Срещу подсъдимият А.А.М. с ЕГН **********, роден в гр.Велики
Преслав, обл.Шумен, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със
средно образование, неженен, осъждан, ВПРП е повдигнала
обвинение за
това, че 24.02.2018 г. в гр.***, обл.Шумен, не изпълнил Заповед за
защита от домашно насилие №4/22.02.2018 г. издадена от Районен съд гр.Велики
Преслав по гр.д.№102/2018 г. по описа на ВПРС, с която му се забранява да приближава *-****и
жилището на *-****, находящо се в гр.***, обл.Шумен, ул.“*-****“№78 на по-малко
от 50 м, като нарушил забраните и влязъл в дома й-престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
В хода на
разпоредителното заседание, след като обсъди въпросите по чл.248 от НПК, съдът
постанови разглеждане на делото по общия ред, измени мярката за неотклонение на
подсъдимия от „подписка“ в „задържане под стража“ и постанови издирването му.
Установи, се че
подсъдимият М. не е намерен на посочения от него адрес и е променил същия без
да уведоми съда, местоживеенето му не е известно и след щателно издирване не е
установено. Съдът като съобрази, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи
за разкриване на обективната истина по делото, разгледа делото по реда на
задочното производство, а именно по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение, счита
същото за доказано по несъмнен начин от събраните на съдебното следствие
доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и съда да му наложи
наказание “лишаване от свобода” в размер около една година, което да бъде изтърпяно ефективно при „строг режим“. Счита че наказание около минимума би изиграло ролята за
постигане целите на специалната и генерална превенции.
Защитникът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, като моли съда да наложи
минимално наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради наличието
на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, което да
бъде изтърпяно ефективно.
Съдът, като обсъди
всички доказателства, събрани по делото – показанията на разпитаните свидетели
и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното: подс.А.М. от 2017 г. живеел в общо домакинство, заедно със своята съжителка св.Г.А.
и своята възходяща от втора степан по права линия /баба/ Н.И.А. в дома на последната, находящ се в гр.***, ул."****" №78. Не след дълго
започнали конфликти между св.А. и подс. М.. Същият я тормозел психически и физически, поради което през м. януари
2018г. св.А. се свързала с адвокат и подала молба за защита от домашно насилие
пред Районен съд гр. Велики Преслав. Образувано било гр.д №102/2018г. по
описа на РС-Велики Преслав. По същото дело първоначално била издадена Заповед
за незабавна защита от 26.01.2018г. Впоследствие, на
22.02.2018г., било постановено решение № 61 от 22.02.2018г., с което подс. М. бил отстранен от жилището на Н.И.А.,*** за срок от 18 месеца. Въз основа на
решението и на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, на 22.02.2018г. била издадена
Заповед № 4 за защита от домашно насилие, с която съдът задължава подс. А. да се въздържа от домашно
насилие по отношение на Н.И., отстранява А.А.М. от съвместно обитаваното жилище
с Н.И. *** за срок от 18 месеца и се забранява на А.А.М. да приближава
пострадалата Н.И., както и жилището на пострадалата Н.А. ***, на по-малко от 50
метра за същия срок. Видно от Заповедта на ВПРС, същата подлежи на незабавно
изпълнение, контролирано от РУ-Велики Преслав. Решението на ВПРП от
22.02.2018г. по гр.д.№ 102/2018г., ведно със Заповедта за защита срещу домашно
насилие от 22.02.2018г. са били връчени лично на подс. М. от св. Ст. Х.-полицейски
служител при РУ-Велики Преслав. Горното е видно от показанията на св. Х., както
и от приложеното към делото копие от съобщение по гр. д. № 102/2018г., ведно
със Решението на ВПРС и Заповед №4/2202.2018г., предоставени от ВПРС за нуждите
на настоящото производство. Независимо, че на 23.02.2018г. подсъдимият бил уведомен за действието на
Заповед № 4/22.02.2018г. за защита срещу домашно насилие и същата му била
връчена от полицейски служител, още на 24.02.2018г. подс. М. не се съобразил с нея и я нарушил. На посочената дата отишъл до жилището
на св. Н.И. *** и влязъл в него. По това време там била св. И., която като го
видяла се изплашила и се заключила в стаята си. След това се обадила на дъщеря
си и на РУ- Велики Преслав. На място пристигнали полицейските служители Ст. Х.,
св. М. М. и М. ***, които установили подс.М. вътре в жилището на св.И.. По този повод и на основание чл. 72, ал.1,
т. 1 от ЗМВР подс.М. бил задържан от
органите на МВР за срок от 24 часа считано от 24.02.2018г. - 10,30 ч до 8,55ч
на 25.02.2018г.
Изложените фактически
положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и писмени
доказателства: обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, свидетелските
показания Н.И.А., С.З.Х., М.Х.М., както и от оценения
като достоверен, прочетен и приет на основание чл. 283 от НПК писмен
доказателствен материал.
В подкрепа на
приетата за установена фактическа обстановка са свидетелските показания на Н.И.А., С.З.Х., М.Х.М.,
депозирани в хода на съдебното следствие. С тях се установяват отделни елементи
от състава на престъплението – времето на неговото осъществяване, мястото,
предмета на посегателство и авторството му. Същите допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимодопълващи
се данни за събитията по време и следващи извършването на деянието. Посочените
показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както
помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал,
и взаимно се допълват. Няма индиция за заинтересованост на свидетелските
показания от изхода на делото.
Настоящият състав
дава вяра на показанията на св. Н.И.А., с които
се установява, как подсъдимия е влязъл в жилището й, че го е уведомила, че няма
право да влиза и да я доближава, че е била изплашена, заключила се в стаята си
и че се е обадила веднага на дъщеря си ***, която от своя страна е подала
сигнал в полицията. Показанията на свидетелката са
в унисон с кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства.
Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите С.З.Х., М.Х.М., с
тях се установява, че подсъдимия е влязъл в жилището на пострадалата, след като
е бил уведомен надлежно за заповедта за защита въз основа на решението по гр.д.№ 102/2018г. по описа на ВПРС. Показанията на свидетеля кореспондират с
кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства.
В показанията на
свидетелите не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъдени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК, като на 24.02.2018 г. в гр.*** не изпълнил заповед
за защита срещу домашното насилие №4/22.02.2018 г.
издадена от Районен съд гр.Велики Преслав по гр.д.№102/2018 г. по описа на ВПРС, в полза на *-****с която му се забранява да приближава, както нея, така и жилището й, находящо
се в гр.***, обл.Шумен, ул.“*-****“№78 на по-малко от 50 м, като нарушил
забраните и влязъл в дома й.
Обект на
посоченото престъпление са обществените отношения, които гарантиран нормалното
функциониране на съдебната система в страната.
Субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, по отношение, на което е
било издадена Заповед за
защита срещу домашното насилие №4/22.02.2018 г.
издадена от Районен съд гр.Велики Преслав по гр.д.№102/2018 г. по описа на
ВПРС.
От
обективна страна престъплението се изразява в извършване на действия, с които
лицето нарушава, посочената заповед за защита.
В настоящия случай такова действие се явява влизане в
жилището на пострадалата и приближаване до нея на по-малко от 50 метра,
за което подсъдимия е имал
изрична забрана.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият А.А.М. с ЕГН **********, роден в гр.Велики Преслав, обл.Шумен,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование,
неженен, осъждан. За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.296, ал.1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” до три години или
глоба до пет хиляди лева.
При определяне размера на наказанието, съдът
взе предвид всички смекчаващи
отговорността му обстоятелства – причината
поради която е влязъл в жилището. Като отегчаващо обстоятелство
съдът прие поведението на подсъдимия спрямо пострадалата, която е изпитала
силен страх от неговото нахлуване в жилището й. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че не са налице многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и му определи наказание за
извършеното престъпление три месеца“Лишаване от свобода”. Съдът, като съобрази, че в случая по
отношение на подсъдимия не са налице предпоставките за приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК, и поради
укриването на подсъдимия в хода на накателнотопроизводство и на
основание чл.57, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, определи първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието.
Определеният размер на
наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Предвид извършване на
престъплението, за което е осъден с настоящата присъда в изпитателния срок на
отложено наказание „лишаване от свобода“ и на основание чл. 68, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 от НК, съдът
постанови подс.А.М., да изтърпи изцяло и
определеното общо наказание десет месеца„лишаване от свобода”, наложено му с присъда №16/01.07.2016 г. по НОХД
№428/2015 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 19.07.2016 г., изпълнението на
което е било отложено на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК за
срок от три години, като на основание чл.57, ал.2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК,
съдът приспадна от така определеното наказание “Лишаване от свобода” времето,
през което подсъдимият е бил задържан на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР по
настоящото наказателно производство, считано от 10.30 ч на 24.02.2018 г. до
08.55 ч на 25.02.2018г.
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: