Мотиви към присъда по НОХД №476 по описа за 2018 г. на ВПРС

На 31.12.2018 г. от Районна прокуратура - гр. Велики Преслав е внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №49/2018г. по описа на ВПРП, ведно с ДП№223/18 г. по описа на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу: Ю.Р.А. с ЕГН **********, роден в гр.Велики Преслав, обл.Шумен, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, неграмотен, неженен, неосъждан, за това че на 25.06.2018 г. в с.****, общ.****, обл.Шумен, съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал 6 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид „келяв габър“ без КГМ и превозен билет на стойност 302.40 лева с ДДС, като случая е маловажен-престъпление по чл. 235, ал.6 вр. с ал.2 от НК.

Подсъдимият и защитника в разпоредителното заседание по делото заявяват, че ще се възползват от диференцираните процедури по НПК на основание чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимия признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 27.02.2019 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание по същество представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание „Пробация”, като предлага същото да включва задължителните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” със срещи с пробационен служител два пъти седмично, „Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 100 часа. Счита, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати с такова наказание. На осн. чл. 235, ал. 7 от НК счита, че следва да бъде присъдена левовата равностойност на предмета на престъплението, т.к същият липсва.

Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението е доказано от обективна и субективна страна и се солидаризира с предложеното от държавното обвинение наказание.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: На 25.06.2018г. Р.Р. - горски стражар при ТП ДГС -В.Преслав и св.А. Г. -горски стражар при ТП ДГС - Велики Преслав били изпратени да извършат проверка в с.**** на ул.^и ***"№40, с оглед получени данни за държане на незаконно добита дървесина. При извършената от тях проверка свидетелите установили, че имотът се стопанисвал от подс. Ю.А. от с.с. В двора на имота същите видели дърва за огрев от дървесен вид габър. Служителите на ДГС констатирали, че част от дървата били натоварени в каруца, а останалите били складирани в стопанска постройка на два купа. Дърветата не били маркирани с КГМ. Свидетелите поискали от подс.Ю.А. да представи документи, доказващи законния им произход /превозен билет/, но последният им отговорил, че няма такъв. По негови твърдения сам ги събрал от гората край с.****. Св.Р. и св.Г. измерили количеството дървесина и установили, че същото се равнявало на 6 пр. куб.м.

За установеното на подсъдимия бил съставен АУАН сер. ДООА 2017г. № 103832 от 25.06.2018г.

Незаконно добитата дървесина била оставена на отговорно пазене на подс.Ю.А. срещу разписка сер. Д06 № 002226 от 25.06.2018г. В хода на образуваното досъдебно производство подсъдимия използвал оставената му на отговорно пазене дървесина за огрев.

Видно от заключението на приетата от съда лесотехническа експертиза пазарната стойност на предмета на престъплението – 6 пр. куб.м. дърва за огрев от келяв габър към датата на деянието била 252 лв. без ДДС или 302,40лв. с ДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението му.

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер по чл.235, ал.6 вр. с ал.2 от НК:

- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на националното стопанство в частност отрасъла горско стопанство и защита на горския фонд;

- от обективна страна подсъдимият осъществил деянието, като съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал 6 пр.куб.м дърва за огрев от дървесен вид „келяв габър“ без КГМ и превозен билет;

- субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл – съзнавал е, че дървесината е незаконно добита и въпреки това я е съхранявал в дома си - т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на общественоопасните последици.

Според настоящият състав извършеното от подсъдимия престъпление представлява маловажен случай. Съображенията за това са следните: стойността на предмета на престъплението е ниска, обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска, предивд чистото му съдебно минало към датата на извършване на престъплението и мотивите за извършването му, изключително тежкото материално положение на подсъдимия, без доходи и постоянна работа с малко дете с влошено здравословно състояние и целта да използва дървата за отопление. Предвид изложеното, съдът прецени, че извършеното от подсъдимия престъпление е с незначителни вредни последици и представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

Извършеното деяние макар да представлява маловажен случай, осъществява състава на престъплението по чл.235, ал.6 вр. с ал.2 от НК, а не е административно нарушение по ЗГ, поради следните съображения: Критерият за отграничаване на едно престъпление от административно нарушение са обстоятелствата, свързани с личността на нарушителя, с мотивите и целите на деянието и с начина на неговото извършване, т.е. главно степента на обществена опасност на двата вида деяние. Общественоопасният характер на деянието се обуславя от: обекта на посегателство; характера, начина и степента на засягане на обекта; характерните условия на време и място, при които се осъществява; специалните качества на субекта, субективните елементи на деянието извън вината - подбуди, цели, психическо състояние при вземане на решението. Съдът като обсъди мотивите и целите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието, вследствие на което са настъпили отрицателни обществени последици и са увредени обществените отношения, намира, че извършеното от подсъдимия деяние осъществява от обективна и субективна страна на състава на посоченото престъпление от общ характер. Освен това изменението на чл. 235, ал. 1 от НК, извършено със ЗИД на НК (ДВ, бр. 75/2006 г., в сила от 12.09.2006 г. ) е довело до отпадане от състава на престъплението само на допълнителния признак от обективна страна "причинени немаловажни вреди". Отпадането на този допълнителен признак освобождава органите на досъдебното производство и съдът при квалификацията на дадена престъпна дейност да обсъждат и изчисляват размера причинените вреди, като съответно ги определят като немаловажни, което в никакъв случай вече не ползва лицето, по отношение на което се реализира наказателната отговорност. Отпадането на този допълнителен признак от обективна страна, визиран в диспозицията на основния състав по чл. 235, ал.1 от НК, практически разширява приложното поле на тази наказателноправна норма.

Поради изложените причини, настоящият състав, осъди подсъдимия за извършено престъпление по чл.235, ал.6 вр. с ал.2 от НК.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост на държавата върху горите.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.235, ал.6 вр. с ал.2 от НК, съдът прецени следните смекчаващи отговорността му обстоятелства:

- степента на обществена опасност на подсъдимия: която прецени като ниска, поради чистото му съдебно минало към датата на извършване на престъплението и мотивите за извършването му изключително тежкото материално положение на подсъдимия, без доходи и постоянна работа с малко дете с влошено здравословно състояние и целта да използва дървата за отопление.

- съдействие на органите на наказателното производство;

Съдът прецени, като отегчаващо отговорността на подсъдимия следното обстоятелство:

- степента на обществената опасност на деянието – извън обективните признаци на привилегирования състав на маловажния случай на престъплението, а именно, че се касае за посегателство над природата;

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът се е ръководил изцяло от това, че производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност от чл.373, ал.2 от НПК и че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Изложеното мотивира съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК ще бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията на чл.57, ал.1 от НК вр. с чл.54 от НК, а именно “Пробация”. При преценка на включените в съвкупността мерки за контрол и въздействие, образуващи пробацията като вид наказание, настоящият състав счете, че съответната в случая мярка се явява „Безвъзмезден труд в полза на обществото”. Съдът определи продължителността й в съответствие с разпоредбата на чл. 42а, ал. 3, т. 3 от НК, а именно – 100 часа годишно за една година. Съдът определи на подсъдимия и задължителните пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца. Тази продължителност на пробационните мерки, съдът намира за съответна на извършеното от подсъдимия престъпление и останалите обстоятелства, имащи значение за наказателната му отговорност.

Определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият, така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Като съобрази, че предмета на престъплението липсва и на основание чл.235, ал.7 от НК, съдът осъди подсъдимия да заплати сума в размер на 302.40 лева в полза на Държавата, представляваща стойността на липсващия предмет на престъплението по чл.235, ал.6 вр. с ал.2 от НК.

Съдът възложи на подсъдимият направените деловодни разноски и разноските направени от гражданския ищец.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: