Р Е Ш Е Н И Е

14.11.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 04 (четвърти) октомври Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Мюжгян Ахмедова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 196 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба, предявена на 21.12.2017 г. в Районен съд – Варна (гр.д. № 19266/17 г. по описа на ВРС, получено по подсъдност в Районен съд – Велики Преслав), ищецът „О.Ф.Б.” ЕАД *** твърди, че на 18.12.2006 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Фатме Хасанова Бобова бил сключен договор за кредит за текущо потребление. По силата на същия, на последната била предоставена сума в размер на 4000,00 лева. Задължението на кредитополучателя било обезпечено с договор за поръчителство, сключен с ответника П.И.Х.. На 05.11.2010 г., между банката и Юздет Сали Ахмед бил подписан договор за заместване в дълг, по силата на който последната заместила Фатме Бобова като кредитополучател. Поръчителството на П. Х. било запазено. На 12.07.2012 г. между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за продажба на вземания, по силата на който банката прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД вземанията си по цитирания договор за кредит, ведно с обезпеченията. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, въз основа на изрично упълномощаване и прехвърляне на правото за уведомяване, кредитополучателят бил уведомен за извършеното прехвърляне. След 19.12.2011 г. Ю. Ахмед преустановила плащането на анюитетните вноски, като впоследствие нямало извършени плащания. Цесионерът се възползвал от предвидената в договора за кредит възможност за едностранно обявяване на същия за предсрочно изискуем, като Ахмед била уведомена за това на 26.06.2017 година. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника П.И.Х. да му заплати следните суми: 1288,25 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на заета сума по договор за кредит, от която – 261,78 лв. – падежирала към датата на предявяване на иска (21.12.2017 г.) главница и 1026,47 лв. – предсрочно изискуема, считано от 26.06.2017 г. главница, обезпечен чрез договор за поръчителство от 18.12.2006 г. и въз основа на договор за заместване в дълг, и договор за поръчителство от 05.11.2010 г. сключени между „Банка ДСК“ ЕАД, Фатме Бобова, Юздет Ахмед и ответника П.Х., прехвърлено на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД *** чрез сключен договор за цесия от 12.07.2012 г.; 102,71 лв., представляваща неизпълнено задължение за плащане на възнаградителна лихва за периода от 02.06.2017 г. до 02.12.2017 г., по договор за кредит и договор за поръчителство от 18.12.2006 г. и договор за заместване в дълг, и договор за поръчителство от 05.11.2010 г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД, Фатме Бобова, Юздет Ахмед и ответника П.Х., прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 12.07.2012, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П.Х. подава отговор на исковата молба. Същата оспорва претенциите като неоснователни. Позовава се на изтекла погасителна давност и на нищожност на договора за цесия. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като й бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за кредит за текущо потребление от 18.12.2006 г. (л. 32 от гр.д. № 19266/17 г. на РС – Варна) е, че „Банка ДСК“ ЕАД гр. София предоставило на Фатме Хасанова Бобова кредит в размер на 4000,00 лева. Страните постигнали съгласие срокът за издължаване на кредита да бъде 96 месеца, считано от усвояването му, като крайна падежна дата е посочена 14.12.2014 г. – съответно на приложения към договора погасителен план. На 18.12.2006 г. между банката и ответника П.И.Х. бил сключен договор за поръчителство (л. 34 от гр.д. № 19266/17 г. на РС – Варна), по силата на който било обезпечено вземането на кредитора по описания по-горе договор за кредит. В чл. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Съдът констатира от договор за заместване в дълг от 05.11.2010 г. (л. 48 от гр.д. № 19266/17 г. на РС – Варна), сключен между банката и Юздет Сали Ахмед, че последната заместила кредитополучателя Бобова по договора за кредит, като поела всички нейни задължения. Крайната падежна дата по договора за кредит била изменена на 02.11.2018 г., а на същата дата – 05.11.2010 г., П.Х. подписала договор за поръчителство с банката (л. 51 от гр.д. № 19266/17 г. на РС – Варна) за обезпечаване на вземанията й по договора за заместване в дълг.

Съдът констатира от представения договор за покупко-продажба на вземания от 12.07.2012 г. (л. 9 и сл. от гр.д. № 19266/17 г. на РС – Варна), че банката прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. Същите са описани в приемо-предавателен протокол към договора, в който под № 2705 фигурира вземане на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Юздет Ахмед по описания по-горе договор. По делото е представено недатирано пълномощно (л. 25 от гр.д. № 19266/17 г. на РС – Варна), по силата на което банката упълномощава цесионера по договора за цесия да уведоми от нейно име всички длъжници по всички вземания, предмет на договора за цесия от 12.07.2012 г., за сключването на последния. Съдът констатира от писмо от 02.08.2012 г. (л. 28 от гр.д. № 19266/17 г. на РС – Варна), че „О.Ф.Б.“ ЕАД изготвило уведомление до ответника-поръчител П. Х. за сключения договор за прехвърляне на вземания, като същото е връчено лично, на 15.08.2012 година. На 10.03.2017 г. между цедента и цесионера било подписано допълнително споразумение към договора за цесия (л. 67 и сл. от гр.д. № 19266/17 г. на РС – Варна), по силата на което банката прехвърлила на „О.Ф.Б.“ ЕАД и правото да обявява предсрочна изискуемост на вземанията. По делото е представено писмо от 19.06.2017 г., връчено на Юздет Ахмед на 26.06.2017 г. (л. 65 от гр.д. № 19266/17 г. на РС – Варна), в което ищецът по делото уведомява длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от връчването на писмото.

Съгласно заключението от 01.08.2018 г. по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения между банката и Ф. Бобова договор за кредит, от последната е усвоена сума в размер на 4000,00 лв., на 18.12.2006 година. Остатъкът от дълга на кредитополучателя към 05.11.2010 г. възлизал на 2906,00 лева. По проверени документи, след тази дата, за погасяване на кредита, са постъпили общо 745,42 лв., като последното плащане е извършено на 19.12.2011 година. Към датата на сключване на договора за цесия (12.07.2012 г.), кредитополучателят бил в забава 220 дни при сума, съгласно погасителния план, в общ размер 449,18 лева. Броят и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж са подробно описани от вещото лице в табличен вид.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, че на 18.12.2006 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Фатме Хасанова Бобова бил сключен договор за кредит, по силата на който банката предоставила на последната сума в размер на 4000,00 лв., както и че на 05.11.2010 г. Бобова била заместена в качеството й на кредитополучател по договора, от Юздет Ахмед. Установи се, че по силата на валидно сключени договори за поръчителство, ответницата П.И.Х. се задължила спрямо кредитора по тези договори да отговаря за изпълнението на задължението на Ф. Бобова, а впоследствие и на Ю. Ахмед. Тоест, ответникът дължала солидарно с главния длъжник изпълнение на задължението му за плащане на уговорените месечни погасителни вноски. Безспорно е по делото, че след 19.12.2011 г. е налице неизпълнение на задължението на всеки от солидарно задължените длъжници за плащане на месечните вноски по договора.

Доказа се, че ищцовото дружество придобило, чрез сключения с банката договор от 12.07.2012 г., вземанията срещу длъжниците по процесния договор за кредит, ведно с обезпеченията, като това било надлежно съобщено на Ю. Ахмед и П. Х., и спрямо тях прехвърлянето има действие. Възражението на ответника, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет се явява неоснователно. Според разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Прехвърлянето на правата на кредитора по договора за кредит безспорно включва в себе си и правото да бъде обявена предсрочна изискуемост на вземането. Още повече, страните по оспорения договор за цесия сключили допълнително споразумение, в което изрично уредили прехвърлянето на това право, на цесионера.

По отношение на възражението на ответницата за изтекла погасителна давност: Ответникът Х., в качеството си на поръчител и съобразно нормата на чл. 142 от ЗЗД, може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, вкл. и това за изтекла давност. В случая се претендира вземане, представляващо неизплатени вноски по процесния договор, като нормата на чл. 111, б.„в” от ЗЗД не е приложима, тъй като не се касае за периодични плащания. За да се приеме, че едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае до изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Плащанията на погасителни вноски по договор за кредит не се характеризират с всички горепосочени белези. В случая, по отношение на вземането за главница, е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че последното плащане от длъжника е извършено на 19.12.2011 година. Спрямо изпълнението на всяка от неплатените следващи вноски със съответен падеж, настъпил след посочената дата – с падежи на 02.01.2012 г., на 02.02.2012 г. и т.н. (изискуемостта на които настъпва на съответния падеж – второ число от месеца), при условие на неизпълнение в срок, кредиторът разполага с възможността успешно да предприеме действия за принудително изпълнение на всяко от падежиралите си вземания, поради което 5-годишната погасителната давност за вземането по всяка от тях, е започнала да тече от датата на съответния падеж. При условията на висящността на настоящия процес следва да се отчете действието на нормата на чл. 115, ал. 1, б.„ж” от ЗЗД, съгласно която предявяването на иска спира течението на давността. В случая искът за изпълнение на главното парично задължение е предявен на 21.12.2017 г., поради което всички вземания на ищеца за анюитетни вноски с падеж до 02.12.2012 г., вкл., са погасени по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД.

Установи се по делото, че „О.Ф.Б.“ ЕАД, позовавайки се на предвиденото в договора за кредит от 18.12.2006 г., обявил договора за предсрочно изискуем. Съобразно приетото в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки – обективния факт на неплащането и упражнено от кредитора право да обяви целия дълг за предсрочно изискуем чрез волеизявление, което трябва да достигне до длъжника. В конкретната хипотеза са налице и двете предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на ищеца – безспорно е договорно предвиденото неплащане на повече от три поредни месечни вноски от страна на главния длъжник и наличието на обективирано волеизявление от страна на „О.Ф.Б.“ ЕАД, достигнало до главния длъжник Ю. Ахмед на 26.06.2017 година. Именно това е датата, след която вземанията на дружеството по процесните договор за кредит и за заместване в дълг, станали предсрочно изискуеми.

Тъй като в договора за кредит е уговорено, че обезпеченото с поръчителство задължение към кредитора се погасява с отделни погасителни вноски с различни, последователни падежи, погасяването на всяка от вноските води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато определена вноска не бъде погасена на съответния падеж, от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От същата дата – падежът на съответната непогасена вноска, започва да тече и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, който е преклузивен, прекратява поръчителството и за него съдът следи служебно. Ако кредиторът бездейства и не предприема действия срещу главния длъжник в пълното продължение на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащане на същата вноска – преклудира се отговорността му за съответната част от главното задължение. В случаите, при които кредиторът обяви предсрочна изискуемост на цялото вземане, шестмесечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД ще тече от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, но по отношение на вноските с настъпили преди датата на предсрочната изискуемост падежи положението остава непроменено и за тях срокът тече от съответната дата на падежа на всяка от тях. В случая, както бе изложено по-горе, последната вноска, платена от длъжника, е с дата 19.12.2011 г., предсрочната изискуемост е настъпила на 26.06.2017 г., а искът е депозиран на 21.12.2017 година. Тоест, всички анюитетни вноски, чиито падеж е настъпил преди 21.06.2017 г., на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, са недължими от поръчителя П.Х. поради преклудиране с изтичане на шестмесечния срок по същата разпоредба. Поръчителят Х. дължи вноските след тази дата, тъй като за всяка от тях този преклузивен срок, считано от датата на настъпилата предсрочна изискуемост, до предявяване на иска, не е изтекъл.

В заключението по изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в табличен вид, е посочена индивидуализацията и съдържанието на всички месечни вноски по договора за кредит. Видно е, че размерът на дължимата главница, съставляваща сбор от главниците, включени в състава на всяка анюитетна вноска с падеж след 02.07.2017 г. (вкл.) по обявения за предсрочно изискуем дълг, възлиза на 593,14 лева. Именно това е, дължимият от П.Х. размер на главното задължение за връщане на заета сума по договора за кредит (предсрочно изискуемо, считано от 26.06.2017 г.).

Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД се явява частично основателен, като ответникът-поръчител следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 593,14 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.12.2017 г., до окончателното й изплащане. Претенцията в останалата й част, до пълния предявен размер от 1288,25 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Досежно претенцията с правно основание чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД:

В конкретния случай страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на надлежното прехвърляне на това вземане от страна на банката, на ищеца, настъпването на изискуемостта му, предсрочната му изискуемост, както и преклудирането на вземането на кредитора срещу поръчителя, важат изводите, направени по-горе. От цитираното заключение на вещото лице се установява, че размерът на това задължение, за периода от 21.06.2017 г. (непреклудиран по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД), до 02.12.2017 г. (съответно на обективните предели на иска) (включено в предсрочно изискуемите и претендирани с исковата молба анюитетни вноски, дължими от 02.07.2017 г., до 02.12.2017 г. включително), възлиза на 50,49 лева.

Ето защо, съдът намира, че претенцията с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява частично основателна и доказана, при което ответникът-поръчител Х. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца цитираната сума, като искът в останалата му част над 50,49 лв., до пълния предявен размер от 102,71 лв., включващ и претендирания период от 02.06.2017 г., до 21.06.2017 г. (преклудиран по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД), следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, и материалния интерес, съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 200,00 лева.

По искането на пълномощника на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението за всеки от исковете възлиза, съответно на 320,18 лв. и на 300,00 лева. Според нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за процесуално представителство по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Тоест, в случая, минималният размер на възнаграждението за представителство по два обективно съединени иска възлиза на 620,18 лева. Уговореният и платен от ответницата на пълномощника й адвокат размер на възнаграждение, се равнява на 490,00 лева. Тоест, не е налице надвишение на минималния, предвиден в закона размер. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ответника възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 490,00 лева.

По разпределението на разноските по делото:

Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя своевременно и от двете страни.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 286,30 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 256,76 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.И.Х. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Д.С. ***, да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева, със съдебен адресат – юрисконсулт М.В. ***, на основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, сума в размер на 593,14 лв. (петстотин деветдесет и три лева и 14 стотинки), представляваща неизпълнено предсрочно изискуемо, считано от 26.06.2017 г., задължение за връщане на заета сума – главница по договор за кредит от 18.12.2006 г., обезпечен чрез договор за поръчителство от 18.12.2006 г. и въз основа на договор за заместване в дълг от 05.11.2010 г., и договор за поръчителство от 05.11.2010 г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД, Фатме Хасанова Бобова, Юздет Сали Ахмед и П.Х., прехвърлено на „О.Ф.Б.“ ЕАД *** с договор за цесия от 12.07.2012 г., допълнен с допълнително споразумение от 10.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 21.12.2017 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в предявения размер над 593,14 лв., до 1288,25 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА П.И.Х. с ЕГН **********, да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ***, с ЕИК 202317122, на основание чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, сума в размер на 50,49 (петдесет лева и 49 стотинки), представляваща неизпълнено предсрочно изискуемо, считано от 26.06.2017 г., задължение за плащане на възнаградителна лихва за периода от 21.06.2017 г., до 02.12.2017 г., по договор за кредит и договор за поръчителство от 18.12.2006 г., и договор за заместване в дълг от 05.11.2010 г. и договор за поръчителство от 05.11.2010 г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД, Фатме Бобова, Юздет Ахмед и П.Х., прехвърлено на „О.Ф.Б.“ ЕАД *** с договор за цесия от 12.07.2012 г., допълнен с допълнително споразумение от 10.03.2017 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, предявен в размер над 50,49 лв., до 102,71 лв., включващ и периода от 02.06.2017 г., до 21.06.2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „О.Ф.Б.“ ЕАД, разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 200,00 лв. (двеста лева).

ОСЪЖДА П.И.Х. да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД направените в настоящото производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 286,30 лв. (двеста осемдесет и шест лева и 30 стотинки).

ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД да заплати на П.И.Х. направените в настоящото производство деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 256,76 лв. (двеста петдесет и шест лева и 76 стотинки).

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: