС, решение по
Вгр.д.№177/1999 г. по описа на ШОС, решение по гр.д.№1625/1999 г. по описа на
ВКС, удостоверение за наследници изх.001/18.01.2017 г. изд. от О.В. ***, представени
в съдебно заседание от процесуалният представител на ответниците: оригинал
на ф-ра № 2008116321 от 01.08.2017 г. и ф-ра № 2008056824 от 03.07.2017 г.,
издадени от „ВиК – ***“ ООД, гр. ***; оригинал на ф-ра № 2008353905 от
01.12.2017 г. , ф-ра № 2008295659 от 01.11.2017 г. и ф-ра № 2008411549 от
02.01.2018г., издадени от „ВиК – ***“ ООД, гр. ***; удостоверение за данъчна
оценка на имота изх.№7703000002 от 04.01.2017г., издадено от О.В. както и копие
на нотариалното дело с приложени копия на документи, а именно: Решение от
06.06.1990г. на Преславски районен съд; Скица УПИ І-129 с изх.№75/16.06.2011г.;
Заверено от страната копие на лична карта на Искрен Малинов Б.; Заверено от
страната копие на лична карта на ***; Заверено от страната копие на лична карта
на ***; Заверено от страната копие на лична карта на А.А.Б.; Заверено от
страната копие на лична карта на М.Ю.Б.; Заверено от страната копие на лична
карта на А.Ю.Б.; Молба декларация от А.А.Б.,
М.Ю.Б. и А.Ю.Б. от 21.12.2015г.; Копие на Протокол от 23.12.2015г.;
Удостоверение за данъчна оценка изх.№7703000711 от 21.12.2015г., издадено от О.В.
изх.№94М-00-132 от 22.12.2015г. издадено от Областна администрация гр. ***;
Предварителен договор за покупко-продажба от 21.02.1997г.;Нотариален акт №153,
том ХV, рег.№7636, дело №1597 от 2015г.; Декларация за гражданство и гражданско
състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от
23.12.2015г. от А.Ю.Б.; Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.
25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност от 23.12.2015г. от А.А.Б.;
Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност от 23.12.2015г. от М.Ю.Б.; Удостоверение за
наследници изх.№30 от 14.12.2015г., издадено от ***, общ. ***;Удостоверение
изх.№94-А-51 от 22.12.2015г. издадено от О.В.
Събрани са гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите *** и *** от страна на ищците и И.Н.И.и М.Х.Я.от страна на ответниците.
Прието е и заключението на съдебно-техническа експертиза изготвено от
вещото лице Р.Х..
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и
правна страна следното:
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно
правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе
си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
При положителен установителен иск за собственост ищеца следва да докаже
правото си на собственост, породено на твърдяното основание в частност
непрекъснато и необезпокоявано владение на процесния недвижим имот. Ищецът
следва да докаже и фактите, които изключват, унищожават или погасяват правото
на ответника.
Предявеният положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК се преценя от съда за
допустим, тъй като ищците претендирайки положително установяване на правото си
на собственост върху недвижим имот, върху който твърди, че упражняват
фактическа власт, може да предяви иск за защита на претендираното от него право
на собственост против лицето, ползващо се от нотариален акт за собственост по
отношение на същия имот. Правният интерес от воденето
на предявения положителен установителен
иск против ответниците, ищците
обосновават с издаването на констативен нотариален акт №153, том ХV, рег.№7636,
дело №1597 от 23.12.2015 г. по описа на нотариус с рег.№592 на НК, с район на
действие ВПРС, с който
ответниците са признати
за собственици на процесния недвижим имот. От преценката на ищеца зависи в
какъв обем да потърси искова защита и в зависимост от това да предяви
положителен или отрицателен установителен иск по смисъла на чл.
124, ал.1 от ГПК. В случая ищците искат да се установи по отношение на ответниците, че те са собственици
на описания в исковата молба недвижим имот – дворно място, цялото от 3.376 дка
/три декара и триста седемдесет и шест квадратни метра/, заедно с построените в
него паянтова жилищна сграда, съставляващо УПИ І-129 от квартал 28 по плана на
с.Н.***, общ.***, обл.***, при граници:улица и УПИ ІІ-128, УПИ ІІІ-130 и УПИ
ІV-219. Предявявайки положителен установителен иск,
ищците се стремят и целят да получат по-пълна по обем защита, тъй като в
случай, че претенцията им бъде уважена, едновременно с признаването на
претендираното от тях право на собственост, ще бъде отречено и правото на
собственост на ответниците.
Тежестта на доказване при този иск е на ищеца по делото, който следва да
установи правата си, които претендира върху имота. От своя страна ответниците
по предявения положителен установителен иск могат само да отричат правото на
ищеца, като по предвидения процесуален ред чрез възражения могат да сочат
фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват
възникването на правото.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. За да се приеме, че едно лице притежава правото на собственост върху
недвижим имот, следва да бъде установено по категоричен начин, че е придобило
това право чрез един от изброените в закона придобивни способи, а ако
съответният придобивен способ изисква осъществяването на определен фактически
състав, следва да се установи наличието на всички елементи от този фактически
състав.
Досежно позоваване от страна на ищците на давностно
владение, като основание за възникване на правото му на собственост върху
процесния имот, владение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС, съдът взе предвид
следното: за да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по
отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 от Закона за собствеността установява,
че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10
години непрекъсната фактическата власт по отношение на конкретната вещ
(corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост,
както и да е демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик (аnimus), т. е. поведение, което безсъмнено
сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си.
Посочените
признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака -
упражняване на фактическата власт върху вещта и намерение за своене. Без да
бъде установено, че тези признаци съществуват, упражняването на фактическата
власт и каквито и да е действия спрямо процесния имот, не може да се определи
като владение.
По делото липсват доказателства
за осъществявано от ищците непрекъснато и необезпокоявано владение върху спорния имот,
продължило в посочения срок.
От показанията
на водените от ищците свидетели не се установява непрекъснато, необезпокоявано
владение на процесния имот от ответниците като свой. Съдът не кредитира показанията на свидетелката ***,
като ги приема за изцяло заинтересовани от изхода на делото поради обстоятелство, че
същата е била страна по гр.д. № 284/1997 г. на
РС В.Преслав, по което с влязло в сила решение е установено спрямо ответниците,
че тя не е собственик на процесния имот, както и от обстоятелството, че в хода
на това дело е извършила продажба на имота на ищците. Освен това от показанията й не се установяват признаците на
владеене на процесния имот от ищците, годно да ги направи собственици.
Свидетелката
твърди, че за процесния имот ищците *** били упълномощени да го управляват от тяхно име /от името на
свидетелката/, да ползват имота, като част от продукцията оставят за
себе си, а другата част да предават на свидетелката, т.е. същите упражняват държане, а не владеят
имота. МилтеН.потвърждава, че фактическата власт върху имота се
осъществява от ответниците - сеното в имота се коси не от ищците, а от
ответника Б.. Свидетелката
не сочи каквито и да е конкретни действия, които да обективират владение.
От показанията на свидетеля на ищците Ибрахим
Мустафов също не се установяват признаците на владеене на процесния имот от ищците,
годно да ги направи собственици. Свидетелят изрично посочва, че за нивата,
разположена помежду им, Б. и *** са имали непрекъснато спор и са стигали до бой.
Свидетелят счита К.
за собственик поради известния му документ - нот. акт за покупка от
свидетелката Величка Милотинова, който е приет за ирелевантен за правото на собственост от
настоящия състав. Впечатленията на свидетеля относно имота са инцидентни и се
отнасят единствено до период от време, когато е участвал в ремонта на къщата на
ищеца. Неговите показания и отразените в тях лични впечатления не
обхваща периода от време, необходим за придобиване па собственост по давност.
Неподкрепено
от доказателствата по делото е обстоятелството, че ищците са владеели
процесния имот на основание покупка от 1998г. неоспоримо и
необезспокоявано от никого. От представените
съдебни решения по възникналия спор за собственост върху процесния имот,
приключил с отхвърляне на иска, предявен от праводателите на ищците срещу
наследодателя на ответниците с решение, влязло в законна сила на 19.05.2000г.
Съгласно чл.115, ал.1, б."ж" от ЗЗД, приложим субсидиарно съгласно
чл.84 о г ЗС, давност не тече докато трае съдебния процес. Т.е. за периода от
1998г. до 2000г. давност въобще не е могла да тече в полза на
ищците, тъй като в този период е бил висящ съдебния процес по гр.д. №
284/1997г. на РС В.Преслав относно собствеността
върху процесния УПИ І-129.
Цитираното от
ищците гр.д. № 321/2005г. по описа на РС В.Преслав и решението по него,
включително въвода в имота от съдия-изпълнител, имат за предмет не процесния имот - УПИ І-129
в кв.28 по плана на с.Н.***, а граничещият е него от юг съседен имот - УПИ V-220
в същия квартал. Ето защо съдът приема сочените от ищците доводи
основани на гр.д. № 321/2005г. по описа на РС В.Преслав за ирелеванти за
настоящия спор.
Ирелевантни са и доводите относно жалби до
прокуратурата от ищците, като освен, че тя не е компетентен орган за решаване
на вещни спорове, жалбите отново са имали за предмет имот УПИ V-220 в кв.28 по
плана на с.Н.***, а не процесния недвижим имот.
Не се доказа, че ищците са владели процесния имот
УПИ І-129 в кв.28 по плана на с.Н.***, о.В. от 1998г. до 2015г. по начин, който
да ги легитимира като собственици.
Установи се, че през целия този период от време,
имотът е бил владян от ответниците, респективно до смъртта му на 09.11.2010г. -
от техния наследодател Ю. *** Б..
Това се установи по безспорен начин от показанията на водените
от ответниците свидетели И.Н.И.и М.Х.Я.. Показанията на посочените
свидетели съдът кредитира изцяло, т.к същите са логични, непротиворечиви,
последователни и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на свидетелите са точни и конкретни.
Същите описват имота с голяма точност, включително намиращите се в него
постройка и чешма, за която останалите свидетели въобще не дават показания.
Описват оградата на имота - частично с телена ограда и в останалата част - с плет, че
имотът редовно е почистван от храстовидна растителност от ответниците и от
наето срещу заплащане от тях лице. Всяка година ответниците М. и А. Б. са
извършвали косенето с моторна косачка, а на някои места от имота и около
оградата и дърветата -на ръка с коса.
Соченият от ищците
нот. акт № 100, том 1, дело № 1545/10.07.1998г. на РС В.Преслав, с който са
придобили собствеността върху УПИ І-129 в кв.28 по плана
на с.Н.***, о.В. и на който отново се позовават е
ирелеванген за настоящия процес. Ищците с посочения
нот. акт са придобили собствеността в хода на висящ процес гр.д. № 284/1997г.
на ВПРС и са обвързани от съдебното решение, с което е установено спрямо
наследодателя на ответниците Ю. *** Б.,
респективно спрямо самите ответници, че праводателнге на ищците /З.Н.Г., Н.М.Н., М.М.Т.и *** продавачите по нот. акт/, съответно и самите ищци, не са
собственици на процесния имот. От настоящият
състав
претенцията им, основаваща се на това придобивно основание, е оставена без
разглеждане като недопустима, предвид силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила на 19.05.2000г. решение на РС В.Преслав по гр.д. № 284/1997г. и решенията
на ШОС по в.гр.д.№ 177/1999г. и на ВКС по кас.гр.д.№ 1625/1999г., с което
първоинсганционното решение е оставено в сила.
Съгласно
чл.226, ал.З от ГПК, постановеното решение по гр.д. № 284/1997г.на РС В.Преслав
във всички случаи има сила на пресъдено нещо и спрямо приобретателя А.А.К.,
придобил спорното право в хода на процеса и неговата съпруга Е.И.К., доколкото
имотът е придобит при условията на сио.
Съответно, на
осн.чл.298, ал.2 от ГПК влязлото в сила решение има действие и обвързва валидно
и ответниците по делото, като наследници на ответника по гр.д. №284/1997г. на
РС В.Преслав - Ю. *** Б.. а съгласно чл.299 от ТПК, спор, разрешен с влязло в
сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите законът разпорежда
друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Решението
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота -
УПИ І-129 в кв.28 по плана на с.Н.***, о.В. който въпрос не може да бъде
пререшаван в бъдещ процес между същите страни, респективно между техните
правоприемници, както е в настоящия случай. В този смисъл решение по тълк. дело
№ 4/2014г. на ОСГК на ВКС.
За пълнота
следва да се отбележи, че Заповед 1456/09.11.2006г. на кмета на о.В. с която са
УПИ І-129 е разделен на УПИ І-129, УПИ V-220 и УПИ ІV-219 е отменена с влязло в
сила решение на ШОС по адм.д.№ 188/2006г. С влязло в сила решение на РС
В.Преслав по гр.д. № 321/2005г., решение по в.гр.д. № 153/2008г. на ШОС и
решение на ВКС по гр.д. № 3306/2008г., с които е потвърдено първоинстанционното
решение, е прието под формата на осъществен инцидентен контрол за
законосъобразност на адм. акт в гр. процес, че е недействителна предходната
заповед № 391/02.11.2000г., на кмета на о.В. с която трите имота са били
обединени в един общ имот УПИ І-129. Ето защо трите имота
следва да се идентифицират във вида, който са имали по силата на предходната
заповед № 112/16.06.1997г. на кмета на о.В. и съгласно която всеки от
трите имота: УПИ І-129 /предмет на влязлото в сила на 19.05.2000г. решение на
РС В.Преслав по гр.д. № 284/1997г., с което е установено по отношение на
наследодателя на ответниците, че праводателите на ищците не са собственици на
имота, както и предмет на настоящия процес/, УПИ V-220 /за който с влязло в
сила решение по гр.д. № 321/2005г. по описа на РС В.Преслав е установено спрямо
ответниците, че ищците са собственици на имота/ и УПИ ІV-219 /който не е предмет
на спор между страните/ е самостоятелен имот.
Същият имот УПИ
І-129 е предмет на установяване на собствеността в полза на ответниците с констативен
нот. акт № 132/23.12.2015г., като както е посочило и вещото лице в приетото
експертно заключение описанието на имота не съответства напълно на действащия
план, тъй като освен процесния имот УПИ І-129 в обхвата според описанието е
включен и имот УПИ ІV-219 и двата имота по плана на с.Н.***. Което не отменя
обстоятелството, че ответниците са установили право на собственост с посочения
нотариален акт върху процесния имот УПИ І-129, независимо че са включили в
обхвата на установената собственост и съседния имот УПИ ІV-219.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че ищците
не са провели пълно доказване на релевантните за спора факти, което безспорно
налага извода, че предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Като естествена последица от неуважаването на иска
и по аналогия на разпоредбата на чл. 537, ал.2 изр. последно от ГПК, не
следва да се уважава и искането за отмяна на констативен нотариален акт №153,
том ХV, рег.№7636, дело №1597 от 23.12.2015 г. по описа на нотариус с рег.№592
на НК, с район на действие ВПРС. От нормата на чл. 537, ал.2 от ГПК следва, че отмяната на
Констативен нотариален акт за право на собственост няма самостоятелно значение,
а зависи от изхода по иска, с който е разрешен спора за удостовереното в него
материално право. В настоящият случай отхвърлянето на предявения положителен
установителен иск за собственост като неоснователен и недоказан, обуславя
отхвърлянето и на искането по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяната на
издаденият в полза на ответниците констативен нотариален акт №153, том ХV,
рег.№7636, дело №1597 от 23.12.2015 г. по описа на нотариус с рег.№592 на НК, с
район на действие ВПРС.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени
ищците да заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на 830.00
лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан предявеният от А.А.К. ЕГН ********** и Е.И.К. ЕГН **********-двамата с адрес *** положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК срещу А.А.Б., ЕГН **********, М.Ю.Б. ЕГН ********** и А.Ю.Б.
ЕГН ********** ***, за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищците са собственици на недвижим имот – дворно място, цялото от 3.376 дка
/три декара и триста седемдесет и шест квадратни метра/, заедно с построените в
него паянтова жилищна сграда, съставляващо УПИ І-129 от квартал 28 по плана на
с.Н. ***, общ.***, обл.***, при граници:улица и УПИ ІІ-128, УПИ ІІІ-130 и УПИ
ІV-219, на осн.чл.79, ал.1 от ЗС, чрез
упражняване на непрекъснато и необезпокоявано владение.
ОТХВЪРЛЯ и предявеното искане на осн.чл.537 от ГПК, да бъде отменен от съда констативен нотариален
акт №153, том ХV, рег.№7636, дело №1597 от 23.12.2015 г. по описа на нотариус с
рег.№592 на НК, с район на действие ВПРС, с който ответниците са признати за
собственици на недвижим имот – дворно място, цялото от 3.376 дка /три декара и
триста седемдесет и шест квадратни метра/, заедно с построените в него паянтова
жилищна сграда, съставляващо УПИ І-129 от квартал 28 по плана на с.Н. ***, общ.***,
обл.***, при граници:улица и УПИ ІІ-128, УПИ ІІІ-130 и УПИ ІV-219, по давностно
владение, като неоснователно.
ОСЪЖДА А. А. К.
ЕГН ********** и Е. И. К. ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на А.А.Б.,
ЕГН **********, М.Ю.Б. ЕГН ********** и А.Ю.Б. ЕГН ********** ***, сумата 830.00
/осемстотин и тридесет/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнагражданение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: