Р Е Ш Е Н И Е

17.12.2018 год.

Номер . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 20 (двадесети) ноември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 651 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си (уточнена и допълнена), депозирана в съда чрез изрично упълномощен пълномощник, молителите К.Г.К. и Т.Н.К. излагат, че са съпрузи от 09.12.2008 година. По време на брака си имали родено едно дете – В. К., роден на *** г. във Федерална република Германия. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В молбата по чл. 50 от СК се сочи и се представя доказателство, че роденото през 2011 г. във ФРГ, по време на брака между страните, дете е малолетно – 6(7)-годишно, както и че обичайното му местопребиваване е в друга държава-членка на Европейския съюз – Федерална република Германия. Сочи се също, че към датата на сезирането на съда – 14.08.2018 г., обичайното местопребиваване и на двамата съпрузи, е във Федерална република Германия.

След проверка по чл. 50, чл. 51, ал. 1 от СК, чл. 330 и чл. 531, ал. 2, изр. 2 от ГПК, по чл. 3, § 1, б. „б” от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/ 2000 г., и по чл. 3, б. „г” от Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, с определение 521/06.11.2018 г., връчено на страните чрез пълномощника им – адв. В. П. *** на 09.11.2018 г., влязло в сила на 17.11.2018 г., съдът е приел искането за развод (относно произнасянето на съда по частта от молбата досежно искането за развод, за издръжката на детето, фамилното име и имуществените отношения след развода) за допустимо и редовно предявено.

Със същото определение, на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/ 2000 г., съдът е прогласил, че Районен съд – Велики Преслав, по силата на аргумент от чл. 8, § 2 вр. чл. 12, § 1, б. „б”, пр. последно от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., не е компетентен да разгледа и реши настоящата молба за утвърждаване на споразумението по чл. 51 от Семейния кодекс, в частта му относно родителската отговорност по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. спрямо 6(7)-годишното дете на страните В. К. – като последица от разглеждането на молбата за развод по взаимно съгласие, като производството по настоящото гр.д. № 651/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е прекратено в тази му част.

В съдебно заседание на 20.11.2018 г. молителите се представляват от пълномощник с изрично пълномощно, който от името на всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Молителите са съпрузи от 09.12.2008 г., когато с акт № 0015/09.12.2008 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Смядово, сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – В. К., роден на *** г. във Федерална република Германия (видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 0008/25.07.2012 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Смядово). Видно от приетите като доказателства нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 479, том III, рег. № 9461, дело № 397/06.11.2012 г., издаден от нотариус рег. № 252 на Нотариалната камара, скица № 1084/12.06.2018 г., издадена от Община Горна Оряховица е, че по време на брака си молителите придобили в съпружеска имуществена общност правото на собственост върху недвижим имот – дворно място с площ 1020,00 кв.м, представляващо УПИ Х-327 в кв. 43 по плана на с. Крушето, общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 59,00 кв.м, стопанска постройка със застроена площ 36,00 кв.м и гараж. Общият размер на актуалната към второто полугодие на 2018 г. данъчна оценка на застроения имот и сградите и постройките, които попадат в него, възлиза на 3092,90 лв. (съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. № 5402000954/08.06.2018 г., изд. от „Местни данъци и такси“ при Община Горна Оряховица).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение, в частта му относно издръжката на детето, фамилното име и имуществените отношения след развода, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите. Молителят К. следва да заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжката на малолетното дете – в размер на 180,00 лева. Всеки от молителите следва да бъде осъден да заплати съответно държавна такса върху стойността на дела му, представляващ равното му участие му в обикновената съсобственост върху недвижимия имот след развода, в размер по 30,93 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 09.12.2008 г. с акт за граждански брак № 0015 от 09.12.2008 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Смядово, обл. Шумен, между К.Г.К. с ЕГН **********,***, с обичайно местопребиваване във Федерална република Германия, със съдебен адресат – адв. В.П. *** и Т.Н.К. с ЕГН **********,***, с обичайно местопребиваване във Федерална република Германия, със съдебен адресат – адв. В.П. ***, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между К.Г.К. и Т.Н.К. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака, Т.Н.К. ЗАПАЗВА фамилното име – К..

2. Бащата К.Г.К. с ЕГН ********** се задължава да изплаща на детето си В. К. с ЕГН **********, с обичайно местопребиваване във Федерална република Германия, действащо чрез своята майка и законен представител Т.Н.К. с ЕГН **********, ежемесечна парична издръжка в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева), считано от влизане в сила на решението, с падеж на всяко от месечните задължения – пети ден от месеца, за който се изплаща издръжката, по банкова сметка ***: ***, с титуляр Т.Н.К., в банка Commerzbank, Germany, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

3. Придобитият по време на брака недвижим имот, подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 479, том III, рег. № 9461, дело № 397/06.11.2012 г., издаден от нотариус рег. № 252 на Нотариалната камара, вписан в Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Горна Оряховица: ДВОРНО МЯСТО с площ 1020,00 кв.м (хиляда и двадесет квадратни метра), представляващо УПИ Х-327 (десет за триста двадесет и седем) в квартал 43 (четиридесет и трети) по плана на с. Крушето, общ. Горна Оряховица, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 59,00 кв.м (петдесет и девет квадратни метра), СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ 36,00 кв.м (тридесет и шест квадратни метра) и ГАРАЖ, при граници: улица, УПИ IX-327, УПИ VII-325, УПИ VIII-326 и УПИ XI-327 в кв. 43, след прекратяването на брака ОСТАВА В СЪСОБСТВЕНОСТ на К.Г.К. и Т.Н.К., при равни квоти на участие в съсобствеността – с по 1/2 (една втора) идеална част.

Данъчната оценка на недвижимия имот, ведно с построените в него сграда, постройка и гараж, възлиза на 3092,80 лева (три хиляди деветдесет и два лева и осемдесет стотинки).

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв. (четиридесет лева), като ОСЪЖДА К.Г.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 20,00 лева и Т.Н.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 20,00 лева.

ОСЪЖДА К.Г.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, държавна такса в размер на 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) върху размера на определената издръжка на малолетното дете.

ОСЪЖДА К.Г.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, държавна такса в размер на 30,93 лв. (тридесет лева и 93 стотинки) върху стойността на дела си по получаването след прекратяването на брака на идеална част от собствеността върху недвижими имоти.

ОСЪЖДА Т.Н.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, държавна такса в размер на 30,93 лв. (тридесет лева и 93 стотинки) върху стойността на дела си по получаването след прекратяването на брака на идеална част от собствеността върху недвижими имоти.

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, чрез пълномощника им.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: