Р Е Ш Е Н И Е

04.11.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 09 (девети) август Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 163 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от К.М.И. с ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 18-0323-000129 от 21.03.2018 г., издадено от Началника на Районно управление *** при ОДМВР - Шумен.

Жалбоподателят счита, че при издаване на атакуваното НП са допуснати процесуални нарушения, неотстраними в производството по настоящата съдебна проверка. Сочи, че била нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение бил съставен след предвидения в закона тримесечен срок. Освен това, АУАН бил съставен в нейно отсъствие на дата, различна от тази, на която била поканена да се яви пред административно-наказващия орган.

В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя поддържа доводите в жалбата и отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

Пълномощникът на въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че не е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като за момент на откриване на нарушителя следвало да се вземе предвид повторното съставяне на декларация от собственика на моторното превозно средство по чл. 188 от ЗДвП, сочеща точното посочване на часа на нарушението на моторното превозно средство, с което то е извършено от лицето, на което е предоставено управлението.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 13.02.2018 г. полицай Г.И.Т. – полицейски инспектор в РУ – Велики Преслав, съставил акт за установяване на административно нарушение № 108/18 г. (Серия Д, бл.№ 093839) от 13.02.2018 г., срещу К.М.И. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 05.08.2017 г. около 10,24 ч, в с. ****по ул. „***“ до ****в посока от гр. В. Преслав към гр. Смядово управлява лек автомобил „***“ с рег. № Т 7658 ТН собственост на И.Г.И., като при максимално допустима скорост в населено място 50 км/час управлява със 106,7 км/час. Скоростта е измерена и нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. № 0553 и е намалена с 3% поради възможна грешка на техническото средство. Заснет клип № 4396 от 05.08.2017 г., с което нарушила чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.”.

По така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 18-0323-000129 от 21.03.2018 г., с което на К.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР, за това, че „на 05.08.2017 г. в 10,24 ч, в с. ****на ул. „***“ като водач на лек автомобил „***“ с рег. № Т 7658 ТН управлява лек автомобил „***“ с рег. № Т 7658 ТН собственост на И.Г.И., като при максимално допустима скорост в населено място 50 км/час управлява със 106,7 км/час. Скоростта е измерена и нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. № 0553 и е намалена с 3% поради възможна грешка на техническото средство. Заснет клип № 4396 от 05.08.2017 г., с което нарушила чл. 21, ал. 1 от ЗДвП..”.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на Г.Т. (актосъставител), М.В. и Н.М. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:

На 05.08.2017 г., в 10,24 часа, в с. ****обл. Шумен, по ул. „****“, с посока на движение от гр. В. Преслав към гр. Смядово, с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабр. № 0553, монтирана в служебен полицейски автомобил, било регистрирано движението на лек автомобил „***“ с рег. № ****със скорост 106,7 км/час. След направена справка в информационната система на МВР било установено, че превозното средство е собственост на И.Г.И. от гр. Попово. Преписката била пратена до РУ – Попово за попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на автомобила. ****попълнил такава на 26.09.2017 г., като посочил, че на „05.08.2017 г., около 10,00 часа” автомобилът се управлявал от К.М.И.. Собственикът бил повторно поканен да попълни идентична декларация – изпълнено от него на 30.11.2017 г., в която вече бил отразен точният час, съответно на записа с техническото средство: „около 10,24 часа“.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон.

Съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН, според който административнонаказателно производство не може да се образува ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая, конкретните обстоятелства относно персонализирането на нарушителя са потвърдени чрез попълване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП от собственика на управляваното МПС, на 26.09.2017 година. Именно това е моментът, от който контролните органи е следвало да проявят активност с оглед получаване на допълнителни сведения за нарушението и за нарушителя. Този извод на съда не се променя от факта, че на 30.11.2017 г. собственикът ****попълнил повторно декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която променил, посочвайки точно ориентировъчния час на управлението на автомобила от нарушителя. Още повече изявлението „около 10 часа“ безспорно включва в себе си и точния час, приет от административнонаказващият орган и заснет и записан с техническо средство – 10,24 часа. Сроковете, предвидени в нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни, според приетото в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, като наказателното преследване се изключва при изтичането им и се препятства възможността за санкциониране на нарушителя.

По изложените съображения съдът намира, че правомощието на адиминстративнонаказващият орган законосъобразно да ангажира отговорността на К.И. е погасено по давност към датата на съставяне на АУАН, което обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление като издадено в нарушение на процесуалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 18-0323-000129 от 21.03.2018 г., издадено от ****– Началник на Районно управление *** при ОД на МВР гр. Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 108/18 г. (Серия Д, бл.№ 093839) от 13.02.2018 г., съставен от полицай Г.И.Т. – младши полицейски инспектор в РУ – Велики Преслав при ОД на МВР гр. Шумен, с което на К.М.И. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 750 лв. (седемстотин и петдесет лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, и на основание чл. 6, ал. 1, т. 7, пр. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, от наличните контролни точки на водача К.М.И. са отнети 12 контролни точки.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: