Р Е Ш Е Н И Е

 

26.02.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2019                    Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                  трети състав

На 28 (двадесет и осми) януари                                                  Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Стоян Момов

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

АН дело номер 230 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Х.А.А. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 1811600179 от 14.05.2018 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Шумен.

В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно, и необосновано прилагане на материалния закон. В изложението по жалбата се излага, че в хода на административно-наказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че актосъставителят не присъствал при извършване на проверката, не било коректно посочено място на извършване на нарушението, не му била дадена възможност за направа на възражения срещу АУАН. Освен това, две от посочените дати на извършване на нарушението били в почивни дни. Сита, че не е извършил вмененото му нарушение, а дори и да се приеме противното, деянието е маловажно. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

            Представителят на въззиваемата страна поддържа наказателното постановление. Счита, че извършването на нарушението е доказано. Моли НП да бъде потвърдено.

Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна преписка, на 29.03.2018 г. Е.Х.И. – старши експерт при РДГ – Шумен съставил акт за установяване на административно нарушение бл. Сер. „ДООА 2017 г.” № 103754 срещу Х.А.А. с ЕГН ********** ***, за това, че „в качеството му на длъжностно лице, не е изпълнил задължението  си в срок до 30 дни след приключване на сечта в отдел 88д; 147а, 231б, 231р, 209з, 97е, 95в, 134у, 161к, 176к, да състави протоколи за освидетелстване на сечищата. Дата на извършване на нарушението – 31.10.2017, 16.12.2017 г., 31.12.2017 г., място на извършване интернет – информационната система на ИАГ www.system.iag.bg, ТП ДГС Върбица. Посочено е, че с горното нарушил чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8/04.08.2011 г. за сечите в горите.”.

На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление № 1811600179 от 14.05.2018 г., с което на Х.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, за това, че „в качеството му на длъжностно лице – Директор на ТП ДГС „Върбица“, не е изпълнил задължението си в срок до 30 дни след приключване на сечта в отдел 88д; землище Върбица, 147а, землище Нова Бяла река, 231б землище Тушовица, 231р землище Тушовица, 209з землище Тушовица, 97е землище Върбица, 95в землище Върбица, 134у землище Върбица, 161к землище Бяла река, 176к землище Бяла река, да състави протоколи за освидетелстване на сечищата. Дата на извършване на нарушението – 31.10.2017, 16.12.2017 г., 31.12.2017 г., нарушението е открито на 09.03.2018 година. Място на извършване – интернет-информационната система на ИАГ www.system.iag.bg, ТП ДГС Върбица, с което осъществил състава на чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8/04.08.2011 г. за сечите в горите“.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на Е.И. (актосъставител), Г.Б. (свидетел по акта), извлечения от интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите, заповед за разрешаване ползването на платен годишен отпуск, диплома за професионална квалификация и нейната степен, длъжностна характеристика, установи от фактическа страна следното:

Х.А.А. изпълнява длъжността „Директор“ на Териториално поделение „ДГС – „Върбица“” гр. Върбица в „СИДП” ДП гр. Шумен. В това си качество, същият през 2017 г. издавал позволителни за сеч в отдели на ДГС в землищата на гр. Върбица, с. Тушовица, с. Нова Бяла река и с. Бяла река. Впоследствие съставял и протоколи за освидетелстване на сечищата. През периода 28.12.2017 г. – 12.01.2018 г. същият ползвал платен годишен отпуск. На 09.03.2018 г. служители на МЗХГ и ИАГ извършили проверка в ТП „ДГС „Върбица“ гр. Върбица относно функционирането на държавното предприятие, за което съставили протокол.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, пред компетентния съд и в установения от закона срок, поради което е допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

            Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

            В тази насока, неоснователни са възраженията на жалбоподателя. На първо място – обстоятелството, че актосъставителят не е присъствал по време на проверката не нарушава процесуалните правила, тъй като същият съставил акта въз основа на събраните писмени доказателства. Относно възражението за некоректно посочено място на извършване на нарушението – съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, протоколът за освидетелстване на сечището се издава чрез интернет базираната информационна система на Изпълнителната агенция по горите в срока по ал. 1 и се подписва от лицето, извършило освидетелстването и от лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Обстоятелството, че протоколът за освидетелстване на сечището се издава чрез интернет информационната система не позволява да се направи еднозначен извод за мястото на извършване на нарушението, поради което следва да се приеме, че предвид характера на същото и спецификата в начина на извършването му, правилно като място е било определено именно информационната система на ИАГ.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Съгласно цитираната разпоредба, в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАГ. Действително, по делото са приложени извлечения от интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите, представляващи възпроизвеждане на съдържанието на позволителни за сеч, издадени от Х.А., в качеството му на директор на ТП „ДГС – Върбица“ гр. Върбица, поради което същият бил задължен да състави и протоколи за освидетелстване на сечищата в указания срок. В АУАН и НП като дати на извършване на нарушението са посочени 31.10.2017 г., 16.12.2017 г. и 31.12.2017 г. – последните дати – съответно събота и неделя – почивни дни, в които е невъзможно да бъде извършено нарушение, свързано с изпълнение на служебните задължения. Още повече, установява се, че на 31.12.2017 г. жалбоподателят ползвал разрешен му отпуск. Тоест, единствената дата, на която би могло да бъде извършено вмененото нарушение от А. е 31.10.2017 година. Начинът на изброяване в НП на сечищата, 30-дневния срок от приключване на сечта – посочен общо, без конкретизация за всяка от сечите, препятства съдебната проверка на всяка от посочените дати на извършване на нарушението, вкл. за преценка за кое от сечищата се отнася. В обстоятелствата, при които е извършено нарушението липсва посочване (за всяка от позволените сечи) на действителното приключване на всяка от сечите, наличието или липсата на конкретни добив, извоз и транспортиране на дървесината, посочена във всяко от позволителните. По преписката, вкл. в съдебното производство не са представени доказателства в тази насока (например, извлечения от регистъра по чл. 63 от Наредбата, от досиетата по чл. 64 от Наредбата, на преписи на превозни билети).

Ето защо, съдът приема, че по делото не е установено по безспорен начин, че жалбоподателят нарушил виновно посочените в процесното наказателно постановление разпоредби на Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите.

Дори и да се приеме, че на 31.10.2017 г. Х.А. нарушил чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите, то според съда, осъщественото е със значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайно извършваните нарушения от този вид. Тоест, деятелността от 31.10.2017 г. на жалбоподателя следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради следното: легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилага субсидиарно в административнонаказателното производство. Според чл. 93, т. 9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид обстоятелството, че деянието по чл. 62, ал. 1 от Наредбата е формално – не настъпват вредни последици, съдът обсъди и други смекчаващи обстоятелства – липсата на данни за други извършени от жалбоподателя нарушения и много ниската степен на обществената опасност на деянието.

Поради това, съдът приема, че наказателното постановление се явява неправилно.

            По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, като постановено в нарушение на материалния закон.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО наказателно постановление № 1811600179 от 14.05.2018 г., издадено от *****–Директор на Регионална дирекция по горите - Шумен, въз основа на акт за установяване на административно нарушение бл. Серия „ДООА 2017 г.”, № 103754/29.03.2018 г., съставен от Е.Х.И. ***, с което на Х.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите вр. чл. 62, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (триста лева).

            На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

                                                                                        Районен съдия: