МОТИВИ на решение № 17/14.01.2019 г., постановено по АНД № 370/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

Производство по чл. 375 и сл. от НПК.

В Районен съд – Велики Преслав е внесено постановление № 173/2017 от 08.10.2018 г. на прокурор в Районна прокуратура – Велики Преслав, с което се прави предложение за освобождаване на Д.Г.Г. – обвиняем по ДП № 72/2017 г. по описа на РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР - Шумен, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, по обвинението за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК (непредпазливо престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до две години или с пробация); обвиняемият не бил осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК; от престъплението не са причинени имуществени вреди.

Обвиняемият Д.Г., редовно призован, не се явява в публично съдебно заседание, като се представлява от упълномощен защитник.

Защитникът на обвиняемия Г. пледира за налагане на наказание в минимален размер поради наличието и при превеса на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Прокурорът, в съдебно заседание поддържа изводите си, направени в постановлението по чл. 375 от НПК и пледира на обвиняемия да бъде наложено наказание „Глоба” в минималния предвиден в закона размер.

От приложените по делото писмени доказателства (по ДП № 72/2017 г. по описа на РУ гр. В. Преслав при ОД на МВР - Шумен), преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: през периода 18.08.2014 г. – 17.03.2017 г. обвиняемият Д.Г. бил в трудовоправни отношения със „*****“ ЕООД с. ***. Същият изпълнявал длъжността „общ работник“ с място на работа – цех за производство на стъкло в с. ***, обл. Шумен. Обвиняемият бил инструктиран при постъпването му на работа за работа в предприятието, като на 06.01.2017 г. преминал и периодичен инструктаж. На посоченото работно място полагал труд и пострадалият Г. Г., като дейността на двамата се изразявала в сваляне на стъклопакети от поточната линия и нареждането им по стативите. На 17.03.2017 г. двамата работника изпълнявали трудовите си задължения, като след 08,00 часа се наложило да преместят на няколко метра статив, натоварен с 4 броя стъклопакети от триплексово стъкло, с общо тегло около един тон. Пропуснали, обаче, да укрепят товара с предвидени за това укрепващи стяги. Обвиняемият дърпал количката с товара към мястото, където решили да го преместят, а пострадалият придържал товара. При движението си, обаче, количката се дестабилизирала спрямо изискуемото по технология вертикално положение, в резултат на което единият от стъклопакетите паднал върху Г. Г.. Последният опитал да се отдръпне, но и останалите стъклопакети паднали върху него. Обвиняемият веднага повикал други работници, с чиято помощ отместили затискащата тежест от тялото на пострадалия и повикали екип на спешна медицинска помощ. Пострадалият бил откаран до болнично заведение.

В резултат на гореописаните действия, на свид. Г. Г. били причинени следните травматични увреждания – тотален пневмоторакс вляво, трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, обусловено от счупване на дясната лопатка, и от трайно затрудняване на движението на снагата, обусловено от счупване на осем десни ребра.

Съгласно заключенията на изготвените съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 127/2017 г. от 07.08.2017 г. и допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 42/2018 г. от 13.04.2018 г., на пострадалия Г.И.Г. били причинени горепосочените травматични увреждания, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че като причинил на Г.И.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от тотален пневмоторакс вляво, трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, обусловено от счупване на дясната лопатка, и от трайно затрудняване на движението на снагата, обусловено от счупване на осем десни ребра, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност поради естеството на товарите – товаро-разтоварна дейност – при нарушаване на разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на правило 4 от т. 10 на Инструкция за безопасна работа при изпълнение на товаро-разтоварна дейност, издадена на 16.01.2017 г. от работодателя – „*****” ЕООД с. ***, с ЕИК *****, обвиняемият осъществил от обективна страна състава на деянието по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, като деянието е извършено при условията на съпричиняване от пострадалия Г. Г. и при условието на чл. 134, ал. 4 от НК – обвиняемият Д.Г. след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия Г. Г..

От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия по непредпазливост.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на Д.Г.Г. от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание: 1. За престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, което е непредпазливо, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация“; 2. Видно от приложената по делото справка за съдимост № 212/07.01.2019 г. на БС при РС – София, деецът е неосъждан и не се е ползвал от привилегията по чл.78а от НК; 3. От деянието не са причинени имуществени вреди. При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от Г. самопризнания, действията му непосредствено след извършване на деянието и изразеното от него искрено съжаление за извършеното. Взе предвид и данните за материалното му положение, социалния му статус и имотно състояние. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК, при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „Глоба” в размер на 1000,00 лева.

Съдът, на основание чл. 55, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 4 от НК, намери, че на обвиняемия не следва да бъде налагано наказанието „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди обвиняемия да заплати сума в размер на 433,78 лв., в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Шумен, представляваща направените по досъдебното производство разноски по обвинението и 5,00 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за така присъдените в полза на държавата разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

Дата на изготвяне и обявяване на мотивите:

21.01.2019 г.

Районен съдия: