Р
Е Ш Е Н И Е
04.01.2019 год.
Номер 1 Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 23 (двадесет и трети) октомври Година
2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АН дело номер 238
по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от
ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Р.Ш. *** с ЕГН **********, с
адрес *** срещу Наказателно постановление №15-0323-000188/20.07.2015 г.,
издадено от Началник РУ-В.Преслав към ОДМВР ****.
В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, като издадено
в нарушение на процесуалните норми, непълнота на доказателствата и при
неправилно приложение на материални закон. Твърди се че нарушенията не са
извършени.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от защитник, който поддържа жалбата и пледира за
отмяна на НП, поради погасяване на административнонаказателното преследване по
давност.
Въззиваемата страна не изпраща
представител, но в придружителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, счита че жалбата
е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В
писмено становище обосновава тезата си за неоснователност на възражението за
давност направено от защитата.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по
нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 20.06.2015 г. около 22.15 часа, жалбоподателят
управлявал л.а“****“ с рег.№**** в с.****, общ.****, обл.****. При движението
си по улица „****“ пред магазин „****“ в посока изход за с.****, общ.****, обл.****
без причина навлязъл в лентата за насрещно движение и
ударил задната част на паркиран в нея л.а“****“ с рег.№****, собственост на М.Г.Х.,
паркиран от Х.Ш. А.. В следствие на ПТП причинил на паркирания автомобил
имуществени вреди. Вместо да спре и да изпълни задълженията
си като участник в пътнотранспортно произшествие, жалбоподателя
продължил пътя си. Другият участник в ПТП – Х.Ш. А. водачът на л.а“****“ с
рег.№**** сигнализирал на органите на полицията. На подадения сигнал бил
изпратен св.П.П. – мл.автоконтрольор в РУ-В.Преслав. При извършената проверка полицейският
служител установил причината за настъпване на ПТП, причинените по л.а“****“ с
рег.№**** вреди и самоличността на водачите на двата автомобила участници в ПТП.
За установените нарушения св.П.,
съставил на жалбоподателя АУАН№195/23.06.2015 г. бл.№911251 за административни
нарушения по чл.16, ал.1, т.1 и по чл.123,
ал.1, т.3 б.“В“ от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна
проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление
са допуснати нарушения на процесуалните и материални норми, обосноваващи частична
отмяната на последното.
По
делото не се спори относно компетентността на административно наказващият
орган, издал обжалваното наказателно постановление.
Съдът кредитира показанията на св.П.
и И. изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани. Показанията
им се подкрепят от съставения протокол за ПТП.
От правна страна, съдът не споделя направените от жалбоподателя възражения и релевираните от него
доводи за изтекла давност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г.
на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на ІІ колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и в чл. 34 от ЗАНН няма
разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Именно тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК,
вр. чл. 11 от ЗАНН. Предвид
липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност
в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата
относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение. Нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща
към разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и по
въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, включително и изтичането
на абсолютната давност за наказателно
преследване, уредена в чл. 81, ал.3 от НК, която
по силата на тълкувателното постановление следва да намери субсидиарно
приложение и в административно наказателното производство по ЗАНН. Независимо
от спирането и прекъсването на давността
административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал.1, т.5 от НК,
който е 3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки,
т.е. и за наказанието «глоба». Изтичането на абсолютната давност се прилага за престъпления, които са
противоправни виновни наказуеми деяния с по-висока степен на обществена опасност
от административните нарушения (каквито са и тези по ЗДвП), поради което същата
следва да се прилага и за административни нарушения, които са противоправни
виновни наказуеми деяния с по-ниска степен на обществена опасност. В случай, че
институтът на абсолютната погасителна давност
не намира приложение при наказателно преследване за административно нарушение
по ЗДвП, би довело като краен резултат до по-неблагоприятно третиране на
извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена
опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на
извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена
укоримост, каквото е престъплението. В конкретният казус нарушението е установено
на 20.06.2015 г., АУАН е съставен на 23.06.2015 г. и е връчен на нарушителя. В
законовия срок -6 месечен съобразно чл. 34, ал.3 от ЗАНН е
издадено обжалваното НП на 20.07.2015 г. Датата на връчване на НП е 08.07.2017
г. Жалбоподателят твърди, че от датата на нарушението до датата на връчването
му на НП е изтекъл срок от 3 години/ съобразно чл. 80, ал.1, т. 5 от НК/,
поради което приема, че е погасена давността
за административно наказателно преследване спрямо него към датата на връчване
на НП. Настоящият състав не споделя това становище. Давността за преследване в случая не е сочената от жалбоподателя
/3години/, а 4 години и половина по аргумент на. чл. 81, ал.3 от НК която
препраща към чл. 80, ал.1 т .5 от НК, като този срок от
датата на извършване на нарушението до датата на връчване на НП не е изтекъл.
Периодът изминал между датата на издаване и датата на връчване на НП не е
изтекъл срокът за административно наказателно преследване, т.к в този срок
административнонаказващия орган е предприел действия по връчване на нарушителя,
с които е прекъсна давността. (В този смисъл практиката на ШАС -КАНД № 138/2017
г.).
От кредитираните
показания на свидетелите и писмените даказателства се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят
на посочените в акта време и място е управлявал моторно превозно средство, причинил ПТП с
имуществени вреди, като без причина навлязъл в лентата за насрещно движение и
ударил задната част на паркиран в нея л.а“****“ с рег.№****, собственост на М.Г.Х.,
паркиран от Х.Ш. А. и не изпълнил задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие - без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието; да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието; да уведоми Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, както и съответно да попълни заедно с другия участник в ПТП двустранен
протокол или да не напуска местопроизшествието при наличие на разногласия до
пристигане на съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания, арг. от чл.123,
ал.1, т.1 ал.1, т.3 б.“А“, „Б“, „В“ от ЗДвП.
Съдът констатира
съществени нарушения на административнопроизводствените правила относно описание
на нарушението, установяване на административното нарушение и налагане на
административно наказание.
В НП е посочено, че жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.123, ал.1,
т.3 от ЗДвП на осн.чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Съгласно ред.
ДВ, бр. 43 от 2002 г. на разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. В обстоятелствената част на НП е
посочено, че нарушителят „причинявайки ПТП с материални щети, след което
напуска местопроизшествието, без да изчака пристигането на органите на МВР. В нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН
в обжалваното наказателно постановление не са посочени обстоятелствата, които
имат отношение към сочената като нарушена правна норма и обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното нарушение. Без да е изпълнено изискването за
коректно посочване на обстоятелствата, свързани с описание на твърдяното
нарушение, а именно кои от задълженията си като участник в ПТП, жалбоподателя
не е изпълнил, волята да административнонаказващият орган остава напълно
неизяснена относно приложението на посочените нормативни разпоредби. Словесното
описание на нарушението не съответства на дадената правна квалификация по
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, която освен това е и непълна, т.к разпоредбата на
т.3 има няколко подточки – букви, не е посочено коя от тях се счита за нарушена
от административнонаказващия орган. Възможните предположения, с оглед събраните
доказателства, не биха могли да санират неупоменаването на обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното нарушение, като задължителен реквизит. Пропускът
се отнася към законосъобразното издаване на наказателното постановление, а не
касае АУАН. Липсва аналогична санираща разпоредба като тази на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Ако
в АУАН е допусната нередовност, при условията на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, НП
може да бъде издадено, но нередовностите, допуснати в НП, не могат да бъдат
санирани чрез съдържанието на АУАН. Липсата на фактология относно
обстоятелствата при извършване на нарушението е накърнило правото на защита на
жалбоподателя, тъй като го лишава от възможността да прецени точно срещу какво
нарушение се защитава и да организира пълноценно защитата си.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение като изискване и към АУАН и НП /чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН/ е
поставено посочването на обстоятелствата при извършване на нарушението. При
липса на становище на административнонаказващия орган по този въпрос,
съществено се ограничава правото на защита на наказаното лице, което има право
да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил, къде, кога и при какви
обстоятелства. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално
нарушение. Поради наличието на посочените формални предпоставки за отмяна на
атакуваното НП в тази му част, настоящата инстанция приема, че е безпредметно
обсъждането на правилността на така издаденото постановление, респ. на това
извършено ли е административно нарушение, как следва посоченото в НП нарушение
да бъде квалифицирано. Описанието на нарушението, доказателствата които го
потвърждават и законовите разпоредби, които са нарушени, не могат да бъдат
извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица
твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите,
че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало
кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана
отговорността му. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни.
Налице
е и разминаване
между правната квалификация на нарушените разпоредби, посочени в АУАН и НП.
Това съставлява процесуално нарушение, ограничаващо правата на санкционираното
лице и е допълнителен аргумент съдът да отмени НП в частта по пункт първи от
същото.
В обжалваното НП липсва правилно посочване на правната
квалификация на нарушението по пункт първи от същото, тъй като не се сочи
конкретната правна норма, която въвежда така описаното словесно в АУАН и НП
задължение за водача. Предвид което е налице липса на задължителен реквизит,
предвиден в чл. 42, т.5 от ЗАНН, относно АУАН и в чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН относно НП,
конкретно законните норми, които са нарушени. Касае се за правната квалификация
на нарушението, вменено като извършено от жалбоподателя и същото не може да
бъде презумирано и сочено за първи път от съда, въз основа на словесното му
описание.
По делото се установи по безспорен
начин, че жалбоподателя, като водач на МПС на инкриминираните дата и място, не
е спазил предписанието на пътната маркировка, правилата за изпреварване и
заобикаляне, като на платно с двупосочно движение е навлязъл в лентата за насрещно движение без да
предприема маневра изпреварване или
заобикаляне и в следствие на което неспазване е причинил ПТП с материални щети,
като деянието не съставлява престъпление.
От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл.
Настоящият състав намира, че административно-наказващият орган правилно е
санкционирал нарушението съобразно санкционните норми на чл.16, ал.1 от ЗДвП и чл.179,
ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е наложил наказанието глоба в минималния
предвиден в закона размер и съдът не разполага с правомощия да определи
наказание под законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че
преценката на административно-наказващият орган е справедлива.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че
отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно
обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер, което
изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция. Контролните
точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а
единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване
и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното
нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в частта му, с която на жалбоподателя
за нарушение по чл.16, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв.
В останалата му част следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Наказателно постановление №15-0323-000188/20.07.2015
г., издадено от Началник РУ-В.Преслав към ОДМВР ****, с което Р.Ш. *** с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на 50.00 лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок общо от един месец, като неправилно и
незаконосъобразно, ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№15-0323-000188/20.07.2015
г., издадено от Началник РУ-В.Преслав към ОДМВР **** в останалата му част, с която чл.16, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00
лв.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред
Административен съд *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.