Р Е Ш Е Н И Е

23.11.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 20 (двадесети) септември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 144 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от К.М.М. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 16-0323-000706 от 12.01.2017 г., издадено от Началника на РУ Велики Преслав при ОДМВР - Шумен.

Жалбоподателят счита, че при издаване на АУАН и наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че при установяване на нарушението не му бил издаден талон за медицинско изследване, което го лишило от възможността да докаже, че не е употребил алкохол преди да управлява МПС. Счита, че не е извършил вменените му нарушения. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа доводите в жалбата и отправеното искане.

Пълномощникът на въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 06.11.2016 г. полицай П.Г.П. – младши автоконтрольор при РУ - Велики Преслав при ОДМВР - Шумен, съставил акт за установяване на административно нарушение № 710/16 (Серия Г, бл.№ 655921) от 06.11.2016 г. срещу К.М.М. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 06.11.2016 г. около 23,15 ч, в гр. Велики Преслав, по ул. „**** ****, в посока към Археологически музей, управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Е300Д с рег. № Н5954АХ във видимо нетрезво състояние – лъха на алкохол, говори завалено, походката му е несигурна. Отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабр. № ARSM-0102, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Издаден талон за медицинско изследване - № 0346438. Автомобилът не е представен на ГТП, с което нарушил чл. 174, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 16-0323-000706 от 12.01.2017 г., с което на К.М. са наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лв., на осн. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца; глоба в размер на 50 лв., на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, и са отнети дванадесет контролни точки, за това, че „на 06.11.2016 г. около 23,15 ч, в гр. Велики Преслав, по ул. „**** **** в посока към Археологически музей управлява собствения си лек автомобил Мерцедес Е300Д с рег. № Н5954АХ във видимо нетрезво състояние – лъха на алкохол, говори завалено, походката му е несигурна. Отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабр. № ARSM-0102, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Издаден талон за медицинско изследване - № 0346438. Автомобилът не е представен на ГТП, с което нарушил чл. 174, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на П.П. (актосъставител), З.З. и ****, установи от фактическа страна следното:

На 06.11.2016 г., след 23,00 часа, служителите на РУ – В. Преслав П. П., З. З. и ****изпълнявали задълженията си като патрулирали със служебен автомобил по улиците на гр. Велики Преслав. При придвижването си по ул. „****“ в посока входа на градския парк, забелязали лек автомобил марка „Мерцедес Е300Д“ с рег. ****. Автомобилът се движел откъм входа на града и на кръстовището на улиците „****“ и „**** век“ завил по последно посочената улица. Полицаите забелязали, че превозното средство преминава безпричинно от едната пътна лента в другата и решили да извършат проверка на водача. Настигнали автомобила и чрез конклудентни действия спрели същия. По време на проверката се установило, че водачът е К.М., като същият бил в явно нетрезво състояние – лъхал на алкохол, говорил забавено и заваляно, при слизането му от автомобила походката му била нестабилна. Полицейските служители приканили жалбоподателя да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта му чрез техническо средство, но той отказал няколкократно. Било констатирано също, че превозното средство не е преминало годишен технически преглед. Свидетелят П. съставил на място акт за установяване на административно нарушение, като на нарушителя бил издаден талон за медицинско изследване, в който било вписано същият да се яви в болнично заведение за вземане на кръвна проба. М., обаче, не се явил.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице (на 29.03.2018 г.) спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП (на 22.03.2018 г.). Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 и чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Възражението на жалбоподателя в тази насока за неизписване на ЕГН на свидетелите се явява неоснователно, тъй като не е съществено нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото производство, жалбоподателят не ангажира годни доказателства, оборващи тази презумпция.

Съдът приема, че по делото се доказа по безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място, М. управлявал моторно превозно средство.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба (в редакцията й към 06.11.2016 г.), водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лева.

В случая, безспорно се установи, че М. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Законодателят е предвидил алтернативно хипотезите на отказ от проверка с техническо средство или медицинско изследване. Тоест, с отказа си да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабр. № ARSM-0102, К.М. осъществил изпълнителното деяние на цитирания текст. Освен това, доказа се, че същият не се явил и за медицинско изследване, тоест, не изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. А наличието на такова дадено му предписание, се установява категорично чрез отразеното в АУАН за издаден талон за медицинско изследване, както и от безпротиворечивите показания на свидетелите.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, при което административно-наказателната му отговорност за това е ангажирана законосъобразно.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба (в дейстащата й към 06.11.2016 г. редакция), регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Не се спори, че управляваният от К.М. лек автомобил марка „Мерцедес Е300Д“ с рег. № Н5954АХ не е преминал такъв преглед към датата на проверката. Според нормата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, се наказва собственик, който без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. В тази насока, възражението на жалбоподателя, че бил съсобственик на автомобила и не следвало да носи отговорност по този текст, се явява неоснователно. Неизпълнение на задължението за представяне на превозното средство за технически преглед води до възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на всички съсобственици и обстоятелството, че към такава не е привлечен и другия съсобственик е ирелевантно.

Предвид горното, съдът приема, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно и за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Досежно размера на наложените наказания:

1. В нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са предвидени наказанията „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години и „Глоба“ в размер на 2000,00 лева. Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказания в определения от законодателя съответен размер. Постановеното с наказателното постановление отнемане на дванадесет контролни точки съответства точно на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение вр. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

2. В нормата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП е предвидено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева. Административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказанието в определения от законодателя размер.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0323-000706 от 12.01.2017 г., издадено от ****– Началник на Районно управление *** при ОДМВР - Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 710/16 г. (Серия Г, бл.№ 655921) от 06.11.2016 г., съставен от полицай П.Г.П. – младши автоконтрольор в РУ - Велики Преслав при ОДМВР - Шумен, с което на К.М.М. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две години, и на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, от наличните контролни точки на водача К.М.М. са отнети 12 (дванадесет) контролни точки, и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: