Срещу подсъдимият А.А.М. с ЕГН **********, роден в гр.Велики
Преслав, обл.***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със
средно образование, неженен, осъждан, ВПРП е повдигнала
обвинение за
това, че през периода 29.11.2017 г. до 30.11.2017 г. В гр.***,
обл.***, в съучастие като съизвършител с непълнолетния Х. ***, при условията на
повторност, като разрушил прегради здраво направени за защита на имот, отнел
чужди движими вещи: парична сума в размер на 110.00 лв., 6 бр. бутилки с
алкохони спиртни напитки, 6 бр. тубички сосове от 800 мл, пилешки и свински
сурови шишчета, сурови кебапчета, кайма 10 кг и 15 бр. метални шишове за печене
на месо, всички вещи на обща стойност
397.46 лв. от владението на «***»ЕООД гр.*** ЕИК ***, представлявано от Д.Х.Х.,
без съгласието на съответното длъжностно лице Д.Х.Х., с намерение
противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и 7 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В хода на
разпоредителното заседание, след като обсъди въпросите по чл.248 от НПК, съдът
постанови разглеждане на делото по общия ред, измени мярката за неотклонение на
подсъдимия от „подписка“ в „задържане под стража“ и постанови издирването му.
Установи, се че подсъдимият М. не е намерен
на посочения от него адрес и е променил същия без да уведоми съда,
местоживеенето му не е известно и след щателно издирване не е установено. Съдът
като съобрази, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на
обективната истина по делото, разгледа делото по реда на задочното
производство, а именно по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение, счита
същото за доказано по несъмнен начин от събраните на съдебното следствие
доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и съда да му наложи
наказание “лишаване от свобода” в размер около една година, което да бъде изтърпяно ефективно при „строг режим“. Счита че наказание около минимума би изиграло ролята за
постигане целите на специалната и генерална превенции.
Защитникът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, като моли съда да наложи
минимално наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради наличието
на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, което да
бъде изтърпяно ефективно.
Съдът, като обсъди
всички доказателства, събрани по делото – обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели, приетата експертиза и приложения по
делото писмен доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното: подс. А.М. *** бил познат със св. Х. Ш. Х. от с.гр. На
29.11.2017 г. вечерта около 20.00 часа, М.
срещнал случайно в центъра на гр.*** св.Х.. Подсъдимият поканил свидетеля да
отидат до магазина за месни продукти в града, намиращ се в района на пазара,
стопанисван от Дж.Х.. Свидетелят Х. се съгласил и когато пристигнали до мястото
подс. М. предложил св.Х. да извършат кражба на хранителни
продукти от обекта. Първоначално св. Х. се колебаел, но впоследствие се
съгласил. Подс. М. указал на непълнолетния Х. да остане отвън пред фургона, за
да наблюдава и пази, докато той влезе в обекта. След това сам отишъл до
фургона, откъртил част от дървените ламели, монтирани пред прозореца. След това
счупил самия прозорец и проникнал в търговския обект. От металната каса взел сума
в размер на 110.00 лв, от фризера взел хранителните продукти - 10 кг кайма за
скара, произведена от фирма „Чернев", 15 бр. пилешки и свински шишчета с
метални шишове, а от хладилника отнел 3 кг суджук марка „Селска наденица"
с производител „Ивет"ЕООД, 3 бутилки с вместимост от 700мл с ракия марка
„Карнобатска ракия4, , 1 бутилка с вместимост от 1 л с водка марка ***", 2
бутилки мастика марка „Пещерска", 2 бр. туби с вместимост от 800мл кетчуп
марка ***, 4 туби с вместимост от 800мл с майонеза марка ***, както и 2
опаковки с по 12 бр. кебапчета с производител ***". С отнетите вещи
излязъл отвън, където пазел непълнолетния Х.. Подсъдимият дал на свидетеля от
отнетите вещи - 5 лв., 1 бутилка с мастика и 4 парчета суджук. След това
двамата се разделили. Хранителните продукти били изконсумирани в семейството на
подс. М., а с останалите вещи се разпоредил по неустановен начин. Свидетелят Х.
предложил от суджука на своето семейство и на
своите малолетни приятели - св. С.Г. и св.М.Г.. Тримата опитали и от мастиката,
но след това св.Х. я хвърлил в реката. Със сумата от 5 лева св. Хюсеин се
разпоредил по неустановен начин.
Ощетеното юридическо лице***гр.***, представлявано от Д.Х. ***,
стопанисвало търговски обект - магазин на месни продукти, намиращ се в гр.***
на ул."****" № 1 (в района на градския пазар). Магазинът
представлявал метален фургон. Същият имал прозорци с дървени рамки, както и
врата, която се заключвала със секретно заключващо устройство. Търговският
обект работел с клиенти само в съботен ден, когато в града имало пазар. На 29.11.2017г.
(сряда) около 16 часа, св. Х. влязла в магазина, за да зареди стока.
Тогава всичко било по местата си. На 30.11.2017г. нейният съпруг - св. Ш.А., отишъл до магазина и установил, че един
от прозорците на фургона е счупен и отворен, като освен стъклото била счупена и
дървената решетка, монтирана пред него. Той повикал съпругата си, която веднага
подала сигнал до РУ-Велики Преслав. След като влезли в магазина дваматаи
установили следните липси: от касата 110лв, от фризера -10 кг кайма за
скара, марка „Чернев" и 15 бр. пилешки и свински шишчета с метални шишове,
от хладилника - 3 кг суджук марка „Селска наденица" с производител ***, 3
бутилки с вместимост от 700мл, пълни с ракия марка „Карнобатска ракия", 1
бутилка с вместимост от 1 л, пълна с водка, марка ***", 2 бутилки мастика
марка „***", 2 бр. туби с вместимост от 800мл с кетчуп , марка ***, 4 туби
с вместимост от 800мл с майонеза, марка ***, както и 2 опаковки с по 12 бр.
кебапчета с производител ***".
На подаденият сигнал се отзовал полицейски екип от
РУ-В.Преслав и бил извършен оглед на местопроизшествие, изготвени били и
фотоснимки.
След разкриване авторството на деянието св. Х. и подс.М.
дали подробни обяснения за случилото се пред полицейския служител Ал. Г..
Изложените фактически
положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени
доказателства: обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, свидетелските
показания на Д.Х.Х., С.М.Г., М.А.Г.,Н.И.Х., Х.Ш.Х.,А.С.Г.,Ш.М.А., от приетата по
делото икономическа експертиза, както и от оценения като достоверен, прочетен и
приет на основание чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са свидетелските показания на Д.Х.Х., С.М.Г., М.А.Г.,Н.И.Х.,
Х.Ш.Х.,А.С.Г.,Ш.М.А., депозирани в хода на съдебното следствие. С тях се
установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на неговото
осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Същите
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите
се в тях непротиворечиви и взаимодопълващи се данни за събитията по време и
следващи извършването на деянието. Посочените показания са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с
останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се
допълват. Няма индиция за заинтересованост на свидетелските показания от изхода
на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
Д.Х.Х. и Ш.М.А., с тях се установяват отнетите вещи и начина, по който са
отнети, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот. Съдите
кореспондират с кредитираните свидетелски показания и протокола за оглед на
местопроизшествие.
Настоящият състав дава вяра на
показанията на св. Х.Ш.Х., с които се установява, как подсъдимия е влязъл в
търговския обект, докато свидетеля е „пазел“ отвън, за да не бъде разкрит и
какви вещи е отнел от търговския обект. Показанията на свидетеля са в унисон с
кредитираните свидетелски показания, обясненията на подсъдимия и писмените
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите С.М.Г., М.А.Г.,Н.И.Х., с тях се установява какви вещи е предал
подсъдимия на св.Х. и как същия се е разпоредил с тях. Показанията на свидетеля кореспондират с
кредитираните свидетелски показания, обясненията на подсъдимия и писмените
доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на
св. А.С.Г.-полицейски служител, който е извършил проверка по случая. Същият,
макар и да не е очевидец на престъплението пресъздава свои лични впечатления от
проведените оперативни мероприятия и от данните които му е съобщил подсъдимия,
как е осъществили престъплението. Показанията му кореспондират с показанията на
останалите свидетели и с обясненията на подсъдимия.
В показанията на свидетелите не се
констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъдени.
Съдът кредитира
изцяло обясненията на подс.М., дадени в качеството му на обвиняем в хода на ДП,
пред защитник и приобщени по реда на чл.
279, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Същите допринасят за изясняване на
обстоятелствата по делото и подкрепят изцяло приетата от съда фактическа
обстановка. Описаните и установени чрез
обясненията обстоятелства в пълна степен допринасят за обосноваване изводите на
съда за виновността на подсъдимия. Обясненията на подс.М., кореспондират както
с кредитираните свидетелски показания, така и с писмените доказателства.
Гореописаното се подкрепя и от приетата по делото съдебно – икономическа
експертиза, имаща значение за изясняване на обстоятелствата по делото, която
съдът намира за компетентно и обективно дадена. Според заключението
на същата, пазарната стойност на отнетите вещи към момента на извършване на
деянието е в общ размер на 271.71 лв.
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимия, имащи значение за отговорността му справка за съдимост
и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Като обсъди всяко от
установените и изброени по-горе обстоятелства, прецени ги в тяхната съвкупност
и взаимовръзка и във връзка с подлежащите на доказване по делото извършване на
престъплението и участието на подсъдимия в него, съдът счита, че същите в
своето единство са безпротиворечиви и водят до единствено възможния и
непораждащ никакви съмнения извод, че подсъдимият М. в посочените в обвинението
период и място, е извършил престъплението кражба.
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият
състав приема, че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл. 195, ал.1, т.
3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК вр. с чл. 28, ал.1 от НК. При
извършване на престъплението подсъдимият е осъществил
признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на фактическата власт на
досегашния собственик и установяване на свое владение.
Деянието в случая е довършено, тъй като
престъпния резултат е настъпил. От обективна страна подсъдимият, за да отнеме
вещите разрушил прегради здраво направени за защита на имот, поради което е налице
квалификацията
по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. С оглед стойността на отнетите вещи, обществената
опасност на деянието и дееца, кражбата не представлява маловажен случай. Налице
е и квалифициращото обстоятелство с оглед особеностите на субекта, а именно „повторност“. Същият е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за същото престъпление- кражба и не са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанието по предходното му осъждане.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл – съзнавал е че лишава от фактическа власт владелецът
на чуждите вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и са
целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и да се
разпорежда с тях в свой интерес - т.е.
съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици. Освен прекия умисъл за отнемане на предмета на
престъплението е налице и намерение от страна на подсъдимия противозаконно да
присвои вещите, което се доказва от разпореждането с тях.
Причините за извършване
на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и
стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
Подсъдимият А.А.М. с ЕГН **********, роден в гр.Велики Преслав, обл.***,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование,
неженен, осъждан. За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.7 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28,
ал.1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” от една до десет години.
При определяне размера на
наказанието, съдът взе предвид всички смекчаващи отговорността му обстоятелства –тежкото материално положение на подсъдимия,
съдействието на органите на досъдебното производство, ниската стойност на отнетото, младата възраст. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и му
определи наказание за извършеното престъпление единадесет месеца“Лишаване от
свобода”. Съдът, като съобрази, че в случая по отношение на подсъдимия не са налице предпоставките за приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК, на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“в“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, определи
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Определеният размер на
наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Предвид извършване на
престъплението, за което е осъден с настоящата присъда в изпитателния срок на
отложено наказание „лишаване от свобода“ и на основание чл. 68, ал. 1 вр. чл.
69, ал. 1 от НК, съдът
постанови подс.А.М., да изтърпи изцяло и определеното общо
наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, наложено му с присъда №16/01.07.2016 г. по НОХД №428/2015 г. по описа на ВПРС,
влязло в сила на 19.07.2016 г., изпълнението на което е било отложено на
основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, като на
основание чл.57, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 3 от НПК, ВПРС осъди подсъдимия
да заплати направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: