Р Е Ш Е Н И Е

04.11.2018 год.

Номер 89 Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 09 (девети) август Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

НАХ дело номер 33 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „***“ ЕООД гр. ***, представлявано от Д.П.П. срещу наказателно постановление № 27-0000365/01.12.2017 г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.“ г.Ш.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Излага, че описаното нарушение не е извършено, тъй като на работника В.Д. било изцяло изплатено възнаграждението за положения от него труд през месец април 2017 година. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 06.10.2017 г. служители на Д. „И.п.т.” г.Ш. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труд в обект – птицеферма „***“, находяща се в гр. ***, местност „***“, собственост на „***“ ЕООД гр. ***, за което съставили протокол на 26.10.2017 година. В същия, на проверявания работодател – „***“ ЕООД гр. *** били дадени предписания. По време на проверката по документи, извършена на 17.10., 20.10. и 02.11.2017 г. присъствал законният представител на жалбоподателя, като същият подписал протокола, получавайки препис от него.

Въз основа на протокола и представените документи, на 02.11.2017 г. С.Г.Т. – старши инспектор в ДИТ гр. *** съставила акт за установяване на административно нарушение № 27-0000365/02.11.2017 г. срещу „***“ ЕООД гр. *** за това, че „в качеството му на работодател не е заплатил на пазача невъоръжена охрана В.Т. Д. с ЕГН ********** удвоения размер на трудовото възнаграждение за работа на официален празник през месец април 2017 г. (14, 15, 16 и 17 април 2017 г.). В Правилник за вътрешния трудов ред и обяснения от Д.П., трудовото възнаграждение се изплаща до 30-то число на следващия месец. Нарушението е извършено на 31.05.2017 г., в гр. ***. С описаното е нарушил чл. 264 от КТ”. Актът е подписан от представляващият жалбоподателя на 02.11.2017 г. с възражения.

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 27-0000365/01.12.2017 г. на Директора на Д. „И.п.т.” г.Ш. Със същото, на „***“ ЕООД гр. *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за административно нарушение по чл. 264 от КТ. А именно за това, че „в качеството си на работодател, не е заплатил на пазача невъоръжена охрана В.Т. Д. с ЕГН ********** удвоения размер на трудовото възнаграждение за работа на официален празник през месец април 2017 г. (14, 15, 16 и 17 април 2017 г.). В Правилник за вътрешния трудов ред и обяснения от Д.П., трудовото възнаграждение се изплаща до 30-то число на следващия месец. Нарушението е извършено на 31.05.2017 г. в гр. ***. С описаното е нарушил чл. 264 от КТ”.

Жалбоподателят оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на С.Т. (актосъставител) и Г.П., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 18.03.2016 г. между „***“ ЕООД гр. *** и В.Т. Д. възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният изпълнявал длъжността „Пазач невъоръжена охрана“ с място на работа Птицеферма „***“ гр. ***, с пълно работно време. Въз основа на утвърдения график за работа в дружеството, през месец април 2017 г. В. Д. полагал труд на 14, 15, 16 и 17 април. Тези дни са обявени за официални празници. За посочения месец, на работника било изплатено трудово възнаграждение в размер на 460,00 лева.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното.

При така установените фактически положения, съдът приема за установено, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 264 от КТ. Доказа се по делото, че „***“ ЕООД гр. *** е с качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Между жалбоподателя и лицето В.Д. е налице валидно трудово правоотношение. Установи се по безспорен начин, че дружеството не изпълнило в установения срок задължението си да плати на работника (в случая – на В.Т. Д.) трудово възнаграждение за работа през официални празници за положения от него труд през месец април 2017 година. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че в представената ведомост за заплати за процесния период фигурира подпис на работника, тъй като е видно, че същият е получил основната си работна заплата в размер на минималния, установен за страната през този период – 460,00 лв., определен с ПМС № 372/22.12.2016 г. обн., ДВ, бр. 103/27.12.2016 г., определящо и минималното заплащане на един работен час - 2,77 лв.). Възнаграждението за положен труд по време на официални празници, обаче, е друг, вкл. количествен елемент от структурата на работната заплата.

Поради това, съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят извършил вмененото му административно нарушение. В тази насока, жалбоподателят не ангажира доказателства, различни от съдържащите се в преписката за установяване на твърдения от него факт, че изпълнил задължението си на работодател.

Съдът намира, че посочената от административнонаказващия орган правна квалификация на процесното деяние е отнесена правилно към разпоредбата на чл. 264 от КТ.

Досежно наложеното наказание:

Административнонаказващият орган наложил на „***“ ЕООД гр. *** административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. Според цитираната норма, нарушителят се наказва с имуществена санкция от 1500 до 15000 лева.

По отношение на размера на наказанието съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил същия в размер на минимума, предвиден в закона.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-0000365/01.12.2017 г., издадено от С.С.М.– Директор на Д. „И.п.т.“ г.Ш. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 27-0000365/02.11.2017 г., съставен от С.Г.Т. – старши инспектор в ДИТ гр. ***, с което на „***“ ЕООД с ЕИК 202111827, със седалище:***, адрес на управление:***, представлявано от Д.П.П., за нарушение по чл. 264 от КТ, извършено на 31.05.2017 г. в гр. *** и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – ***, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: