Р Е Ш Е Н И Е

13.11.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град ***

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – *** трети състав

На 04 (четвърти) октомври Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 911 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 3 от ЗУЕС, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът Р.Ж.Р. твърди, че с ответника Д.С.Д. са собственици на самостоятелни обекти – апартаменти в жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № ** и на по 1/2 идеална част от общите части на сградата. Същата съставлявала двуетажна постройка с отделни собственици на апартаментите, заемащи по един етаж, като ответникът притежавал този на първия етаж, а ищецът – на втория. От години общите части се нуждаели от поддържане и извършване на ремонтни дейности, като такива били извършвани и плащани единствено от ищеца, като независимо от отправените покани до ответника, същият не участвал в разходите. Р. подробно изброява в исковата молба извършените от него дейности по вид и време на извършване. Освен това, поради неплащане на осветлението в общите части на сградата, същото било прекъснато от доставчика на електрическа енергия, като впоследствие отчитането на същата било прехвърлено към електромера на ищеца, който изцяло плащал месечните сметки за потребената енергия. Моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищеца срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 393/2017 г. по описа на ВПРС: в размер на 7275,00 лв., представляващо задължение за плащане на съответните на дела му в съсобствеността върху общите части от сграда, находяща се в гр. В. Преслав, ул. „***“ № ** разноски, представляващи извършени през периода 2012 г. – 2016 г. строително-ремонтни дейности на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2017 г. до окончателното й плащане; в размер 500,00 лв., представляващо задължение за плащане на съответните на дела му в съсобствеността върху общите части от сграда, находяща се в гр. В. Преслав, ул. „***“ № ** разноски, представляващи платени суми за консумирана електрическа енергия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2017 г. до окончателното й плащане; ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по заповедното производство и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца изменя размера на предявения иск за платени суми за консумирана електрическа енергия, чрез изменение на цената му от 500 лв., на 10,37 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата молба. Излага, че не е давал съгласие за извършването на ремонтните дейности от страна на ищеца в общите части на недвижимия имот. Твърди, че дейностите не са извършени в описаните в исковата молба обем и период, както и че ответникът също извършил такива. Освен това, през претендирания период Д. живял извън пределите на страната, поради което не ползвал електрическа енергия в процесния имот. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложените договор за доброволна делба от 23.08.1978 г., вписан с вх. № 357, том 1, № 32 в Служба по вписванията при ВПРС; договор за доброволна делба от 01.11.1996 г., вписан с вх. № 471, том 1, № 51/01.11.1996 г. на ВПРС, нотариален акт № 55, том 3, дело № 1226/1997 г. на ВПРС и удостоверения за наследници изх. №№ 351, 352, 353, всички от 04.09.2018 г., издадени от Община *** е, че Р.Ж.Р. е собственик на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място с площ 660 кв.м, съставляващо УПИ ХV-1305 от кв. 100 по плана на гр. ***, заедно с втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с три тавански помещения, разположени в югозападната част на таванския етаж, заедно с изба, разположена в западната част на избения етаж, заедно с гараж, разположен в северната част на парцела, заедно с 1/2 ид. част от общите части на сградата, а Д.С.Д. е собственик на 1/2 идеална част от дворно място с площ 660 кв.м, съставляващо УПИ ХV-1305 от кв. 100 по плана на гр. ***, заедно с първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с гараж и изба, разположени в южната част на избения етаж, заедно с половината от тавана, заедно с 1/2 ид. част от общите части на сградата. Според представените скица на поземлен имот № 15-515967/21.10.2016 г. и схема на самостоятелен обект в сграда № 15-515955/21.10.2016 г., издадени от СГКК – Шумен, описаният УПИ понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор 58222.495.1856 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, с площ 651 кв.м, а притежаваните от страните апартаменти съставляват самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 58222.495.1856.1.1 и 58222.495.1856.1.2.

Разпитаните като свидетели по делото Х.Х.и ***(в родство по сватовство по права линия от първа степен с ищеца) излагат, че през 2012 г. в процесната сграда имало теч от покрива. В резултат мазилката падала, в таванските помещения се образувал мухъл. Течовете засегнали и апартамента на втория жилищен етаж. Свидетелят Хасан бил повикан от Р., който му възложил подмяна на керемидите на покрива. Такава била извършена частично – на покривната конструкция към задната част на сградата. През 2016 г., обаче, отново се появили течове и тогава бил извършен цялостен ремонт на покривната конструкция на сградата. Старите керемиди били изцяло премахнати, изградена била дървена конструкция, положена била хидроизолационна хартия, били поставени нови керемиди, комините били измазани и изградени отново, били поставени нови улуци и нови водостоци. Всички извършени строително-ремонтни дейности и материали били платени от ищеца. Тъй като стълбището на сградата било в лошо състояние – с подпухвания, причинени от влага, било извършено шпакловане и боядисване. Пред сградата, за преодоляване на калта при валежи, бил положен чакъл, била изградена ограда до тротоара и били наредени плочки. В котелното помещение били сменени водопроводни тръби, поради износването и теч от старите.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от 27.08.2018 г., осветлението на общите части на сградата на адрес гр. В. Преслав, ул. „***“ № 4, е подвързано към електромер с фабричен номер 1115031500781205 (отчитащ както битовото потребление на електрическа енергия в жилището, собственост на Р.Р., така и консумираната електроенергия на обект „Стълбище”, с клиентски номер 1300042404 и абонатен номер 0201708030). За периода от 01.01.2015 г. до 01.06.2017 г. стойността на консумираната електрическа енергия за осветление на общите части на сградата, заедно с лихвите, възлиза на 20,74 лева. Поради неплащане на дължими суми, през периода 11.03.2013 г. – 03.05.2017 г., електрозахранването на осветлението на общите части било прекъснато.

Съгласно заключението от 24.09.2018 г. по извършената по делото съдебно-техническа експертиза (което следва да бъде взето предвид при изводите в настоящото решение, поради изготвянето му въз основа на допълнително възложени оглед и измервания на извършените дейности по покрива на сградата и терасите, разположени под покрива – съобразно действителния обем застроена площ), общата пазарна стойност на извършените строително-ремонтни дейности в общите части на процесната сграда възлиза на 16813,26 лв. за целия имот. Общото увеличение на стойността на недвижимия имот на ответника в резултат на извършените строително-ремонтни дейности в общите части на сградата, се равнява на 8406,63 лв. Вещото лице посочва подробно стойността на всяка от извършените дейности в табличен вид.

От приложеното ч.гр.д. № 393/2017 по описа на ВПРС се установи, че ищецът Р.Р. подал на 16.06.2017 г., по реда на чл. 410 от ГПК, заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 184/20.06.2017 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 655,50 лв., направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 17.08.2017 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от Р.Ж.Р. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Д.С.Д. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 184/20.06.2017 г. по ч.гр.д. № 393/2017 г. на РС – *** и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 7275,00 лв., представляваща задължение за плащане на съответните на дела му в съсобствеността върху общите части от сграда, находяща се в гр. В. Преслав, ул. „***“ № ** разноски, представляващи извършени през периода 2012 г. – 2016 г. строително-ремонтни дейности на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.06.2017 г., до окончателното й плащане; 10,37 лв. (след изменение на цената на иска), представляващо задължение за плащане на съответните на дела му в съсобствеността върху общите части от сграда, находяща се в гр. В. Преслав, ул. „***“ № ** разноски, представляващи платени суми за консумирана електрическа енергия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.06.2017 г., до окончателното й плащане.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 3 от ЗУЕС, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, касателно извършени строително-ремонтни дейности в общите части на процесната сграда:

Отношенията между собствениците в етажната собственост (извън обсега на уредбата по ЗУЕС, на осн. чл. 3 от същия закон, какъвто е настоящият случай) относно управлението (досежно поддържането, възстановяването и подобряването) на общите части, на основание чл. 3 от ЗУЕС, се уреждат от нормата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съгласно същата, всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, съразмерно с частта си. Необходими разноски са свързаните с неотложни (аварийни) ремонтни дейности по поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние, годно за използване по тяхното предназначение. Всеки собственик на обект в етажната собственост следва да участва в тези разноски съобразно с дела си в общите части. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и имат характера на подобрения. Ако някой от съсобствениците подобри общата вещ без съгласието на останалите съсобственици, той може да претендира от тях само съответната част от направените разноски до размера на обогатяването им и то, ако работата е предприета уместно. Ако общата вещ е подобрена против волята на останалите съсобственици, те отговарят по правилата на чл. 59 от ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Тоест, в настоящия случай, за всяка отделна твърдяна в исковата молба като извършена работа, следва да бъде направена преценка за необходимостта от извършването й и отнасянето на същността й към полезни или към необходими разноски, за извършването на последните от които не се иска съгласието на другия съсобственик.

В случая се доказа по делото, че ищецът и ответникът са собственици на самостоятелни обекти в жилища в сграда в режим на етажна собственост с два самостоятелни обекта, находяща се в гр. ***, ул. „***“ № ** и като такива – собственици на по 1/2 идеална част от общите части на сградата. Установи се, че поради силно износване на общата част на сградата – покрив, двукратно – през 2012 г. и през 2016 г. бил извършен ремонт на същата. Той включвал всички необходими дейности – демонтаж на стари керемиди, изграждане на дървена покривна конструкция и т.н., описани в пункт 1 от заключението на СТЕ от 24.09.2018 година. Разноските за извършването му съставляват необходими такива, тъй като чрез свидетелските показания и съдебно-техническата експертиза се установи, че необходимостта от ремонта била наложена от износване и овехтяване в такава степен, че покривът не служел по предназначението си. Същото се отнася за извършения ремонт на стълбището, описан в пунктове 3, 4 и 5 от заключението. Чрез извършване на тези неотложни дейности по възстановяване на общите части на сградата, същата била приведена в състояние да е годна да служи по предназначение. Всеки от съсобствениците следва да участва в извършването на разноските за това, съобразно с дела си в съсобствеността – в случая с по 1/2 идеална част. Според заключението на вещото лице, стойността на извършените строително-ремонтни дейности, които според съда следва да се квалифицират като направени необходими разноски, възлиза на 15721,26 лева. Тоест, съобразно участието на всеки в съсобствеността върху общите части, всеки собственик на самостоятелен обект – жилище, следвало да заплати сума, възлизаща на 7860,63 лева. Според настоящия състав, дейностите, изразяващи се в застилане на подхода към гаражните клетки с фракция, подмяна и пренареждане с тротоарни плочки, водещи от пътната врата до входа на сградата и ремонти по канализационни тръби – всички, на обща стойност 1092 лв., следва да се считат като полезни разноски по критериите, описани по-горе. Действително, установи се, че тези дейности са извършени без съгласието на съсобственика Д.. Не се доказа, обаче, че работата е предприета уместно, поради което ответникът не следва да участва в извършването им.

Установи се по делото, че ищецът Р.Р. платил всички извършени дейности, както и че ответникът до настоящия момент не участвал по никакъв начин в извършените разноски. С оглед горното, съдът счита, че е налице намаляване на имуществената сфера на ищеца и увеличаване на имуществото на ответника с претендираната сума, поради което претенцията се явява изцяло основателна. Това е така, поради обстоятелството, че приетата за доказана стойност на извършени необходими разноски надвишава претендирания от Р. в заповедното и в настоящото исково производство размер.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 3 от ЗУЕС, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, касателно извършени строително-ремонтни дейности в общите части на процесната сграда се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 393/2017 г. на РС – ***, на Р.Ж.Р., от Д.С.Д., за парична сума в размер на 7275,00 лв., представляваща задължение за плащане на съответни на дела му в съсобствеността върху общите части от сграда, находяща се в гр. В. Преслав, ул. „***“ № ** разноски, представляващи извършени през периода 2012 г. – 2016 г. строително-ремонтни дейности на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.06.2017 г. до окончателното й плащане.

Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 3 от ЗУЕС, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, касателно платени суми за консумирана електрическа енергия:

За да се приеме, че тази претенция е основателна, в тежест на ищеца е да установи при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответника е налице съсобственост върху общите части на сградата, че двамата съсобственици съвместно са ги ползвали през процесния период и че Р. е извършил разходи за консумативи във връзка с ползването на имота според предназначението му над дела си в съсобствеността. По делото се доказа наличието на съсобственост, както и че през претендирания период ищецът плащал дължимите суми за консумирана електрическа енергия за осветление на стълбището на сградата. Установи се, обаче, а и по делото не се спори, че от години Д. трайно се установил на територията на друга държава, както и че същият не ползва самостоятелния си обект и общите части на сградата, нито лично, нито чрез трето лице.

Ето защо, претенцията за сума в размер на 10,37 лв., представляваща задължение за плащане на съответните на дела му в съсобствеността върху общите части от сграда, находяща се в гр. В. Преслав, ул. „***“ № ** разноски, представляващи платени суми за консумирана електрическа енергия, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По разпределението на разноските по делото:

Искане за присъждане на направените по делото разноски се прави от двете страни. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно единствено от ищеца. Ответникът, след срока по чл. 80 от ГПК, като приложение към писмената си защита, представя доказателство (адвокатско пълномощно от 21.09.2018 г., непредставено по делото до датата на приключване на устните състезания на 04.10.2018 г.) за направени от ответника разноски в настоящото исково производство, в размер на 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 881,05 лв. (направените разноски по изцяло уважения иск).

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете в настоящото исково производство, в размер на 395,50 лева.

Представянето на доказателства в гражданския процес, вкл. за направени деловодни разноски, е допустимо до момента на приключване на съдебното дирене. Ето защо, искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде отхвърлено, поради несвоевременното представяне на доказателства за направата на деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 3 от ЗУЕС, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Ж.Р. с ЕГН **********,*** и Д.С.Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с посочен адрес: Република Чехия, гр. Прага – Изток, ул. „Скалицка“ № 62, че съществува парично вземане на Р.Ж.Р. от Д.С.Д. в размер на 7275,00 лв. (седем хиляди двеста седемдесет и пет лева), представляващо задължение за плащане на съответните на дела на Д.Д. в съсобствеността върху общите части от сграда, находяща се в гр. В. Преслав, ул. „***“ № ** разноски, представляващи извършени през периода 2012 г. – 2016 г. строително-ремонтни дейности на сградата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2017 г., до окончателното й плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 184 от 20.06.2017 г. по ч.гр.д. № 393/2017 г. на Районен съд – ***.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Ж.Р. с ЕГН ********** против Д.С.Д. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 3 от ЗУЕС, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че съществува парично вземане на Р.Ж.Р. от Д.С.Д. в размер на 10,37 лв. (десет лева и 37 стотинки), представляваща задължение за плащане на съответните на дела на Д.Д. в съсобствеността върху общите части от сграда, находяща се в гр. В. Преслав, ул. „***“ № ** разноски, представляващи платени суми за консумирана електрическа енергия за периода 01.01.2015 г. – 01.06.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 184/20.06.2017 г. по ч.гр.д. № 393/2017 г. на Районен съд – ***, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.С.Д. да заплати на Р.Ж.Р., направените по настоящото исково производство деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 881,05 лв. (осемстотин осемдесет и един лева и 05 стотинки).

ОСЪЖДА Д.С.Д. да заплати на Р.Ж.Р., направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 393/2017 г. на ВПРС, съразмерно с признатите за установени вземания, в размер на 395,50 лв. (триста деветдесет и пет лева и 50 стотинки).

Отхвърля като неоснователно, искането на ответника Д.С.Д. за присъждане, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на направени в настоящото исково производство разноски.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 393/2017 г. по описа на ВПРС, III-ти състав, ДА СЕ ВЪРНЕ на същия, ведно със заверен препис на настоящото решение.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: