Р Е Ш Е Н И Е

21.12.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) ноември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 340 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от А.Д.М. с ЕГН ********** ***, майка на малолетните деца *** С.Ш. с ЕГН ********** и *** С.Ш. с ЕГН **********, представлявана по пълномощие от адв.С.Т. от ШАК срещу С.Ш.Ш. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.127, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.123, ал.2 от СК, вр. с чл.143, ал.1 от СК за постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители на малолетните деца, спор по въпросите относно местоживеенето на децата упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им. По който ищецът моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на него, да определи режим на лични контакти с бащата, посочен в исковата молба и да осъди бащата да заплаща на всяко от децата, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 150.00 считано от датата на предявяване на иска 23.04.2018 г. С иска по чл.127, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.143, ал.1 от СК е първоначално обективно и субективно съединен иск с правно основание чл.149 вр. с чл.143, ал.1 от СК, за присъждане в полза на всяко от децата издръжка за минало време, считано от 22.04.2017 г. до 22.04.2018 г. в размер на 150.00 лв. месечно или в общ размер на 1800.00 лв. за всяко дете.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищеца и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в исковата молба.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва предявените искове по основание и размер, счита същите за неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0419/01.04.2009 г. изд. от Община Велики Преслав, обл.*** и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0418/01.04.2009 г. изд. от Община Велики Преслав, обл.***, А.Д.М. и С.Ш.Ш. са родители на децата *** С.Ш. с ЕГН ********** и *** С.Ш. с ЕГН **********. Родителите са живели заедно в с.***. През 2011 г. майката е напуснала семейното жилище в с.***, заедно с децата *** и *** и заживяла при своите родители в гр.Велики Преслав. От тогава майката единствена, подпомагана от своите родители, полага грижи за децата и задоволява потребностите им в пълна степен. На децата са осигурени подходящи жилищни условия, подкрепа и обич. Отглеждат се спокойна и сигурна семейна среда и получават необходимите стимули за правилното си развитие. Средствата, които получава майката са недостатъчни за отглеждане на децата. От приложената медицинска документация се установи, че майката страда от увреждане на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, таласемия и хипотиреодизъм, за които заболявания допълнително се изискват средства и време за лечение. Освен това едното от децата *** често боледува и предвид ограничените средства на майката и е изключително трудно да посрещни специфичните здравословни проблеми на детето. От раздялата на родителите бащата не е предоставял средства за издръжка на децата. След като родителите не постигнали съгласие по въпросите относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им, майката А.М. е депозирала искова молба в съда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От доказателствата, събрани по делото по безспорен начин се установи, че страните са родители на малолетното дете.

От показанията на свидетелите ***и ******, водени от ищеца и от социалния доклад се установи, че родителите не живеят заедно, като децата се отглеждат от майката.

Между родителите не е постигнато споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Според депозираният по делото Социален доклад на АСП – ДСП гр.Велики Преслав, родителите са живели заедно до 2011 г., като майката е напуснала семейното жилище в с.***, заедно с децата *** и *** и отива да живее при своите родители в гр.Велики Преслав. От тогава майката единствена, подпомагана от своите родители, полага грижи за децата и задоволява потребностите им в пълна степен. На децата са осигурени подходящи жилищни условия, подкрепа и обич. Отглеждат се спокойна и сигурна семейна среда и получават необходимите стимули за правилното си развитие. При майката е налице искрено желание да отглежда децата и има подкрепяща среда от своите родители. Средствата, които получава майката са недостатъчни за отглеждане на децата. Същата страда от тежко заболяване, което допълнително изисква средства и време за лечение. Освен това едното от децата *** често боледува и предвид ограничените средства на майката и е изключително трудно да посрещни специфичните здравословни проблеми на детето. От раздялата на родителите бащата не е предоставял средства за издръжка на децата, което не се и отрича от него, видно от изложеното в с.з. Единствената помощ, която майката получава е от своите родители. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели ***и ******, които съдът кредитира изцяло. Децата са привързано и към двамата си родители. Емоционалната връзка с бащата не е прекъсната, но контактите му с децата са редки, независимо, че майката не е създавала пречки за това. Не се установи бащата да има алиментни задължения към други лица.

Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г. (отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др." В мотивите към решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната преценка във всеки отделен случай, както следва:

Най- голямо значение имат родителските качества (личността на родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй като няма данни за съществени различия в образованието, културата и възпитателските им качества, макар и по отношение на бащата да е налице накърнен авторитет пред децата, поради редките контакти между тях. По този показател се откроява преимуществото на майката.

Съгласно задължителната съдебна практика, моралният облик на родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм, противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая такива трайни негативни прояви не са установени, поради което по този показател и двамата родители имат еднакво основание да претендират да им бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата.

Допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на родителите е тяхното социално обкръжение (членове на семейството, близки, приятели, познати). По този показател също не се открояват различия между страните по делото, тъй като не са ангажирани доказателства за отклонения (както в положителна, така и в отрицателна посока) от общоприетото нормално поведение в тяхната социална среда.

От значение за преценката на съда са също реално полаганите грижи, както и отношението на родителите към децата, т.е. личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, упражняваният надзор и използваните възпитателски похвати. В случая от събраните доказателства се установи, че към настоящият момент от 2011 г. за децата се е грижи единствено майката. Тя задоволява потребностите на децата от храна, облекло, отопление, учебни помагала, възпитание и обич, ето защо съдът намира, че по този показател се откроява съществено преимущество на майката. Същата има подкрепа и от своите родители.

Желанието на родителите и изявената от тях готовност за отглеждане и възпитаване на детето, според настоящия състав може да бъде разграничаващ ги критерий в конкретния случай, макар и двамата за заявяват желание да отглеждат децата, тъй като както беше посочено по – горе майката изразява желание и възможност да отглежда децата, както е правила и до момента. По този критерий също има превес майката.

Привързаността на децата към родителите, разглеждана като фактор и предпоставка за упражняването на родителските права, в случая също дава основание за предоставяне на родителските права на бащата. Децата са емоционално привързани, както към майката, така и към бащата. Налице е по-силна емоционална връзка между децата и майката и нейните родители, които му осигуряват безопасна и сигурна семейна среда за отглеждането им.

Полът на децата е един от малкото обективни и безспорни критерии за предоставяне упражняването на родителските права. Съгласно цитираното по- горе постановление, майката е по- пригодна от бащата да отглежда и възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета, а бащата е по – пригоден да отглежда и възпитава момчета. Ето защо, съдът приема че майката има необходимите качества да упражнява родителските права, още повече че децата са момичета.

Възрастта на децата също е сред обективните критерии за преценка, кому да се предостави упражняването на родителските права. Приема се, че децата на ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, което обуславя по- висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и възпитание.

Следващ критерий за преценка е помощта на трети лица, на която родителите могат да разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от социалния доклад и показанията на свидетелите, майката се ползва с подкрепата на свои близки роднини, поради което и това обстоятелство е в нейна подкрепа.

На последно място, от значение са също така жилищно-битовите и материалните условия на живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те "...не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата". В случая от показанията на свидетелите и социалния доклад се установи, че майката притежава добри жилищно-битови условия.

По така изложените съображения съдът намира, че в случая изложените налагат извод за предоставяне на родителските права на майката.

Искът по чл.127, ал.2 вр. чл. 143 ал.2 от СК се явява основателен по същество, т.к. ответникът, в качеството на родител на децата *** и *** е алиментно задължен да дава средства за издръжка на всяко от малолетните си деца.

При определяне на размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и възможностите на родителите. Доколкото в исковата молба не са изложени обстоятелства относно специфични нужди на детето, съдът приема, че то има необходимост от средства , които да задоволят обичайни за дете на неговата възраст нужди от храна, облекло, отопление, играчки и др. Ищецът е безработен. Не са представени доказателства за получаваните от ответницата доходи. Същата има алиментни задължения към още едно дете. Съдът при определяне размера на издръжката е обвързан от чл. 142, ал.2 от СК, който определя минималния размер на дължимата издръжка която към настоящия момент е 127.50 лв., изчислена на база минималната работна заплата за страна определена с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 316 на МС от 20.12.2017 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, обн., ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г. в размер на 510.00лв. Децета, които са блицначки са на 9 години и с напредването на възрастта безспорно ще се увеличава техните разходи. Няма доказателства за доходите на бащата, но той е в работоспособна възраст и се установи, че работи и в чужбина, ето защо може да реализира доходи и над минималната работна заплата за страната и следва да участва в издръжката на децата. Още повече, че майката сдтрада от заболяване и детето *** има нужда от периодично провеждане на лечение. Според настоящият състав средствата необходими за издръжка на всяко от децата за един месец са в размер на по 250 /двеста и петдесет/ лева, като бащата следва да плаща по 150.00 лв., а остатъка от 100.00 лв. да се поеме от майката, която ще полага непосредствените грижи за тях. Издръжката следва да бъде заплащана от бащата от датата на завеждане на исковата молба в съда.

По иска с правно основание чл. 149 от СК, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването на иска. По делото не се установи, бащата да е заплащал издръжка за минал период. Даваните средства от него чрез подаръци или други не са средства за издръжка. Предвид установеното по делото – че майката от 2011 г. отглежда децата и бащата не е предоставял средства за издръжка, следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 22.04.2017 г. до 22.04.2018 г. в размер на 150.00 лв. месечно или в общ размер на 1800.00 лв. за всяко дете. Присъденият период от време е съобразен с датата на постановяване на дължимостта на първоначалната издръжка на всяко от децата от датата на предявяване на иска и изискванията на закона.

При преценка на режима на лични контакти по отношение на децата *** С.Ш. с ЕГН ********** и *** С.Ш. с ЕГН **********, съдът съобрази обстоятелството, че същите са малолетни и че между тях и бащата съществува привързаност, счита че същите следва да се осъществяват по следния начин: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч., по един ден през Коледните и Новогодишните празници от 10.00 до 18.00 часа, както и тридесет дни през лятото, несъвпадащи с периода на отпуск на майката.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете в общ размер на 430.00 лева /30.00 лв. платена държавна такса и 400.00лв. адвокатско възнаграждение/.

Ответникът следва да заплати и държавна такса върху присъдените издръжки в общ размер на 567.00 лв., от които 432.00 лв. върху присъдената издръжка за в бъдеще и 144.00 лв. върху издръжка за минало време, както и държавна такса от 5.00 лв. на осн.чл.3 от ТДТССГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетните деца *** С.Ш. с ЕГН ********** род. на *** г. и *** С.Ш. с ЕГН ********** род. на *** г. на майката А.Д.М. с ЕГН ********** ***, като определя МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата при майката.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между бащата С.Ш.Ш. с ЕГН **********,*** и децата *** С.Ш. с ЕГН ********** и *** С.Ш. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч., по един ден през Коледните и Новогодишните празници от 10.00 до 18.00 часа, както и тридесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА С.Ш.Ш. с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете *** С.Ш. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Д.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00(сто и петдесет) лева, считано от 23.04.2018 г., платима до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА С.Ш.Ш. с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете *** С.Ш. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Д.М. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00(сто и петдесет) лева, считано от 23.04.2018 г., платима до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА С.Ш.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати на малолетното си дете *** С.Ш. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Д.М. с ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 150.00(сто и петдесет) лева месечно за периода 22.04.2017 г. до 22.04.2018 г., включително в общ размер на 1800.00 лв./хиляда и осемстотин лева/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба - 23.04.2018 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С.Ш.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати на малолетното си дете *** С.Ш. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А.Д.М. с ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 150.00(сто и петдесет) лева месечно за периода 22.04.2017 г. до 22.04.2018 г., включително в общ размер на 1800.00 лв./хиляда и осемстотин лева/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба - 23.04.2018 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта относно присъдената издръжка, решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА С.Ш.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати на А.Д.М. с ЕГН ********** ***, сумата 430.00 (четиристотин и тридесет) лева – деловодни разноски.

ОСЪЖДА С.Ш.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ВПРС сумата 567.00 лв. (петстотин шестдесет и седем лева) – държавна такса върху присъдения размер на издръжките за бъдеще и за минало време и държавна такса от 5.00 лв. (пет лева) на осн.чл.3 от ТДТССГПК.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните, пред ШОС

Районен съдия: