Р Е Ш Е Н И Е

11.01.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 20 (двадесети) септември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 195 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Във вписаната искова молба (уточнена и допълнена), ищците Р.Г.Л., М.С.С. и Г.С.Ц. твърдят, че са наследници на Х. С. Д., починал през 1941 година. По силата на решение на Поземлена комисия, на наследниците на същия било възстановено правото на собственост върху четири недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. В., обл. Ш.. Ищците случайно установили, че през 2007 г. друг наследник на Х. Д. – П. Х.С. (чиито законни наследници са ответниците Я.П.Д. и А.П.С.) се разпоредил с всички имоти, като ги продал на ответника О.Х.А.. Считат, че не е настъпил вещнотранслативният ефект на договора за продажба за идеалните части от правото на собственост, които П. С. не притежавал. Ответникът А., без основание владеел техните идеални части от земеделските земи. Молят съда да постанови решение, по силата на което: 1) да бъде признато за установено по отношение на ответниците О.А., Я.Д. и А.С. че ищците са собственици, както следва: Р.Л. – на 1/12 идеална част, М.С. – на 1/36 идеална част и Г.Ц. – на 1/36 идеална част от четири недвижими имота – земеделски земи, находящи се в землището на бившето с. В., обл. Ш.; 2) да бъде признато за установено по отношение на ответника О.Х.А., че ищците са собственици, както следва: Р.Л. – на 1/12 идеална част, М.С. – на 1/36 идеална част и Г.Ц. – на 1/36 идеална част от четири недвижими имота – земеделски земи, находящи се в землището на бившето с. В., обл. Ш., подробно описани в исковата молба и ответникът О.А. да бъде осъден да предаде на ищците владението върху съсобствените им общо 5/36 идеални части от същите имоти, както и да им заплатят направените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът О.А. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Счита, че предявения установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Освен това, не била доказана активната легитимация. Оспорва претенцията по същество, като се позовава на изтекла придобивна давност в негова полза като добросъвестен владелец. Моли, депозираният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата Я.П.Д. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като излага, че не е наследник на П. С., тъй като се отказала от наследството му.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът А.П.С. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Намира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелства и петитум. Освен това, ищците не обосновали правния си интерес от предявяване на иск срещу него. Оспорва претенцията по същество. Моли, депозираният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложените извлечения (пълна история на имоти) от Регистър на земеделски земи, гори и земи от ГФ за землището на с. В. ЕКАТТЕ 99164, обл. Ш., издадени от Общинска служба по Земеделие общ. Върбица на 27.05.2016 г. е че по силата на решение № 15/27.11.1992 г. на Поземлена комисия – Върбица, на наследниците на Х. С. Д., бивш жител ***, било възстановено правото на собственост върху следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на бившето с. В.: 1. Пасище, мера с площ 5,279 дка в местността „Топаз тасла“, осма категория, имот № 010127; 2. Дървопроизводителна горска площ с площ 5,000 дка в местността „Ат йолу“, четвърта категория, имот № 130006; 3. Нива с площ 1,651 дка в местността „Баир сърт“, девета категория, имот № 150002; 4. Нива с площ 1,082 дка в местността „Топаз тасла“, шеста категория, имот № 220005. Съдът констатира от представените удостоверения за наследници №№ 29/08.09.1994 г., изд. от Кметство Сушина, 000371/06.02.2001 г., изд. от Община Русе, ЕД-675/13.07.2016 г., 94-01-18086/02.06.2016 г., 11-00-2042/26.07.2016 г. – трите издадени от Община Бургас, 78/14.06.2016 г., изд. от Община Камено, 25323/09.06.2016 г., изд. от Община Варна, че бившият жител *** Х. Д. починал на 31.08.1941 г., като оставил за свои законни наследници шестте си низходящи (един от които П. Х.С.), както и че ищците Р.Г.Л., М.С.С. и Г.С.Ц. са негови законни наследници от втори, респ. трети ред по права низходяща линия (с общ наследодател и наследник на Х. Д. – Р. Х.К., родена през 1915 г.). От представеното съдебно удостоверение изх. № 13332/28.12.2017 г., изд. от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 9628/2017 г. се установява, че ответникът Я.П.Д., на 28.12.2017 г. е извършила отказ от наследството на П. Х.С. – отказ надлежно вписан във водената в Бургаски районен съд нарочна книга. От приложения нотариален акт № 99, том VII, рег. № 1925, дело № 1410/07.08.2007 г., издаден от съдия по вписваният в Районен съд –Велики Преслав се установява, че П. Х.С. продал на О.Х.А. описаните по-горе недвижими имоти.

Видно от представеното извлечение от регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ в землището на с. В., изд. от ОСЗ – Върбица на 13.09.2018 г. е, че О.А. е собственик на общо 98 недвижими имота, представляващи земеделски земи.

Разпитаните в съдебно заседание като свидетели М.Т.и Й.Т.излагат, че от 1989 г. първият от тях стопанисвал ресторант „***.“, намиращ се в близост до язовирната стена на язовир „Тича“. През 1998 г. същият придобил собствеността върху заведението и върху земята, в която то било изградено. При направеното тогава проучване Топалов установил, че съседният имот на неговия, намиращ се в местността „Топаз тасла“, с площ от около 5 декара, принадлежи на наследниците на „С. Д.”, които обаче били много и не успял да ги издири. Още от осемдесетте години на миналия век, ответникът О.А. бил в близки приятелски отношения със свид. М. Топалов, като постоянно присъствал в питейното му заведение. Тъй като свидетелят знаел, че ответникът купува земеделски земи в района, многократно споделял с него, че издирва наследниците и собственици на съседния имот. Помолил го ако чуе нещо за тях, да му съобщи. Постепенно, Топалов започнал и владял част от този имот, като изградил и постройки. Преди няколко години свидетелят разбрал, че този имот бил закупен именно от А.. Последният поставил огР. от тел между имотите едва преди около една година, като понастоящем имотът бил в лошо състояние, тъй като не се ползвал.

По делото са разпитани и свидетелите Ф.М.и Мехмед Неджибов, които описват, че присъствали на разговор между О.А. и лице, сочено като „бат` П.“, които се срещнали случайно преди години в магазин за оградни мрежи, когато ответникът разбрал, че това лице е собственик на недвижими имоти, които впоследствие закупил. Същият владеел имотите от 2007 г., като свидетелите описват такова владение единствено върху имот, находящ се до ресторант „***.“, който бил ограден с мрежа от тел.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По отношение на претенцията с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК:

Съдът констатира, че предявеният установителен иск срещу Я.П.Д., А.П.С. и О.Х.А. е недопустим. Гражданскоправният начин за защита на правото на собственост се изразява във възможността на собственика да прибегне към използването на гражданскоправните искове за защита на правото на собственост, които са: ревандикационният – по чл. 108 от ЗС, негаторният – по чл. 109 от ЗС и установителният – по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. съответна разпоредба на Закона за собствеността. Собственикът предявява претенцията си в зависимост от характера (обективните и/или субективни признаци) на породения спор за правото му на собственост и в зависимост от това кой владее или държи вещта, предмет на това право по време на спора. В случая, с оглед твърденията в исковата молба, че ответникът А. владее спорните недвижими имоти, за да защити правото си на собственост, всеки от ищците предявява срещу О.А. и ревандикационен иск. От друга страна, не се правят твърдения за оспорване на правото на собственост на ищците от страна на другите двама ответници, привлечени като такива в качеството им на законни наследници на общия наследодател. Не е налице такова оспорване и в хода на производството, още повече, че ответницата Я.Д. извършила валиден отказ от наследството.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищците не разполагат с правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК. В случая липсва тази изискуема от закона положителна процесуална предпоставка за съществуването на право на този иск в полза на същите. При тази констатация, на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба в частта й досежно установителния иск следва да бъде върната – поради недопустимост, а производството по делото в тази му част – прекратено.

Досежно иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната норма осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:

– ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;

– вещта да се намира във владение или държане на ответника;

– ответникът да владее или държи вещта без основание.

Досежно обекта на ревандикация:

Категорично се установи по делото, че в случая се претендира връщане на идеални части от недвижими имоти, представляващи земеделски земи, описани подробно по-горе, находящи се в землището на бившето с. В., обл. Ш..

По първата, посочена по-горе предпоставка по чл. 108 от Закона за собствеността:

Доказа се по делото, че на общия наследодател на ищците, по реда на ЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост върху процесните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. В., обл. Ш.. Същото е извършено с решение № 15 от 27.11.1992 г. на Поземлена комисия (Общинска служба по земеделие) гр. Върбица. Цитираното решение е възпроизвело правното действие на окончателно възстановяване на правото на собственост върху точно и ясно индивидуализирани по местоположение, площ и съседи недвижими имоти и е представлявало годен титул за собственост, легитимиращ наследниците на собственика на земеделски имот отпреди образуването на ТКЗС, към момента на възстановяване на собствеността.

Съобразно правилата на наследяване, ищците притежавали следните квоти в съсобствеността върху имотите: Р.Л. – 1/12 идеална част, М.С. – на 1/24 идеална част и Г.Ц. – на 1/24 идеална част.

Ответникът О.А., чрез възражение, излага, че е придобил правото на собственост върху целите имоти, позовавайки се на сделка и изтекла в негова полза придобивна давност.

Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на определен период от време.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.

Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Ответникът твърди, че през 2007 г. купил имотите от П. С. чрез сключен договор за продажба, като бил добросъвестен и не му било известно, че продавачът му не е едноличен собственик на земите. Според нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. В процесния случа, съдът намира тази добросъвестност за опровергана по реда на алинея втора на цитирания текст, тъй като от показанията на разпитаните свидетели М.Т.и Й.Т.се установи, че на А. било известно отпреди години преди 2007 г., при многократност на получаване на информацията, че един от имотите – нива с площ от 5,279 дка, находяща се в местността „Топаз тасла“, граничещ с имот, върху който е изграден ресторант „***.“, принадлежи на множество съсобственици при условията на наследяване, които последно посочените свидетели издирвали години наред с цел придобиване на собствеността върху имота, вкл. с молба към ответника О. А. за евентуално съдействие при това издирване. Ето защо, съдът приема, че сключването на сделката от 2007 г., на ответника-приобретател било известно, че праводателят му не е единствен собственик на процесните имоти, поради което същият не може да се позовава на кратката придобивна давност. Освен това, настоящият състав приема, че ответникът О.А. не доказа чрез пряко и главно доказване признаците на владението си. Напротив, посочените двама свидетели описват, че ответникът владее един от имотите отпреди около две години. Разпитаните по искане на А. свидетели не установиха наличието на постоянно, непрекъснато, спокойно и явно владение от негова страна по отношение и на четирите имота.

Разпоредбата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и осъществяване на владение по чл. 68, ал. 1 от ЗС. В случая, не се доказа нито изтичането на предвидения в закона 10-годишен срок, след който упражняващият владение придобива собствеността, нито осъществяването на владението.

Предвид всичко изложеното, съдът намира възражението на ответника А. за изтекла придобивна давност за неоснователно. По делото не се доказа осъществяването на фактическия състав на чл. 79 от ЗС, поради което не следва да се приеме за основателно правопораждащото възражение, че ответникът О. А. придобил правото на собственост върху претендираните от ищците недвижими имоти на това основание.

Предвид всичко изложено, съдът счита, че е налице първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 108 от ЗС – Р.Л., М.С. и Г.Ц. са съсобственици на претендираните недвижими имоти по силата на възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и наследяване, при горепосочените квоти на участие в съсобствеността (Р.Л. – 1/12 идеална част, М.С. – на 1/24 идеална част и Г.Ц. – на 1/24 идеална част).

Досежно наличието на втората изискуема по чл. 108 от ЗС предпоставка – вещта да се намира във владение или държане на ответника: не се спори по делото, а и чрез свидетелските показания се установи, че и понастоящем ответникът А. владее имотите.

Ето защо, съдът приема за доказано, че ответникът О.А. осъществява фактическата власт върху претендираните идеални части от недвижимите имоти, собственост на ищците, поради което е налице и втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.

По последната, предвидена в чл. 108 от ЗС предпоставка:

О.А. прави възражение срещу втория петитумен елемент на ревандикационния иск, като се позовава на изтекла придобивна давност. Съдът намира това материалноправно възражение за неоснователно, по изложените по-горе съображения.

Тоест, по делото не се събраха доказателства, сочещи, че в полза на ответника съществува основание да упражнява владение или държане върху претендираните в настоящото производство идеални части от недвижими имоти.

Доколкото се установи, че всеки от ищците М.С. и Г.Ц. притежава по 1/24 идеална част от процесните имоти, а се отправя искане за ревандикиране на по 1/36 идеална част по отношение на същите, то претенцията следва да бъде изцяло уважена – в пределите на обема на търсената защита. В тази насока, следва да се отбележи и недопустимостта на искането да бъде признато за установено, че трето, неучастващо по делото лице – Р. Цветкова е собственик на идеална част от имотите. Още повече, същата и не притежава каквото и да е участие в съсобствеността.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 108 от ЗС и искът се явява основателен. Ответникът следва да бъде осъден да предаде владението на претендираните идеални части от процесните недвижими имоти на собствениците им – Р.Л., М.С. и Г.Ц..

По разпределението на разноските по делото:

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът О.А. следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете – в общ размер 387,41 лева.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника О.А. направените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете – в размер на 250,00 лева.

На основание чл. 115, ал. 2 от Закона за собствеността, на ищците следва да бъде даден шестмесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на О.Х.А. с ЕГН **********,***, че Р.Г.Л. с ЕГН **********,***, М.С.С. с ЕГН **********,*** и Г.С.Ц. с ЕГН **********,*** – и тримата със съдебен адресат – адв. Г.Б. ***, пл. „Освобождение“ № 12, ет. 3, са собственици, както следва: Р.Л. – на 1/12 идеална част, М.С. – на 1/36 идеална част и Г.Ц. – на 1/36 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на бившето с. В. ЕКАТТЕ 99164, общ. Върбица, обл. Ш.: 1. ПАСИЩЕ, МЕРА с площ 5,279 дка в местността „Топаз тасла“, осма категория, имот № 010127; 2. ДЪРВОПРОИЗВОДИТЕЛНА ГОРСКА ПЛОЩ с площ 5,000 дка в местността „Ат йолу“, четвърта категория, имот № 130006; 3. НИВА с площ 1,651 дка в местността „Баир сърт“, девета категория, имот № 150002; 4. НИВА с площ 1,082 дка в местността „Топаз тасла“, шеста категория, имот № 220005.

ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, О.Х.А. с ЕГН ********** да предаде на Р.Г.Л., М.С.С. и Г.С.Ц. неоснователно владените от него техни собствени, както следва: Р.Л. – 1/12 идеална част, М.С. – 1/36 идеална част и Г.Ц. – 1/36 идеална част от следните недвижими имоти, находящи се в землището на бившето с. В. ЕКАТТЕ 99164, общ. Върбица, обл. Ш.: 1. ПАСИЩЕ, МЕРА с площ 5,279 дка в местността „Топаз тасла“, осма категория, имот № 010127; 2. ДЪРВОПРОИЗВОДИТЕЛНА ГОРСКА ПЛОЩ с площ 5,000 дка в местността „Ат йолу“, четвърта категория, имот № 130006; 3. НИВА с площ 1,651 дка в местността „Баир сърт“, девета категория, имот № 150002; 4. НИВА с площ 1,082 дка в местността „Топаз тасла“, шеста категория, имот № 220005.

На основание чл. 130 от ГПК, ВРЪЩА искова молба вх. № 3870/03.08.2016 г. на ВПРС, на Р.Г.Л. с ЕГН **********, М.С.С. с ЕГН ********** и Г.С.Ц. с ЕГН **********, В ЧАСТТА Й по предявения срещу О.Х.А. с ЕГН **********, Я.П.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и А.П.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 195/2016 г. по описа на ВПРС В ЧАСТТА по предявения от Р.Г.Л. с ЕГН **********, М.С.С. с ЕГН ********** и Г.С.Ц. с ЕГН ********** срещу О.Х.А. с ЕГН **********, Я.П.Д. с ЕГН ********** и А.П.С. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА ответника О.Х.А. да заплати на ищците Р.Г.Л., М.С.С. и Г.С.Ц. направените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете – в общ размер 387,41 лв. (триста осемдесет и седем лева и 41 стотинки).

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА ищците Р.Г.Л., М.С.С. и Г.С.Ц., да заплатят на ответника О.Х.А. направените разноски по делото в размер на 250,00 лв. (двеста и петдесет лева) – съразмерно с отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на ищците – Р.Г.Л., М.С.С. и Г.С.Ц., считано от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение (Дв. вх. рег. № 327, акт № 121, том 1, дело № 222/02.03.2017 г.), да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Велики Преслав.

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Ш., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: