Р Е Ш Е Н И Е

26.02.2019 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2019 Град Велики Преслав

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд – Велики Преслав трети състав

На 28 (двадесет и осми) януари Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

АНД дело номер 209 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от „Преслав агро“ ЕООД гр. Велики Преслав, представлявано от ****, срещу наказателно постановление № 27-0000470/30.05.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Излага, че в срока на дадените му предписания, дружеството платило на посочения работник трудовото възнаграждение. Ето защо, нарушението представлявало маловажен случай, тъй като било веднага отстранено и следвало да се приложи нормата на чл. 415в от КТ. Предвид изложеното се иска наказателното постановление да бъде изменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и доразвива доводите си, обосноваващи маловажност на нарушението по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, счита, че извършеното нарушение и неговото авторство са установени, и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 23.04.2018 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – офис на „Преслав агро“ ЕООД гр. В. Преслав, находящ се в гр. Велики Преслав, Промишлена зона, за което съставили протокол на 30.04.2018 година. В същия, на проверявания работодател – „Преслав агро“ ЕООД гр. В. Преслав били дадени предписания. По време на проверката по документи, присъствал главен счетоводител в предприятието, като законният представител на жалбоподателя подписал протокола, получавайки препис от него.

Въз основа на протокола, на 30.04.2018 г. Г.П.Г. – главен инспектор в ДИТ гр. Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение № 27-0000470/30.04.2018 г. срещу „Преслав агро“ ЕООД гр. В. Преслав за това, че „не е изплатил в установените срокове на ****с ЕГН **********, на длъжност „водач на селскостопанска машина“, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец декември 2017 година. Нарушението е установено от ведомост за заплати за месец декември, в която липсва подпис на лицето срещу получаване на съответното възнаграждение. Нарушението е извършено на 31.01.2018 г. в гр. Велики Преслав. С описаното е нарушил чл. 128, т. 2 от КТ.”. Актът е подписан от представляващия жалбоподателя на 30.04.2018 година.

Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 27-0000470/30.05.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен. Със същото, на „Преслав агро“ ЕООД гр. В. Преслав е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., на осн. чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за административно нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. А именно за това, че жалбоподателят, като работодател, „нарушил разпоредбите на трудовото законодателство като не е изплатил в установените срокове на ****с ЕГН **********, на длъжност „водач на селскостопанска машина“, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец декември 2017 година. Нарушението е установено от ведомост за заплати за месец декември 2017 г., в която липсва подпис на лицето срещу получаване на съответното възнаграждение. Нарушението е извършено на 31.01.2018 г. в гр. Велики Преслав. С описаното е нарушил чл. 128, т. 2 от КТ”.

Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Г.Г. (актосъставител) и В.Р. (свидетел по акта), представените в съдебно заседание от жалбоподателя документи, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Между жалбоподателя „Преслав агро“ ЕООД гр. Велики Преслав и ****с ЕГН ********** бил сключен трудов договор, по силата на който последният изпълнявал длъжността „водач на селскостопанска машина“. В договора било постигнато съгласие, работникът да получава трудовото си възнаграждение на 30-то число на следващия месец. Независимо, че същият престирал работната си сила на работодателя през месец декември 2017 г., „Преслав агро“ ЕООД не му платил съответното трудово възнаграждение в срок. При извършената на 23.04.2018 г. проверка от служители на ДИТ Шумен това било констатирано, като след съставяне на АУАН, на 09.05.2018 г., на **** било платено дължимото трудово възнаграждение, вкл. тези за месец ноември 2017 г. и месец януари 2018 година.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат отмяна на последното.

При така установените фактически положения, съдът приема за установено, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 414, ал. 1 вр. чл. 128, т. 2 от КТ. Доказа се по делото, че „Преслав агро“ ЕООД гр. В. Преслав има качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Между жалбоподателя и лицето ****е налице валидно трудово правоотношение. Установи се по безспорен начин, че дружеството не изпълнило в установения срок основното си задължение – да плати на работника (в случая – на ****трудовото възнаграждение за месец декември 2017 година.

Поради това, съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят извършил вмененото му административно нарушение.

Съдът намира, че посочената от административнонаказващия орган правна квалификация на процесното деяние е отнесена правилно към разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ.

Досежно наложеното наказание:

Административнонаказващият орган наложил на „Преслав агро“ ЕООД гр. В. Преслав административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 414, ал. 1 от КТ. Според цитираната норма, нарушителят се наказва с имуществена санкция от 1500 до 15000 лева.

По отношение на размера на наказанието съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е определил същия в размер на минимума, предвиден в закона.

Относно възражението на жалбоподателя, че нарушението е маловажно: в разпоредбата на чл. 415в от КТ са предвидени случаите на маловажни нарушения по КТ: за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му и от което не са произлезли вредни последици за работници. Действително, конкретното нарушение е отстранено на 09.05.2018 г. – 8 дни след установяването му, като на работника било платено трудовото възнаграждение за месец декември 2017 година. В случая обаче, в резултат от извършеното административно нарушение от „Преслав агро“ ЕООД, са настъпили вредни последици за работника, изразяващи се в лишаването му от възможност, в периода от 31.01.2018 г., до 08.05.2018 г. включително, за ежедневно, ежеседмично и ежемесечно потребление или друг вид участие в гражданския оборот, налагащо ползване по съответно предназначение на паричната сума – представляваща трудовото възнаграждение за месец декември 2017 г., дължимо на работника за престираната вече възмездна негова работна сила. Именно горепосочените периоди са тези, обичайно наложени при плащания на цени и при направа на други разноски за стоки и услуги на потребление, задоволяващо както ежедневни жизненоважни, така и обичайни потребности, възникнали при упражняване на граждански права и задължения в правова държава, чиято икономика се основава на свободната стопанска инициатива. При отчитането на горепосочения факт на лишаване от възможност следва да се съобрази и нейната продължителност – в случая над три месеца. В този смисъл, становището на жалбоподателя, че наличието на вредни последици за работника, изключващо приложението на привилегирования състав на нарушение по чл. 415в, ал. 1 от КТ следвало да бъде доказано, а не презюмирано, макар и точно от гледна точка на правилата на процеса на доказване, се явява неоснователно в случая. Установяването на горепосочените вредни последици и тяхната продължителност изключват в настоящия случай приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ. В хипотезата си, тази обща разпоредба, приложена във връзка с чл. 414, ал. 1, вр. чл. 128, т. 2 от КТ, визира не липсата на причиняване на конкретни вреди, а липсата на всякакъв вид вредни последици, засягащи патримониума на работника. Това, според настоящия състав, следва от облигационните характеристики на трудовото правоотношение.

С оглед гореизложеното съдът приема, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършеното административно нарушение, поради което процесното наказателно постановление № 27-0000470/30.05.2018 г., издадено от Директора на Д „ИТ” - Шумен, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-0000470/30.05.2018 г., издадено от ****– Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 27-0000470/30.04.2018 г., съставен от Г.П.Г. – главен инспектор в Д„ИТ” - Шумен, с което на „ПРЕСЛАВ АГРО“ ЕООД с ЕИК 127580087, със седалище:***, адрес на управление:***, Индустриална зона, представлявано от ****, за нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ относно плащането на уговореното с работника ****с ЕГН ********** трудово възнаграждение за извършената работа през месец декември 2017 г., извършено на 31.01.2018 г. в гр. Велики Преслав и на основание чл. 414, ал. 1 вр. чл. 128, т. 2 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева).

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

Районен съдия: