Р Е Ш Е Н И Е

21.02.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 21 (двадесет и първи) януари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

НАХ дело номер 91 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Община Върбица, представлявана от Кмета на общината *****, срещу наказателно постановление № НЯСС-45/05.02.2018 г., издадено от Заместник-председателя на Д.а.з.м.и т.н.г.С.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради издаването му при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Сочи се, че липсвали доказателства за оправомощаване на длъжностните лица за даване на задължителни предписания по Закона за водите. Отделно, неправилно била посочването като нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.

Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна не се представлява и не взема становище по жалбата.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 07.06.2016 г. служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ към Д.а.з.м.и т.н. извършили проверка на язовир „Менгишево“, представляващ поземлен имот № 000058 в землището на с. Менгишево, обл. Шумен, собственост на Община Върбица. За констатациите от проверката, бил съставен констативен протокол № КП-05-03-120/07.06.2016 година. В протокола, на Община Върбица били дадени предписания, вкл.: „да се предприемат действия за възстановяване на експлоатационното състояние на основния изпускател“ в срок до 31.10.2016 година. На 12.09.2017 г. отново била извършена проверка от служителите на ГД „НЯСС“ на посочения обект и бил съставен констативен протокол № 05-03-185/12.09.2017 г., в който било констатирано, че: „основен изпускател: напорен – 1 бр. тръба ф 400 мм. Спирателният кран е шибърен ф 400 мм, монтиран в шахта на сухата страна. Спирателният кран е силно корозирал. При проверката бе направен неуспешен опит за отваряне на крана – повдигателният механизъм вероятно е клеясал и не позволява раздвижване на крана. Няма представен протокол за манипулации с основния изпускател.”. И двете проверки са извършени в присъствието на представител на жалбоподателя.

Въз основа на протокола, на 25.10.2017 г. Р.К.Р. –инспектор в регионален отдел „НЯСС-СИБ“ при ДАМТН съставил акт за установяване на административно нарушение № 05-045/25.10.2017 г. срещу Община Върбица, за това, че „Не е възстановено експлоатационното състояние на основния изпускател на яз. „Менгишево“. Като не е изпълнила даденото предписание с констативен протокол № КП-05-03-120/07.06.2016 г. на РО „НЯСС-СИБ“ в ГД НЯСС при ДАМТН да бъде възстановено експлоатационното състояние на основния изпускател на яз. „Менгишево“ на 01.11.2016 г. Община Върбица е нарушила чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите”. Актът е подписан от законен представител на общината, на 22.11.2017 г. – с връчване на препис.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № НЯСС-45/05.02.2018 г., от *****– Заместник-председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с което на Община Върбица, представлявана от Кмета *****е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв., на осн. чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, за това, че „Не е изпълнено от собственика на язовир „Менгишево“, находящ се в поземлен имот № 000058 в землището на с. Менгишево, обл. Шумен задължителното предписание, дадено в констативен протокол № КП-05-03-120/07.06.2016 г. на РО „НЯСС-СИБ“ в ГД НЯСС при ДАМТН, а именно: „да се предприемат действия за възстановяването на експлоатационното състояние на основния изпускател, със срок на изпълнение 31.10.2016 година.”. С описаното деяние, извършено на 01.11.2016 г., Община Върбица нарушила разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Община Върбица е собственик на язовир „Менгишево“, находящ се в имот № 000058 в землището на с. Менгишево, обл. Шумен. На 07.06.2016 г. на същия била извършена проверка от служители на въззиваемата страна, които констатирали, че основният изпускател на язовира е неизправен и на жалбоподателя били дадени предписания да възстанови същия в експлоатационно състояние в срок до 31.10.2016 г. При извършената повторна проверка в обекта, на 12.09.2017 г. било констатирано, че предписанието не е изпълнено.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното. В тази насока, възраженията на жалбоподателя за липса на доказателства за оправомощаване на служителите на ДАМТН за даване на предписания по Закона за водите, се явява неоснователно. Установи се, че проверките са извършени и предписанията са дадени от Р.Р. – лице, фигуриращо в приложената заповед № А-394/31.05.2017 г. на председателя на ДАМТН.

 Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ /ред. ДВ бр. 58/31.07.2015 г./. Съгласно цитираната норма, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. В случая, безспорно се установи, че дадените предписания от 07.06.2016 г. не са изпълнени от страна на собственика на язовир „Менгишево“ – Община Върбица, като не са предприети каквито и да са действия за привеждане на основния изпускател на язовира в експлоатационно състояние. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че неправилно била посочена като нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като следвало да бъде посочена като нарушена ал. 2 или ал. 3 от текста. Според тях, обаче, собствениците на язовирни стени и на съоръженията към тях са длъжни да оказват необходимото съдействие на контролните органи по ал. 1 при изпълнение на правомощията им по този закон и уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок. Според действалите към момента на извършване на нарушението разпоредби на закона, нарушението е именно по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, тъй като на правото на длъжностните лица да дават предписания съответства задължението на адресатите им да ги изпълняват. В подкрепа на това е и последвалата реакция на законодателя, с новелата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ /ДВ бр. 55/03.07.2018 г./, в която изрично е вписано това задължение.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото, че Община Върбица извършила административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Съдът намира, че административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал процесното деяние.

Досежно размера на наложеното наказание:

В нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, законодателят е предвидил наказание „имуществена санкция“ в размер от 1000 лв. до 20000 лв., налагано на юридическо лице, което не изпълни предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от закона. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лв., тоест в минималния, предвиден в закона размер.

Ето защо, съдът счита, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е определен правилно от административнонаказващия орган.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-45/05.02.2018 г., издадено от *****– Заместник-председател на Д.а.з.м.и т.н.г.С. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 05-045/25.10.2017 г., съставен от Р.К.Р. – инспектор в регионален отдел „НЯСС – СИБ“ в ГД НЯСС към ДАМТН, с което на Община Върбица с ЕИК 000931415, с адрес: гр. Върбица, обл. Шумен, ул. „*****“ № 40, представлявана от *****– Кмет на общината, за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, извършено на 01.11.2016 г. и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: