Р Е Ш Е Н И Е

04.01.2019 год.

Номер 2 Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Великопреславският районен съд четвърти състав

На 19 (деветнадесети) ноември Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 332 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Х.Т.И. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №17-0323-000999/17.01.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД на МВР Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 31.10.2017 г. свидетелите М.Д. и М.В. – служители в РУ-***, работили с мобилна радарна система за видеоконтрол на скоростта в с.***, общ.***, обл.Шумен на ул.“***“ до дом №3 в посока на движение от гр.*** към гр.***. В близост до посоченото място бил позиционирал служебния полицейски автомобил, като монтираното в него, автоматизирано техническо средство, заснемало приближаващите автомобили, които превишават разрешената скорост за движение в населено място, а именно 50 км/ч. Около 10.38 часа, радарната система засякла товарен автомобил "***" с рег. № ***, който се движел със скорост от 116 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизираното техническо средство – мобилна радарна система тип "TFR1-M", № 0553. От справка в централна база – КАТ била установена собствеността на автомобила – същия бил собственост на ЕТ“ХИТ-Х.И.“ ЕИК 125025286, с управител жалбоподателя-Х.Т.И.. Жалбоподателят бил призован в РУ-Търговище, където в декларация за предоставяне на информация, във вр. с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП на 28.11.2017 г. потвърдил, че на инкриминираната дата и място той лично е управлявал товарен автомобил "***" с рег. № ***. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №1006 от 20.12.2017г. / бланков № 212362/. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното, с което за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания “глоба” в размер на 850.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189, ал.1 и 4 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.

Поради изложеното съдът счита направените възражения в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушение за неоснователни.

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че на процесната дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС с.***, общ.***, обл.Шумен по ул.“***“ в посока на движение от гр.*** към гр.*** със скорост 116 км/ч /намалена предвид възможната грешка от 3 % съгласно техническата спецификация на мобилна радарна система тип "TFR1-M", № 0553/. С разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена забрана на водачите на МПС да ги управляват в населено място със скорост над 50 км/ч.

От снимковия материал клип №4693 се установи – датата, скоростта, рег.номер на автомобила, времето, мястото и превишението. Показанията на свид. М.Д. и М.В., съдът кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. При изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на МПС /чл. 165, ал.2, т.6 от ЗДвП/, като нормата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП изрично определя като веществени доказателствени средства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Съгласно легалната дефиниция по § 6, т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015 г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. При измерване, скоростта на движение чрез мобилна система за контрол тип "TFR1-M", № 0553 са спазени всички изисквания на посочената Наредба, видно от приложените писмени доказателства: протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система, снимков материал клип №4693, докладна записка, протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол.

Ето защо направените възражения от жалбоподателя в тази насока съдът счита за неоснователни.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното нарушение -превишение от 116 км/ч при движение в населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 6 от същия текст е предвидил глоба от 700 лева, която за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч се увеличава с 50 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Видът и размера на санкциите е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за справедливост е безпредметно.

Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, поради което обжалваното НП, издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №17-0323-000999/17.01.2018 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав към ОД на МВР Шумен, с което на Х.Т.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 850.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: