Р Е Ш Е Н И Е
09.01.2019 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти
състав
На 15 (петнадесети) октомври Година 2018
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 929 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от О.О.Р. с ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, представляван по пълномощие от адв. Г.И. от ШАК, солидарно
срещу Ш.Б.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.М.М. с ЕГН **********, с адрес ***,
с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД, по който ищеца, претендира ответниците
да му заплатят солидарно причинените неимуществени вреди в размер на 12000.00
лв. настъпили в резултат от виновно извършено от тях престъпление по чл. 129,
ал.2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което са осъдени с
влязло в сила определение за одобряване на споразумение в съдебното
производство по НОХД№417/2017 г. по описа на ВПРС, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 24.06.2016 г. Претендират се и заплащане на направените
по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: с
влязло в сила определение за одобряване на споразумение в съдебното
производство по НОХД№417/2017 г. по описа на ВПРС, ответниците били признати за
виновни в извършване на престъпление по престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК – причиняване, като съизвършители на
средна телесна повреда на ищеца на 24/25.06.2016 г. В резултат на виновното и
противоправно поведение на двамата ответници, ищецът претърпял психически
тормоз, стрес, болки и страдания. Оценява претърпените вреди на 12000 лв., за
заплащане на която моли да бъдат осъдени солидарно. Претендира и обезщетение в
размер на законната лихва, считано от датата на увреждането, както и заплащане
на направените по делото разноски. Моли
в този смисъл за постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и
по реда на чл. 131 ГПК, ответникът Ш.М. оспорва
предявения срещу него иск и моли за отхвърлянето му.
Ответникът В.М. не е депозирал отговор в законния
срок.
В съдебно заседание ответниците чрез пълномощниците оспорват размера на
претенцията, като твърдят, че ищецът не е успял да докаже настъпване на вреди в
претендирания размер. Молят съдът да се произнесе по справедливост.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
С влязло
в сила на 11.12.2017 г. определение за одобряване на споразумение в съдебното производство по
НОХД№417/2017 г. по описа на ВПРС Ш.Б.М. с ЕГН ********** *** и В.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** са признати за
виновни
в това, че на 24/25.06.2016 г. в с.Менгишево, общ.Върбица, обл.***,
в съучастие като съизвършители са причинили на О.О.Р. с ЕГН ********** ***, средна телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота- престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1
във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което Ш.М.
е осъден на “пробация”, с пробационни
мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, като
на основание чл. 42б, ал. 1 от НК се определя периодичност два пъти седмично,
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и
„поправителен труд” чрез удръжки върху трудовото му възнаграждение в
размер на 15 на сто в полза на държавата, с продължителност една година, а В. Мехмед е осъден на една година “лишаване
от свобода“, изпълнението на което на осн.чл.66, ал.1 от НК е
отложено за срок от три години, считано от 11.12.2017 г.
Като доказателства по делото са приобщени материалите по НОХД№417/2017 г. по описа на ВПРС, включващи и
медицинската документация по отношение на ищеца към датата на извършване на
престъплението и последвалото лечение.
По делото
са ангажирани специални знания, чрез проведената СМЕ по писмени данни от 05.10.2018 г. В заключението си вещото лице е установило
следното: на ищеца на 24/25.06.2017 г. е причинена съчетана
травма:глава, корем, крайници. Контузия на главата-една разкъсноконтузна рана в
тилната област, една разкъсноконтузна рана в ляво теменно, огнищен оток в
меките тъкани на главата челно, кръвоизлив под паяжиновидната мозъчна обвивка,
дифузна травма на главна мозък без открита вътречерепна травма. Контузия на
коремната стена-две лентовидни масивни кръвонасядания по предната коремна стена
в дясната й половина. Контузия на крайниците-едно петнисто кръвонасядане по
външната повърхност на дясното рамо, петнисто кръвонасядане по вътрешната повърхност
на дясната предмишница, четири-пет лентовидни кръвонасядания по външната част
на дясното бедро, косо и напречно разположени. В своята съвкупност причинените травматични увреждания са обусловили разстройство на здравето временно
опасно за живота, поради изпадане на ищеца в пълно безсъзнателно
състояние.
Травматични увреждания от този вид отзвучават без дефицит за период от около 1-2
месеца. Предвид липсата на друга медицинска
документация за допълнително проведена терапия, рехабилитация, решения на ЛКК
или ТЕЛК, експерта приема, че към момента ищецът не страда от заболяване, което
да е в причинна връзка с причинените му увреждания на 24/25.06.2017 г. от
ответниците.
За установяване болките и страданията, които е претърпял,
както и дали към настоящия момент има последици от това нараняване, ищецът
ангажира и гласни доказателства, чрез показанията на св. ***/фактическа
съжителка/. От показанията й се установява, че от инцидента ищецът е получил
нараняване по главата, стомаха и крака. Бил в шок, имал множество синини. В
болница се лекувал девет дни с придружител. До настоящият момент не се бил възстановил
напълно и в момента не работел. След тази травма и до сега имал главоболие.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Всяка страна се разпределя
доказателствената тежест да установи онези факти и връзки между фактите, които
самата страна посочва и на чието настъпване основава своята теза. При липса на
такова доказване съдът следва да приеме недоказаните по
делото факти за неосъществили се в обективната действителност и въз основа на
това на постанови съдебното решение.
В гражданския процес съдът няма правомощиято да събира служебно
доказателства, а е длъжен да осигури единствено еднаквата възможност на
страните - да представят доказателствата, които са посочили. Такава възможност
в случая бе предоставена и на двете страни. Друг е въпросът, как страните
упражниха процесуалните си права.
С определение на настоящия съд от 10.09.2018 г., постановено по реда
на чл. 146 от
ГПК, съдът надлежно указа на ищеца кои са подлежащите на
доказване факти и как се разпределя доказателствената тежест във връзка с тях.
Съдът
квалифицира исковата претенция по чл. 45 ЗЗД.
В случая съдът е сезиран с иск за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от твърдяно неправомерно поведение. Наличието на предвиден
в наказателния закон престъпен състав и възможността определен субект да понесе
наказателна отговорност за осъществено деяние не изключва, включително и в
случай че наказателна отговорност не е реализирана по една или друга причина,
да бъде ангажирана гражданската извъндоговорна отговорност за репариране на
причинени вреди от реализиран деликт, който да бъде самостоятелно доказван с
всичките елементи на фактическия му състав в гражданското съдопроизводство /в
този смисъл Решение на ВКС по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК/.
За успешното провеждане на предявеният иск, в тежест на ищеца
е да установи извършени от ответниците неправомерни деяния /действия или
бездействия/, в резултат на които са причинени посочените в исковата молба
неимуществени вреди; причинно – следствената връзка между деянието и вредите;
размерът на претърпените вреди.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на
всеки от ответниците е да обори презумпцията за виновност, визирана в чл. 45, ал. 2 ЗЗД или изпълнение на
задължението си да репарира причинените вреди.
Влязлото в сила определение за одобряване на споразумение в
съдебното производство по НОХД№417/2017 г. по описа на ВПРС, което на основание
чл. 300 ГПК е задължително за настоящия
съд, в частта относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът приема за доказано по категоричен начин, че ответниците
на 24/25.06.2016 г. с деянието си, като
съизвършители виновно са причинили на ищеца средна телесна повреда в хипотезата
на чл. 129, ал. 1 от НК
- разстройство на здравето временно опасно за живота. Деянието е извършено от всеки
от ответниците при пряк умисъл. В резултат на престъпното деяние на ищеца са
нанесени неимуществени вреди: болки, страдания за период в продължение на два
месеца - главоболие, безпокойство, напрегнатост, болки в крайниците и корема.
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира за
установено, че в разрез с общо установеното правило в чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ответниците
противоправно и виновно са извършили физическо насилие довело до изпадане на
ищеца в пълно безсъзнателно състояние, чрез множество наранявания: една
разкъсноконтузна рана в тилната област, една разкъсноконтузна рана в ляво
теменно, огнищен оток в меките тъкани на главата челно, кръвоизлив под
паяжиновидната мозъчна обвивка, дифузна травма на главна мозък без открита
вътречерепна травма, две лентовидни масивни кръвонасядания по предната коремна
стена в дясната й половина, едно петнисто кръвонасядане по външната повърхност
на дясното рамо, петнисто кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната
предмишница, четири-пет лентовидни кръвонасядания по външната част на дясното
бедро, косо и напречноразположени.
Предмет на изследване в настоящия процес са вредите,
претърпени от ищеца, вследствие противоправното деяние на ответниците, които
той търпи и техният размер.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Преценката следва да
се основава на всички обстоятелства имащи значение за размера на вредите. Съдът
намира, че на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
стрес, притеснения и тревоги.
Съдът кредитира заключението на СМЕ и събраните гласни
доказателства, които не са опровергани с противни доказателства и не будят
съмнение относно тяхната достоверност. Изживяното е повлияло отрицателно на
емоционално-волевата страна на личността на ищеца, същият изпитал силни болки и
който след случая страдал и от главоболие. Изложеното дава основание да се
приеме, че действията на ответниците са дали силно негативно влияние на
психичното състояние на ищеца, респективно са му нанесли неимуществени вреди.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпян психически стрес, болки и страдания от физическото
насилие, извършено от ответниците.
По категоричен начин се установи по делото, че в резултат на
извършеното насилие, ищецът е претърпял физически и психически болки и
страдания, които са в пряка връзка с деянието – нарушил е временно /за около
два месеца/ обичайния си начин на живот, наложило се да не осъществява
трудовата си дейност, от която реализира доходи, необходими за издръжка на
семейството му.
С оглед на горното съдът намира, че следва да се определи
обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото,
което да бъде в размер 6000.00 лева и искът да бъде уважен в този размер, а за
разликата над тази сума да бъде отхвърлен. Ответниците следва да отговарят
солидарно за причинените вреди, т.к са действали като съизвършители при
причиняването им. На основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД върху главницата от
6000.00 лева следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на
увреждането 24.06.2016 г. до
окончателното й заплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, всеки от ответниците
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска. От представените доказателства се
установи, че ищеца е направил разноски по делото в размер на 200.00 лв. за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, а съразмерно с уважената
част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 100.00 лева, от
които всеки от ответниците да заплати по 50.00 лв.
Предмет на спора е претенция за обезщетение за неимуществени вреди настъпили в
резултат от непозволено увреждане. Видно от петитума на исковата молба и от доклада по делото, по който не са направени
възражения от ищеца, не е претендирано обезщетение за имуществени вреди, включително и за заплатено адвокатско
възнаграждение в хода на наказателното производство, поради което съдът не дължи
произнасяне по непредявена претенция.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на всеки от ответниците направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск. Ответникът Ш.Б.М. е направил по делото разноски в общ размер от
500.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а
съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му се присъдят разноски в
размер на 250.00 лева.
Ответникът В.М.М. е
направил по делото разноски в общ размер от 450.00 лева – заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат, а съразмерно с отхвърлената
част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 225.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, всеки от ответниците
следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на ВПРС, държавна такса
за производството по делото в размер на по 120.00
лева и за възнаграждение на вещо лице в размер на по 129.03 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ш.Б.М. с ЕГН **********, с адрес: *** и В.М.М. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на О.О.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, сума
в размер на 6 000.00 лева /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки, физически и
психически страдания, в резултат от виновно извършено от ответниците престъпление
по чл. 129, ал.2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което са
осъдени с влязло в сила определение за одобряване на споразумение в съдебното
производство по НОХД№417/2017 г. по описа на ВПРС, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 24.06.2016 г. на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 6000.00 лева до предявения размер от 12000.00 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ш.Б.М. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на О.О.Р.
с ЕГН **********, с адрес ***, направените в настоящото производство разноски за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер на 50.00 лева /петдесет
лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на О.О.Р. с ЕГН **********, с адрес
***, направените в настоящото производство разноски за възнаграждение за защита
и съдействие от един адвокат в размер на 50.00 лева /петдесет лева/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ш.Б.М. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВПРС сумата в размер на 149.03 лева /сто четиридесет и девет лева
и три стотинки/, представляваща дължимата по делото държавна такса
възнаграждение на вещо лице, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВПРС сумата в размер на 149.03
лева /сто четиридесет и девет лева и три стотинки/, представляваща дължимата по
делото държавна такса възнаграждение на вещо лице, съразмерно с уважената част
от иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА О.О.Р. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ш.Б.М.
с ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за защита и
съдействие от един адвокат в размер на 250.00 лева /двеста и петдесет лева/, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА О.О.Р. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.М.
с ЕГН **********, с адрес *** ,
направените по делото разноски за защита и съдействие от един адвокат в размер
на 225.00 лева /двеста двадесет и пет лева/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен
съдия: