Р Е Ш Е Н И Е

18.12.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град ***

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 29 (двадесет и девети) октомври Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател *** Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 190 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от „*** ***“ЕООД, ЕИК 203815791, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от *** ******а-***– управител, чрез пълномощник адв.С.Т. от ШАК срещу НП №27-0000472/13.04.2018 г. издадено от директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.***.

В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде отменено. Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Отрича се извършването на нарушението. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законния представител и от упълномощен защитник, които поддържа жалбата и сочат гласни доказателства.

Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-*** счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 24.02.2018 г. от служители на Дирекция “ИТ” – *** в обект на жалбоподателя – шивашки цех в гр.***, ул.““№116, свидетелите М.М. и С.К., установили че лицето *** А.Л. предоставя работна сила, като шиела на права шевна машина, както и другите работнички в цеха, без жалбоподателя да е сключил с нея трудов договор в писмена форма. За проверката е съставен протокол №ПР1807771/24.02.2018 г. В писменото си обяснение Л. е посочила че дошла „пробно“ на инкриминираната дата в шивашкия цех, но ще работи от 8.00 часа до 16.00 часа и ще изработва сглобка на панталони. Предвид установеното нарушение при извършената проверка на жалбоподателя е съставени АУАН за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

Изложеното се установи от показанията на свидетелите М. и К., които съдът кредитира изцяло, като последователни, логични и непротиворечиви, същите се подкрепят от писмените доказателства, като няма индиция за тяхната заинтересованост. Съдът кредитира показанията на свидетелите , и *** Л., в частта им, в която посочват, че на инкриминиратата дата *** Л. се е намирала в шивашкия цех. В кредитираната им част показанията им се подкрепят от кредитираната част от показанията на свидетелите М. и К. и от писмените доказателства.

Съдът не дава вяра на останалата част от показанията на свидетелите , и *** Л., в която посочват, че Л. не е работила в обекта на жалбоподателя на инкриминираната дата, а работи в къщи. Свидетелите неубедително обясняват механизма на работа на лице по граждански договор, независимо от длъжностите, които заемат в предприятието на жалбоподателя. В тази им част показанията на свидетелите съдът приема за заинтересовани от изхода на делото, т.к свидетелите се намират в служебна зависимост от жалбоподателя. Показанията на свидетелите противоречат на твърдението на Л., че на 24.02.2018 г. е била в цеха и „пробно“ е сглобявала платки за панталони на права шевна машина, което е изложила в писмената си декларация. Двете свидетелки твърдят, че същата е работела в дома си. В показанията си дадени в съдебно заседание Л. твърди от една страна, че имала сключен граждански договор с дружеството жалбоподател да извършва операции – сглобяване на платки за панталони в къщи, а от друга че отишла да пробва дали ще може да се справи с извършване на операциите. Показанията й са вътрешно противоречиви и не се подкрепят, както от писмените доказателства, така и от кредитираните показания на свидетелите. Видно от представеното извлечение от Регистър на уведомления за трудови договори, жалбоподателя в качеството на работодател е сключил трудов договор с лицето *** Л. на 16.04.2018 г.

Показанията на св.*** М., баща на *** ******а-*** - управител на дружеството-жалбоподателя, съдът приема за заинтересовани от изхода на делото, освен поради близките им родствени отношения и поради пълномощията му като управител и представител на дружеството. Видно от изложеното в показанията му същият не познава в детайли дейността на дружеството и работещите в него.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.

Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е неоснователна, поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение при съществуване на трудово правоотношение между работодател и работник, същото да бъде оформено в писмен трудов договор.

Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от *** Л., граждански договор №6/23.02.2018 г., показанията на свидетелите М. и К. и част от показанията на , и *** Л. ***“ЕООД, ЕИК 203815791, на посочената в акта за установяване на нарушение и обжалваното наказателно постановление дата в гр.***, обл.***, в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си при престиране на работна сила от посоченото лице – *** Л., да сключи с него в трудов договор в писмена форма.

При проверката на дружеството на в Д“ИТ“ *** е установено, че дружеството-работодател не е уредило отношенията си с работещата като шивачка – *** Л. на 24.02.2018 г., в обекта, с определено работно време и работно място, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да уредят отношенията по повод предоставянето на работна сила като трудови. Цитираната правна норма има императивен характер и като такава е абсолютно задължителна и води до изключване на договорната свобода, когато се касае за предоставянето на работна сила, какъвто е процесния случай. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите в деня на проверката Л. е била в обекта, стопанисван от жалбоподателя и е престирала труд. Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа работника *** Л. без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ нарушение.

Отговорността на юридическото лице е обективна, т.е за съставомерността на деянието не се изследва субективната страна, не е необходимо установяване на вина на определено длъжностно лице. От обективна страна са доказани съставомерните признаци на нарушението, а именно допускане до работа на работник, с определено работно време и място, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в нарушение на императивното изискване на чл. 1, ал.2, във вр. с чл. 62, ал.1 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения с трудов договор в писмена форма. Представеният от работодателя граждански договор е сключен в нарушение на императивното изискване на чл. 62, ал.1 от КТ. Гражданският договор не може да замести трудовия договор. Възложената работа има за предмет предоставяне на работна сила, което изисква да се определи работно място и време, със сключен писмен трудов договор по чл. 62, ал.1 от КТ, със съдържание по чл. 66 от КТ и регистрация по чл. 62, ал.3 от КТ в ТД на НАП. Тези изводи не се опровергават от направеното възражение от работодателя, че отношенията с лицето са гражданско правни, а не трудови, тъй като се касае за изпълнение на поръчка в домашни условия. Безспорно се установи, че в деня на проверката цехът е работил и *** Л. е шиела на машина.

Неоснователно е възражението, че контролните органи не са осъществили правомощията си при извършване на проверката в сътрудничество с жалбоподателя. Видно от протокола за проверка е посочено, че същата е извършена на 24.02.2018 г. в обекта на жалбоподателя-шивашки цех в гр.***, обл.***, за което управителя е бил уведомен и е присъствал е технолога и на 02.03., 06.03 и 13.03.2018 г. в гр.*** при която жалбоподателя, чрез пълномощника си е присъствал.

Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ в сила от 30.07.2010 г. изрично посочва, че не може да бъде „маловажен случай“, нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание в минималния предвиден размер от 1 500 лв. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0000472/13.04.2018 г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.***, с което на „*** ***“ЕООД, ЕИК 203815791, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от *** ******а-***– управител, за нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: