МОТИВИ на решение по АНД №30/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав

Производство по чл. 375 и сл. от НПК.

Във ВПРС е внесено постановление № 178/2018 от 31.01.2019 г. на ВПРП, с което се прави предложение за освобождаване на П.Ж.В. с ЕГН ********** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, неженен, неосъждан и ****с ЕГН ********** ***, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, вдовица, неосъждана – обвиняеми по ДП №101/2018 г. по описа на РУ гр. В. Преслав, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК вр. с чл.20, ал.2 от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано и водено за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, всеки от обвиняемите не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди.

Обвиняемите, редовно призовани се явяват лично и със защитник. Защитата оспорва фактическите констатации в постановлението, като счита, че деянията на обвиняемите не са с хулигански мотив, а чисто личен такъв, породен от спор за собственост върху отсечено дърво. Счита, че не са доказани и по безспорен начин посочените в постановлението действия от обв.В., поради противоречие в показанията на свидетелите. Действията на обв.В. били с единствената цел да защити сина си от предполагаемото нападение от св.****. Моли обвиняемите да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения, поради липса на осъществено престъпление хулиганство, както от обективна, така и от субективна страна.

Прокурорът, в съдебно заседание поддържа изводите си, направени в постановлението по чл. 375 от НПК, счита че същите се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и пледира на всеки от обвиняемите да бъде наложено наказание, осн. чл. 78а, ал. 1 от НК – „Глоба” в минималния предвиден в закона размер.

От приложените по делото писмени доказателства (по ДП № 101/2018 г. по описа на РУ гр. В. Преслав), преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: Свидетелят ******** живеел в гр. Върбица, обл. Шумен на административен адрес ул. „****" № 57. Към процесната дата заемал длъжността „Специалист гори общински фонд" при Община - Върбица. На 07.02.2018г. при него дошъл ****от гр. Върбица, обл. Шумен. Споделил, че му били свършили дървата за огрев и ****го посъветвал да поиска разрешение за сеч на едно изсъхнало орехово дърво, находящо се в района на автогарата и ул****" в града, на общински терен. В същият ден свидетелят **** получил необходимото му разрешение за сеч, издадено от кмета на населеното място. ****от своя страна маркирал процесното дърво и издал превозен билет на **** за да може да го транспортира до дома си. По-късно през ден****ревоз до дома си, при него дошли обвиняемите В.П.В. и сина й обвиняемия ****.. Двамата твърдели, че дървото е тяхна собственост, т.к наследствения им имот се простирал до реката и дървото било . засято в миналото техен от възходящ роднина. На това основание не позволявали на **** да го транспортира. **** веднага уведомил за случилото се на ****. Последният придружен от двама свои колеги - ****и ****пристигнал на място. След като **** слязъл от автомобила, обвиняемият ****с дървен кол (дълго парче дърво от процесния орех) посегнал да му нанесе удар по тялото. С агресивен тон започнал да го псува, плюе и обижда, използвайки думи и изрази от вида на „...майка ти ще еба...", „...боклук...", „...сопол...". Свидетелят **** успял да хване с ръцете си кола и да се предпази от ударите на обвиняемия В.. Обвиняемият В. се подхлъзнал и паднал на земята. В това време, обвиняемата В.П.В. с друго парче дърво от ореха (описвано от свидетелите също като „кол"), нанесла удар в областта на гърба на свидетеля ****. След като той се обърнал към нея с лице, тя започнала да го плюе и рита в областта на краката и слабините. Двамата свидетели очевидци - ****и ****се намесили и издърпали встрани обвиняемите. За случилото се били уведомени органите на РУ - В. Преслав и мястото било посетено полицейски екип. По случая било образувано настоящото досъдебно производство.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че като извършили действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, обвиняемите са осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

В теорията и практиката се приема,че обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са "непристойни действия". Престъплението не може да се осъществи чрез бездействие. "Непристойни действия" са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото.Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва извършителят, хулиганските действия могат да бъдат свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда. По отношение на основния признак на деянието - "непристойни действия", които Пленумът на ВС в Постановелние № 2/74 г. описва като "ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото", каквито действия се доказва, че са извършили обвиняемите П.В. и В.В. от показанията на свидетелите в хода на досъдебното производство. Съдът кредитира същите като логични и непротиворечиви, като няма индиция за заинтересованост от изхода на делото. Предвид липса на проиворечия между тях, същитене следва да се обсъждат. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на защита в този смисъл. За да е осъществен от обективна страна състава на престъплението "хулиганство" следва да са налице кумулативно прояви на грубо нарушаване на обществения ред и на явно неуважение към обществото. Първото се изразява в брутална демонстрация против установения ред и съществено засягане нормите на нравствеността. Вторият елемент от състава на престъплението "хулиганство" -поведение, изразяващо висока степен на неуважение към обществото, съдът приема че е налице, доколкото действително с поведението си всеки от обвиняемите е демонстрирал неуважение към личността на св.**** е осъществен състава на престъплението от обективна страна.

Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при действия по чисто личен мотив, които могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. В настоящият случай независимо от мотива за извършване на деянието, от субективна страна престъплението е извършено от всеки от обвиняемите с евентуален умисъл в съучастие, като всеки от обвиняемите е действал, като съизвършител.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на П.Ж.В. с ЕГН ********** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, неженен, неосъждан, от наказателна отговорност и налагане на същия на административно наказание: 1. За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до две години или пробация и обществено порицание; 2. Видно от приложената по делото справка за съдимост, обвиняемия не е осъждан и може да се ползва от разпоредбата на чл. 78а от НК, т.к независимо, че по отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма на Наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани, същите не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по Наказателния кодекс. Затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може да бъде повторно освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба и се прилага срокът по чл. 86, т. 3 НК. В настоящият случай, обв.В. е освободен от наказателна отговорност и му е налагано административно наказание 700.00 лв. глоба на осн. чл.78а от НК с влязло в сила решение на 14.02.2004 г. по НАХД№234/04 г. по описа на ВПРС и глобата е платена на 31.05.2005 г. 3. От деянието не са причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства данните за недоброто му материално положение и мотивите за извършване на престъплението. Съдът прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство упоритостта при осъществяване на деянието. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемият следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК в размер минимума, предвиден в закона, а именно “Глоба” в размер на 1 000.00 лева.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на ****с ЕГН ********** ***, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, вдовица, неосъждана, от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание: 1. За престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до две години или пробация и обществено порицание; 2. Видно от приложената по делото справка за съдимост, обвиняемата не е осъждана и не се е ползвала от разпоредбата на чл. 78а от НК; 3. От деянието не са причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства данните за недоброто й материално положение и мотивите за извършване на престъплението. Съдът прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство упоритостта при осъществяване на деянието. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на обвиняемият следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК в размер минимума, предвиден в закона, а именно “Глоба” в размер на 1 000.00 лева.

В този смисъл съдът постанови решението си.

Районен съдия: