Р Е Ш Е Н И Е

 

04.11.2018 год.

 

Номер 88                                                 Година 2018                   Град В.П.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – В.П.                                                 трети  състав

На 09 (девети) август                                                                     Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

НАХ дело номер 32 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „***“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от ****срещу наказателно постановление № 27-0000364/01.12.2017 г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.“ г.Ш.

            В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Излага, че описаното нарушение не е извършено, тъй като на работника В.Д.било изцяло изплатено възнаграждението за положения от него труд през мес. юли 2017 година. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 06.10.2017 г. служители на Д. „И.п.т.” г.Ш. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труд в обект – птицеферма „***“, находяща се в гр. С., местност „***“, собственост на „***“ ЕООД гр. Шумен, за което съставили протокол на 26.10.2017 година. В същия, на проверявания работодател – „***“ ЕООД гр. Шумен били дадени предписания. По време на проверката по документи, извършена на 17.10., 20.10. и 02.11.2017 г. присъствал законният представител на жалбоподателя, като същият подписал протокола, получавайки препис от него.

            Въз основа на протокола и представените документи, на 02.11.2017 г. С.Г.  Т. – старши инспектор в ДИТ гр. Шумен съставила акт за установяване на административно нарушение № 27-0000364/02.11.2017 г. срещу „***“ ЕООД          гр. Шумен за това, че „не е заплатил на пазача невъоръжена охрана В.Т.Д. с ЕГН ********** допълнително месечно възнаграждение за нощен труд за  месец     юли  2017г.    за    всеки     отработен   нощен  час  или  за  част    от   него  между 22,00 часа и 06,00 часа в размер не по-малък от 0,25 лева. Видно от представената ведомост за заплата за месец юли 2017 г. и график за работа през мес. юли 2017 г****отработил 16 дни с работно време от 00,00 часа до 06,00 часа и 15 дни с работно време от 20,00 часа до 24,00 часа. В Правилник за вътрешния трудов ред – чл. 21, е регламентирано: трудовото възнаграждение се изплаща до 30-то число на следващия месец. Нарушението е извършено на 31.08.2017 г. в гр. С.. С описаното е нарушил чл. 261 от КТ”. Актът е подписан от представляващият жалбоподателя на 02.11.2017 г. с възражения.

            Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 27-0000364/01.12.2017 г. на Директора на Д. „И.п.т.” г.Ш. Със същото, на „***“ ЕООД гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за административно нарушение по чл. 261 от КТ вр. чл. 8 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. А именно за това, че „не е заплатил на пазача невъоръжена охрана В.Т.Д. с ЕГН ********** допълнително месечно възнаграждение за нощен труд за месец юли 2017 г. за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 часа и 06,00 часа в размер не по-малък от 0,25 лева. Видно от представената ведомост за заплата за месец юли 2017 г. и график за работа през месец юли 2017 г. **** отработил 16 дни с работно време от 00,00 часа до 06,00 часа и 15 дни с работно време от 20,00 часа до 24,00 часа. В Правилник за вътрешния трудов ред – чл. 21, е регламентирано: трудовото възнаграждение се изплаща до 30-то число на следващия месец. Нарушението е извършено на 31.08.2017 г. в гр. С.. С описаното е нарушил чл. 261 от КТ”.

            Жалбоподателят оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на С.Т. (актосъставител) и Г.П., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 18.03.2016 г. между „***“ ЕООД гр. Шумен и В.Т.Д. възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният изпълнявал длъжността „Пазач невъоръжена охрана“ с място на работа Птицеферма „***“ гр. С., с пълно работно време. Въз основа на утвърдения график за работа в дружеството, през месец юли 2017 г. В. **** полагал труд 16 дни с работно време от 00,00 часа до 06,00 часа и 15 дни с работно време от 20,00 часа до 24,00 часа. За посочения месец, на работника било изплатено трудово възнаграждение в размер на 460,00 лв. (размерът на минималната работна заплата за страна през този период, определен с ПМС № 372/22.12.2016 г. обн., ДВ, бр. 103/27.12.2016 г., определящо и минималното заплащане на един работен час -2,77 лв.).

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното.

            При така установените фактически положения, съдът приема за установено, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 261 от КТ. Доказа се по делото, че „***“ ЕООД гр. Шумен има качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Между жалбоподателя и лицето В.Д.е налице валидно трудово правоотношение. Установи се по безспорен начин, че дружеството не изпълнило в установения срок задължението си да плати на работника (в случая – на В.Т.Д.) допълнително трудово възнаграждение за положения от него нощен труд през месец юли 2017 година. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че в представената ведомост за заплати, за процесния период фигурира подпис на работника, тъй като е видно, че същият е получил основната си работна заплата в размер на минималния, установен за страната през този период. Възнаграждението за положен нощен труд, обаче, е друг, включително количествен елемент от структурата на работната заплата (изрично уреден в Наредба за структурата и организацията на работната заплата).

            Поради това, съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят извършил вмененото му административно нарушение. В тази насока, жалбоподателят не ангажира доказателства, различни от съдържащите се в преписката за установяване на твърдения от него факт, че изпълнил задължението си на работодател.

            Съдът намира, че посочената от административнонаказващия орган правна квалификация на процесното деяние е отнесена правилно към разпоредбата на чл. 261 от КТ.

            Досежно наложеното наказание:

            Административнонаказващият орган наложил на „***“ ЕООД гр. Шумен административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. Според цитираната норма, нарушителят се наказва с имуществена санкция от 1500 до 15000 лева.

            По отношение на размера на наказанието съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил същия в размер на минимума, предвиден в закона.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-0000364/01.12.2017 г., издадено от ****– Директор на Д. „И.п.т.“ г.Ш. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 27-0000364/02.11.2017 г., съставен от С.Г.Т. – старши инспектор в ДИТ гр. Шумен, с което на „***“ ЕООД с ЕИК 202111827, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от ****., за нарушение по чл. 261 от КТ вр. чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, извършено на 31.08.2017 г. в гр. С. и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                              Районен съдия: