Р Е Ш Е Н И Е

 

20.03.2019 год.

 

Номер 35                                                   Година 2019                 Град Велики Преслав

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                           четвърти състав

На 25 (двадесет и пети) януари                                                    Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

          Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 382 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***  срещу Наказателно постановление №18-0323-000804/18.09.2018 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.

В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за маловажност на извършеното, поради което се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със защитник, който поддържа жалбата.

            Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, в придружителното писмо  на основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 11.07.2018 г. по път втори клас №73-км26+500 в посока от гр.Смядово, обл.Шумен към с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен, без да носи СУМПС  жалбоподателят управлявал товарен автомобил „****“ с рег.№***, собственост на Г.Г.К., за който не била заплатена винетна такса. На инкриминираната дата и място около 11.40 часа, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители при РУ-В.Преслав, свидетелите – М.В. и М.М.. При проверката същите установили, че водачът управлява автомобила без да е заплатена винетна такса, без да носи СУМПС и че служебно е прекратена регистрацията на автомобила поради липса на действаща застраховка „Гражданска отговорност“, на осн. чл.143, ал.10 от ЗДвП. За установеното св.М.В. съставил на жалбоподателя АУАН №*** Серия Д бл.№*****г., за нарушения по чл.100, ал.1, т.2, чл.140, ал.1 и чл.139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушения по чл.100, ал.1, т.2, чл.140, ал.1 и чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3, чл.175, ал.3, пр.1 и чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на 510.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

Съдът кредитира показанията на св.В. и М. изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани. Дава вяра и на показанията на св.С., от които се установяват обстоятелства преди извършване на деянието.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата: Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

            Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на материалния закон, налагащи частична отмяна на последното.

            Настоящата инстанция счита, че разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП освен санкционна, е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. В случая административно-наказващият орган, като  е посочил че описаното в НП деяние е нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на административно нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. В настоящият случай в наказателното постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено и това не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, поради което същото не е съществено.

АНО е приел, че жалбоподателя управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.к регистрацията му била прекратена служебно от 14.11.2017 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление товарен автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че по отношение на същия не е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". В същото време обаче от материалите по делото не се установява собственикът на автомобила Галина Ковачева да е бил уведомен по някакъв начин за обстоятелството, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. Напротив от писмените доказателства, показанията на св.С. и от писмените обяснения на самия жалбоподател пред АНО се установява, освен че собственика на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация и че при извършената проверка жалбоподателя не е знаел, че управлявания от него автомобил, който е собственост на трети лице е с прекратена регистрация, т.к е бил с поставени на съответните места регистрационни табели. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства – Писмо рег.№323-000-2637/18.07.2018 г. на Началника на РУ-В.Преслав, Писмо рег.№323р-11192/18.07.2018 г. на Началника на РУ-В.Преслав, Писмо рег.№323р-11194/18.07.2018 г. на Началника на РУ-В.Преслав, Писмо рег.№363р-15538/09.08.2018 г. на ВПД Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР – Търговище, Справка УРИ 323000-3324/31.08.2018 на началника на РУ-В.Преслав, Писмо и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.09.2018 г. на ВПРП, Писмо изх.№09-00-633/26.07.2018 г. от Гаранционен фонд, уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ. При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства собственикът на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за това обстоятелство, а от там и жалбоподателя. Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на посоченото от АНО по чл. 140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна в тази му част.

По отношение на повдигнатото обвинение за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.5 от ЗДвП съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че констатираното в акта нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП е извършено от лицето посочено като нарушител. Съгласно разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП, обстоятелствата, отразени в акта, издаден по реда на този закон, се считат за доказани, до доказване на противното. Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че  нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна.

       Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочените в АУАН и в НП дата е управлявал автомобил без да е била заплатена такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, както и че е бил спрян за проверка в посочения пътен участък. Пред полицейските служители жалбоподателят не е възразил относно констатираното нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, което се установява от направеното от него саморъчно отбелязване в бланката. Не са налице доказателства, нито твърдения от страна на жалбоподателят за заплатена винетна такса за процесния автомобил към момента на проверката. Съдът намира за неоснователен доводът на процесуалният представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяна на АУАН и издаване на обжалваното НП на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради непълнота на описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, което е нарушило правото на защита на нарушителя. Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно го е санционирал съобразно разпоредбата на чл. 179, ал. 3, т.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП/в действащата й редакция към датата на извършване на нарушението/ урежда задължението за движение на ППС по републиканските пътища след заплащането на винетна такса по Закона за пътищата. Чрез санкционната норма на чл.179, ал.3 от ЗДвП се наказва административно нарушение, което от обективна страна се осъществява с управление на ППС по републиканските пътища без да е заплатена дължимата винетна такса, като отговорността на водачите в качеството им на субекти на нарушението е разграничена в зависимост от вида на ППС (т.1 до т.4 на цитирания текст). Водачите са субекти на нарушението. В конкретният случай се касае за управление на МПС предназначено за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона и приложимата санкционна разпоредба е чл. 179, ал. 3, т.4 от ЗДвП в редакцията й към датата на извършване на нарушението. В НП е описано подробно какво приема за нарушение адмистративнонаказващия орган, съответно при какви обстоятелства е извършено нарушението, а именно управление на процесното МПС товарен автомобил „****“ с рег.№*** с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП (Доп. - ДВ, бр. 31 от 10.04.2018 г.) за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет въвежда такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса за определена категория пътни превозни средства и заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в  трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци; размерът на винетните такси, включително административните разходи, като за всички категории превозни средства се определя от Министерския съвет. Няма спор и е ноторно известно на съда, че посоченият път е част от Републиканската пътна мрежа, установи се и че управляваното от жалбоподателя МПС е с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона. Не са налице несъответствия при описание на нарушението между изложеното в АУАН и НП. Дори и да е налице такова се прилага разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

 Съобразявайки изложеното съдът намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е бил длъжен да стори това, след заплатена винетна такса, поради което съдът намира, че е осъществен състава на нарушението от обективна страна. За да се ангажира отговорността на жалбоподателя, е необходимо освен обективно да е реализирал деянието, а също така и то да е извършено виновно. Безспорно установено е, че към момента на спирането жалбоподателят е управлявал автомобила и то по републикански път. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. В случай е достатъчно че жалбоподателя е водач на МПС, което е управлявал по Републиканската пътна мрежа и като такъв е бил длъжен, преди да поеме управлението да заплати изискуемата от закона винетна такса, поради което съдът намира, че деянието е осъществено и от субективна страна.

По отношение наличието на маловажен случай, относно нарушението по чл. 139, ал.5 от ЗДвП, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на този правен институт. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в конкретния случай извършеното нарушение не разкрива никакви белези, които да го отграничат от обичайните нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, нито са налице някакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Извършеното нарушение, с оглед характера му и степента на обществената му опасност, е засегнало обществени отношения, регулирани от нормите на ЗДвП, които са от особена обществена важност, поради което не може да се приеме, че неспазването на изискването за заплащане на винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа и имащо отношение към всички ползващи тази пътна мрежа, представлява маловажен случай на административно нарушение.

В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно в тази му част  и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена частично без уважение.

Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.

По отношение на представения списък с разноски направени от жалбоподателя, съдът съобрази следното: с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, се уеднаквява съдебната практика по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 по ЗОДОВ във връзка с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, което пък определя подсъдността на делата по искове по ЗОДОВ, включително и за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания. Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, гласи, че п 

 

 

 

ри предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Посочената по – горе задължителна съдебна практика се отнася единствено за производствата по ЗОДОВ. Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г. по прилагането на  

 

 

 

чл. 63, ал. 1, чл. 84 ЗАНН,чл. 228 АПК, не е загубило силата си и съгласно него а 

 

 

 

дминистративните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. Видно от разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта му, с която на жалбоподателя за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв.

В останалата му част следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

НП е влязло в сила по отношение на наложеното наказание „глоба“ в размер на 10.00 лв. на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.к в тази му част, същото не е обжалвано.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                                           Р     Е     Ш     И :

           

ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Наказателно постановление №18-0323-000804/18.09.2018 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен,  с което Д.С.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон са наложени административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца,  като неправилно и незаконосъобразно, ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0323-000804/18.09.2018 г., издадено от Началника на РУ гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен в останалата му част, с която за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП на осн.чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

                                                                                                                

 

Районен съдия: