Р Е Ш Е Н И Е
18.12.2018 год.
Номер 103 Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 11 (единадесети) октомври Година 2018
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АНД
дело номер 243 по описа за 2018 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „***“ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***–
управител срещу НП №27-0000513/30.05.2018 г. издадено от директора на
Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен
В жалбата не се оспорват фактическите констатации
направени в обжалваното НП. Твърди се че извършеното нарушение е маловажен
случай и административнонаказващия орган
е следвало да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.
Поради изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде изменено, като бъде приложена разпоредбата на чл.415в от
КТ и на жалбоподателя да бъде наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 100.00 лв.
В съдебно заседание не се явява
представител на жалбоподателя.
Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция
”ИТ”-Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно и моли съда да бъде потвърдено изцяло.
Съдът,
като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и
събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 27.04.2018 г. на жалбоподателя от служители на Д“ИТ“, гр.Шумен – свидетелите С.Т. и П.С. установили, че на 20.10.2017 г. работодателя „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** е командировал в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава-членка на ЕС – *** *** ЕГН **********, на длъжност „общ работник строителство“ в *** без да е сключил с него споразумение по чл. 2, ал.1 за изменение на трудовото правоотношение за срока на командироване съгласно НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги с което е нарушил чл.7 от същата.
Предвид
установеното нарушение при извършената проверка на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено
нарушение по чл.7 от НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги,
връчен на нарушителя. Въз основа на акта
е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за посоченото
административно нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание
на осн.чл.414, ал.1 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лв.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което са издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по
смисъла на чл. 416 от КТ вр. с чл.399 от КТ.
При съставянето на акта и
издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от
ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следното: От събраните по делото гласни и
писмени доказателства по несъмнен начин се установи, че работникът ***ЕГН ********** е бил командирован от работодателя му „***“ООД, ЕИК *** със
Заповед № 05 от 20.10.2017 г. в *** за срок от 180 дни без да е сключено
допълнително писмено споразумение помежду
им, с което да е изменено трудовото правоотношение помежду им по време на
командироването му. В този смисъл в случая е налице командироване за предоставяне
на услуги по смисъла на чл. 121а, ал.
1, т. 1 КТ от български работодател на работник в рамките на
територията на държава-членка на Европейския съюз. В случая се касае и до
командироване в рамките на предоставяне на услуги, тъй като командироването е
за сметка и под ръководството на работодателя на територията на ***, за което
е направено и запитване съгласно по
Информационна система за вътрешния пазар
от компетентния орган на *** по спазване на трудовото законодателство. Същата е електронна система, разработена и поддържана от
Европейската комисия, предназначена за обмен на информация между
администрациите на държавите-членки на ЕС във връзка с прилагане на
европейското законодателство в следните области:взаимно признаване на професионалните
квалификации съгласно Директива 2005/36/ЕО за професионалните квалификации; дейности по предоставяне на услуги съгласно Директива
2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар;обмен на информация за целите на
Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги. Като не е
сключило допълнително писмено споразумение
с работника ***по време на
командироването в ***
дружеството-жалбоподател е допуснало извършването на нарушение по чл. 7 вр. с чл. 2, ал. 1
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а, ал.
1 от КТ.
Съгласно чл. 121а,
ал.1, т.1, б. "а" от КТ командироване на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател командирова работник или служител на територията на друга държава –
членка на Европейския съюз, държава –
страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство,
или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа
на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. Няма спор и по
отношение на това, че още от деня в който е бил сключен трудовият договор работника
Хасанов е бил командирован да осъществява трудовите си задължения на
територията на *** по силата на сключен договор за предоставяне на услуги между
въззивното дружество и белгийска фирма.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице,
които съгласно разпоредбата на чл. 83 от
ЗАНН носят обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се
обсъжда субективната страна на извършеното административно нарушение.
Съдът
счита, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 415в, ал.
1 КТ, доколкото не са налице предвидените две предпоставки, посочени
в нормата на чл. 415в, ал.
1 КТ – нарушението да е отстранено веднага след установяването му и
да не са настъпили вредни последици за работника. По делото не са
представени доказателства, че администравното нарушение е отстранено, т.е в срока на командироване да е сключено
споразумение между работодателя и работника.
На
следващо място не е налице и втората кумулативна предпоставка по чл. 415в, ал.
1 КТ, а именно да не са произтекли вредни последици за работника ***ов. В този смисъл обществени отношения, обект на защита от
разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги са били засегнати,
като не са били уговорени по надлежния ред въпросите, свързани с измененото
трудово правоотношение между работодателя и работника, изчерпателно посочени в
разпоредбата на чл. 2, ал. 2
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги. С това са били
засегнати в съществена степен трудовите права на работника по време на
командироването му в ***.
С
оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият
орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното
нарушение.
Наложеното наказание на
жалбоподателя е в границите на предвиденото за съответното нарушение в чл. 414,
ал.1 от КТ. Наложеното наказание е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и е определено в минималния предвиден в закона
размер. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под
законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на
административно-наказващият орган е справедлива.
По изложените съображения, съдът
счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъдат потвърдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №27-0000513/30.05.2018 г. издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на „„***“ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***– управител, за
нарушение по чл. 7 от Наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги и на основание чл.414, ал.1 от КТ е
наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
*** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните
основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: