Р Е Ш Е Н И Е

 

21.02.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                 Година 2019                               Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                              трети  състав

На 21 (двадесет и първи) януари                                                                        Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                             Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Момов

административно-наказателно дело номер 111 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от И.С.И. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 17-0323-000741 от 15.11.2017 г., издадено от началника на Районна управление ***.

            Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като сочи извършено процесуално нарушение поради неспазване на срокове. Освен това, собственикът на автомобила, управляван от жалбоподателя не бил уведомяван за прекратяване на регистрацията му. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

            В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя поддържа доводите в жалбата. Излага, че у И. не бил налице умисъл, че управлява МПС с прекратена регистрация. Отделно, счита, че случаят е маловажен.

            В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 30.08.2017 г. полицай П.Г.П. – младши автоконтрольор при РУ В. Преслав съставил акт за установяване на административно нарушение № 628/17 г. от 30.08.2017 г. срещу И.С.И. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 27.08.2017 г. около 13,45 ч, в с. Драгоево на ул. „****.“ до дом № 4 в посока към Здравна служба, управлява т.а. Мерцедес 608Д с рег. № Н0792АК собственост на ****ЕГН ********** от гр. Шумен, без автомобила да е регистриран по надлежния ред – същият е с прекратена регистрация от 23.05.2017 г., служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Автомобилът не е преминал годишен технически преглед, с което нарушил чл. 140, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП”.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 17-0323-000741 от 15.11.2017 г., с което на И.И. са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв., на осн. чл. 185 от ЗДвП, за това, че: на 27.08.2017 г. около 13,45 ч, в с. Драгоево на ул. „****.“ до дом № 4 в посока към Здравна служба управлява т.а. Мерцедес 608Д с рег. № Н0792АК собственост на ****ЕГН ********** от гр. Шумен, без автомобила да е регистриран по надлежния ред – същият е с прекратена регистрация от 23.05.2017 г., служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Автомобилът не е преминал годишен технически преглед, с което нарушил чл. 140, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП”.

            Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на П.П. (актосъставител) и З.З. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:

            На 25.08.2017 г. около 13,45 часа, жалбоподателят управлявал по улиците на с. Драгоево, обл. Шумен товарен автомобил марка „Мерцедес 608Д“ с рег. № Н0792АК. Същият бил собственост на негов познат – ****, който му го предоставил, за да свърши своя работа през деня. През посочения час И. предизвикал леко ПТП с друг автомобил и на мястото били повикани служителите на РУ В. Преслав в ОДМВР - Шумен П.П. и З.З.. При извършената проверка, същите констатирали, че за посочения товарен автомобил не била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и същият не е преминал годишен технически преглед. Впоследствие, в сградата на РУ В. Преслав, П. установил, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена поради несключване на договор за задължителна застраховка, считано от 23.05.2017 година.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което са издадени атакуваните НП и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП (видно от посочванията в атакуваното наказателно постановление). Ето защо жалбата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.

            Възражението на жалбоподателя, че наказателното постановление е издадено след срока, предвиден в ЗАНН, се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая, АУАН е съставен на 30.08.2017 г., а процесното НП – на 15.11.2017 г. Ето защо, безспорно се установява, че административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление в предвидения в ЗАНН срок.

            I. Административнонаказателната отговорност на И. е ангажирана за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (ДВ, ред. бр. 11 от 2017 г.). Според тази норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Установи се, че процесният автомобил бил регистриран по надлежния ред на територията на Република България, но в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, същата била служебно прекратена, считано от 23.05.2017 г. Според този текст, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В случая, обаче, не се събраха доказателства, установяващи, че собственикът на процесния, управляван от жалбоподателя автомобил бил уведомен по смисъла на цитираната норма. Още повече, водачът предоставил на полицейския служител Част II от свидетелството за регистрация на МПС. Горното обосновава извода, че действително, на посочените дата и място, И.И. управлявал моторно превозно средство с прекратена служебно регистрация, но сторил това без наличието на умисъл. На същия не е било известно това обстоятелство, а и в хода на административнонаказателното производство не се налице доказателства в тази насока.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление № 17-0323-000741 от 15.11.2017 г., в тази му част, следва да бъде отменено изцяло, като неправилно.

                    II. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (ДВ ред. бр. 51 от 2007 г.). Съгласно цитираната разпоредба, регистрираните моторни превозни средства, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи. В случая, И., управлявайки превозното средство без да е преминало годишен технически преглед (безспорно установимо чрез изискуемия стикер), нарушил цитирания законов текст. Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

            Поради това, съдът намира, че административнонаказателната отговорност на И.И. е правилно ангажирана.

            В разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 20/1999 г.) е предвидена административнонактазателна отговорност за нарушение, за което не е предвидено друго наказание в специалния закон и издадените въз основа на него нормативни актове – „глоба“ в размер до 20 лева.

            При индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в максималния размер на цитираната предвиждаща го норма. Този максимален размер, с оглед значимостта на обществените отношения, защитавани със санкцията на нарушената от жалбоподателя норма за движение по пътищата, настоящият състав намира за съответен, от което следва изводът, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е определен правилно от административнонаказващия орган.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление № 17-0323-000741 от 15.11.2017 г., в тази му част следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът


 

                                                           Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО наказателно постановление № 17-0323-000741 от 15.11.2017 г., издадено от ****– Началник на Районно управление ***, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 628/17 г. от 30.08.2017 г., съставен от полицай П.Г.П. – младши автоконтрольор при РУ В. Преслав, с което на И.С.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. (двеста лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0323-000741 от 15.11.2017 г., издадено от ****– Началник на РУ Велики Преслав в ОДМВР - Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 628/17 г. от 30.08.2017 г., съставен от полицай П.Г.П. – младши автоконтрольор при РУ В. Преслав, с което на И.С.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (двадесет лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

                                                                                              Районен съдия: