Р Е Ш Е Н И Е

04.01.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 19 (деветнадесети) ноември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 331 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от А.А.А. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №18-0323-000571/25.07.2018 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - ***.

В жалбата се навеждат доводи за маловажност на извършеното, поради което се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят прави и алтернативно искане, в случай че съдът не сподели мнението му да бъде намален срока на наказанието“лишаване от право да управлява МПС“.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо на основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 21.03.2018 г. около 22.45 часа в гр.В.Преслав, обл.***, жалбоподателят управлявал лек автомобил „****“ с рег.№Н5524АР, собственост на неговия баща-****. Автомобилът нямал действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Освен това жалбоподателят го управлявал без да е правоспособен водач. По това време полицейските служители *** В. и ****изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението в гр.В.Преслав. Двамата видели, автомобила управляван от жалбоподателя да се движи по ***“ до бензиностанция „Кастрол“ към изхода за гр.***. На полицейските служители им направило впечатление, че не светят габаритните светлини на автомобила, поради което *** В. подал сигнал със стоп палка на водача да спре за проверка. Вместо да изпълни разпореждането, жалбоподателят само намалил скоростта и рязко потеглил в посока към гр.Върбица. В. през стъклото на автомобила видял лицето на водача на автомобила. След като установил регистрационния номер, собствеността на автомобила, прекратената му регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полицейският служител *** В. изготвил докладна записка за случилото се. Жалбоподателят бил призован в сградата на РУ-В.Преслав, където дал подробни писмени обяснения по случая, в които направил признание, че той е управлявал на инкриминираната дата и място автомобила, собственост на неговия баща и след като видял подадения от полицейския служител сигнал със стоп е избягал от органите на реда, т.к бил взел автомобила без разрешение. След приключване на проверката и въз основа на основание събраните писмени доказателства св.П.П. – мл.автоконтрольор в РУ-В.Преслав в присъствието на св.М.В., съставил на жалбоподателя АУАН за нарушения по чл.150 от ЗДвП и по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП.

Съдът кредитира показанията на св.В. и П. изцяло. Същите са последователни, логични, незаинтересовани и кореспондират изцяло с приетите по делото писмени доказателства.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.

При съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на материалния закон, налагащи частична отмяна на последното.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП освен санкционна, е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно-наказващият орган, като е посочил че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на административно нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В настоящият случай в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено и това не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, поради което същото не е съществено.

АНО е приел, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.к регистрацията му била прекратена служебно на 19.03.2018 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че по отношение на същия не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". Това обстоятелство, че за автомобила не е имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ не се оспорва и от страна на самия жалбоподател. В същото време обаче от материалите по делото не се установява собственикът на автомобила-**** – баща на жалбоподателя да е бил уведомен по някакъв начин за обстоятелството, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. Съответно не се доказа по несъмнен начин, че жалбоподателя на инкриминираната дата е знаел, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства – Справка УРИ 323000-2287/22.06.2018 на началника на РУ-В.Преслав, Писмо рег.№ 869р-3552/01.06.2018 г. на ОД на МВР, сектор Пътна полиция. При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за това обстоятелство. Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят е осъществил от субективна страна състава на посоченото от АНО по чл. 140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и на това основание подлежи на отмяна в тази му част.

От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят на инкриминираната дата е управлявал автомобила без да притежава свидетелство за управление на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в актовете, издадени по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.177, ал.1, т.2, пр.2, алт.2 от ЗДвП. Съдът намира, че в процеса освен, че не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, но е и налице пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Съдът намира, че нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна.

Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП, освен санкционна, е и материално правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно наказващият орган е посочил непрецизно, че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 177, ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП. Това не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на наказателното постановление. Разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, се съдържа имплицитно в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 пр.1 от ЗДвП, тъй като след като се наказва, водач който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, то очевидно е че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Жалбоподателят на 21.03.2018 г. не е имал СУМПС, такова му е издадено на 09.05.2018 г.

Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание с оглед всички смекчаващи и отекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Жалбоподателят не е спрял на подадения сигнал на полицейските служители и се е опитал да осуети проверката, но след като бил призован направил самопризнание за извършеното нарушение, поради което съдът счита че наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият състав намира, че извършеното административно нарушение не е “маловажен случай” по смисъл на чл.28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по- ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, не следва да се квалифицира като "маловажен случай", т.к не представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случай на нарушения от този вид.

Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта му, с която на жалбоподателя за нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв.В останалата му част следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Наказателно постановление №18-0323-000571/25.07.2018 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - ***, с което на А.А.А. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в размер на 300.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца, като неправилно и незаконосъобразно, ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0323-000571/25.07.2018 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - *** в останалата му част, с която за нарушение по чл.150 от ЗДвП на осн. чл. 177, ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. *** по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: