Р Е Ш Е Н И Е

 

21.02.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                 Година 2019                   Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                  трети  състав

На 21 (двадесет и първи) януари                                                           Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

АНД номер 186 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „МФ 1212“ ООД гр. Велики Преслав, представлявано от ****срещу наказателно постановление № 46-0000030 от 13.04.2018 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Шумен.

            Жалбоподателят счита, че атакуваното НП е постановено в противоречие и в нарушение на материалноправните и процесуалните норми. Счита, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в противоречие с правилата, предвидени в ЗАНН, като в него не се съдържа описание на датата и мястото на вмененото му нарушение. Оспорва и констатациите в същия, като сочи, че не е извършвал международен превоз с описания товарен автомобил. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

            В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 13.03.2018 г. К.Л.К.инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ гр. Шумен, съставил акт за установяване на административно нарушение № Серия А-2017, бл. № 243075 от 13.03.2018 г. срещу „МФ 1212“ ООД гр. Велики Преслав за това, че „на 13.03.2018 г. около 10,30 ч, в сградата на ОО „АА“ гр. Шумен, бул. „****“ № 25, при извършване на комплексна проверка, свързана с извършването на превоз на товари за собствена сметка се установи, че превозвачът е извършил превоз на товари с товарен автомобил рег. № СТ5150АМ, който не е представен на задължителния периодичен преглед за проверка на техническото състояние на 23.10.2017 г., с което нарушил чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба№ 11 от 31.10.2002 г. на МТС”.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 46-0000030 от 13.04.2018 г., с което на „МФ 1212“ ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лв., на осн. чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП за това, че на 13.03.2018 г. около 10,30 ч, в сградата на ОО „АА“ гр. Шумен, бул. „****“ № 25, при извършване на комплексна проверка, свързана с извършването на превоз на товари за собствена сметка се установи, че превозвачът е извършил превоз на товари с товарен автомобил рег. № СТ5150АМ, който не е представен на задължителния периодичен преглед за проверка на техническото състояние на 23.10.2017 г., с което нарушил чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС”.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на К.К. (актосъставител) и И.С. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:

            Жалбоподателят „МФ 1212“ ООД гр. В. Преслав притежава лиценз за извършване на международен превоз на товари. На 13.03.2018 г. служители на АА „Автомобилна администрация“ гр. Шумен, намиращи се в сградата на администрацията в гр. Шумен, извършили проверка по документи на осъществяваната от дружеството транспортна дейност. При същата разгледали извършен превоз на товари от дружеството с товарен автомобил с рег. № СТ5150АМ, за който констатирали, че към датата на извършване на превоза – 23.10.2017 г., без автомобилът да е представен за задължителния периодичен преглед за проверка на техническото му състояние.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно легитимирано лице и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

            Относно основателността на жалбата:

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

            В АУАН, послужил за издаване на оспорваното наказателно постановление не е описано в съответствие с всички съставомерни обстоятелства нарушението, чието извършване е вменено на жалбоподателя, а именно – датата и мястото на извършването му. Непосочването им представлява грубо нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя в настоящото производство. Това се изразява в лишаване на наказания от възможността да разбере точно какво нарушение се твърди, че е извършил и да реализира пълноценно правото си още с възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да подаде адекватно възражение срещу акта за административно нарушение. В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като допуснатите нарушения са пренесени и в наказателното постановление.

            Атакуваното наказателно постановление противоречи на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В същото, както и в АУАН, въз основа на който е издадено, не е изрично отбелязано мястото на осъществяване на процесното деяние. Това е формална пречка за съда да провери дали административнонаказващият орган е действал в рамките по чл. 48 от ЗАНН на териториалната си компетентност, доколкото съдебната проверка в производствата от този вид обхваща всички фактически съображения на наказващия орган по обстоятелствата, визирани в цитираната норма.

            Констатираното нарушение опорочава акта и наказателното постановление, нарушавайки законовите изисквания за наличие на съществени реквизити и обоснованост, възпрепятстват лицето, срещу което са съставени да упражни пълноценно правото си на защита, като наред с това затрудняват съда при проверката за законосъобразност и правилност на обжалваното наказателно постановление. Оценявайки гореизложените констатации като съществени процесуални нарушения, съдът приема, че е налице основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

            Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното постановление без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи следното: административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. По административнонаказателната преписка, обаче, липсват каквито и да са доказателства, че с описания товарен автомобил, превозвачът извършвал „международен“ превоз. Напротив, от съдържащия се в преписката пътен лист се установява, че с товарен автомобил с рег. № СТ5150АМ е извършен превоз по маршрут гр. В. Преслав – с. Тушовица – с. Салманово – гр. В. Преслав. Тоест, уредените в цитирания нормативен акт задължения на превозвача са неприложими при осъществяване на автомобилен превоз на територията на страната.

Поради това, настоящият състав приема, че не е доказано извършването от дружеството – жалбоподател на вмененото му нарушение.

            Предвид изброените нарушения на процесуалния и материалния закон, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 46-0000030/13.04.2018 г., издадено от ****– Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” град Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № Серия А–2017, бл. № 243075 от 13.03.2018 г., съставен от К.Л.К. – инспектор в ОО „Автомобилна администрация” гр. Шумен, с което на „МФ 1212“ ООД с ЕИК 201545258, със седалище: гр. Велики Преслав, адрес на управление:***, представлявано от ****, за нарушение по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200,00 (двеста) лева.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд – Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                                                                    Районен съдия: