Р Е Ш Е Н И Е

21.02.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 21 (двадесет и първи) януари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 46 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Д.В.В. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 1/2018 от 21.01.2018 г., издадено от Началника на Районно управление ***.

Жалбоподателят оспорва приетото от административнонаказващия орган, че извършил вмененото му престъпление. Твърди, че след като намерил процесния мобилен телефон пред дома си, се опитал да намери собственика му, но не успял. Поради това оставил устройството в дома си до обаждането на полицейски служител. Отделно, счита, че случаят е маловажен. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа доводите в жалбата и отправеното искане.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка е, че с постановление на прокурор при Районна прокуратура – Велики Преслав от 19.12.2017 г. по ДП № 194/2017 г. по описа на РУ В. Преслав, било прекратено наказателното производство по посоченото досъдебно производство, като на Началника на РУ В. Преслав били изпратени преписи от материалите по същото за налагане на административно наказание „Глоба“ на Д.В.В., за извършено от него деяние по чл. 207, ал. 1 от НК.

Въз основа на материалите по воденото досъдебно производство, е издадено и атакуваното наказателно постановление № 1/2018 г. от 12.01.2018 г., с което на Д.В. е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лв., на осн. чл. 218б от НК, за това, че „на 20.05.2017 г. в гр. Велики Преслав, намерил чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Леново“ и в продължение на една седмица не съобщил за нея на собственика й, на властта или на този, който я е изгубил. От нарушението са претърпяли имуществени вреди на стойност 204 лв., от **** от гр. В. Преслав, които са възстановени – на 14.09.2017 г., с разписка са върнати ВДС. С горното виновно нарушил чл. 207, ал. 1 от НК.“.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея (по ДП № 194/2017 г.) гласни и писмени доказателства, установи от фактическа страна следното:

През м. май 2017 г. деветгодишната по това време ****ползвала мобилен телефон марка „Леново“ модел „Вайб-Ц“, със слотове за две СИМ-карти, който бил закупен от майка й – ****. Семейството обитавало апартамент, находящ се в гр. Велики Преслав, ул. „****“ № 1, ет. 4. На 20.05.2017 г. сутринта, детето излязло да играе с приятели пред дома си, като взело със себе си телефона, в който не била поставена СИМ-карта, а самото устройство било поставено в силиконов калъф. По време на играта децата се разходили и по протежението на улицата, като в близост до дом № 5, ****изпуснала телефона без да забележи. Впоследствие, детето се прибрало в дома си за обяд и тогава забелязало, че устройството липсва. През същия ден, жалбоподателят Д.В.В., който живял на адрес гр. В. Преслав, ул. „****“ № 5, намерил описания мобилен телефон пред дома си и го взел. В. поставил своя СИМ-карта в телефона и започнал да го използва по предназначение, а впоследствие го предоставил за ползване на майка си. След разкриване на извършеното деяние, на 25.08.2017 г., жалбоподателят върнал процесния мобилен телефон. Пазарната стойност на намерената и невърната движима вещ, ведно с принадлежността й – силиконов протектор („гръб”) към датата на деянието възлиза на 204 лв., като размерът на минималната работна заплата за страната към този момент, определен с ПМС № 372/22.12.2016 г.., обн., ДВ, бр. 103/27.12.2016 г., възлиза на 460 лева.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в случая не е следвало да се съставя акт за установяване на административно нарушение, тъй като производството е препратено на наказващия орган от прокурора.

Според нормата на чл. 218б, ал. 1 от НК, за деяния по чл. 207 от НК, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. Административно-наказващият орган е приел, че Д.В. извършил деяние, съставомерно по чл. 207, ал. 1 от НК.

Съдът приема, че по делото се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят намерил на посочената дата описаната подробно чужда движима вещ, но не съобщил в продължение на една седмица на собственика, на властта или на този, който я изгубил, че я е намерил. Напротив, същият ползвал лично и чрез роднини вещта в продължение на близо три месеца, до момента на разкриване на деянието от полицейски служители.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. В. е съзнавал, че апаратът е чужда вещ, че той я намерил и не съобщава за това в продължение на над една седмица (в случая – в продължение на три месеца и няколко дни).

Предвид горното, съдът приема, че административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно за нарушение по чл. 207, ал. 1 от НК.

Досежно размера на наложеното наказание:

В нормата на чл. 218б, ал. 1 от НК е предвидено наказание „глоба“ в размер от 100 лв. до 300 лева.

При индивидуализацията на наказанията административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. При преценка на всички имащи значение за отговорността в случая обстоятелства, съдът взе предвид следното: на първо място – съдът обсъди сравнително повишената обществена опасност на осъщественото от жалбоподателя деяние, предвид големия брой от този вид в страната, дългия срок (сравнено с предвидения в закона 1-седмичен срок) на несъобщаване, съчетано с ползването на намерената чужда вещ, а и липсата на данни за налагани други административни наказания. При съвкупната преценка на смекчаващите и отгечаващите отговорността на В. обстоятелства, съдът счита, че е налице превес на отегчаващите такива. Ето защо, настоящият състав намира, че размерите на така наложеното на жалбоподателя наказание в размер, по-близък до максимума, е правилно определен.

Досежно възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен: „маловажно“ е нарушението, което с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че осъщественото от В. не е със значителни отклонения относно последиците си, от обикновените случаи, тъй като е довело до почти тримесечно лишаване на собственика на мобилния апарат от ползването му. Ето защо, съдът намира, че случая не е маловажен.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по 218б, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1 от НК. В процесния случай не е налице никое от обстоятелствата, просочен в разпоредбата на чл. 218б, ал. 2 от НК, изключващи квалификацията на процесното съставомерно по чл. 2017, ал. 1 от НК деяние като административно нарушение.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1/2018 г. от 12.01.2018 г., издадено от ****– Началник на Районно управление ***, въз основа на постановление № 423/2017 от 19.12.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – Велики Преслав по ДП № 194/2017 г. по описа на РУ В. Преслав в ОДМВР - Шумен, с което на Д.В.В. с ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 207, ал. 1 от НК и на основание чл. 218б, ал. 1 от НК вр. чл. 207, ал. 1 от НК, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: