Р Е Ш Е Н И Е

31.12.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град ***

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 21 (двадесет и първи) ноември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

АН дело номер 254 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от И. Н.И. с ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.П.Х. от ШАК срещу Наказателно постановление №18-0323-000518/27.06.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. ***.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за неправилност на наказателното постановление, като постановено при непълнота на доказателствата и при неправилно приложение на материални закон. Твърди се че нарушението не е извършено.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и се представлява от редовно упълномощен защитник. Поддържат жалбата, сочат гласни и писмени доказателства. Защитника излага и допълнителни доводи за отмяна на НП.

Въззиваемата страна не изпраща представител в придружителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 15.06.2018 г. около 15.45 часа по път първи клас №І-7-км 151+398 в Община *** в посока с.***, жалбоподателят управлявал личния си автомобил – марка "*** Толедо" с рег.№Н6917ВР. В автомобила пътувала и съпругата му ***. На посоченото място от лявата страна на превозното средство внезапно изскочило диво животно/кошута/, което се ударило с тялото си първо в страничната част на автомобила, след което и с главата си в лявата част на предното панорамно стъкло, от което възникнали материални щети. Жалбоподателят подал своевременно сигнал за възникнал пътен инцидент, след което останал на местопроизшествието до идването на дежурен екип от КАТ. На подадения сигнал се отзовали свидетелите Н. и Г., служители в РУ-*** при ОД на МВР-***. Свидетелят Н., който направил оглед на местопроицшествието установил, че в действителност по автомобила има нанесени материални щети, вследствие на възникналия пътен инцидент от сблъсък с диво животно, изготвени били и фотоснимки. Трупът на животното бил в аварийната лента в страни на пътното платно. Съставен бил и протокол за ПТП №1601642/15.06.2018 г.

За установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1-во от същия закон на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

По делото не се спори относно компетентността на административно наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление.

Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Н., Р.Г. и *** изцяло. Същите са последователни, непротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост.

Както в АУАН, така и в НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита и поставя в обективна невъзможност привлечения към отговорност субект да разбере, за какво следва да отговаря и как да се защити. Този извод произтича от обстоятелството, че с АУАН жалбоподателят е бил привлечен да отговаря за извършено административно нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, без да е конкретизирано точно кое от изброените в нормата предложения като хипотези, с виновното си поведение деецът е нарушил.

Съгласно цитираната разпоредбата от ЗДвП водачите на превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Очевидно е, че се касае за примерно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. В АУАН обаче, не са описани обстоятелствата, при които е осъществено нарушението както и не е посочено точно кое от изброените предложения не е спазено от водача. Липсата на пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено формира еднозначен извод, че АУАН е съставен в нарушение на императива на разпоредбата на чл. 42, т.4 от ЗАНН, доколкото липсва посочен от законодателя задължителен рекзивит. Коментираното нарушение е особено съществено и поставя в невъзможност привлечения към отговорност субект да узнае за какво нарушение е привлечен да отговаря и как да се брани, респ. да изгради защитната си теза.

Съдът намира за необходимо да посочи още, че върху актосъставителя лежи отговорността и тежестта на докаже твърденията на фактическите обстоятелства, съдържащи се в съставения от него акт. Съгласно т.7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. Едва когато се установи, че нарушителят е извършил административното нарушение виновно, наказващият орган издава наказателно постановление /ППВС № 5/28.10.1968 г. и ППВС № 10/28.09.1973 година/.

Съдът приема, че атакуваното НП е издадено в нарушение и на материалния закон, при условие, че същото се основава на незаконосъобразен административен акт, с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение, което не е извършил. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетелите бе установено, че на посочените в постановлението дата, време и място, жалбоподателят е управлявал личния си автомобил – марка "*** Толедо" с рег.№Н6917ВР по път първи клас №І-7-км 151+398 в Община *** в посока с.*** като е реализирал ПТП с внезапно излязло на пътното платно диво животно-кошута. В обстоятелствената част на постановлението е посочено като фактическа обстановка на нарушението, че жалбоподателят е допуснал ПТП при управление на лекия автомобил със скорост, която не е избрал съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,интензивност на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препяствие или създадена опасност за движението, в следствие на което е блъснал пресичащо пътното платно диво животно. Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

След като постави на анализ и преценка събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че по делото няма безспорни и убедителни доказателства,които да налагат извод,че към момента на произшествието жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост,несъобразена с атмосферните условия, релефа, условията на видимост,интензивност на движението и други обстоятелства. От легалния прочит на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е видно, че на водачите на пътни превозни средства се вменява със силата на императива задължение, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Или с други думи, величината на избраната скорост, трябва да е в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, като в същото време да е такава, че да позволя превозното средства да бъде спряно пред всяко препятствие, стига то да е предвидимо, т.е. при такива пътни условия и ситуации, когато движението дори и с минимална скорост ще създаде опасност от настъпване на пътно-транспортно произшествие.

Съдът не споделя и отхвърля изцяло като несъстоятелен правния извод на наказващия орган, че така възникналото ПТП е в причинна връзка именно със скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Не може да бъде споделено становището и на актосъставителя, според който жалбоподателят е бил длъжен при избиране скоростта си на движение да се съобрази с дясната крива на пътя и внезапно излязлото и пресичащо на пътното платно диво животно. Само по себе си това животно действително съставлява препятствие на пътното платно и представлява опасност за движението. От друга страна обаче, законът е вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно излизането на диви животни на платното, тяхната скорост и посока на движение се явяват непредвидими обстоятелства и не могат да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС. Такава възможност, респективно и задължение би възникнало за всеки водач, ако опасността от диви животни е била сигнализирана с предупредителен пътен знак А22 /"Възможна е поява на диви животни"/. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на такъв поставен пътен знак на мястото, където е станало произшествието, а тъкмо обратното. В показанията си свидетелите – полицейски служители изрично заявят, че пътят не е бил регулиран с предупредителен знак за поява на диви животни. В разглежданата хипотеза, за жалбоподателя като водач на МПС са липсвали обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното платно ще излезе диво животно и ще пресече внезапно пътното платно. Т.е. като участник в движението, жалбоподателя не бил длъжен и не е могъл да очаква появата на животното, за да възникне за заложеното в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие. От изложеното следва, че жалбоподателят не само, че не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, но и не бил длъжен и не могъл да предвиди общественоопасните му последици. Т.е. не е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, в нито една от двете му форми – "умисъл" или "непредпазливост",което определя нарушението като несъставомерно, поради липсата на субективен елемент от състава. Горното се подкрепя и от приложения към преписката снимков материал от деформациите по автомобила на жалбоподателя се установи, че сблъсък между животното и МПС е странично в предната лява част на автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Едно от обстоятелствата, изключващи отговорността законодателят е посочил в разпоредбата на чл. 15 от НК, отнасяща се за тъй нар."случайно деяние".Според този текст от НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Съдът приема, че настоящият случай е именно такъв и попада в хипотезиса на посочената норма на чл. 15 от НК, изключваща отговорността на дееца, поради липсата на вина /изцяло в тази насока е и константната практика на ВКС, отразена в Решение № 234/07.07.2015 г. по н.д. № 665/15 г. на ІІ-ро н.о.; Решение № 388/ 08.02.2016 г. на ВКС ІІІ-то н.о. и др./ .

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №18-0323-000518/27.06.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. ***, с което на И. Н.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1-во от същия закон е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: