МОТИВИ на присъда по НОХД №67/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав

Срещу подсъдимият Б.Ю.А. роден на *** ***, постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН ********** с обвинителен акт на РП-Велики Преслав е повдигнато обвинение за това, че на 05.03.2019г. в гр***, обл. Шумен и в гр. Велики Преслав, обл. Шумен в сградата на РУ Велики Преслав се заканил с престъпление против личността – причиняване на телесна повреда спрямо длъжностно лице - В.Г.Д. *** по повод изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен за престъпление по чл.144, ал.2 вр. с ал.1 от НК, което е доказано по несъмнен начин от събраните на съдебното следствие доказателства. Моли съда да му наложи наказание около 6 месеца „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при общ режим. Счита че предложеното наказание би изиграло ролята за постигане целите на специалната и генерална превенции.

Защитникът намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна, като моли съда да оправдае подсъдимия.

Подсъдимият дава обяснения в своя защита по така повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен.

Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по делото обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложения писмен доказателствен материал, установи от фактическа страна следното:

Пострадалият В.Д. работел по трудово правоотношение в РУ-Велики Преслав при ОД на МВР - Шумен на длъжност Разузнавач в група „Криминална полиция". На 05.03.2019г. Д. изпълнявал служебните си задължения, когато получил сигнал, за извършена кражба на агне и домашни колбаси /филета, луканки, пастърма и др./, собственост на В. **** в гр.Смядово, на ул." ****" № 24. По този повод постр. Д., заедно със св. Кр. Д. - полицейски служител, провели среща с ****, който им съобщил, че открил част от отнетите вещи - транжирано агнешко месо и колбаси в предоставеното от него помещение за ползване от работника му – подс. Б.А. ***. С оглед извършване проверка по случая полицейските служители Д. и И. се оправили към покрайнините на гр***, за да издирят евентуалния извършител на деянието - А.. При срещата им подсъдимия носел у себе си брадва и нож, но след покана от страна на полицейските служители ги оставил на място. Д. и И. транспоритрали със служебния полицейски автомобил подсъдимия до гр*** за проверка. По пътя А. отричал да е извършвал кражба и поискал да му бъде показано откритото сурово месо в имота, стопанисван от ****. Полицейските служители го съпроводили до обитаваното от него жилище в гр.Смядово на ул****" № 24, където подсъдимия продължил да отрича да е участвал в извършването на кражбата и да твърди че не е влизал имотите на ****. След като му показали записи от видеокамерите в имота подс.А. започнал да става раздразнителен и агресивен, да ръкомаха и да отправя закани срещу Д., заявявайки му: „След 2-3 дни ще те уволня" , че бил корумпиран, че до няколко дни Д. щял да разбере колко А. бил „силен" и какво можел да направи, цитирайки имена на политици. Поради проявената вербална и физическа агресия, на подс.А. били поставени помощни средства и било взето решение за задържането му по реда на ЗМВР в Районното управление ***. По пътя в полицейският автомобил, подс.А. продължил със заканите срещу Д.. В сградата на Районното управление *** подс.А. бил настанен в служебно помещение и св.Р.И. - ПИ „ООР" разпоредил да му бъдат свалени белезниците. След като му свалили белезниците подсъдимият започнал да вика да не го удрят, макар че никой от присъстващите полицейски служители не го е докосвал. При извършване на проверка на самоличността на лицето подсъдимият бил в явно превъзбудено и агресивно състояние, като говорел на висок тон и непрекъснато следял с поглед постр.Д.. Предвид агресивното поведение на подсъдимия, Д. му казал да седне на пейката за да започнат обработка на документите за задържане, тогава А. се обърнал към него с думите:" Хайде да излезем на вънка да се разберем като мъже”, след което си свалил шапката и казал отново на Д.: „Виж ми веждите, ще видиш какво ще стане”, „Ще се разберем на вънка, аз ще изляза до три дни”, „Всичко ще приключи с тебе”. Изричайки тези думи подсъдимия гледал в очите Д. и се засилвал към него, същевременно запрятал ръкавите и приближавал лицето си към него да го види. Свидетелят Т.И., дори си помислил, че подсъдимия може да удари с глава Д.. Явно изразената и целенасочена агресия на подсъдимия към Д., мотивирала св.Р.И. да помоли Д. и ****да напуснат стаята.

Поради изключително агресивното поведение на подсъдимия, постр. Д., на когото служебно било известно, че А. се придвижвал винаги с нож и с брадва, както и че бил осъждан за незаконно държане на оръжие, а и му било известно за случай, в който подсъдимия е стрелял срещу своя брат, изпитал основателен страх да не изпълни заканите си срещу него.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства: част от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания на В.Г.Д., Т.А.И. ***, Р.К.И., М.Г.Г., К.В.Д. и В.Ж.В. ***, както и от огласения на осн. чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.

С тях се установяват отделни елементи от състава на престъплението – времето на осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му. Показанията на свидетелите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията по време и следващи извършването на деянието. Посочените показания са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се допълват. Съдът не намира основание да счита, показанията на свидетелите за заинтересовани от изхода на делото.

Показанията на пострадалия В.Г.Д., съдът кредитира изцяло, същите са последователни, логични и кореспондират с кредитираните показания на останалите свидетели. В показанията си свидетелят детайлно описва начина на извършване и деянието: поведението на подсъдимия при извършване на полицейската проверка, изречените от него закани в сградата на РУ-В.Преслав към Д.:”Излез на вънка да се разберем като мъже”, което пострадалия е възприел като „покана за бой“, след като си свалил шапката подсъдимия казал на Д.: „Виж ми веждите, ще видиш какво ще стане”, „Ще се разберем на вънка, аз ще изляза до три дни”, „Всичко ще приключи с тебе”, след което последвали заплахи за уволнение, докато Д. и Т.И. не излезли от стаята. От показанията му се установяват по безспорен начин и мястото, времето и авторството. Показанията на пострадалия свидетел са едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права. Особеното положение на пострадалия в процеса налага съдът, когато преценява показанията му, да ги подложи на подробен и задълбочен анализ. Настоящият състав след анализ на показанията на свидетеля В.Д., независимо от обстоятелството, че същия е заинтересован от изхода на делото, ги кредитира изцяло, т.к същите се допълват взаимно и подкрепят от кредитираните показания на останалите свидетели и от събнатие доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители Т.А.И., Р.К.И., М.Г.Г., К.В.Д. и В.Ж.В., които са били свидетели очевидци на поведението на подсъдимия и отправените към Д. закани. Най-изчерпателни са показанията на св.Т.И., който обяснява, че подсъдимия бил агресивен и ги заплашвал с уволнение още в началото на проверката в гр.Смядово и че щели да видят какво ще стане, след като го пуснат щял да се върне и да пребие първо работодателя си, след което се заканвал на Д.. След което в сградата на РУ-В.Преслав, свидетелят обяснява, как подсъдими си свалил шапката и се заканвал на Д. с думите:„Хубаво ме виж и ме запомни, запомни и тези очи, защото лично за тебе ще дойда в Смядово да се разправяме. Пък ако искаш и сега можем да излезем на вънка и да се разправяме като мъже ”. Свидетелят Т.И., дори си помислил, че подсъдимия може да удари с глава Д.. Показанията на свидетелите за отправените в полицейския участък закани за нанасяне на телесна повреда от подсъдимия към пострадалия са категорични и непротиворечиви.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия А., депозирани по време на съдебното следствие в частта им, в която посочва, че полицейски служители от РУ-В.Преслав, ПУ-Смядово, сред които и постр.Д. са извършили проверка по данни за кражба на агне от работодателя му ********, че е бил ядосан, думите което е отправял към полицаите-обвинение в корупция и закани за уволнение, че е бил задържан в РУ-В.Преслав. В кредитираната част, същите са логични, непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал относно времето, мястото и начина на извършване на процесните деяния. Не се подкрепят от събраните доказателства останалата част от обясненията на подсъдимия и в частност че пострадалия му е нанесъл удар и че не е отправял каквито и да било заплахи за нанасяне на телесна повреда към полицейския служител.

Не се установи, деянието на подсъдимия да е провокирано към датата на осъществяването му с действия или думи от пострадалия.

Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен източник на доказателства са и средство за защита, съдът оцени част от обясненията на подсъдимия по обвиненията за изцяло защитни, тенденциозни, необосновани, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. По изложените съображения съдът не кредитира посочената по – горе част от обясненията и ги приема единствено като средство за защита, упражняването на което не води до задължение за поведение, насочено към разкриване на обективната истина.

За изясняване на обстоятелствата относно личността на подсъдимият, имащи значение за отговорността му, допринася справка за съдимост и декларация за семейно положение и имуществено състояние.

При така приетото за установено, съдът счита, че подсъдимият Б.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

За осъществяване на престъплението по чл.144, ал.2 от НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с престъпление против лиността спрямо определено лице, която да е приета от лицето и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й. Освен следва да е налице и обективния признак от състава на престъплението – специалното качество на пострадалия - длъжностно лице и деянието е извършено при изпълнение на службата му. Квалификацията на деянието по чл. 144, ал. 2 от НК се обуславя от длъжностното качество на пострадалия Д. по смисъла на чл. 93, т. 1 б. "а" от НК, тъй като същият изпълнява служба длъжност Разузнавач в група „Криминална полиция" в държавно учреждение РУ-В.Преслав при ОД на МВР – Шумен и спрямо него са били отправени заплахи по повод изпълнението на службата му–действия по разкриване на извършител на престъпление.

От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. При това не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.

За състава на престъплението по чл.144 от НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши престъплението, в случая причиняване на телесна повреда на пострадалия и да действа в осъществяване на взетото решение. Закана по смисъла на чл. 144, ал. 1 НК има не само когато заканването представлява израз на оформено решение на дееца да извърши определено престъпление, но и когато неговото психическо състояние прави вероятно бързо пораждане на такова решение и действие за осъществяването му, какъвто е и настоящия случай. За осъществяване от обективна и субективна страна състава на чл. 144 НК е достатъчно деецът да съзнава съдържанието на отправената от него закана и факта, че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я възприема като действителна и от естество да възбуди основателен страх у него за осъществяването й. Не се изисква реално да е възникнал страх у заплашения. От показанията на свидетелите се установи освен начина по който е отправена заканата – чрез думи и действия, вида на престъплението – нанасяне на телесна повреда и че Д. е възприел заканата срещу него като действителна, поради поведението на подсъдимия, начина на отправяне на заканата с престъпление, служебната информация, която е имал пострадалия за поведението на извършителя и носените от последния вещи – брадва и нож в началото на проверката.

Деянието е извършено при форма на вина – внезапно възникнал и пряко насочен умисъл. Подсъдимият е съзнавал съдържанието на заплахата, че тя е възприета от заплашеното лице като действителна такава и че е в състояние да възбуди основателен страх у него, че ще бъде осъществена.

Причина за извършване на престъплението от подсъдимия е ниското му правосъзнание.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия, оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразно изискванията на закона.

Подсъдимият Б.Ю.А. роден на *** ***, пост. адрес с***, обл. Шумен, ул.„***№10, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия: начина на извършване на престъплението-отправените думи, обстоятелствата при които е извършено в хода на полицейска проверка, което е създало изключително напрежение у дееца, социалното му положение.

Съдът прецени, като отегчаващо, обстоятелство от значение за отговорността на подсъдимия, личната обществената му опасност, обусловена от предходно осъждане.

Според настоящия състав по отношение на подсъдимия са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства поради което определи наказанието на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като замени предвиденото без минимум в чл.144, ал.2 от НК наказание „лишаване от свобода“ с „Пробация“. При преценка на мерките за въздействие, представляващи наказанието пробация, съдът взе предвид горните обстоятелства, наложи пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност две години и периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност „две години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност 320 (триста и двадесет) часа годишно за срок от две години.

Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши друго престъпление. То е съответно на целта деецът да бъде възпрян от подобно поведение, да му се даде възможност да го преосмисли напълно и да бъде предупреден, че подобна деятелност не може да бъде толерирана, а единствено наказвана. В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: