Р Е Ш Е Н И Е
18.12.2018 год.
Номер 105 Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти състав
На 11 (единадесети) октомври Година 2018
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АНД
дело номер 246 по описа за 2018 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „***“ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ш.Ф.М.–
управител срещу НП №27-0000524/30.05.2018 г. издадено от директора на
Дирекция“Инспекция по труда“-гр.***
В жалбата не се оспорват фактическите констатации
направени в обжалваното НП. Твърди се че извършеното нарушение е маловажен
случай и административнонаказващия орган
е следвало да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.
Поради изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде изменено, като бъде приложена разпоредбата на чл.415в от
КТ и на жалбоподателя да бъде наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 100.00 лв.
В съдебно заседание не се явява
представител на жалбоподателя.
Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция
”ИТ”-*** счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно и моли съда да бъде потвърдено изцяло.
Съдът,
като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и
събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 27.04.2018 г. на жалбоподателя от служители на Д“ИТ“, гр.*** – свидетелите С.Т. и П.С. установили, че на 20.10.2017 г. работодателя „***“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** е сключил трудов договор №5 от 20.10.2017 г. с лицето *** ЕГН **********. Освен, че е командировал в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава-членка на ЕС – *** работника *** ЕГН **********, на длъжност „общ работник строителство“ без да е сключил с него споразумение по чл. 2, ал.1 за изменение на трудовото правоотношение за срока на командироване съгласно НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, жалбоподателя -работодател при постъпване на работа не е инструктирал работника по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Предвид установеното нарушение при извършената
проверка на жалбоподателя е съставен
АУАН за извършено нарушение по чл.281, ал.1 от КТ и чл.12, ал.1 от НАРЕДБА №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което за посоченото административно
нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание на осн.чл.413,
ал.2 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лв.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което са издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на
последното.
Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по
смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от
ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за
преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следното: От събраните по делото гласни и
писмени доказателства по несъмнен начин се установи, че между жалбоподателя, в
качеството му на работодател и лицето *** ЕГН ********** е сключен трудов договор №5 от 20.10.2017 г. по силата на който е
възникнало трудово правоотношение помежду им. Работникът *** ЕГН ********** е бил командирован от
работодателя му „***“ООД, ЕИК *** със Заповед № 05 от 20.10.2017 г. в *** за срок от 180 дни
без да е сключено допълнително писмено споразумение
помежду им, с което да е изменено трудовото правоотношение помежду им по време
на командироването му. Няма спор че още от деня в който е бил
сключен трудовият договор работника ***е бил командирован да осъществява
трудовите си задължения на територията на ***. На командирования
работник ***при постъпване на работа не е проведен инструктаж
по безопасност и здраве при работа. Съгласно чл. 11, ал.1, т.2 от НАРЕДБА №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд: работодателят
осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на
всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното
време, вкл. и на командировани работници и служители. На осн.чл. 12, ал. 1 от същата Наредба, начален
инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата
по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5 от нея. Като не е провел начален инструктаж на
командирования работник при постъпване на работа по безопасност и здраве при
работа, жалбоподателя е осъществил от обективна страна състав на
административно нарушенише по чл.
281, ал.1 от КТ и чл.
12, ал. 1от НАРЕДБА
№ РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице,
които съгласно разпоредбата на чл. 83 от
ЗАНН носят обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се
обсъжда субективната страна на извършеното административно нарушение.
Съдът
счита, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 415в, ал.
1 КТ, доколкото не са налице предвидените две предпоставки, посочени
в нормата на чл. 415в, ал.
1 КТ – нарушението да е отстранено веднага след установяването му и
да не са настъпили вредни последици за работника. По делото не са
представени доказателства, че администравното нарушение е отстранено.
Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснатата
нередовност при издаване на обжалваното НП, обосновано с обстоятелството, че
няма сключен договор с лице *** с ЕГН **********, поради следното: по делото се
установи по безспорен начин, че жалбоподателя има сключен трудов договор с
лицето *** с ЕГН ********** от 20.10.2017 г. по
силата на който е възникнало трудово правоотношение помежду им. Работникът *** ЕГН ********** е бил командирован от
работодателя му „***“ООД, ЕИК *** със Заповед № 05 от 20.10.2017 г. в *** и допуснатата
техническа грешка в изписване на ЕГН на работника в НК не е попречило на
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.
С
оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият
орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното
нарушение.
Наложеното наказание на
жалбоподателя е в границите на предвиденото за съответното нарушение в чл. 413,
ал.2 от КТ. Наложеното наказание е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и е определено в минималния предвиден в закона
размер. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание под
законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на
административно-наказващият орган е справедлива.
По изложените съображения, съдът
счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъдат потвърдени изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление №27-0000524/30.05.2018 г. издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.***, с което на „„***“ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ш.Ф.М.– управител, за
нарушение по чл. 281, ал.1 от КТ и чл. 12, ал. 1от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и на
основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена
санкция” в размер на 1 500.00 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на
касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: