Р Е Ш Е Н И Е

21.02.2019 год.

Номер . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 08 (осми) февруари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 21 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си, депозирана в съда на 15.01.2019 г., молителите Р.М.Д. и Р.И.Д. излагат, че са съпрузи от 24.10.1983 година. По време на брака си имали родени две деца – Р. Р. М. и С. Р. М., понастоящем пълнолетни. Твърдят, че са във фактическа раздяла отпреди тринадесет години и че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание на 08.02.2019 г. молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 24.10.1983 г., когато с акт № 23/24.10.1983 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Смядово, сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца, родени на *** г., съотв., на 08.04.1995 г., понастоящем пълнолетни – според представените два бр. удостоверения за раждане и служебно изисканите справки от Регистъра на населението – Национална база данни „Население“ относно гражданството, самоличността и родствените връзки (низходящи) на всеки от молителите. При сключването на брака съпругата Р.И.Д. приела фамилното име на съпруга си – Д., независимо, че същото съвпадало с това, носено от нея преди това.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 24.10.1983 г. с акт за сключен граждански брак № 23/24.10.1983 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Смядово, между Р.М.Д. с ЕГН **********,*** и Р.И.Д. с ЕГН **********,***, и двамата със съдебен адресат – адв. Р. ***, офис 11, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Р.М.Д. и Р.И.Д. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака Р.И.Д. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Д..

2. Родените по време на брака деца, имащи произход от молителите, към датата на подаване на молбата за развод са пълнолетни.

3. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

4. Семейното жилище, представляващо съпружеска имуществена общност, находящо се в гр. С., обл. Ш., ул. „Н. Г.” № 30 е напуснато и от двамата молители.

5. Молителите са поделили извънсъдебно придобитите по време на брака движими вещи, като не притежават права върху парични влогове в режим на съпружеска общност и нямат придобити моторни превозни средства.

6. Молителите приемат в отношенията помежду си, че направените по делото разноски остават в тежест на молителя Р.Д..

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), като ОСЪЖДА Р.М.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Велики Преслав, сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА Р.И.Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС, сума в размер на 15,00 лева.

Препис на решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: