Решение по Наказателно дело 300/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

17.12.2018 год.

Номер 101 Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 19 (деветнадесети) ноември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 300 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Производството по делото е образувано по жалба от М.н.з.х.и г. ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от министър Р.П., представлявано по пълномощие от В.Н.-юрисконсулт срещу НП №329/27.07.2018 г. издадено от зам.председател на ДАМТН гр.София.

В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който поддържа жалбата и допълва, че е следвало да бъде извършена и физическа проверка от служителите на ДАМТН на основния изпускател на яз.*** преди да бъде приключена проверката с АУАН. Моли по изложените в жалбата съображения, допълнени в с.з наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в писмено становище по съществото на делото, излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното наказателно постановление, като счита същото за законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 13.03.2018 г. от св. Н.К. и Р.Р.-служители на ДАМТН била извършена проверка на язовир "***", находящ се в поземлени имоти в землището на Община ****, за които са съставени Актове за публична държавна собственост № №892, 893, 894, 895, 896, 897, 898, 899, 900, 901, 902, 903, 904, 905, 906, 907, 908, 909, 910, 911, 912, 913, 914, 915, 916, 917, 918, 919, 920, 921, 922,023, 924 всички от 21.06.2004 г., собственост н.М.н.з.х.и г. за която проверка бил съставен констативен протокол №05-03-20/13.03.2018 г. В протокола е отразено установеното при проверката след преглед на представената документация и обход на язовирната стена, че основния изпускател бил неизправен, което е отразено и в протокол от 15.02.2018 г. на „Напоителни системи“ЕАД, клон *** за извършен оглед и пробни манипулации с него. Невъзможността за задвижване на задния таблен затвор на основния изпускател, възпрепятства своевременното и регулируемо изпускане на водите на язовира и създава предпоставки за настъпване на аварийни ситуации. Обстоятелството, че основния изпускател е неизправен било установено при проверки на ДАМТН още през 2016 г. Дадено било задължително предписание за отстраняване на неизправността на собственика, със срок за изпълнение до края на 2016 г. При контролна проверка през 2017 г. е установено, че предписанието не било изпълнено, като било дадено ново такова със срок за изпълнение до 01.09.2018 г., който срок към датата на процесната проверка не е изтекъл. Предвид установеното при извършената проверка на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.38 от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лв.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена с кредитираните като напълно достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО. Съдът възприе показанията им, т.к разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото. Съдът кредитира кредитира и неоспорените писмени доказателства, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка. Всички доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане. Следва да се обсъди КП№05-03-20/13.03.2018 г., като официален документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила за посочените факти, изрично удостоверени в него. От същия се установява, че основният изпускател на язовира е неизправен и че с протокол №157/24.10.2017 г. е дадено предписание да се възстанови експлоатационното състояние на същия до 01.09.2017 г. Тези факти се установяват и от свидетелите Н.К. и Р.Р.. Показанията на свидетелите допълват и конкретизират, отразеното в КП, ето защо съдът прие, че не е налице противоречие в тези доказателствени материали. Изложеното се подкрепя и от Протокол от 15.02.2018 г., изготвено от представители на „Напоителни системи“ЕАД на осн. НАРЕДБА № 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, и

здадена от Министъра на околната среда и водите, Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Министъра на земеделието и горите и Министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г. Обстоятелството, че основният изпускател на язовир „***“ е неизправен към датата на проверката не се оспорва и от жалбоподателя.

По делото не са приложени посочените в НП, Актове за публична държавна собственост от които се установява, че М.н.з.х.и г. ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от министър Р.П. е собственик на язовир "***" – обект на извършената проверка, но това обстоятелство не се оспорва от страните, поради което настоящият състав прие, че жалбоподателя и адресат на задължение да поддържа техническата изправност на язовирната стена и съоръженията към нея, с чието неизпълнение е нарушена разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН и Заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и представени доказателства.

Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.

Както в АУАН, така и в обжалваното НП е допусната техническа грешка в изписване на ЕИК на нарушителя, което е нарушение процесуалните норми, но същото не е съществено, т.к не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, включително да научи в какво административно нарушение е обвинен и да организира защитата си.

В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена административна норма на чл.141, ал.1,т.1 от ЗВ, поради което направеното от жалбоподателя възражение в този смисъл съдът счита за неоснователно. Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ задължение на собствениците на язовирите, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. Безспорно установено е че на процесната дата основния изпускател на яз.“***“ не е бил изправен. Поради, което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото нарушение е едно – неизпълнение на задължение да поддържа в изправност обект по чл. 141, ал. 1, т.1 от ЗВ, и като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие). Това, че самите изисквания, определящи техническата изправност са посочени в поднормативен акт, който не е цитиран в АУАН и НП и не са изрично описани в обстоятелствената част на санкционния акт, според настоящия съдебен състав не представлява съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП са посочени всички факти, наредбата е част от правния мир, същата е подзаконов нормативен акт, с чиито разпоредби всички ФЛ и ЮЛ следва да са запознати, още повече, че незнанието на закона не извинява. В случая са констатирани груби нарушения при поредна проверка като още през 2016 г. са дадени задължителни предписания за отстраняване на неизправността на основания изпускател. Поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя, че срокът на последното предписание не е изтекъл към датата на проверката. Освен това неизпълнението на задължителни предписанията е отделно нарушение, но косвено доказва, че нарушението, продължава да се осъществява чрез бездействие.

Доколкото отговорността е на юридическо лице, а тя е обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда. Ето защо и възражението на жалбоподателя за липса на субективен елемент – вина е неоснователно. Санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите предвижда, че физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 от същия закон се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание– от 1000 до 10 000 лв. Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е индивидуализирана от наказващия орган в размер от 2000 лв., при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН критерии и според настоящия състав същата съответства на характера на извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието. Предвид нееднократно констатирана техническа неизправност на основния изпускател, значението на съоръжението за предотвратяване на аварийни ситуации и поради продължаващото бездействие на жалбоподателя, правилно е определен и размерът на санкцията.

Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Незправността на основния изпускател, а именно невъзможноста за задвижване на задния му таблен затвор, възпрепятства своевременното и регулируемо изпускане на водите на язовира и създава предпоставки за настъпване на аварийни ситуации. В конкретния случай, неизпълненото от страна на собственика на язовира задължение е с висока степен на обществена опасност, тъй като по този начин се създава риск от наводнение и последващите от това опасности за намиращите се в близост хора и имущество. Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №329/27.07.2018 г. издадено от зам.председател на ДАМТН гр.София, с което н.М.н.з.х.и г. ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от министър Р.П., за нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите и на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: