Р Е Ш Е Н И Е

18.12.2018 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2018 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 23 (двадесет и трети) октомври Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АНД дело номер 305 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по жалба от З.“П.Г.П.“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** срещу НП №27-0000518/27.07.2018 г. издадено от директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.***.

В жалбата се излага, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено изцяло. Отрича се извършване на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен защитник. Поддържат жалбата, като развиват подробно тезата си, че деецът не е осъществил предвидената в административнонаказателния състав на чл.63, ал.2 от КТ форма на изпълнителното деяние, което обуславя изцяло незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и следва то да бъде отменено изцяло. В подкрепа на изложеното сочат събраните по тяхно искане гласни доказателства.

Законният представител на въззиваемата страна – Дирекция ”ИТ”-*** счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: При извършена проверка на 20.06.2018 г. от служители на Дирекция “ИТ” – *** – свидетелите С.Т., Г.П. по спазване на трудовото законодателство във връзка с допуснат инцидент на 18.06.2018 г. с лицето **** ***ов на пасище и краварник в гр.***, същите установили че лицето ***с ЕГН ********** имал сключен на 18.06.2018 г. трудов договор с жалбоподателя. Жалбоподателят, като земеделски производител отглеждал крави в краварник в гр.***. На инкриминираната дата, след сключване на трудовия договор, с който *** се съгласил да работи при жалбоподателя като гледач и пастир на крави, работникът се уговорил с *** П. че ще започне работа през следващите дни. Синът на *** П. също се занимавал с отглеждане на крави. На 18.06.2018 г. св.***, т.к се нанесъл да живее в помещение в непосредствена близост до краварника отишъл да види къде пасат животните. През този ден пашата на кравите на *** П. и сина му се извършвала от св.*** П.. След като провели разговор помежду си, П. и *** се разделили. Непосредствено след това бикът от стадото на сина на П., блъснал в гръб ***, при което последния паднал на земята. За случилото се бил уведомен жалбоподателя, който въпреки, че бил извън района на гр.***, незабавно отишъл до краварника и откарал *** в МБАЛ – ***, където последният бил настанен на лечение. *** П. оказал пълно съдействие при провеждане на лечението на ***, включително и чрез заплащане на здравноосигурителните му вноски за период от девет месеца преди датата на инцидента. Жалбоподателят на 18.06.2018 г. не е бил предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП гр.*** на ***. Увдомлението жалбоподателя е изпратил до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите на 20.06.2018 г. Предвид установеното нарушение при извършената проверка на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, връчен на представител на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Ето защо, същата е допустима.

Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи неговата отмяна.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Но обжалваното наказателно постановление е издадено при нарушение на материалния закон и непълнота на доказателствата.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, счита, че жалбата е основателна, поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.63, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.62, ал.3 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение на работодателя преди да е допуснал да работа работника да му връчи екземпляр от уведомлението за сключването на трудовия договор, което е изпратил до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства – декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от ***, трудов договор №2/18.06.2018 г., справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№27388183015769/20.06.2018 г., показанията на свидетелите С.Т., Г.П., ***, *** ***в, не се установи по безспорен начин, че жалбоподателя на посочената в акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление дата в гр.***, обл.***, в качеството си на работодател е допуснал на работа работника ***, преди да е изпълнил задължението си да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП гр.***.

От показанията на свидетелите ***ов и ***в, които съдът кредитира изцяло се установи, че ***ов на 18.06.2018 г. е бил на пасището, но не е престирал труд. От приложеното копие на трудовия му договор не се установи, че е следвало да започне работа на тази дата. Декларацията на осн.чл.402, ал.1, т.3 от КТ не е изписана от *** и при разпита му в съдебно заседание се установи, че същият не е полагал подпис върху нея, поради което съдът не я кредитира. Освен това изключително влошеното му здравословно състояние му е попречило да установи пълноценен контакт със служителите на Д“ИТ“-***. От показанията на свидетелите Т. и П. се установи, че при проведения разговор в ЦСМП при МБАЛ – ***, *** е обяснил, че има сключен трудов договор с жалбоподателя, къде и как точно е пострадал, като не е посочил че е престирал труд на 18.06.2018 г.

По делото е безспорно установено, че между жалбоподателя и посоченото лице има сключен трудов договор с дата 18.06.2018 г., но не е установено, че на тази дата *** е работел въз основа на сключения трудов договор на пасището, където са изведени на паша животните.

Очертаните от кредитираната доказателствена съвкупност фактически положения не обосновават по несъмнен начин направения от актосъставителя и административнонаказващия орган извод за реализирано от дружеството-жалбоподател нарушение по чл.63, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.62, ал.3 от КТ.

Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ в сила от 30.07.2010 г. изрично посочва, че не може да бъде „маловажен случай“, нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. На последно място настоящият съдебен състав, счита че и дори да е извършено от жалбоподателя деянието, в което е обвинен от административнонаказаващия орган същото, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение, не е общественоопасно, т.к неговата обществена опасност е явно незначителна. Не следва да се смесват двата различни института - маловажният случай по чл. 28 от ЗАНН във връзка с привилегирования състав по чл. 415в от КТ, в който случай се налага по-леко наказание от предвиденото с основния текст, в случая чл. 414, ал.3 от КТ и института на чл.9 от НК. Становището, че наличието на привилегирован състав на едно нарушение изключва приложението на института на чл.9 от НК, спрямо него не намира опора в приложимите по препращането от чл. 11 от ЗАНН правила на НК и не може да бъде споделено. Напротив - едно административно нарушение, аналогично на престъплението от общ характер, може да бъде квалифицирано по основния или по привилегирования (евентуално по квалифицирания) състав, или може да бъде приложен чл.9 от НК, което ще резултира отпадане на отговорността за него.

По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление №27-0000518/27.07.2018 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.***, с което на З.“П.Г.П.“, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: