Р Е Ш Е Н И Е

 

  26.02.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2019                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                  трети състав

На 28 (двадесет и осми) януари                                                   Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                  Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия  Момов

АНД номер 205 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от П.П.П. с ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 17-0323-000916 от 03.01.2018 г., издадено от началника на Районно управление ***.

            В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Описват се обстоятелствата, предхождащи и съпътстващи констатирането на нарушението на 07.12.2017 г., включително, че жалбоподателят се намирал в гр. В. Преслав именно, за да сключи договор за застраховка, но поради временно отсъствие на представител на застрахователя, това не било осъществено към момента на извършване на проверката по контрола за движението по пътищата. Моли съда да постанови решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде изменено, като наложеното му наказание „Глоба“ да бъде намалено.

            Жалбоподателят развива доводите си и в съдебно заседание.

            Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, моли атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

            Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 07.12.2018 г. полицай Г.И.Т. – младши автоконтрольор в РУ В. Преслав в ОДМВР - Шумен, съставил акт за установяване на административно нарушение Серия Д, бл.№ 212440 от 07.12.2018 г. срещу П.П.П. с ЕГН ********** ***, за това, че „на 07.12.2017 г. в 17,00 ч, в гр. В. Преслав на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“ управлява товарен автомобил „Сеат Инка 1,9 СДИ“ с рег. № Н6143ВК, собственост на ****., във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, за МПС, което управлява, валидна към датата на проверката”, с което нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ.”.

            На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 17-0323-000916 от 03.01.2018 г., с което на П.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв., на осн. чл. 638, ал. 3 от КЗ, за това, че „на 07.12.2017 г. в 17,00 ч, в гр. В. Преслав на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“ управлява товарен автомобил „Сеат Инка 1,9 СДИ“ с рег. № Н 6143 ВК, собственост на ****., във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите, за МПС, което управлява, валидна към датата на проверката”, с което нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ.”.

            Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Г.Т. (актосъставител) и В.Н. (свидетел по акта), установи от фактическа страна следното:

            На 07.12.2017 г., служителите в РУ В. Преслав Г.Т. и В.Н. изпълнявали служебните си задължения, като се придвижвали със служебен автомобил по ул. „****“ в гр. В. Преслав в посока изхода за гр. Търговище. При приближаването им до кръстовището с ул. „****“ забелязали автомобил, който не бил с включени светлини. Служителите на МВР спрели водача, за да извършат проверка, като констатирали, че автомобилът е марка „Сеат Инка 1,9 СДИ“ с рег. № Н6143ВК, собственост на ****. и се управлява от П.П.. Полицейските служители установили, че за превозното средство няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

            При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител, в законоустановения 7-дневен срок. Ето защо, същата е допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното. Актът и наказателното постановление са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ и съдържат нормативно предвидените реквизити – в съответствие с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

            Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съгласно цитираната разпоредба, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400,00 лева. Тази норма е насочена към мотивиране на собствениците, респ. ползвателите на автомобили да сключват договор за застраховка от посочения вид. Императивният характер на разпоредбите на КЗ произтича от идеята при евентуално настъпване на застрахователно събитие, да бъдат обезщетени от застрахователя в пълна степен вредите, нанесени на трети лица в резултат на поведението на застрахования водач. В случая се установи, че жалбоподателят е ползвател на автомобил марка „Сеат Инка 1,9 СДИ“ с рег. № Н6143ВК, като на 07.12.2017 г. управлявал посоченото МПС по улиците на гр. В. Преслав. Доказа се, че към цитираната дата за това моторно превозно средство не бил налице действащ валиден договор за задължителна застраховка. Тоест, налице били и двата обективни елемента на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Нарушението е извършено и при наличие на вина у П.П., доколкото същият, като ползвател на превозното средство, е могъл и е бил длъжен да знае, че към 07.12.2017 г., за същия няма сключена действаща застраховка „Гражданска отговорност”. Касае се за деяние на просто извършване, тоест, общественоопасните му последици са настъпили със самия факт на осъществяването му. Като е ползвал управлявайки описаното моторно превозно средство без валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, П. не е изпълнил задължението си, произтичащо от КЗ, при което проявената от него небрежност създава бъдеща невъзможност да бъдат компенсирани в пълна степен вредите, евентуално причинени на трети лица при настъпване на застрахователно събитие в резултат на евентуално нарушение по Закона за движение по пътищата.

            Горният извод относно наличието на вина у водача напълно кореспондира и с неговите твърдения, сочещи изрично, че при съставомерното в случая управляване на МПС в съзнанието му била налице представата, че управлява именно автомобила, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

            Съдът, при условията на служебно начало, намира, че случаят не е маловажен. За да бъде квалифицирано дадено деяние като маловажен случай, конкретното административно нарушение следва да бъде характеризирано като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. В случая, по преписката не са налице данни, от които да се направи извод за по-ниската обществена опасност на осъщественото от П.П. деяние.

            С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

            Наложеното наказание на П.П. е в предвидения за конкретното нарушение в чл. 638, ал. 3 от КЗ абсолютен размер (законът, за процесното нарушение, не предвижда минимален и максимален размер, а го определя изрично в размер на 400 лв.).

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното наказателно постановление № 17-0323-000916/03.01.2018 г., издадено от Началника на РУ Велики Преслав в ОДМВР - Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 17-0323-000916 от 03.01.2018 г., издадено от ****– Началник на Районно управление ***, въз основа на акт за установяване на административно нарушение Серия Д, бл.№ 212440 от 07.12.2017 г., съставен от полицай Г.И.Т. – младши автоконтрольор в РУ Велики Преслав в ОДМВР - Шумен, с което на П.П.П. с ЕГН **********,***, с посочен адрес: с. Кочово, обл. Шумен, ул. „****“ № 32, за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

                                                                                                                             Районен съдия: